Включено в книгите:
Руски поети
Петър Велчев: подбор, превод от руски и коментар
Оригинално заглавие
Девушка пела в церковном хоре, (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2009)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Александър Блок. Нощната теменуга. Избрана лирика

Съставителство и превод от руски: Петър Велчев

Издателска къща „Христо Ботев“, 1992

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN 954-445-024-6


Девойка пееше в хора на храма —

за всеки кораб, поел в нощта,

за всеки, който родина няма,

за всеки, забравил за радостта.

 

Към купола литна нейната песен,

на бялото рамо лъч засия,

и всеки от мрака видя унесен

как бялата дреха в лъча запя.[1]

 

На всички се стори, че радост грее,

че корабът в пристан се подслони,

че онзи, който в чужбина живее,

най-сетне дочакал е светли дни.

 

Бе сладък гласът, лъчът бе тънък в мрака,

но там, високо над олтарния праг,

причастен в тайни, Младенецът заплака,

че никой не ще се завърне пак.

 

1905

Бележки

[0] Поетът особено много е обичал да рецитира това свое стихотворение. Изключителен успех пожънва то и на литературната вечер, организирана в чест на Блок на 9 май 1920 г. в аудиторията на Политехническия музей в Москва. Сергей Алянски, близък приятел на Блок и издател на неговите книги, пише в спомените си: „Мисля, че публиката добре познаваше това стихотворение и може би именно затова то беше съпроводено с такъв триумф, равен на който нямаше тази вечер. Аз бях чувал много пъти стихотворението от устата на самия поет и сега го слушах със същото вълнение, както и преди, както слушам любима музика, или като някакво събудено в паметта и в сърцето дълбоко преживяване. Блок дълго не го пускаха да слезе от естрадата, а подхвърлените бележки така си останаха без отговор, забравени от всички“. (С. Алянский. Встречи с Александром Блоком. Москва, 1972, с.110-111.)

[1] Налице е сравнително рядък случай от областта на поетиката: белотата, т.е. зрителният образ е предаден като звуков, като нещо, което пее. С подобна оригинална образност се отличава, например, и стихотворението „Земя“ на Н. Вапцаров: „Над мойта земя/ напролет/ лъчите шуртят,/ гърмят водопади/ от слънце/ над мойта земя“.

Край
Читателите на „Девойка пееше в хора на храма…“ са прочели и: