Мери Джо Пътни
Падналите ангели (19)

19.

Съзнанието бавно се връщаше у Маги, придружено с отвратителното чувство за гадене, което, както се досещаше тя, беше предизвикано от упойката, с която я бяха зашеметили. Тя лежеше на някакво легло, но погледът й бе така замъглен, а светлината толкова оскъдна, че когато отвори очи, различи само някакви неясни очертания. По тишината отгатна, че е сама, затова повдигна с огромни усилия дясната си ръка и заопипва наоколо си.

Напипа с ръба на ръката си някакво обло, пухкаво нещо и пристъп на луда паника я разтърси. Тя подскочи, макар че умът й подсказваше, че формата и текстурата не са като на човешка глава.

Обърна се надясно, от което световъртежът се усили още повече и замига, за да проясни погледа си. После отново замижа, когато от тъмнината се материализираха два ослепителни златни кръга. И докато се люлееше на ръба на истерията, към златистите кръгове се присъедини една прозяваща се розова уста с малки, блестящи зъби.

Облекчението й беше толкова голямо, че Маги едва не се разсмя. В леглото й имаше не изнасилвач, а котка. Свита на топка върху възглавницата й, тя беше доста голяма, доста рошава и доста черна, със сплесканата физиономия на истинска персийка. Глупавото създание явно се беше вмъкнало, когато са внесли Маги тук.

Тя се надигна внимателно и изрече с дрезгав глас:

— Ако ти си котаракът на Варен, събрал си се с неподходяща компания, Рекс. Или и тебе са те затворили за шпионство, а?

Тя почеса копринената черна глава и бе възнаградена с едно мъркане, толкова силно, че почувства вибрациите му по дюшека.

— Впрочем ти наистина се казваш Рекс, нали?

Понеже котката не я опроверга, тя сметна въпроса за приключен. Спусна крака от леглото, изправи се полека и се заоглежда. Освен тъмнината в стаята и сухотата в устата си се чувстваше доста добре. Макар че зелената й муселинена рокля беше скъсана, не я бяха изнасилили, докато е била в безсъзнание, а от това именно се притесняваше най-много.

Хвана се за таблата на леглото и заразглежда оскъдно мебелираната стая. Някога, много отдавна, тя сигурно е изглеждала привлекателно, но сега тапетите бяха зацапани, а златистите завеси около леглото разнищени.

Тъмнината се дължеше на също такива парцаливи пердета, които закриваха прозореца, затова тя отиде и ги дръпна. Благословената слънчева светлина нахлу в стаята и й помогна окончателно да прочисти мисълта си. От положението на слънцето тя заключи, че е ранен следобед, така че е била в безсъзнание два-три часа.

Прозорецът гледаше към висок стръмен бряг, водещ към някаква река, и когато погледна надолу, й се зави свят. Оттук нямаше как да избяга. Явно Варен я беше довел в Шантьой, имението му на Сена.

Известно време Маги оглеждаше обстановката наоколо си. Както се и очакваше, тежката врата беше заключена, а в стаята нямаше нищо, което да използва като оръжие. Тя въздъхна, и отново седна на леглото.

Рекс веднага скочи в скута й, а мощното му мъркане заплашваше да наруши кръвообращението й. Тя го почеса по главата, мислейки си, че е глупаво да търси утеха в присъствието на котката. Но въпреки това я получи. Винаги бе харесвала котките, а Рекс беше великолепен представител на котешкия род.

Тя се облегна назад на таблата и се замисли върху ситуацията. Макар че мотивите му не й бяха ясни, очевидно Варен беше Льо Серпан. Изруга се, задето остави логиката да надделее над инстинкта. Липсата на явни мотиви у Варен беше по-маловажна от недоверието й към този човек и тя трябваше да бъде по-подозрителна спрямо него.

Все пак имаше една ръководна нишка; щом Варен я беше отвлякъл, той можеше да е направил същото и с Робин. Фактически Робин можеше да се намира под същия този покрив, да е жив и да не е предател. Тази възможност я накара да се почувства по-добре.

Тъй като тя и Рафи трябваше да посетят Русе, отсъствието й вече навярно е събудило подозрения. Както и да е, от това нямаше да има особена полза, тъй като нямаше вероятност да заподозрат Варен, че я е отвлякъл. По-добре беше да се приготви за продължителен престой тук.

