Мери Джо Пътни
Падналите ангели (13)

13.

Маги се загледа в Рафи, чудейки се каква ли идиотска муха му е влязла в главата.

— Да ме извадиш от играта? — каза тя студено. — Ще трябва да ми разясниш това по-подробно.

С един яростен замах на ръката Рафи смете от дъската старинните фигури за шах. Емайлираните фигурки се търкулнаха по ориенталския килим и се пръснаха на всички страни, като се удряха една в друга.

— Говорим за Робърт Андерсън — изсъска той. — Твоят любовник, който е шпионин и предател.

Маги се изправи така внезапно, че столът й падна на пода.

— Не знаеш за какво говориш!

Рафи също стана и се извиси над нея. Цивилизованият, дистанциран светски човек беше изчезнал, от него се сипеше ярост.

— Да, моя малка развратнице. Знам, че той идва тук късно нощем, макар че Люсиен ти каза да не общуваш с никого от британската делегация.

Без да отвърне очи от унищожителния му поглед, Маги каза меко:

— Играла съм опасни игри много преди да ги започнете вие, ваша светлост. Работя с тези, на които вярвам.

— Дори ако са предатели? Твоят любовник е бил видян да се среща тайно с генерал Русе. Самият аз го видях да говори с Анри Льомерсие в кафене „Мазарен“, може би да планира покушението срещу Касълрий.

За пръв път тя почувства, че го разбира, но продължи упорито:

— Това не доказва нищо. Шпионите могат да говорят с всекиго, не само с почтените граждани.

Рафи заобиколи масичката и се озова на няколко инча от Маги.

— Значи признаваш, че е шпионин?

— Разбира се, че е! Работили сме заедно години наред.

— И години наред си му била любовница — повтори Рафи, а очите му бяха като лед. — Знаеш ли за кого работи?

— За британците, разбира се. Робин е толкова англичанин, колкото съм и аз.

— Дори ако е така, националността не означава нищо за един наемник. Той може би продава информацията си на по-високопоставени клиенти и те използва за прикритие. — Очите на Рафи се присвиха. — Сигурна ли си, че е англичанин?

Маги избухна:

— Невеж глупак! Обвиненията ти са абсурдни и няма да те слушам.

Тя се обърна, но Рафи я сграбчи за ръката.

— Абсурдни ли? А откъде идват твоите пари? Кой плаща за копринените рокли и каретата, и къщата ти в града?

Тя издърпа ръката си.

— Аз ги плащам, с това, което печеля от британското правителство.

— Директно ли ти плащат?

След кратка пауза Маги отговори:

— Парите идват чрез Робин.

Точно това очакваше Рафи.

— Писах на Люсиен и запитах колко ти е плащало правителството през последните дванадесет години. Оказаха се около пет хиляди лири, недостатъчно да поддържаш дори една година този начин на живот, който водиш.

Очите й се разшириха, но тя не отстъпи.

— Може би ми е плащал лорд Стратмор, но е възможно да има и други британски агенции, които се нуждаят от информация. Робин може би работи с някои от тях.

Макар че тя говореше смело, той видя, че неговите разкрития са я разтърсили. Бързайки да се възползва от предимството си, той каза:

— Възхищавам се на твоята лоялност. Въпреки това има голяма вероятност Андерсън да е шпионинът в британската делегация и да е замесен в заговора против Касълрий. Единственият въпрос е дали ти си негова съзнателна помощничка, или само прикритие?

— Не мога да повярвам! — избухна тя. — Робин е най-добрият приятел, когото някога съм имала, и ако трябва да избирам между това, да вярвам на него и ли на тебе, избирам него. Махай се!

Досега Рафи се беше въздържал да й каже подозренията си относно лоялността на Андерсън, но отказът на Маги да повярва в нещо лошо за своя любовник разклати самообладанието му. Той я сграбчи за раменете и настоя:

— Защо него, Марго, защо него, а не мене? Няма ли равен на себе си като любовник? Мислиш ли, че го обичаш, или просто той е издържал разкошния ти начин на живот? — Пръстите му се впиха в раменете й. — Ако искаш неговите пари, аз ще платя цената ти, независимо колко е висока. Ако е заради секса, дай ми една нощ, и тогава реши кой е по-добрият.

Дишаше неравно.

— А ако го защитаваш от сляпа лоялност, помисли си добре дали един предател е достоен за такава привързаност.

Тя му се изсмя в лицето:

— И още смееш да питаш защо предпочитам Робин? Той ми спаси живота и ми даде основание да продължа да живея. Господ ми е свидетел, по-скоро ще послужа като параван на някой предател, отколкото да стана любовница на мъж, който ме обвини и осъди без доказателства, на мъж, чиято ревност накара баща ми да напусне Англия.

Гласът й трепна и той видя изписан на лицето й вледеняващ костите му гняв.

— Баща ми никога нямаше да падне убит от французите, ако не беше това, което ти направи, Рафи. Дори само заради това никога няма да ти простя. А колкото до суетния ти мъжки егоизъм, не ме интересува какво си научил в леглата на всички кучки из Европа. Никога не съм се отдавала на мъж без любов, а ти не си способен да обичаш никого. Ти си егоистичен, надменен, самомнителен развратник и не искам повече никога да те виждам. Сега ме остави!

Тя вдигна ръце и се опита да се изскубне от хватката му, но Рафи беше прекалено силен, за да се мери с него. Той я хвана за тила с едната си ръка и обърна лицето й към себе си.

— О, Божичко, Марго, не ми се противи. Просто искам да си в безопасност.

Той я зацелува яростно, надявайки се, че тази страст ще преодолее съпротивата й. Както винаги, щом се прегърнеха, между тях избухваше топлина, безусловна и трудна за отричане.

Отначало тя се съпротивляваше с всички сили, но тъй като той я държеше здраво, тя омекна и започна да му отговаря със същата страст. Езикът й влезе в устата му, а ръката й се спусна в търсене надолу по тялото му.

Когато го докосна, той изстена и се втвърди под ласките й. Това трябваше да бъдат те един за друг — да се обичат, а не да се борят. Той отпусна хватката си и плъзна ръце по заобления й ханш.

Тя се възползва от отпускането му и нанесе с коляно изпитан удар от уличните борби. Осъзнавайки болезнено, че страстта й е била само хитрост, той едва има време да се извърти настрана. Ударът й попадна върху бедрото, вместо да се стовари върху гениталиите му, но цената на спасението му беше това, че я изпусна.

Когато Маги се освободи от хватката му, тя изтича през стаята към тоалетката си и извади от чекмеджето пистолет. Извъртя се моментално и се озова с лице към Рафи.

— Махай се оттук и никога повече не се доближавай до мене! Ако направиш нещо, за да нараниш Робин, ще накарам да те убият!

Макар че гласът й трепереше, тя държеше здраво с две ръце смъртоносното оръжие.

Рафи погледна невярващо пистолета.

— Маги…

— Стой на място! — Тя щракна предпазителя. — Предупреждавам те, ако нараниш Робин, ще умреш, дори и аз да трябва да умра. Знам как да уредя едно убийство и няма да има място на света, където да се скриеш. Сега си прибирай любителските шпионски неумения и ревността, и глупавите си обвинения и се връщай в Англия!

Той беше сигурен, че тя блъфира. Оръжието може би не беше заредено.

Той пристъпи към нея и тя натисна спусъка.

Гърмежът отекна оглушително в затвореното помещение. Той почувства вибрирането на куршума, който се заби близо до него, и някаква отломка го одраска по крака.

Помисли, че Маги е изпуснала контрола над оръжието си. Размаха ръка, за да разсее заслепяващия пушек, и видя, че беше стреляла в черния цар, който лежеше на килима до крака му. Възхитителна точност; очевидно тя можеше също така лесно да прати куршума и в окото му.

Когато той вдигна очи, тя умело зареждаше отново пистолета и го насочи към него.

— Както виждаш, не съм забравила стрелковите си умения — каза тя навъсено. — Ако се опиташ да направиш нещо, следващият куршум ще те улучи.

Той помисли дали да не опита да й отнеме пистолета, но между тях лежеше просторният салон, а и очите на Маги излъчваха убийствен блясък. Прокле се, задето така глупашки беше нападнал Андерсън. Трудно щеше да му бъде да я убеди, че любовникът й играе двойна игра, дори в най-благоприятни обстоятелства. Ревността го бе накарала да забрави доказателствата си и той беше изгубил всякакви шансове да накара Маги да си промени мнението.

Все пак събра цялото си спокойствие и убедителност и каза:

— Заради тебе самата, Маги, не вярвай на Андерсън. Макар че може да съм ревнив глупак, казах ти истината за него. Искаш ли Касълрий, може би и други да загинат заради упорството ти да не видиш какъв е в действителност Андерсън? Той е единствената нишка към заговора, с която разполагаме, и трябва да накараме Уелингтън да го задържи и да бъде разпитан.

— Не успяхте да ме убедите, ваша светлост — каза тя, а пепелявосивите й очи бяха също толкова студени, колкото и думите й. — Както казах, шпионите трябва да говорят с всякакви хора, особено с подозрителни като Льомерсие и Русе. Колкото до парите — ти може би си твърде богат, за да го разбереш, но повечето хора трябва да имат практично отношение към подобни долни неща. Да продаваш информация на повече от един враг на Наполеон, може просто да бъде добра сделка, а не предателство.

— Но ти не си сигурна, нали? — каза меко Рафи, усещайки отчаяната смелост, която подбуждаше Маги да защитава Андерсън.

При тези негови думи тя се напрегна и той се запита колко леко се щрака спусъкът на пистолета й. Почувства прилив на студено задоволство при мисълта, че благородният дук Кандовър може да бъде убит в обикновено любовно спречкване… а по ирония на обстоятелствата те дори не бяха любовници.

Тя изрече с повдигащи се и спадащи от вълнение гърди:

— Можеш да представиш железни доказателства и дузина безукорни свидетели, че Робин е предател, и аз бих могла евентуално, само евентуално, да ти повярвам, но въпреки това няма да вляза в леглото ти. Сам ли ще си отидеш, или да позвъня на прислужниците да те изхвърлят?

Рафи си каза отчаян, че е сгрешил и грешката му е влошила нещата още повече. Макар че Маги беше неотклонно вярна на Андерсън, той все още не можеше да повярва, че тя ще се забърка в заговор за убийство. Сега, когато Рафи я беше предизвикал, тя щеше да бъде дори още по-непреклонна в стремежа си да разкрие заговора, дори и само за да докаже, че той не е бил прав относно Андерсън. Така можеше да се изложи на сериозна опасност, а той нямаше да бъде там, за да я защити.

Пистолетът го следеше, без да трепне, по пътя му към вратата. Той спря, хванал дръжката, и се обърна. Дори и това, че тя държеше оръжие, насочено срещу сърцето му, не намаляваше желанието му.

— Няма да напусна Париж, докато всичко това не свърши — каза той тихо. — Ако ти трябва помощ, по което и да е време, за каквото и да е, знаеш къде да ме намериш.

И си тръгна, а вратата, разделена на квадрати, се затвори тихо зад гърба му.

Маги остави оръжието на масичката под огледалото и се отпусна в креслото, защото коленете й се подкосиха. Докато ужасната сцена отново минаваше пред мисления й поглед, тя притисна ръце към стомаха си и почувства, че й се повдига.

Често се бе питала какво се крие зад студената дистанцираност на Рафи. Сега знаеше, но й се искаше да не бе научавала. Макар винаги да беше показвал, че я желае, не бе допускала, че той изпитва такава дива ревност. Наистина беше се държал почти по същия начин и преди тринадесет години. Тогава тя бе сметнала, че го прави от любов, но явно истинският източник са били гордостта и властническото чувство.

Възможно ли беше да лъже относно Робин? Макар че сведенията на Рафи бяха обезсърчаващи, това едва ли бе доказателство за двойна игра. Може Робин да не беше споменал за срещата си с Русе или Льомерсие, но това не означаваше нищо, защото той рядко говореше в подробности за работата си. По същата причина не я беше осведомил за всичко, което правеше.

Много по-трудно беше да отмине разкритието на Рафи за парите. Макар Маги да не бе живяла разточително през всичките тези години, Робин й беше давал хиляди лири повече от това, което лорд Стратмор казваше, че й плаща. Част от тях бяха отишли за информаторите й, друга част за издръжката й, а останалите бяха вложени в Цюрих и даваха достатъчно лихва, за да може един ден да живее в Англия като рентиерка.

Никога не беше запитвала колко пари точно получава, приемайки, че това е нормалното заплащане за шпионската й дейност. Наистина ли бе възможно Робин да служи на повече от един господар? Винаги бе намеквал, че всички пари идват от Британия.

Тя се застави да се върне към въпроса за националността на Робин. Когато се срещнаха за пръв път, той й бе казал, че е англичанин, но никога не бе говорил за живота си отпреди това. Тя с притеснение разбра, че може да е израснал където и да е, защото притежаваше същия смайващ талант за езици като нейния, фактически Робин я научи как точно да слуша, което й помагаше да усъвършенства акцентите си.

Макар че по-голямата част от живота му беше обвита в тайна, Маги никога не се бе съмнявала, че не я лъже за нещата, които наистина имаха значение за нея. Сега вече не можеше да бъде сигурна. Едва преди две седмици той й бе казал да не вярва на никого, дори и на него. Тогава бе приела забележката му като шега, но сега тя не я оставяше на спокойствие.

Маги се изправи неуверено и тръгна към шкафа, за да си налее малко бренди. След това изпи половината чаша на един дъх. То я стопли, но не й даде ключа към истината.

Рафи може би беше подлудял от незадоволена страст или наранена гордост, но тя се съмняваше дали вярва на това, което й беше казал. Все пак как да се усъмни в Робин, в най-добрия си приятел, който й беше спасил живота и разума?

