Мери Джо Пътни
Падналите ангели (16)

16.

Когато се събуди, Маги се почувства добре отпочинала, макар ниското слънце да показваше, че е още рано. В ясната светлина на деня трудно можеше да повярва, че бе имала смелостта да поиска от Рафи да се люби с нея. Но топлото му едро тяло, легнало до нея, бе неоспоримото доказателство за това, което се бе случило.

Като светска жена, тя бе помислила, че той вероятно няма да й откаже; макар жените да имаха нужда от причина, за да пожелаят интимност, на мъжете обикновено им трябваше само място. Тя беше имала причина, а Рафи бе предоставил мястото… Но това, което се бе случило помежду им, бе отишло далеч отвъд всичко, което тя бе способна да си представи, и щеше да остане запечатано завинаги в мозъка й.

Тя леко извърна глава и започна да изучава спящото тяло на Рафи. Многобройните му натъртвания бяха достигнали мелодраматичния синьо-червен цвят. Само Господ знаеше как я бе измъкнал от онази тълпа. Вземи му титлата и богатството, и влиянието, и той отново ще бъде мъж сред мъжете — силен, смел и сърцераздирателно красив по съвършено мъжки начин.

Маги затвори очи натъжена. Винаги бе съзнавала, че ако станат интимни, тя отново безпомощно ще се влюби в Рафи, и това се случи. Любовта винаги я бе имало, още откакто го бе срещнала преди тринадесет години. Може би точно затова никога не бе успяла да обича Робин така цялостно, както го заслужаваше.

Не, проблемът не беше колко обича Робин, а как го обича. Тя се интересуваше от двамата мъже повече, отколкото можеше да се изрази с думи, но обичаше Рафи едновременно конфликтно и хармонично, с предизвикателство и разбиране.

Странна бе мисълта, че именно по-трудните елементи в техните взаимоотношения придаваха на чувствата й към него такава дълбочина и интензивност. С Робин винаги имаше хармония и любовта им беше любов между приятели, почти братска. Тя искаше Рафи за партньор, първичния мъж, който я караше да се чувства най-истинска жена.

Тя преглътна с мъка и леко се изплъзна от ръката на Рафи, за да не го събуди. Макар че на света нямаше нищо друго, което да желае повече от това, да прекара живота си в неговото легло, това не беше възможно. Заговорът и смъртта още ги обкръжаваха, а и имаше обвинения срещу Робин.

Работата трябваше да продължи по един или друг начин, и тогава тя никога нямаше да види Рафи отново. Като се има предвид сексуалният огън между тях, той щеше все още да иска тя да му бъде любовница, ако гордостта му не бе наранена от начина, по който тя се бе възползвала от него. Споменът за страстта от отминалата нощ правеше за нея почти невъзможно да си представи живота без него. Ако наистина станеха любовници, тя никога нямаше да преживее края на връзката помежду им.

Когато дойдеше краят, Рафи наистина щеше да бъде съвършено очарователен, учтив и малко отегчен. Тя вече си го представяше.

Допирайки опакото на дланта си до бузата му, Маги мълчаливо се сбогува с кратките им часове на интимност, устоявайки на изкушението да го целуне още веднъж.

Тъй като дрехите й бяха спретнато сгънати на стола, тя се облече, мръщейки се на невероятно многото болки и охлузвания, които откри. Малки груби кръпки прикриваха най-големите разкъсвания по дрехите й, така че изглеждаше повече или по-малко прилично. Освен дето беше облечена като мъж, разбира се.

После отиде до скамейката под прозореца, сви се там, придърпвайки коленете към гърдите си, и зачака Рафи да се събуди.

Измина може би четвърт час, преди той да се размърда. Първото му движение беше към онази страна от леглото, която бе заемала Маги. Празното място го събуди, той се надигна на лакът и погледът му се плъзна из стаята, докато не я откри на скамейката под прозореца.

Отчасти успокоен, той се загледа през разделящото ги пространство с неразгадаемо изражение на лицето. Маги усети как се разсейва от изящните кичури черна коса, спускащи се към голите му гърди. Снощи бе опознала техния допир, но сега видът им й предоставяше съвсем различно удоволствие.

Надявайки се в светлината на деня да е оцеляла поне малко от интимността на отминалата нощ, тя се осмели да каже:

— Добро утро.

Той я изгледа с дяволски студените си сиви очи.

— Добро ли е утрото?

Щеше много да я затрудни. Маги спусна крака на пода и си наложи да издържи на погледа му.

— Е, аз съм жива, за което съм ти безкрайно благодарна. Нямаше да остане кой знае колко от мене, след като тълпата си свършеше работата.

След кратка борба с паниката, предизвикана от тази мисъл, тя продължи:

— Нямам достатъчно силни думи, за да изразя благодарността си за това, че ми спаси живота.

— Не си прави труда — изрече той, а сивите му очи бяха като две бучки лед. — Не съм го направил, за да получа благодарност.

Тя ужасена се досети, че трябва да спомене и онова, което се бе случило в горещината на нощта. Ако не го направеше, щеше да го направи той, а я беше страх какво може да каже.

— Дължа та също и извинение — каза тя с пресекващ глас. — Ти ми спаси живота, а аз те използвах по непростим начин. Да ти поискам това, което аз поисках, беше… оскърбление срещу честта и добрия вкус. Ти ми помогна да преживея кошмара, надявам се да намериш в сърцето си сили да ми простиш.

С язвителна нотка в гласа Рафи каза:

— Не мислете за това, графиньо. Сигурен съм, че жена с вашия опит знае, че мъжете обикновено не възразяват да утешават разстроени жени. А вие сте невероятно опитна. Беше привилегия да имам възможността да изпитам вашите умения.

Маги се почувства така, сякаш някой я беше настъпил. Макар че се досещаше, че той може да се разсърди, това беше много по-лошо от всичко, което можеше да си представи. Никой мъж нямаше да хареса идеята, да бъде използван като успокоително срещу болката, а специално на този мъж щеше още по-малко да му хареса. Гордостта несъмнено беше най-дълбокото от чувствата му, а тя сериозно я бе наранила.

Поне не я упрекваше за любовните думи, които се бяха изтръгнали от нея, когато всичките й защитни сили я бяха напуснали и сърцето й говореше без задръжки. Ако се беше подиграл на непредпазливото й признание, болката сигурно щеше да бъде непоносима.

Но тайно в сърцето си Маги не можеше да съжалява за онова, което се бе случило, дори знаейки колко много ще й струва то за в бъдеще. Тя повтори тихо:

— Съжалявам.

Стана и се приготви да си тръгне. Гласът му я настигна през стаята:

— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?

Тя спря, но не се осмели да погледне към него.

— При Робин, естествено. Трябва да поговоря с него.

— Да не искаш да кажеш, че аз наистина съм успял да събудя някакви съмнения спрямо него в твоя ирационален женски ум?

Обръщайки се с лице към Рафи, тя отсече:

— Да, проклет да си, успя. Сега трябва да му дам шанс да обясни.

Той се изправи в леглото, завивките се струпаха в скута му и очите му се впиха в нейните:

— А ако няма задоволително обяснение?

— Не знам. — Раменете й потрепнаха. — Просто не знам.

— Позвъни за закуската, когато стигнеш до гостната. Ще дойда при тебе след петнадесет минути.

Маги се накани да протестира, но той я сряза:

— Няма да си тръгнеш, преди да си хапнала нещо. После аз сам ще те отведа при Андерсън.

Тя поиска да възрази, не знаейки дали да се зарадва, да се разтревожи, или да се обиди от покровителството му.

Без да я изпуска от проницателния си поглед, Рафи каза:

— Ако си мислиш, че ще те оставя да тръгнеш сама из улиците в тоя вид, сигурно ударът по главата е причинил повече вреди, отколкото предположи докторът. Всяка нощ по улиците на Париж убиват хора, предната нощ са намерили две тела около площад „Карусел“… И като говорим за лекари — той взе едно малко шишенце и й го подхвърли, — докторът остави това за тебе, за ужасното главоболие, което ме увери, че ще имаш. Сега, ако обичаш, излез от стаята, за да се облека.

И без да я дочака да излезе, той се изплъзна от леглото, гол и прекрасен. Тъй като знаеше, че ако веднага не напусна стаята, ще се изкуши да го завлече обратно под завивките, тя бързо извърна глава и се насочи към вратата.

Щом Рафи спомена за възможното главоболие, тя осъзна, че в главата й наистина бият чукове. И щом се озова в гостната, глътна едно от хапчетата на лекаря.

Колко жалко, че болките на сърцето не можеха да се лекуват така просто, както тези на главата.

 

 

Понеже беше в прекалено лошо настроение, за да изчака слугата си, Рафи започна сам да се бръсне, но умът му не можеше да се успокои. Не беше искал извинения и благодарност от Марго. Като последен глупак искаше тя като по магия да се влюби в него. Но когато се събуди и я видя свита на скамейката под прозореца, настръхнала като таралеж, той разбра, че в чувствата й не са настъпили чудотворни промени.

