Дан Браун
Изгубеният символ (37)

34

Триш Дън влезе във фоайето на ЦПСМ и изненадано зяпна. Чакащият там гост изобщо не приличаше на занемарените, небрежно облечени доктори, които обикновено посещаваха тази сграда — доктори по антропология, океанография, геология и други научни дисциплини. Напротив, доктор Авадон почти приличаше на аристократ с безупречния си, шит по поръчка костюм. Беше висок, широкоплещест, с хубав тен и идеално вчесана руса коса — младата жена остана с впечатлението, че гостът е свикнал повече с лукса, отколкото с лабораториите.

— Доктор Авадон, нали? — Тя му протегна ръка.

Мъжът изглеждаше неуверен, но пое пухкавата й ръка в широката си десница.

— Съжалявам, вие сте…?

— Триш Дън — представи се метасистемната анализаторка. — Аз съм асистентка на Катрин. Тя ме помоли да ви заведа в лабораторията й.

— А, разбирам. — Гостът най-после се усмихна. — Много ми е приятно да се запознаем, Триш. Мислех, че Катрин е сама. — Той посочи към коридора. — Е, оставям се във вашите ръце. Водете.

Въпреки че се беше овладял бързо, Триш зърна в очите му разочарование и реши, че това обяснява първоначалната потайност на Катрин. „Интимна среща, а?“ Шефката й никога не говореше за личния си живот, ала доктор Авадон бе привлекателен, перфектно изпипан и макар и по-млад о Катрин, явно принадлежеше към нейния богат и привилегирован свят. А и присъствието на Триш явно не влизаше в плановете му.

Самотният охранител на пропуска във фоайето бързо си свали слушалките и Триш чу воя от мача на Редскинс. Гостът беше подложен на обичайната проверка с детектор за метал и получи временен пропуск.

— Кой води? — приветливо попита доктор Авадон, докато вадеше от джобовете си джиесем, ключове и запалка.

— Редскинс, с три точки. — Охранителят явно нямаше търпение отново да си сложи слушалките. — Страхотен мач.

— Скоро ще дойде и господин Соломон — каза му Триш.

— О, добре. — Той й намигна. — Мерси за предупреждението. Ще се направя на бдителен.

Думите на метасистемната анализаторка не бяха насочени само към охранителя, а целяха и да напомнят на доктор Авадон, че тя не е единствената, която ще наруши романтиката на интимната му среща с шефката й.

— Откъде познавате Катрин? — попита Триш мистериозния гост.

Той се подсмихна.

— А, това е дълга история. Работим заедно по нещо.

„Ясно — помисли си младата жена. — Не е моя работа“.

— Удивително място — отбеляза доктор Авадон, оглеждаше огромния коридор. — Никога не съм идвал тук.

Добродушният му тон ставаше все по-сърдечен с всяка крачка, но Триш забеляза, че той всъщност напрегнато оглежда всичко по пътя им. Освен това на ярката светлина в коридора се виждаше, че тенът му като че ли не е истински. „Странно“. Все пак, докато крачеха в пустата сграда, тя най-общо му разказа за предназначението и функциите на ЦПСМ, за различните модули и за нещата, които се съхраняваха в тях.

Гостът изглеждаше впечатлен.

— Това е истинска съкровищница на безценни артефакти. Би трябвало да се очаква, че навсякъде ще има охрана.

— Няма нужда — отвърна Триш и посочи редицата камери на високия таван. — Охраната е автоматизирана. Всеки сантиметър от коридора се записва денонощно, а той е гръбнакът на модула. В стаите се влиза само с електронна карта и ПИН код.

— Наистина ефикасна употреба на камерите.

— Да чукам на дърво, никога не сме имали кражба. Но пък това не е музей, който някой би обрал — на черния пазар не се търсят особено отдавна изчезнали цветя, ескимоски каяци и трупове на гигантски сепии.

Доктор Авадон се засмя.

— Навярно сте права.

— Най-голямата заплаха за сигурността тук са гризачите и насекомите. — Тя обясни, че за да се предпазят от насекоми, замразяват целия боклук на ЦПСМ и освен това разполагат с архитектурен елемент, наричан „мъртва зона“ — негостоприемна среда между двойни стени, която изолира цялата сграда.

— Невероятно — заяви гостът. — А къде е лабораторията на Катрин и Питър?

— В Пети модул — отговори Триш. — В самия край на този коридор.

Авадон рязко спря и се обърна надясно към един малък прозорец.

— Леле! Какво е това?!

Метасистемната анализаторка се засмя.

— Това е Трети модул. Викат му Спиртосания.

— Спиртосан ли? — Мъжът притисна лице към стъклото.

— Вътре има над единайсет хиляди литра етилов алкохол. Нали току-що ви казах за труп на гигантска сепия?

— Това ли е сепията?! — Доктор Авадон за миг се извърна от прозорчето, после пак погледна през него. — Грамадна е!

— Женски архитевтис — поясни Триш. — Дълъг е над дванайсет метра.

Очевидно захласнат от вида на сепията, лекарят не можеше да откъсне очи от стъклото. За миг й заприлича на момченце, вторачено във витрината на зоомагазин, на което ужасно му се иска да влезе и да види някое кутре отблизо. Пет секунди по-късно докторът все още се взираше с копнеж през прозорчето.

— Добре, добре — засмя се Триш, пъхна електронната си карта в слота и въведе ПИН кода си. — Хайде, ще ви покажа сепията.

Малах влезе в слабо осветения свят на Модул 3 и огледа стените за охранителни камери. Пълничката асистентка на Катрин задърдори за екземплярите в залата. Той не я слушаше. Гигантските сепии изобщо не го интересуваха. Искаше да използва това мрачно и уединено помещение, за да разреши един неочаквано появил се проблем.