Тя допи брендито, без да съзнава какво прави и без да обръща внимание на това, че й изгори гърлото. Странно, колко много можеше да я засегне Рафи въпреки миналите престъпления и предателства. Той бе способен да събуди бездни от чувства в нея, съвсем различни от солидното топло приятелство, което изпитваше към Робин.

Жалко, че Рафи използваше тази сила само за да я нарани.

 

 

Англичанинът даде на Льо Серпан исканата информация за британското посолство, събрана с немалки рискове. Два пъти едва не бе хванат от други членове на персонала и бе видял подозрение у тях заради това, че го намират на места, където няма работа. Никой обаче не му бе задавал смущаващи въпроси и бе получил добра цена за поетите рискове.

Този път светлината беше малко повече, за да може Льо Серпан да разгледа нарисуваните планове на етажите. След няколко минути той изръмжа триумфиращо:

— Съвършено, абсолютно съвършено. Добрият дядо Господ трябва да е планирал това за моите цели.

Тъй като не се интересуваше да узнае нещо повече за плана, англичанинът се изправи и се приготви да си върви.

— Ако нямате повече нужда от мене…

Льо Серпан също се изправи и очите му блеснаха сурово иззад маската.

— Не съм те освободил, мой малък англичанино. Плановете ми изискват твоето доброволно участие. Виждаш ли този килер тук?

Дебелият пръст тупна по плана на етажите. Англичанинът погледна надолу.

— Да. Какво за него?

— Той е точно под спалнята на Касълрий. Ти ми каза, че рядко го използват и винаги го държат заключен. Ако бъде напълнен с барут и подпален, той ще вдигне във въздуха това крило на посолството.

— Вие сте луд! — избухна англичанинът, разбирайки защо Льо Серпан искаше да знае кой присъства на различните събрания.

Ако бъдеше избран подходящият ден, Уелингтън и другите съюзнически министри щяха да бъдат унищожени заедно с Касълрий.

— Ни най-малко — каза спокойно мъжът с качулката. — Моят план е смел, но съвършено изпълним. Най-трудното ще бъде да се внесе барутът в посолството, но тъй като ти си член на персонала, това не представлява непреодолим проблем.

— Как възнамерявате да устроите експлозията? — запита англичанинът, ужасен от това, че знае отговора.

— Една свещ ще свърши добра работа. Бавно горяща свещ от твърд восък, която ще гори с часове, докато се стопи. Ще имаш достатъчно време да се измъкнеш оттам и никой няма да те заподозре.

— Не искам да участвам в тази лудост! Ако съюзническите водачи бъдат убити, ще настане такъв лов на хора, какъвто Франция никога не е виждала.

— О, ще се надигне шум, но съюзниците ще бъдат като пиленца без квачка, щом се лишат от своите водачи. А докато се слегне прахолякът… — Льо Серпан направи драматична пауза, — във Франция ще има нов ред!

— Какво ме е грижа за Франция? Няма да си заложа главата за нея!

Англичанинът се опита да се отдръпне, но Льо Серпан посегна и сграбчи китката му с желязна хватка. И изсъска с глас като от кошмар:

— Ще ти кажа още веднъж, приятелю, нямаш избор. Ако застанеш срещу мене, ще си намериш смъртта. От друга страна, твоето сътрудничество е жизненоважно особено за този проект, а аз съм много щедър към подчинените си.

Той остави думите да отзвучат, после продължи меко:

— Забележи, че не правя опит да купя твоята лоялност, защото знам, че не притежаваш такава. Алчността е най-доброто средство за натиск при хора като тебе, затова та обещавам: помогни ми да успея, и ще станеш богат и властен, повече, отколкото някога си мечтал.

Англичанинът не беше сигурен дали е по-добре да работи за Льо Серпан, да издаде копелето или да избяга от Франция. Мъчително осъзна, че в следващите няколко дни трябва да избере на коя страна да застане, а ако избере погрешната, ще умре.

Наистина всякак щеше да умре — и ако предадеше Льо Серпан, и ако британците откриеха предателството му. Сътрудничеството беше най-добрият избор за него, а и най-печелившият. Той каза прегракнало:

— Още веднъж откривам колко брилянтна е вашата логика.

— Много добре. — Льо Серпан отпусна хватката си. — Харесвам хората, които бързо се учат. Сега седни, имам още въпроси към тебе. Няколко британски агенти ме следят и трябва да бъдат отстранени от пътя ми. Разкажи ми всичко, което знаеш за въпросните хора.

Две от имената, които каза Льо Серпан, не бяха неочаквани, но едното го изненада. Съвсем приятна изненада и твърде логично, когато се замисли повече върху това.

Англичанинът трепна доволно, но се постара да го прикрие; не можеше да си представи някого, когото с по-голяма радост би премахнал.