Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Она пришла с мороза…, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2009)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Александър Блок. Нощната теменуга. Избрана лирика

Съставителство и превод от руски: Петър Велчев

Издателска къща „Христо Ботев“, 1992

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN 954-445-024-6

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
  2. — Корекция

Тя от студа дойде,

поруменяла,

изпълни стаята

с дъха на въздух и парфюм,

със звъннал глас

и с бърборене, съвсем неуважаващо

моя труд.

 

Веднага събори на земята

дебелия том на някакво списание,

и моята голяма стая

за миг започна да изглежда

много тясна.

 

Някак досадно бе всичко това

и доста нелепо.

Впрочем тя поиска

да й чета на глас „Макбет“.

 

Щом стигнахме до мехурите на земята[1],

за които без вълнение не мога да говоря,

забелязах, че и тя се вълнува

и гледа внимателно през прозореца.

Оказа се, че големият шарен котарак

по крайчеца на покрива пълзи

и дебне целуващите се гълъби.

 

Най-много ме ядоса това,

че гълъбите се целуваха, а не ние,

и че отмина времето на Паоло и Франческа.[2]

 

1908

Бележки

[0] Отнася се за Елисавета Кузмина-Караваева, за която вече стана дума по-горе. Шекспировата трагедия „Макбет“ е една от любимите произведения на Блок. В писмото си до Л. Л. Кобилински от 5 март 1907 г. той казва за Шекспир: „Обичам го дълбоко; и може би най-дълбоко — в цялата световна литература — «Макбет».“ (Ал. Блок. Собрание сочинений в восьми томах. Том 8. М.-Л., 1963, с.182.)

[1] Мехурите на земята — цитат от Шекспир: „Земята ражда своите мехури като водата“ (Макбет, I, 3). Отнася се за трите вещици, които изчезват вдън земя, след като са изрекли пророчествата си.

[2] Паоло и Франческа — нещастни любовници, живели в Италия през XIII век; трагическата им участ е разказана от Данте в V песен на „Ад“.

Край
Читателите на „Тя от студа дойде, поруменяла…“ са прочели и: