Дан Браун
Изгубеният символ (34)

31.

Когато напусна яркото осветление на Куба и потъна в пълния мрак на бездната, Триш Дън усети познатия прилив на адреналин.

Току-що се бяха обадили от портала на ЦПСМ, за да съобщят, че гостът на Катрин, доктор Авадон, е пристигнал и някой трябва да го придружи до Модул 5. Триш предложи да го доведе, главно от любопитство. Катрин не беше казала почти нищо за човека, който идваше да ги посети, и това заинтригува метасистемната анализаторка. Питър Соломон очевидно му имаше пълно доверие — братът и сестрата не канеха никого в Куба. Това се случваше за пръв път.

„Надявам се, че ще понесе преминаването нормално — помисли Триш, докато вървеше в ледената тъмнина. Най-малко й трябваше ВИП-ът на Катрин да се паникьоса, когато разбере какво се налага да направи, за да стигне до лабораторията. — Първия път винаги е най-лошо“.

Собственият й първи път беше преди година. Тя прие отправеното й от Катрин предложение за работа, подписа декларацията за неразгласяване на тайна и дойде с новата си шефка в ЦПСМ, за да види лабораторията. Извървяха Улицата и стигнаха до метална врата с надпис „Модул 5“. Въпреки че Катрин се бе опитала да я подготви и й беше описала отдалеченото местонахождение на Куба, Триш изобщо не очакваше онова, което видя след отварянето на вратата.

„Бездната“.

Катрин прекрачи прага, направи няколко стъпки в пълния мрак и й каза да я последва.

— Довери ми се. Няма да се изгубиш.

Триш си представи как се скита в мастиленочерния, голям колкото стадион модул и самата мисъл за това я накара да се изпоти.

— Имаме насочваща система. — Катрин посочи пода. — Супер архаична.

Младата жена примижа в мрака и се вторачи в неравния циментов под. Трябваше й известно време, докато очите й се приспособят, ала накрая видя тясна килимена пътека, опъната по права линия и изчезваща в чернотата.

— Гледай с краката си — каза Катрин, обърна се и се отдалечи. — Просто върви плътно след мен.

Докато тя потъваше в бездната, Триш преглътна страха си и я последва. „Това е лудост!“ И щом направи няколко крачки по килима, вратата на Модул 5 се затръшна зад нея и угаси и последните бледи лъчи светлина. Метасистемната анализаторка насочи цялото си внимание към пътеката под краката си. След няколко крачки по мекия килим усети, че десният й крак стъпва върху твърд цимент. Сепната, тя инстинктивно стъпи наляво и се върна върху меката пътека.

От мрака пред нея се разнесе гласът на Катрин. Безжизнената акустика на бездната почти напълно погълна думите й.

— Човешкото тяло е удивително. Ако го лишиш от усещанията на едно сетиво, почти мигновено се задействат другите сетива. В момента нервите в ходилата ти буквално се „настройват“, за да станат по-чувствителни.

„И добре, че е така“, помисли Триш и пак коригира посоката си.

Вървяха в мълчание, както й се стори, безкрайно дълго.

— Още колко остава? — попита накрая младата жена.

— Приблизително половината път. — Гласът на Катрин прозвуча по-отдалече.

Триш ускори ход и положи всички усилия, за да запази хладнокръвие, ала всеобхватността на мрака сякаш я поглъщаше. „Не виждам и на милиметър пред лицето си!“

— Катрин? Как разбираш кога трябва да спреш?

— Ще видиш.

Това се беше случило преди година и тази вечер Триш отново вървеше в тъмнината, само че в обратната посока, към фоайето, за да посрещне госта на шефката. Внезапната промяна в тъканта под краката й я предупреди, че е на три метра от изхода. „Предупредителната пътека“^[1], както я наричаше Питър Соломон, страстен бейзболен фен. Тя спря, извади електронната си карта и заопипва в мрака по стената, докато не откри слота.

Вратата се отвори със свистене.

Триш примижа пред посрещналата я отвън светлина.

„Успях… за пореден път“.

Докато крачеше по пустите коридори, осъзна, че си мисли за странния защитен файл, който бяха открили в секретната мрежа. „Древен портал? Тайно място под земята?“ Зачуди се дали Марк Зубианис има късмет с издирването на сървъра, в който се съхраняваше мистериозният документ.

Катрин стоеше пред меко сияещата плазмена стена в контролната зала и се взираше в загадъчния документ, който бяха открили. Сега беше изолирала ключовите си думи и изпитваше все по-силна увереност, че в текста става дума за същата невероятна легенда, която брат й очевидно бе споделил с доктор Авадон.

… тайно място под ЗЕМЯТА, където…

… някъде във ВАШИНГТОН, координатите…

… открил ДРЕВЕН ПОРТАЛ, водещ…

… предупреждаваща, че ПИРАМИДАТА крие опасни…

… разшифроват този СЮМБОЛОН и да разкрият…

„Трябва да видя останалата част от файла“.

Продължи вторачено да гледа екрана още малко, после угаси плазмената стена. Винаги изключваше този енергоемък дисплей, за да не хаби запасите на горивната клетка от течен водород.

Ключовите думи бавно избледняха и се свиха в бяла точица, която помъждука в центъра на стената и накрая угасна.

Катрин се обърна и тръгна към кабинета си. Доктор Авадон щеше да дойде всеки момент и искаше да го посрещне като добра домакиня.