Когато ръката му неволно натисна дръжката на бръснача, той усети жилеща болка по ръба на челюстта си. Изруга, а кръвта започна да капе в порцелановия леген. Божичко, ако не внимава, някой път може сам да се заколи. Той притисна кърпата към порязаното, за да спре кървенето, чудейки се какво, по дяволите, става с него.

Марго — ето какво ставаше с него. Винаги се беше гордял, че се държи разумно и цивилизовано. В Камарата на лордовете и сред приятелите си беше известен със своята способност да обединява противопоставящите се фракции в търсене на общ език.

Но в мига, в който бе влязъл в онази малка стая в австрийското посолство и бе познал Марго, той започна да се разпада. През последните две седмици бе губил контрола над себе си и разума си по-често, отколкото в десетте години, които ги предшестваха. Ставаше съвършено ясно, че единствената причина, той да се слави като човек с умерен темперамент, е било отсъствието на нещо в живота му, което толкова да го интересува, че да го накара да загуби самообладание.

Не можеше да се изправи пред Марго в такова състояние, затова се насили да вдиша няколко пъти бавно и дълбоко. Тя бе съвършено честна по отношение на причината, поради която бе поискала той да се люби с нея, и той нямаше право да й се сърди. Заради собствената си гордост трябваше да престане да се държи като лошо хлапе.

Той махна кърпата от порязаното място и установи, че кръвта е спряла. Марго бе успяла да се съвземе след снощния ужас, и той също трябваше да го направи. Предположи, че трябва да се гордее с факта, че усилията, които бе положил заради нея, бяха имали благотворен ефект.

И се гордееше. Дяволски много.

 

 

Когато Рафи свърши с обличането и се присъедини към Марго на закуската, той отново си бе възвърнат самообладанието. Тя го изгледа с крайчеца на окото си и се успокои. Той беше доволен, че все още можеше да поддържа вида си на цивилизован човек.

Почти не говориха, докато закусваха с превъзходно кафе и кроасани, както и през първата част от пътя към жилището на Андерсън. Когато каретата им стигна околностите на площад „Карусел“, напиращата тълпа я принуди да спре.

Докато кочияшът полека обръщаше каретата, Рафи и Маги видяха, че площадът е обкръжен от хиляди австро-унгарски войници, а слънцето хвърляше отблясъци по белите им униформи и медните части на оръдията. Под тази защита продължаваше в пълна безопасност свалянето на бронзовите коне от „Сан Марко“.

Когато първият кон бе вдигнат от арката, австро-унгарските войници нададоха възторжени викове, а тълпите от французи изреваха протестиращо. Този път плячката на Наполеон си отиваше завинаги.

Рафи се усмихна мрачно.

— Уелингтън сигурно е побеснял, когато е чул какво е станало снощи, и е решил да демонстрира сила. Париж може да не го обича сега, но, кълна се, ще го уважава!

Равният глас на Маги го върна към усложненията.

— Да се надяваме, че нарастващата непопулярност няма да увеличи шансовете да бъде убит.

Останалата част от пътуването премина в мълчание. Заобиколиха площад „Карусел“ и Лувъра, за да стигнат до малкия хотел, където се бе настанил Робин. Рафи изчака навън, а Маги влезе, като го предупреди да я последва, ако се забави повече от десет минути.

Това не се наложи, защото тя се върна бързо потъмняла.

— Когато почуках на вратата на Робин, никой не отговори — каза тя, докато се качваше в каретата. — Портиерката ми каза, че Робин не си е бил у дома вече два дни.

Рафи се намръщи.

— Възможно ли е да е останал през нощта в посолството, ако има много работа?

Тя поклати отрицателно глава.

— И британската делегация не го знае къде е. Вчера изпратили куриер да пита дали Робин си е в апартамента.

Тя се настани на удобната седалка, а стомахът й се свиваше на възел от притеснение. Ако Робин е научил, че над него тегнат подозрения и е избягал, значи е виновен. Ако е невинен, никога не би напуснал Париж, без да й се обади.

Значи, тъй като беше изчезнал безследно, или бе виновен, или мъртъв.

 

 

Рафи не каза нищо, когато върна Маги в дома й в града, а веждите му бяха буреносно смръщени. Тя беше доволна, че той се ограничаваше само да й повтаря:

— Казах ти го.

