Лий Чайлд
Нищо за губене (30)

30

Двете изщраквания на ножовете не бяха от най-приятните звуци. Стомахът на Ричър се сви. Мразеше ножовете. Предпочиташе противникът да извади два револвера. С пистолетите можеш да пропуснеш целта. Всъщност обикновено пропускаш целта, като се има предвид влиянието на напрежението, треперенето на ръцете и общото объркване. Балистичните доклади от престрелки го доказваха. Във вестниците постоянно пишеше за смъртни случаи в престрелка, при които жертвата беше загинала от седем огнестрелни рани в тялото, което наистина звучеше смъртоносно, докато не стигнеш до третия абзац и не прочетеш, че преди това са били изстреляни общо сто и петдесет куршума.

Ножовете обаче не пропускаха. Ако стигнеха до теб, те нараняваха. Единствените противници, от които Ричър наистина се страхуваше, бяха дребните жилави мъже с бързи ръце и остри ножове. Едрият помощник на полицията в Диспеър не беше нито бърз, нито жилав, но остриетата в ръцете му означаваха, че парираните удари нямаше да причиняват само тъпа болка в раменете. Щяха да причиняват отворени рани, загуба на кръв, прекъснати сухожилия и артерии.

А това не беше добре.

Ричър блъсна един от зрителите, взе му стола и го вдигна пред себе си, като звероукротител. Най-добрата защита срещу ножовете беше безопасното разстояние. Най-добрата контраатака беше да оплетеш противника. Най-често вършеше работа хвърлената мрежа, палто или одеяло. Острието се закачаше в плата. Но Ричър не разполагаше нито с мрежа, нито с палто, нито с одеяло. Имаше само хоризонтална горичка от четири дървени крака. Мушна със стола напред, все едно се фехтуваше, после отстъпи и изблъска още един зрител от неговия стол. Вдигна втория стол и го метна към главата на едрия си противник. Той инстинктивно се извърна и вдигна дясната си ръка, за да се предпази, така че столът го удари по ръката. Ричър отново скъси дистанцията и мушна с всичка сила. Единият крак на стола попадна в слънчевия сплит на мъжа, а другият — ниско в стомаха. Мъжът отстъпи, за да си поеме въздух, после отново атакува с размахани ръце — остриетата свистяха във въздуха и проблясваха на лампите в бара.

Ричър отстъпи назад и мушна със стола. Успя да улучи ръката на мъжа. Противникът му се завъртя, в едната и в другата посока. Ричър зави наляво и отново мушна със стола. Този път успя да го улучи в тила. Противникът му се олюля, но после отново се върна, с раздалечени ръце, като описваше малки опасни окръжности с остриетата на ножовете.

Ричър отстъпи. Изблъска трети зрител от стола му и го хвърли високо и силно. Едрият мъж се дръпна и вдигна ръце, така че столът го удари в лактите. Този път Ричър беше готов. Той пристъпи напред и мушна с всичка сила, като удари мъжа ниско и отстрани, под ребрата, но над кръста — сто и десет килограма, които тласкаха тъпия край на крака на стола в меката плът на противника.

Едрият мъж спря да се бие.

Тялото му замръзна и лицето му се сгърчи. Той изпусна ножовете и се хвана с две ръце за стомаха. Остана застинал като статуя, после изведнъж се сгъна на две и повърна кръв и стомашен сок на пода. Отстъпи и падна на колене. Раменете му увиснаха, а лицето му пребледня като восък. Стомахът му се сви и той отново повърна. Отново имаше кръв. Подпря се с разперени пръсти от двете страни на локвата и се опита да се надигне. Но не успя. Стигна до средата, преди да се свлече настрани. Подбели очи, завъртя се по гръб и започна да диша бързо и плитко. Едната му ръка отново се притисна към стомаха, а друга заудря по пода. Повърна за трети път — този път право нагоре, с вертикален фонтан от кръв. После се завъртя настрани и се сви на топка.

Играта свърши.

В бара настъпи мълчание. Не се чуваше нищо освен неравно, задъхано дишане. Въздухът беше изпълнен с прах и вонята на кръв и повръщано. Ричър се тресеше от адреналина. Наложи си да се отпусне, внимателно остави стола на пода и се наведе, за да прибере изпуснатите ножове. Сгъна остриетата в дръжките, като ги притисна към дървения бар, после сложи и двата ножа в джоба си. Обиколи бара, за да провери какви са щетите. Първият мъж, когото беше ударил, лежеше по гръб в безсъзнание. Ударът с лакът в основата на носа беше особено опасен. Ако беше прекалено силен, можеше да вкара частици от костта в мозъка. Ако беше насочен погрешно, можеше да изпрати частици от лицевите кости в очите. Но точно този удар беше идеално насочен. Мъжът нямаше да може да се движи както трябва поне една седмица, но щеше да се оправи.

Вторият противник, който беше започнал вечерта със счупена челюст, беше добавил към нея повторно счупен нос и тежко главоболие. Третият, от дъното на бара, беше със счупена ръка от удара със столчето и може би с мозъчно сътресение от челния удар в стената. Мъжът до него беше в безсъзнание от ритника в главата. Помощникът, когото столчето беше пропуснало, беше със счупени ребра, счупена китка и пукнат ларинкс.

Като цяло бяха пострадали доста тежко, но пък те започнаха.

И така, пет от пет, а шестият изискваше някакво по-сложно медицинско обяснение. Беше останал свит на кълбо и изглеждаше много слаб и блед. Все едно беше повърнал всичките си сили. Ричър се наведе и провери пулса на врата му — беше слаб и неравномерен. Претърси джобовете му и откри петолъчка в предния джоб на ризата. Служебна значка. Беше направена от месинг и имаше два гравирани надписа: „Град Диспеър“ и „Помощник на полицията“. Ричър я прибра в джоба на своята риза. Освен това намери ключове и тънка пачка банкноти, хванати с медна щипка. Задържа ключовете, но остави парите. После отново се изправи и се огледа, докато не откри бармана. Беше там, където беше стоял в самото начало притиснал дебелия си задник в касата зад бара.

— Обади се в комбината — нареди Ричър. — Накарай ги да изпратят линейката. Внимавайте с едрия. Не ми изглежда добре.

Ричър пристъпи към бара и си намери бутилката. Беше там, където я беше оставил — на салфетката. Той пресуши остатъка от бирата си, остави празната бутилка и излезе навън в нощта.