Мери Джо Пътни
Падналите ангели (7)

7.

На другия следобед беше горещо и повечето от елегантните дами, дошли в Сен Жермен, се изтягаха под сенките на дърветата, оставяйки алеите във владение на Маги и Елен. Маги се радваше, че приятелката й бе поискала да се срещнат, защото имаха да обсъждат много неща.

В началото си разменяха обичайните шеги между приятелки, които известно време не са се виждали. Елен току-що бе отвела двете си малки дъщери при баба им близо до Нант, където бе прекарала няколко седмици, преди да се върне сама в Париж.

Макар че искаше дъщерите й да бъдат далеч от всякаква опасност, самата Елен се чувстваше задължена да допринесе с каквото може за каузата на мира. Докато не бъдеше подписан мирният договор, информацията играеше извънредно важна роля, а благодарение на положението си успяваше да бъде винаги осведомена за слуховете. Знаеше, че това, което научи, бива съобщено на британците, а любовта й към родината беше толкова силна, че бе избрала да върши онова, което мнозина биха нарекли предателство.

Двете се разхождаха нагоре-надолу из пътеките на парка в шумолящите си муселинени рокли, като прилични две капки на всички други жени, потърсили развлечение. Едва когато се отдалечиха достатъчно от всяко възможно подслушващо ухо, Маги запита:

— Научи ли нещо по-интересно? От бележката ти се подразбираше, че има нещо спешно.

— Да. — Елен сбърчи чело. — Чух, че някой прави заговор да убие лорд Касълрий.

Маги си пое дълбоко дъх.

— Една от камериерките ми има брат, който работи в игрална зала в Пале Роял. Той чул двама мъже да си говорят късно снощи, непредпазливи от многото изпито вино.

— Братът може ли да познае тези хора?

Елен поклати глава.

— Не, светлината е била слаба, а той само дочул част от разговора, докато обслужвал хората на съседната маса. Според него единият бил французин, а другият вероятно чужденец, може би германец или англичанин. Французинът запитал дали планът е задействан, а другият човек казал, че Касълрий ще бъде отстранен най-много след две седмици.

Маги замълча, опитвайки се да асимилира тази нова информация. Дали това беше същият заговор, по чиито следи е тръгнала, или друг, отделен? Чувстваше се така, сякаш се опитва да намери игла в купа сено. Когато навлязоха в нова алея между лехи с ярки цветя, тя разказа накратко малкото, което знаеше за заговора.

Докато слушаше, Елен помрачня.

— Това изглежда много опасно. Както са се събрали толкова много войски от всякакви нации, само една искра е достатъчна, за да подпали отново Франция.

— Знам — каза навъсено Маги. — Но други подобни заговори са се проваляли. Дай Боже и с този да стане така.

И като смени темата, запита:

— Какво знаеш за полковник фон Ференбах?

Мекото закръглено лице на Елен потъна в сянка под дантеления чадър. По гласа й не можеше да се разбере какво мисли. Макар че двете жени бяха приятелки, всяка си имаше своите тайни.

— Не е кой знае колко. Срещали сме се няколко пъти на светски събития. Той е като повечето прусаци: сърдит и решен да накара Франция да страда.

— Извинявай, ако ти изглеждам недискретна, Елен — каза нерешително Маги, — но има ли нещо помежду ви?

— Когато ме види, мисли за всичко, което ненавижда — каза приятелката й с безизразен глас. — Като се изключи това, няма нищо друго.

— Мислиш ли, че той може да е замесен в този заговор?

— Не, той е прям човек и няма нужда да заговорничи.

И Елен добави с хитра усмивка:

— Също като покойния ми съпруг Етиен, смело върви право напред, несмущаван от съмнения или от доводите на здравия разум. Имаш ли причина да подозираш полковника?

— Не съвсем. Фон Ференбах доста лесно би могъл да се забърка в нередни дела, но мнението ми съвпада с твоето. И все пак, ако отново се срещнеш с него и забележиш нещо подозрително, нали ще ми съобщиш?

— Разбира се. — Елен махна към свободната пейка под един кестен. — Искаш ли да седнем и да ми разправиш малко за този невероятен англичанин, когото си хванала?

Маги усети странно нежелание да говори за Рафи.

— Той е богат, отегчен и е в Париж. Засега ме ухажва. — Тя махна един паднал лист от дървената пейка, преди да седне. — Иначе друго няма.