Единственото вълнение, което изпита в следващия един час, беше когато Рекс отметна назад глава и се хвърли към другия край на стаята с бързина, доста изненадваща за подобно сънливо създание. Рязкото драсване с нокти й подсказа, че е уловил някаква плячка. Маги потрепера, когато той седна край малкото отпуснато тяло и започна да го ръфа. Тъй като не можеше да обвини котката за това, че е хищник, тя се идентифицира по-скоро с мишката.

Слънчевите лъчи оповестяваха средата на следобеда, когато едно стържене в ключалката извести за идването на граф Дьо Варен. Беше придружен от един грубиян с насочена пушка и от стар прислужник, който остави подноса с покрити блюда на единствената маса и излезе от стаята.

Поне нямаха намерение да я уморят от глад, помисли си тя мрачно. След още няколко часа мишката на Рекс щеше да й се стори доста добра възможност. Самият Рекс незабавно скочи на пода и се пъхна под леглото, показвайки, че притежава достатъчно здрав разум.

Докато пазачът държеше пушката си насочена към Маги, Варен спря на около три стъпки от нея. Полуотворените очи му придаваха израз на влечуго; може би на това се дължеше прякорът му.

— Надявам се, че няма да се почувствате оскърбена, ако се държа на разстояние, мис Аштън — каза той така учтиво, сякаш бяха на чай. — Виждате колко ви уважавам.

Маги изви вежди на дъга.

— Не мога да си представя защо… със сигурност не съм се изявила особено блестящо пред вас. Дори не разбирам защо сте в дъното на този заговор.

— Обичайните причини, мис Аштън, власт и богатство. — Хладните му очи я огледаха от горе до долу. — Трябва да призная, убедихте ме, че сте само една унгарска курвичка, която си търси богат покровител. С учудване разбрах коя сте и какво търсите.

— Гордея се, че съм пълна с изненади — каза тя сухо. Пренебрегвайки коментара й, той продължи:

— Както и да е, моята информация за вас е непълна. Все още ли се водите като мис Аштън, или през годините сте се сдобивали с някой и друг съпруг?

— Не и със законни — отговори тя хапливо. Графът се усмихна разбиращо.

— Сигурен съм, че сте имали доста неосветени от закона връзки, като например с вашия рус приятел.

Сърцето на Маги заби ускорено.

— Предполагам, имате предвид Робърт Андерсън. И него ли отвлякохте?

За нейно огромно облекчение той кимна утвърдително.

— Да, макар че неговата квартира не е толкова удобна като вашата. Той се намира почти точно под вас, пет етажа по-надолу. Замъците имат известни неудобства като жилища, но за сметка на това са превъзходни затвори.

— Какво ще правите с нас?

Варен се усмихна слабо, но смразяващо.

— Един от моите съдружници желае да задълбочи познанството си с вас, така че ще му дам възможност да го направи. След това ще зависи от вас, доколко ще бъдете склонна да ни сътрудничите. Вие сте идеалната придобивка, скъпа.

Гаденето отново се върна и Маги направи всичко възможно, да не допусне отвратителното чувство да се изпише на лицето й.

— А какво ще стане с Робин?

— Надявах се той да ни бъде полезен, но вашият младеж е забележително упорит човек. Няма смисъл да го държим тук до безкрайност. — Графът поклати глава с подозрително съжаление. — Страхувам се обаче, че ви отегчавам, като мисля на глас. Ако има нещо, което да ви е необходимо, за да стане престоят ви по-приятен…

Макар да се съмняваше, че той очаква от нея да приеме сериозно ироничната му забележка, тя каза:

— Четка за коса, гребен и огледало ще ми дойдат много добре. Също и леген за миене, сапун, вода и някакво четиво.

Той се усмихна, истински развеселен.

— Вие сте невероятно приспособима жена, мис Аштън. Искате да се издокарате за новата си изгора?

Прищя й се да плюе в лицето му. Вместо това се усмихна сладко:

— Да. Човек трябва максимално да се възползва от обстоятелствата.

Варен погледна към пазача.

— Погрижи се тя да получи каквото поиска.

Когато чу ключа да се превърта в ключалката, Маги се сви на леглото и зарови лице в ръцете си. Стомахът й тежеше, тя се насилваше да не допусне гаденето да я завладее. Господи Боже, така отчаяно се бе опитвала да не бъде жертва и дванадесет години подред бе успявала.

Но сега беше хваната при обстоятелства, които показваха колко е безсилна всъщност. Беше просто примамка за тълпата или безпомощна плячка на един заговорник. Този път обаче ги нямаше нито Рафи, нито Робин, за да я спасят.

Първата малка победа беше да овладее гаденето. Когато се справи с него, тя се изправи неуверено и отиде до прозореца, вдишвайки с пълни гърди свежия въздух. Далече под нея в подножието на склона се виждаха скали. С облекчение тя разбра, че може да скочи.

Стисна устни. Това беше изходът на страхливеца, а тя не беше преминала през толкова много изпитания, за да се предаде без борба. Все пак имаше известно успокоение в това, че брегът можеше да стане възможен път за избавление.

Обърна гръб на прозореца, върна се при подноса и намери там чиния с вкусно задушено, малка бутилка вино, половин хляб и няколко плода. Тя решително седна и започна да яде, защото щеше да се нуждае от цялата си сила.

Едно тихо „мррр“ край стола й подсказа, че Рекс е дошъл при нея, явно желаейки да сподели храната й. Тя се поусмихна, наблюдавайки как огромната му пухкава опашка се размахва с надежда напред-назад. После пусна няколко парченца месо на пода. Той беше единственият съюзник, когото би могла да намери тук.

 

 

Елен Сорел чакаше Рафи да се върне от срещата с Русе. Както се бе опасявал, все още нямаше никаква вест от Маги. Елен бе разпитала подробно Синтия какво точно е видяла, но не бе успяла да научи нещо повече за похитителя на Маги. С изопнато от тревога лице, Елен запита:

— Русе ли е нашият човек?

Неспособен да седи на едно място, Рафи обикаляше из стаята.

— Не, той ме убеди, че желанието му да се постигне мир е също толкова голямо, колкото и нашето. Ще се опита да открие за кого е работил Льомерсие.

— Моля се да успее — каза мрачно Елен. — Нямаме други ключове, нали?

Овладян от болезнено любопитство, да научи по какъв начин Маги си е вършела работата, Рафи на свой ред запита:

— Не и ако успеете да използвате източниците, които е ползвала Маги. Това възможно ли е?

— Не съвсем. Тя познава стотици жени в града: перачки, камериерки, улични търговки. На практика познава такива жени из цяла Европа. Аз бях само една от тях, с изключение на това, че се сприятелихме. Всяка от нас има нужда от приятелка.

Рафи застана на едно място и я загледа учуден.

— Тя е получавала цялата си информация от жени?

Елен цъкна с език възмутена.

— И вие не сте по-добър от полковник Фон Ференбах. Защо мъжете винаги смятат, че шпионките работят само в легнало положение? Помислете малко, ваша светлост. Жените са навсякъде, но често пъти към тях се отнасят така, сякаш са невидими. Мъжете говорят за тайни планове пред камериерките, хвърлят много важни документи в боклука, хвалят се с постиженията си пред проститутките. Геният на Маги се състои в това, че събира много такива сведения и намира връзката между тях.

Тя прехапа устни за миг, преди да продължи:

— Предполагам, че някъде трябва да има списък с информаторките на Маги, но може да е много добре укрит и най-вероятно закодиран. Дори да успеем да намерим и дешифрираме подобен списък, повечето от нейните жени няма да искат да говорят с непознати. Ние сме лоялни към делото на Маги и към нея лично. Парите са на второ място.

Рафи започна да барабани по полицата над камината, мислейки върху разкритията на Елен. В ревността си той бе допускал, че Марго е продавала тялото си, за да се сдобие с информация, ползвайки се от циничното съучастническо одобрение на Андерсън. По дяволите, бил ли е изобщо прав за каквото и да било?

Прекъсвайки мислите му, Елен запита:

— Какво ще правите сега, при Уелингтън ли ще идете?

— Не, както казах на Русе, Уелингтън може само да ми отпусне войски, а като не знаем къде да я търсим, от това няма да има особена полза. Пуснах спешно съобщение до човека в Лондон, който ме изпрати тук. Сигурен съм, че той ще предложи нещо разумно, но ще минат няколко дни, преди да получа известие от него.

— А междувременно?

Рафи направи гримаса.

— Ако Русе успее да открие за кого е работил Льомерсие, може и да попаднем право в гнездото на заговора. А какво друго ще правим, проклет да съм, ако знам. Ще се върна в хотел „Мир“ и ще си поразмърдам мозъка. Напишете ми адреса си и ще ви съобщя, ако открия нещо.

