Дан Браун
Изгубеният символ (120)

118.

Малах се разхождаше по набедреник пред инвалидната количка на Питър Соломон.

— Питър — прошепна той, наслаждаваше се на всеки миг от ужаса на своя пленник, — ти забравяш, че имаш второ семейство… твоите масонски братя. Ще унищожа и тях… ако не ми помогнеш.

На сиянието на лаптопа в скута му Соломон изглеждаше почти в ступор.

— Моля те — накрая заекна той. — Ако този запис се разпространи…

— „Ако“ ли? — засмя се Малах. — Ако се разпространи? — Той посочи малкия клетъчен модем, включен отстрани в лаптопа. — Аз съм свързан със света.

— Няма да…

„Ще го направя“ — помисли Малах. Изпитваше удоволствие от страха на жертвата си.

— Ти можеш да ме спреш — каза той. — И да спасиш сестра си. Но трябва да ми разкриеш онова, което ми е нужно. Изгубеното слово е скрито някъде, Питър, и знам, че този квадрат сочи точно къде е.

Соломон отново погледна символите. Очите му не изразяваха нищо.

— Може би това ще те насърчи. — Малах се пресегна над рамото му и натисна няколко клавиша на клавиатурата. Стартира се имейл клиент и Питър видимо се скова. На екрана се появи имейл, който похитителят му беше подготвил по-рано същата вечер — видеофайл, адресиран до дълъг списък големи медийни мрежи.

Малах се усмихна.

— Според мен е време да го споделим със света, как смяташ?

— Недей!

Малах протегна ръка и кликна бутона „изпращане“. Соломон се замята на количката в неуспешен опит да събори лаптопа на пода.

— Спокойно, Питър — прошепна Малах. — Файлът е голям. Изпращането му ще отнеме известно време. — Посочи прогрес бара.

ИЗПРАЩАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕ: 2%

— Ако ми кажеш онова, което ме интересува, ще спра имейла и никой никога няма да види този файл.

Пребледнял, Соломон наблюдаваше изпращането на съобщението.

ИЗПРАЩАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕ: 4%

Малах вдигна лаптопа, остави го на един от близките тапицирани с кожа столове и завъртя екрана така, че Питър да наблюдава процеса. После постави листа със символите в скута му.

— Легендите съобщават, че Масонската пирамида ще разкрие Изгубеното слово. Това е последният шифър на пирамидата. Убеден съм, че можеш да го разчетеш.

Малах погледна компютъра.

ИЗПРАЩАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕ: 8%

Отново погледна Питър. Възрастният масон го пронизваше с поглед. В сивите му очи пламтеше ненавист.

„Мрази ме — помисли Малах. — Колкото по-силни са чувствата, толкова повече енергия ще се освободи, когато изпълня ритуала“.

 

 

В Лангли Нола Кей притискаше телефона към ухото си — едва чуваше Сато от рева на хеликоптера.

— Казаха, че не е възможно да спрат пращането на файла! — извика криптоаналитичката. — Изключването на местните провайдъри ще отнеме поне час, а ако оня има достъп до безжичен провайдър, това изобщо няма да му попречи.

В днешно време прекъсването на потока дигитална информация ставаше почти невъзможно. Начините за установяване на контакт с интернет бяха прекалено много. Кабелни и безжични връзки, клетъчни модеми, сателитни телефони, суперфони и покети с имейл… единственият начин за изолиране на потенциално изтичане на информация беше унищожаването на изходната машина.

— Погледнах тактико-техническите характеристики на хеликоптера, с който летите — продължи Нола. — Изглежда, сте въоръжени с електромагнитно оръдие.

Електромагнитните импулсни оръжия вече масово се използваха от органите на реда, главно за спиране на бегълци с автомобили от безопасно разстояние. С мощен електромагнитен импулс оръдието можеше да стопи електрониката на всеки обект, към който е насочено — коли, джиесеми, компютри. Според тактико-техническите характеристики на Нола модифицираният UH–60 разполагаше с монтиран на шаси шестгигахерцов магнетрон с лазерен мерник и петдесетдецибелова антена, изстрелваща десетгигаватов импулс. Насочен директно към лаптопа, импулсът щеше да изпържи дънната му платка и моментално да изтрие хард диска.

— Не става — извика в отговор Сато. — Обектът се намира в каменна сграда и няма зрителна връзка. Можеш ли по някакъв начин да провериш дали видеофайлът вече е изпратен?

Нола хвърли поглед към втория си компютър, който беше пуснат на постоянно търсене на сензационни новини за масоните.

— Още не, госпожо. Но ако се разпространи, ще научим за броени секунди.

— Дръж ме в течение. — Директорката затвори.