Когато пристигна в дома си, тя прати съобщение на Елен Сорел, молейки приятелката си да й направи компания за лека закуска. Понеже положението се бе превърнало в криза, тя имаше нужда от съюзник, който да може да види онова, което тя пропускаше.

След това тя се оттегли в спалнята си за два часа разходки напред-назад и мъчителни мисли. Прекалено много държеше на Робин, за да се надява, че той е предан патриот, а не жив предател, но ако беше предал родината си, тя нямаше никога повече да го погледне.

Елен дойде бързо, а на лицето й бе изписано леко любопитство. Когато задоволиха апетита си, Маги я посвети в неотдавнашните събития, включително изчезването на Робин.

Елен слушаше внимателно, кестенявата й коса бе прибрана назад в скромен кок. Изглеждаше като всяка друга хубавичка французойка, с изключение на точните си и интелигентни въпроси.

Когато Маги спря, Елен отбеляза:

— Картината е по-обширна и по-мътна, отколкото знаех аз. Щом Талейран вече не е на власт и Касълрий е на легло, като че ли Уелингтън е най-вероятната мишена на убийците, нали така?

— Страхувам се, че си права. Кандовър отиде да говори с Уелингтън, да го предупреди специално да внимава. Те се познават, така че Уелингтън може да го послуша, но всички познават навика му да пренебрегва опасностите. Едно предупреждение може да не свърши кой знае колко работа.

— Време е да намалим броя на заподозрените — каза Елен. — Приключих разследванията си около полковник Фон Ференбах и тази вечер ще се срещна с него. Когато свърша, мисля, че повече няма да е заподозрян.

— Не мога да си позволя да изгубя още един приятел — каза простичко Маги. — Кандовър ще иска от Уелингтън да му даде няколко войници, затова, заради сигурността ти, те моля да вземеш придружители.

— Ще го направя, щом настояваш, но те трябва да чакат отвън и да не влизат, освен ако не ги повикам. — В кафявите очи на Елен блесна искрица веселие, докато си подбираше сладкиш от подноса, поставен на масата пред тях. — Няма да ми трябват.

На Маги й се дощя да бъде също така уверена, както бе приятелката й. Ако се беше излъгала катастрофално в Робин, Елен сигурно можеше да се излъже относно мъжа, когото едва познаваше.

— Ако елиминираме фон Ференбах, това ще остави генерал Русе най-вероятния заподозрян — въздъхна Маги.

Тя искаше да се оттегли в стаята си и да поспи и да не трябва да се изправя пред света, в който бе загубила Робин, в който Рафи я ненавиждаше и в който съдбата на Европа може би тегнеше на нейните крехки рамене. Тя подпря лакти на махагоновата масичка, зарови лице в дланите си и започна да разтрива пръскащата се от болки глава, като си казваше да не се държи прекалено мелодраматично.

Чу се почукване, после се разнесоха два гласа, този на иконома й и един женски глас. Икономът каза с извиняващ се тон:

— Знам, че не искате да ви безпокоят, госпожо, но госпожа Нортууд каза, че е много спешно.

Събирайки всичките си сили, Маги се изправи.

— Много добре, Ланьов.

Икономът отстъпи, за да направи път на посетителката, и Маги ахна, виждайки ужасно насиненото лице на Синтия. Девойката каза с потреперващ глас:

— Не знаех къде другаде да отида.

— Горкото ми дете! — възкликна Маги стресната, пристъпи напред и прегърна гостенката си.

Синтия се притисна до нея за миг, после решително отстъпи назад.

— Съжалявам, не исках да го правя. Трябва да говоря с тебе.

Тя погледна със съмнение към Елен, която бе наляла чаша бренди и й я поднасяше. Маги каза:

— Не се притеснявай, можеш свободно да говориш пред госпожа Сорел. Двете с нея сме близки приятелки и на нея може да се вярва за всичко. Сега кажи какво се е случило с тебе?

Приемайки едновременно уверението и брендито, Синтия се отпусна на стола и пусна долу малката чанта, която носеше.

— Да не би той да те е хванал и да те е бил? — възкликна Маги, чувствайки се ужасно виновна заради това, че е изложила Синтия на подобен риск.

— Не, наби ме заради съвсем друго нещо — каза с горчивина гостенката й. — Когато претърсих бюрото му вчера, имах много време и намерих едно тайно чекмедже, преписах всичко оттам и оставих документите така, както ги намерих. — Тя извади половин дузина листове от чантата и ги подаде на Маги. — Не посмях да донеса оригиналите, но мисля, че ще разбереш нещо и от това.