Елен отиде до бюрото, за да потърси писалка, хартия и мастило. След като написа адреса си, тя каза:

— И аз ще видя дали ще успея да измисля нещо друго. Трябва да има някой, който може да ни помогне, само трябва да се сетя кой точно.

Двамата размениха унили погледи и Рафи си тръгна. Докато каретата го отнасяше към дома му, той реши, че си струва да поговори с граф Дьо Варен. Ако, както бе казал Русе, графът е бил активен роялистки шпионин по време на своето изгнание, може би все още има полезни източници на информация.

Рафи спря в хотела си само за да се преоблече в дрехи за езда и да запита портиера как да стигне до Шантьой. После яхна червеникавокафявия кон, който беше купил още първата седмица от престоя си в Париж. Ездата щеше да бъде не само по-бърза от придвижването с карета, но той отчаяно се нуждаеше от физическо разтоварване, каквото само тя можеше да му даде.

Пътят го водеше на запад покрай императорския дворец Малмезон, който Жозефин Бонапарт бе купила за свое тихо селско убежище. Жозефин се бе оттеглила тук и тук бе умряла, след като императорът се бе развел с нея поради неспособността й да му осигури наследник. Казваха, че именно в Малмезон Бонапарт е прекарал последните си свободни часове на френска земя, защото е искал да бъде близо до душата на жената, която никога не е престанал да обича.

Това беше романтична история и докато Рафи минаваше покрай имението, почувства някаква симпатия към корсиканския палач, който бе продължил да обича дори когато това не бе нито мъдро, нито полезно. Може би това беше общото между тях двамата.

След по-малко от час Рафи стигна до Шантьой. Желязната порта беше ръждясала, но все още достатъчно здрава, както и сивата каменна стена, която пазеше имението. Един престарял портиер разгледа Рафи с дълбоко подозрение, след което го пусна да влезе.

Когато се озова вътре, Рафи видя, че замъкът бе толкова вълнуващ, колкото го бе описвал Варен. Оригиналната крепост бе построена на един скалист хълм, който доминираше над околността. Тъй като бе разположена в една извивка на Сена, от три страни я обкръжаваше юда. С годините под кулата се бяха разпрострели нови постройки и обширни градини, но общият й вид бе все още застрашително средновековен.

Докато препускаше по дългата, посипана с чакъл алея, в ума на Рафи се мярна мисълта, че Шантьой изглежда като декор за някоя от сълзливите мелодрами на госпожа Радклиф. Имението показваше признаци на дългогодишно запустение. Градините приличаха на джунгли от неподдържана растителност, а повечето от пристройките бяха порутени и жалки състояние. Макар да си личеше, че са правени опити да се върне предишното великолепие на Шантьой, на Варен щяха да му трябват няколко години и доста голямо богатство, за да довърши задачата.

Когато Рафи спря и слезе от коня, пред главния вход излезе един прислужник и пое юздите. Понеже нямаше търпение, усещайки как губи безценно време, Рафи затича нагоре, прескачайки стъпалата, и удари силно с масивния чук по вратата, молейки се посещението му да донесе някаква полза.

След като го подложи на внимателен оглед, възрастният иконом, който му отвори, се съгласи да отнесе картичката му на господаря си. Поне, слава на Бога, Варен си беше у дома. Време беше нещата да потръгнат.

 

 

Граф Дьо Варен работеше в библиотеката си сред прашния мирис на стари книги, когато му донесоха визитната картичка. Като я видя, той се усмихна с дълбоко задоволство. Боговете явно бяха на негова страна. Кой можеше да си представи, че следващата муха ще влети право в паяжината и ще прати визитна картичка на паяка? А тази муха беше от чисто злато. Той запита иконома:

— Дукът сам ли е?

— Да, господарю.

Варен погледна съсухрения чиновник, който работеше заедно с него в библиотеката.

— Гримо, иди в оръжейната в западната кула и донеси още една пушка и амуниции.

И като се обърна отново към иконома, каза:

— Доведи Лавис, почакайте десет минути и повикайте Кандовър.

 

 

В широката зала, където чакаше Рафи, беше студено и се чувстваше течение дори в тези последни летни дни. Докато гледаше как мъхът е избил по неравните камъни, той се питаше какво ли е тук през зимата със студения вятър и влагата от реката. Предположенията му не бяха никак ободряващи. Варен трябваше здравата да се потруди, докато направи обитаема тази мрачна крепост.