Тъмните очи на Елен я изгледаха скептично.

— Щом казваш.

Време беше отново да сменят темата. Маги запита:

— Знаеш ли нещо за Синтия Нортууд? Съпругът й Оливър е член на британската делегация.

Размахвайки плоската си чантичка като ветрило, за да раздвижи тежкия въздух, Елен се замисли за момент, преди да отговори.

— Тя е невинно лекомислено същество. Има връзка с един британски офицер, майор Бруър, и не я е грижа кой знае за това. След като се запознах със съпруга й, мога да разбера защо е свърнала от правия път, но тя не проявява никаква дискретност. Защо се интересуваш от нея?

— Няма причина, освен може би това, че вчера ми разказа доста неща, каквито човек обикновено не споделя с напълно непознати. — Маги сви вежди. — Тя е непредсказуема и понеже е свързана с британската делегация, може да се забърка в нещо, което не разбира.

— Права си… Госпожа Нортууд е от този тип хора, които могат непреднамерено да издадат някоя тайна. Но ако не се разбира със съпруга си, вероятно няма достъп до важна информация?

— Вярно е, но не можем да си позволим да пренебрегваме никоя възможност. Можеш ли да разбереш нещо за средата, в която се движи, освен онзи майор?

Елен кимна и Маги продължи:

— Освен това знаеш ли нещо за граф Дьо Варен?

Приятелката й я погледна загрижено:

— Да, и то не особено добри неща. Този човек е опасен. Той също ли е замесен във вашия заговор?

— Възможно е. Къде бих могла да се запозная случайно с него?

— Често посещава вечерните салони на лейди Касълрий. Внимавай, приятелко, когато го срещнеш. Казват, че пишел името си е кръв.

Въпреки следобедната горещина Маги почувства как ледени тръпки пропълзяват по гърба й. Насили се да мисли, че това е само реакция на мелодраматичните думи на Елен.

Ако Касълрий и Уелингтън са мишените, Варен би трябвало да бъде изключен от списъка на възможните кандидати. Въпреки това, за да се застрахова, тя искаше да се срещне с него. Довечера Рафи щеше да я заведе на театър. След това щяха да отидат на вечерния салон в британското посолство и да се надяват, че ултрароялистки настроеният граф ще бъде там.

Но ако Варен не е замесен, защо само мисълта за него я караше да усеща надвиснала опасност?

 

 

Когато Рафи дойде да вземе Маги за театъра, тя се появи в салона в блещукаща сребристосива рокля, чиито гънки хвърляха сини и зелени отблясъци. Беше толкова красива, че само като я гледаше, изпитваше болка. Той си пое дъх бавно и дълбоко. Трудно му беше да запази самообладание.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, ваша светлост. Ще тръгваме ли?

Кадифеният глас беше приветлив и дружелюбен. Рафи беше смаян от това, колко спокойно й отговаря.

— Изглеждаш особено красива тази вечер, скъпа. Ще ми завиждат всички мъже в Париж.

Тя поклати тъжно глава.

— Разочарована съм, ваша светлост. Един джентълмен с репутацията на духовит човек, с каквато се славите вие, сигурно би измислил по-ярко ласкателство.

— Казвам само истината, графиньо — отвърна Рафи, пропускайки я да мине. — Ласкателството би било безполезно пред толкова проницателна жена като вас.

Тя му отправи недоверчива усмивка.

— Моите извинения, че ви подцених. Явно ласкателствата ви отиват на по-високо равнище. Жена, която често получава комплименти за външността си, предпочита да чува по-скоро лъжи за своята интелигентност.

Той се усмихна широко, докато й помагаше да се настани в каретата му. За да я съблазни, щеше да му трябва всеки грам остроумие, с който разполагаше; не беше се чувствал така оживен от години. Тъй като при него парите и жените винаги бяха повече от това, с което можеше да се справи, беше страшно отегчен и колкото повече трудности му създаваше тя, толкова по-сладка щеше да бъде победата му накрая.

И докато каретата трополеше по булевард „Капюсин“, Маги заговори, но без следа от предишната игривост:

— Заговорът се задълбочава. Имам сигурни сведения за предстоящо покушение срещу лорд Касълрий в следващите две седмици.

— Дяволите да го вземат! — Закачливото настроение на Рафи се изпари, докато слушаше оскъдните факти, събрани от Маги. Запита се за миг кой ли е бил информаторът й: някой собственик на игрална зала на възглавницата тази сутрин, но отпъди мисълта, за да разсъди по-сериозно. — Може би ще мога да посетя този клуб по-късно довечера, след като те оставя?

— Не ми се вярва да има особена полза от това. Едва ли можеш да питаш работещите там за имената на двамата мъже, които са говорили за убийство миналата вечер.

— Така е, но онези хора може да са били редовни посетители. Ако подметна нещо критично по адрес на Касълрий или Уелингтън, някой може да завърже разговор с мене.

И понеже тя продължи да мълчи, той добави:

— Бива ме да се преструвам, нали знаеш.

— Не мисля така — каза тя, но явно не беше убедена. — Предполагам, имаш достатъчно здрав разум, за да отидеш там въоръжен, нали? Има френски офицери, които нарочно оскърбяват чужденци с надеждата да предизвикат дуел. Като англичанин ти ще си лесна плячка. Не толкова добра като прусака, но достатъчно привлекателна за войнствените французи.

— Трогнат съм от загрижеността ти за опазването на моето съществуване.

— Не се ласкайте, ваша светлост — каза тя намръщено. — Просто не ми харесва да губя партньор на шах точно посред играта.

Не му беше ясно дали в гласа й прозира сарказъм или просто хумор. Тя добави:

— Ако те принудят да участваш в дуел, пистолетите може би ще са най-добрият избор. Повечето френски офицери по принцип предпочитат шпагата и рядко някой чужденец може да се мери с тях.

Рафи тъкмо щеше да попита защо е толкова уверена в точния му мерник, но се сети за един забравен следобед, когато двамата бяха стреляли по мишени в частното стрелбище на един приятел. Сигурно си е спомнила за умението, му. Марго също беше добра колкото него, единствената жена, която познаваше, способна да стреля също толкова добре, колкото и мъжете. Това бе едно от многото неща, на които я бе научил баща й, който се държеше с нея, сякаш му беше син, а не дъщеря. Едно от многото неща, които я правеха различна от всички други жени, които някога бе познавал.

Каретата спря пред театъра. Докато Рафи й помагаше да слезе, Маги привлече вниманието на зяпачите наоколо. Тя веднага влезе в ситуацията и зафлиртува, хвърляйки усмивки на всички страни. Никой дори не би заподозрял, че това е хладнокръвна шпионка, а не разгорещена развратница.

Той я придружи до частната им ложа. Пиесата беше прекрасна и от време на време хуморът на Молиеровия Тартюф караше Рафи да забрави за сериозните си мисли.

Но докато течеше представлението, той все по-ясно усещаше близостта на Маги. Когато започна второто действие, той небрежно сложи ръка на облегалката на стола й, без да я докосва, но достатъчно близо, за да почувства топлината на кожата й.

Харесваше му да я гледа как се навежда напред, сякаш погълната от представлението. Но не Молиер бе причината по високите й скули да избият леки розови петънца; тя също така осъзнаваше близостта му и Рафи се досещаше, че тя не се доверява достатъчно на себе си, за да се облегне на него. Добре. Той остави върховете на пръстите си да се плъзнат по голото й рамо.

Тя потръпна и ръката й стисна по-силно сгънатото ветрило. Той се запита докъде може да стигне, преди тя да го спре. Едва ли много далеч. Той отново отпусна ръката си на стола. Постепенно тя се успокои и се облегна на тапицираната облегалка, а раменете й леко се допряха до ръката му.

Това беше приятна игра. Той тъкмо реши да погали леко основа та на врата й, когато от галерията се разнесе някакво ръмжене. Рафи дръпна ръката си и се наведе напред, за да погледне през парапета на ложата. Ръмженето се превърна в ропот и Рафи видя как хората долу си сочат нещо един на друг.

Актьорите се мъчеха да надвикат с репликите си растящия шум, но виковете Да живее кралят! започнаха да се смесват с Да живее императорът! Последният актьор, който отвори уста, бе замерен с плодове и всички хукнаха да се спасяват зад кулисите.

Някои зрители вдигнаха бели знамена, което означаваше подкрепа за краля. Когато бонапартистите започнаха да развяват виолетови знамена, Рафи разбра, че предстои сбиване. Едно от най-страшните събития в живота му бе тогава, когато се бе озовал насред едно улично сбиване в Лондон, а тълпата долу се готвеше да поеме в същото опасно направление.

Роялистите превъзхождаха числено бонапартистите и виолетовите знамена едно по едно бяха разкъсани. Един як мъжага със знаме с имперския орел бе смъкнат на пода и изчезна под бруталните ритници и юмручни удари. Една жена нададе внезапен пронизителен писък. Виковете Да живее кралят! Да живее кралят! започнаха да преминават в дрезгав застрашителен рев, от който стените и таванът трепереха.

Рафи погледна към Маги и я видя спокойно да наблюдава партера. Беше съвършено хладнокръвна, само здраво стиснатите устни издаваха тревогата й. Докато съзерцаваше спокойния й профил и безупречната златиста коса, внезапно с ужас си представи Маги обкръжена и повалена на земята от онези грубияни. Картината беше толкова жива, че за миг скри от погледа му гледката в театъра. Тя се бореше отчаяно, но нападателите бяха твърде много и тя изчезна под злосторните ръце.

Разтърсващото видение пробуди у Рафи трескав импулс да изведе Маги оттук, преди насилието да овладее целия театър. Той я сграбчи за ръката и почти я вдигна от стола.

— Хайде — каза тихо на нисък глас. — Махаме се.

Повлече я към задната врата на ложата. Врявата заглушаваше гласа му и отначало тя се възпротиви. Рафи почти щеше да я вдигне на ръце и да я помъкне насила по коридора, когато тя се предаде.

Другите редовни посетители също започнаха да напускат ложите, но Рафи беше по-бърз. Той я прегърна през кръста и я дръпна към най-близкото стълбище.

По средата на пътя към партера пътят им бе препречен от двама грубияни, които тичаха нагоре. Мъжете се спряха и когато видяха Маги, очите им заискряха.

Без да чака да види дали мъжете ще ги нападнат, Рафи бухна здравата единия с юмрук в корема. Жертвата му издаде дрезгав квичащ звук и се стовари върху другаря си.

Докато двамата мъже се мъчеха да се задържат на крака и да не паднат по стълбите, Рафи хвана Маги за ръка и я поведе покрай тях. Без да протестира, тя прихвана полите си със свободната си ръка и бързо изтича край двамата, здраво стиснала пръстите му.

Стълбите ги отведоха в един безлюден коридор. Шумът от боя долиташе отдясно, затова те се обърнаха и продължиха наляво, докато достигнаха страничния изход.

Навън видяха, че и аристократи, и обикновени хора масово напускат театъра. Един мъж тичаше по булеварда, викайки стражата. За щастие каретата на Рафи чакаше наблизо. Той я набута вътре и след секунди двамата вече напускаха района на театъра.

Маги шумолеше с полите си, докато се настаняваше в ъгъла на каретата. Сърцето на Рафи още биеше ускорено. Заплахата за сигурността и бе възбудила най-първичната от покровителствените реакции у него и той още бе смаян от нейното държание. Импулсивно се премести на седалката до нея и я прегърна, защото чувстваше нужда да се увери, че тя е добре.

Тя потръпна, после извърна лице към него и потърси устните му. Езиците им се срещнаха и изведнъж двамата започнаха бясно да се целуват. Тя пъхна ръце под дрехата му и започна да гали гърба му, а ноктите й се забиха дълбоко в мускулите му.

Той долови, че срещата с опасността е отприщила нещо у нея, нещо тъмно и първично, което възбуди също такава лудост и у него. Те потънаха в дълбоката, тапицирана с кадифе, седалка. Екзотичният й парфюм изпълни ноздрите му и го завладя. Той зарови лице в топлата извивка на шията й, целувайки пулсиращата вена. Звукът на накъсаното им дишане изпълваше каретата.

Припомняйки си, че тя винаги е имала извънредно чувствителни уши, той продължи с целувките по-нагоре, по линията на челюстта, докато достигна със зъби долната част на ухото й. Тя си пое дъх и се вцепени, изви глава назад, а краката й леко се раздалечиха, така че коляното му се вмъкна между нейните. Те се впиха един в друг, телата им инстинктивно търсеха близостта, невъзможна в това тясно пространство.

Устните им отново се срещнаха, дъхът им отново стана горещ и търсещ. Гърдите й се притиснаха в неговите, меки и зовящи. Той прокара длан отстрани по тялото й, по фината й талия и стигна до разкошната пълнота на хълбоците.

Каретата се разтърси, попадай в някаква дупка, и той едва не падна. Повдигна се малко, притисна рамо в страничната дъска и подпря крака си в основата на отсрещната седалка. Тя се намести в новото положение, притискайки ханша си към него.

Бедрото й бе твърдо и оформено, а докато ръката му слизаше надолу, той откри, че полата й се е повдигнала над коляното. Чу шепота на коприната, докато пръстите му се плъзгаха но обутия в чорап прасец. Ако можеше да разсъждава, сигурно щеше да действа по-бавно, но той не разсъждаваше. Продължаваше с ласките по-нагоре, над панделката на жартиерата, към голата топла плът на вътрешната част на бедрото.

Тя си пое дълбоко дъх, после отдръпна главата си от неговата.

— Стига!

Когато срещна хладния й поглед, Рафи изведнъж застина. Под светлината на уличните лампи той видя, че на лицето й все още е изписано желание, но дивият порив бе отминал.

И с него бе станало така. Макар че страстта пареше във вените му — о, Господи, как пареше! — лудостта бе останала. Беше толкова изнервен, че не разбираше как последователно бе загубил контрола над себе си.

Той инстинктивно се отдръпна. Макар че тялото му го призоваваше да завърши онова, което бе започнал, дори не се опита да я убеди да продължат. Внимателно се надигна и седна на седалката срещу нея. Мускулите му трептяха от напрежението.

Маги се надигна, изправи гръб и дръпна полата над голите си крака.

— Какво стана сега?

— Допирът до опасността често предизвиква желание да отдаваме почести на живота — отбеляза Рафи, опитвайки се да говори безстрастно, сякаш преди миг и двамата не бяха готови да разкъсат взаимно дрехите си. Благодарен беше на тъмнината, която скриваше мъчително очевидната му възбуда.

— Опасността не беше кой знае колко голяма. — Доволна, че полата й е в ред, та започна да проверява косата си. — Подобни събития не са рядкост. Роялистите се опитват да разбунтуват останалата част от Франция сега, когато имат надмощие. Наричат това бял терор. Ако си бяхме останали в ложата и бяхме размахали бели кърпички, щяхме да бъдем в пълна безопасност.

— Въпреки че се възхищавам на самоувереността ти, по време на размирици никой никога не е в пълна безопасност — каза той сухо. Ужасната картина на нападнатата Маги отново проблесна пред вътрешния му поглед и той потръпна. Ако тя беше сама, бялата кърпичка щеше да бъде слаба защита пред мъже като онези на стълбите. — Понеже, както изглежда, си по-скоро смела, отколкото разумна, чувствам се отговорен за безопасността ти, най-малкото докато не открием нашия убиец.

Тя извади един фуркет и закрепи разхлабения кичур коса.

— Жалко, че пропуснахме края на хубавата пиеса. За щастие и преди съм гледача Тартюф, а понеже си тръгнахме рано, значи ще стигнем във вечерния салон на лейди Касълрий в удобно време.

Дощя му се да се изсмее на абсурдния начин, по който и двамата игнорираха неотдавнашния зрелищен изблик на страст.

— Какво, няма ли да има девически истерии?

— Щяха да бъдат много неуместни, понеже не съм девица — парира тя.

Пое дълбоко дъх, преди да продължи:

— Чух, че граф Дьо Варен често ходи във вечерния салон на лейди Касълрий. Макар че е малко вероятно един ултрароялист да стои зад нашия заговор, все пак ми се иска да се запозная с него. — И добави след моментен размисъл: — Предупредиха ме, че е много опасен мъж.

— Ще го имам предвид. Значи, може да ме извика на дуел? Напомняй ми да стоя с гръб, опрян в стената, ако го срещнем.

Неловкостта, която бе обхванала Рафи, когато бе загубил самообладание, започна да се изпарява и той започна да изпитва задоволство от напредъка, който бе постигнал. Маги ставаше все по-податлива; не се съмняваше, че тя скоро ще склони да го приеме. И съвсем скоро след това той щеше да се погрижи тя да се освободи от всичките си други любовници.

Доволен от заключенията си, той протегна дългите си крака, колкото бе възможно, в ограниченото пространство.

— Карай. Надявам се, че лейди Касълрий е приготвила добра вечеря. Ако човек иска да си раздразни апетита, няма по-добро средство от размириците.