Маги остави документите на масичката, за да ги разгледа малко по-късно.

— Ако Нортууд не е знаел, че го претърсваш, защо те е набил?

— Бях решила най-сетне да го напусна. Не можех повече да остана с него, а Майкъл се кълне, че е готов да поеме последствията, независимо какво ще направи Оливър. Изпратиха Майкъл в крепостта Хунинген, ще се върне едва след няколко дни, затова трябваше да чакам. За нещастие това, че взех решение, така ме успокои, че съвсем се зашеметих и мисля, че Оливър е отгатнал, че се мъти нещо.

Тя сведе поглед към ръцете си с почти изгризани нокти.

— Тази сутрин Оливър дойде неочаквано в стаята ми, когато се обличах, и веднага забеляза, че напълнявам. Знаеше, че бебето не може да е от него, и побесня. Накара камериерката ми да излезе и започна да ме бие, да ме нарича с ужасни епитети, казваше, че се надява да пометна това копеле и ако имал късмет, надявал се и аз самата да умра. После ме заключи в стаята.

Тя се разплака, но успя да каже през сълзи:

— Не мога да се върна там, той ще ме убие! Моля ти се, Маги, мога ли да остана при тебе, докато се върне Майкъл?

— Разбира се, че можеш — каза топло Маги. — Той никога няма да те намери тук. Как успя да избягаш от заключената стая?

Синтия се усмихна гордо.

— Когато бях малка, бях голяма мъжкарана. След като той отиде на работа, аз завързах чаршафите и се спуснах от прозореца, после взех файтон и дойдох тук.

— Това е било разумно — каза Маги с искрено уважение. — Но сега е време да си починеш, сигурно си изморена.

Маги настани Синтия в стаята за гости и изпрати за лекар, който да се погрижи за раните на девойката. После седна с Елен долу в трапезарията и двете започнаха да разглеждат документите, които беше донесла Синтия. Повечето се състояха от закодирани изречения, все едно някой си е играл да драска, докато мисли, и почти нямаше начин да бъдат разгадани от друг човек. Имаше един списък със случайни записки и друг с цифри във франкове, може би печалби или загуби.

Макар Маги да бе разочарована, тя предположи че дори нехранимайко като Нортууд навярно няма да остави на показ нещо прекалено обвиняващо, ако се има предвид, че този мъж е вероятно виновен в нещо повече от обикновено издевателство. Тайните отделения в бюрата бяха нещо обикновено и по принцип именно там трябваше да се търси. Собственото бюро на Маги имаше тайно чекмедже; тя го беше натъпкала със сърцераздирателни, но фалшиви любовни писма, които да оправдават репутацията й на безмозъчна развратница, ако някой ги откриеше. Тя и Робин се заливаха от смях, докато ги съчиняваха…

Споменът събуди болка у нея и тя посегна към следващата страница. Едно изречение, надраскано по средата, привлече вниманието й: „Андерсън — шпионин? Възможна опасност.“

Двете с Елен го забелязаха едновременно. Маги каза с твърд глас:

— Това не доказва нищо за Робин.

— Не, не доказва — съгласи се Елен. — Ти още вярваш в невинността му, нали приятелко!

— Да — каза едва-едва Маги. — Мисля, че е изчезнал, защото твърде често се е приближавал прекалено много до огъня.

И тя остави настрана с пламнали очи последния лист хартия.

Рисунката на листа привлече изненаданото внимание на двете жени, защото това беше един от гербовете, които Маги бе прерисувала в дома на госпожа Доде — триглавата змия на фамилията Д’Агюст. Отдолу беше написано: „Льо Серпан“ и тържествуващо „Еврика!“.

След един дълъг миг Маги каза:

— Очевидно Нортууд е въвлечен в някакви тайни работи. Въпросът е за кого?

— И какво означава за него този герб? Ако това е наистина гербът на Льо Серпан, тогава ще разплетем загадката, щом разберем с кого е свързан — каза замислено Елен.

— Може би най-накрая започнахме да напредваме — отговори Маги. — Но по-скоро имам чувството, че отваряме една от онези китайски кутии, всяка от които съдържа още една кутия, и то с още по-сложна заключалка от предишната.

В този момент икономът влезе и извести за пристигането на лекаря. Елен стана, за да се сбогува, обещавайки да се върне тази вечер, след като се срещне с полковник фон Ференбах.

Маги се помоли дано инициативата на приятелката й да ги доведе по-близо до целта им, преди да се е случило още някое нещастие.