 

 

Хеликоптерът рязко се спусна към Дюпонт Съркъл и Лангдън затаи дъх. Неколцина пешеходци се пръснаха, когато черната машина откри свободно пространство сред дърветата и тежко кацна на моравата южно от прочутия двуетажен фонтан, проектиран от създателите на Мемориала на Лин кълн.

След трийсет секунди професорът вече пътуваше в един реквизиран джип лексус по Ню Хампшър Авеню към Дома на Храма.

 

 

Питър Соломон отчаяно се опитваше да измисли какво да направи. Пред очите му освен Катрин, чиято кръв изтичаше в подземието, бе видеозаписът, който току-що бе гледал. Той бавно завъртя глава към лаптопа върху стола. Почти една трета от прогрес бара беше запълнена.

ИЗПРАЩАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕ: 29%

Татуираният бавно обикаляше около квадратния олтар, размахваше кадилница и тихо напяваше. Към оберлихта се издигаха гъсти валма бял дим. Очите му се бяха разширили, сякаш бе изпаднал в демоничен транс. Питър погледна древния нож, който чакаше върху бялата коприна на олтара.

Не се съмняваше, че тази нощ ще умре в Храма. Въпросът беше как да умре. Щеше ли да открие начин да спаси сестра си и братството си… или смъртта му щеше да е абсолютно напразна?

Погледна квадрата със символи. Когато го бе видял за пръв път, изумлението направо го заслепи… и не му позволи да проникне през булото на хаоса… за да съзре потресаващата истина. Сега обаче истинското значение на тези символи му бе кристално ясно. Виждаше квадрата в съвсем нова светлина.

Питър Соломон знаеше точно какво трябва да направи.

Пое дълбоко дъх и погледна луната през високия оберлихт. После заговори.

 

 

„Всички велики истини са прости“.

Малах отдавна го беше научил.

Разшифроването, което сега му обясняваше Питър Соломон, му се струваше толкова изящно и чисто, че нямаше как да не е истина. Невероятно, разчитането на последния шифър на пирамидата се оказваше много по-елементарно, отколкото бе предполагал.

„Изгубеното слово е било точно пред очите ми“.

За един-единствен миг ярък лъч светлина прониза мрака на историята и митологията, обгръщащ Изгубеното слово. Както гласеше обещанието, то наистина бе написано на древен език и имаше мистична сила във всяка философия, религия и наука, известни на човека. „Алхимия, астрология, кабала, християнство, будизъм, розенкройцерство, масонство, астрономия, физика, поетика…“

Изправен в залата за посвещаване на върха на голямата пирамида Хередом, Малах погледна съкровището, което беше търсил през всички тези години, и разбра, че не може да е по-идеално подготвен.

„Скоро ще бъда съвършен.

Изгубеното слово е открито“.

 

 

В Калорама Хайтс агентът от ЦРУ стоеше сред купчината боклуци, които бе изсипал от кофите в гаража.

— Госпожо Кей? — каза той на криптоаналитичката по телефона. — Идеята ви да преровя отпадъците му беше страхотна. Мисля, че току-що открих нещо.

 

 

Катрин Соломон се чувстваше все по-силна с всеки миг. Вливането на Рингер лактат разтвор повиши кръвното й налягане и притъпи пулсиращото й главоболие. Сега си почиваше, седнала в трапезарията, с изричното нареждане да остане неподвижна. Нервите й бяха съсипани и изгаряше от нетърпение да получи вести за брат си.

„Къде са всички?“ Криминалистите от ЦРУ още не бяха пристигнали, а единственият останал в имението агент продължаваше да претърсва къщата. Допреди малко Белами беше при нея в трапезарията, все още увит в одеяло, но и той бе отишъл да търси информация, която би могла да помогне на Управлението да спаси Питър.

Тъй като не можеше да седи със скръстени ръце, Катрин се изправи, олюля се и бавно тръгна към дневната. Намери архитекта в кабинета — стоеше пред отворено чекмедже с гръб към нея, очевидно прекалено погълнат от съдържанието му, за да чуе влизането й.

Тя се приближи.

— Уорън?

Старецът се сепна, обърна се и бързо затвори чекмеджето с хълбок. Лицето му бе сбръчкано от изненада и мъка, по бузите му се стичаха сълзи.

— Какво има?! — Катрин хвърли поглед към чекмеджето. — Какво е това?

Белами сякаш беше онемял. Като че ли току-що бе видял нещо, на което му се искаше да не се е натъквал.

— Какво има в чекмеджето? — попита тя.

Пълните със сълзи очи на стареца дълго се впиваха в нея. Накрая той промълви:

— С теб се чудехме защо… защо този човек мрази семейството ви.

Катрин се намръщи.

— Да?

— Ами… — Гласът му секна. — Току-що открих отговора.