Най-накрая старият иконом се върна, подсмърчайки, и покани с жест посетителя да го последва. След дълго бавно пътуване из криволичещи каменни коридори и по тесни стълби икономът отвори една врата и покани Рафи да влезе.

— Библиотеката, милорд — изскимтя той.

Когато Рафи влезе в стаята, почувства как в ребрата му се опират остри метални предмети.

— Горе ръцете, Кандовър — каза един любезен глас. — Това са ловни пушки. С изстрел от упор сачмите ще ви разкъсат на парчета.

Рафи видя двама мъже, които стояха до вратата с пушки в ръце. Знаейки, че ако посегне за пистолета си, това ще му струва живота, той бавно вдигна ръце. Какъв глупак излезе, по дяволите, какъв ужасен, проклет глупак!

Той стоеше мирно, докато прислужникът го претърсваше и му вземаше пистолета. Когато това приключи, Рафи каза сухо:

— Предполагам, в известен смисъл би могло да се каже, че съм намерил графиня Янош.

— Прав сте — отговори Варен — и ви уверявам, че тя се чувства доста добре, фактически се приспособява към пленничеството си със забележителна бързина.

Графът покани с жест Рафи да седне на един от столовете пред бюрото. Пазачите останаха пред вратата с пушки, насочени към дука.

Варен продължи:

— Вашата апетитна графиня се справя много добре. Знаехте ли, че тя е англичанка като вас и няма нито една благородническа костица във възхитителното си тяло?

Приемайки каменното лице на Рафи за израз на смайване, графът хитро се изсмя.

— Не бъдете прекалено строг към себе си, Кандовър, и аз не го знаех. Но толкова за тази малка уличница, повече ме интересувате вие. Някой знае ли, че сте тук?

Рафи помисли да излъже и да каже „да“, но колебанието му трая доста дълго. Варен се възползва от паузата и я разбра правилно.

— Добре, не сте казали на никого, че идвате тук. Тъй като решителният час наближи, не ми се иска да прахосвам времето на хората си, за да търсят тези, на които сте го казали.

Значи наближаваше кулминацията на заговора, а Рафи и Марго не можеха да направят абсолютно нищо.

— Задоволете любопитството ми, Варен. Какво готвите? Щом трябва да умра, поне да знам за какво.

Графът си придаде смаяно изражение.

— Да умирате ли? Какво ви кара да мислите, че без нужда ще елиминирам човек, богат като вас? Това ще бъде безразсъдно, а аз не съм стигнал дотук, пропилявайки благоприятните възможности. Това ме навежда на друг въпрос. Говори се, че доходите ви са около осемдесет хиляди лири годишно. Така ли е?

Рафи вдигна рамене.

— Почти. Променят се в зависимост от доходността на различните предприятия.

— Великолепно! — Графът засия, тъмните му очи заблестяха като ахати. — Тъй като имам няколко свободни минути, ще задоволя любопитството ви, или поне част от него. Ще пийнете ли с мене чаша бургундско? Това е много добра реколта.

Рафи се почувства така, сякаш е влязъл в лудница, но кимна в знак на съгласие; едно питие щеше да му дойде доста добре. Изминаха няколко минути, в които чашите бяха донесени и виното беше налято. Рафи отпи една глътка и се съгласи, че реколтата е превъзходна.

След като отпи от собствената си чаша, графът каза замислено:

— Питате се какво ще правя. Много просто: Франция се нуждае от силен водач, а няма да го получи от пропадащите остатъци на Бурбонския дом. След като планът ми се осъществи, ще настане хаос, а аз съм подготвен да изляза и да го овладея. Във вените ми тече кралска кръв, дори част от нея е напълно законна. Роялистите ще ме приветстват с отворени обятия. В края на краищата служил съм им, докато бях в изгнание, аз съм един от тях.

— Като се имат предвид качествата на Бурбоните, сигурно ще е възможно да убедите роялистите — съгласи се Рафи с колебание, макар че това го заинтересува, — но какво ще правите с бонапартистите? Те никога няма да приемат човек от стария режим, който иска да върне часовника назад.

— Но аз не искам да връщам часовника назад, ваша светлост, и това ме прави неповторим — каза снизходително Варен. — Аз съм гъвкав човек, мога да се позовавам на правата на човека, на „свободата, равенството и братството“ точно толкова добре, колкото и всеки революционер. Вече има бонапартисти, които работят за мене. Спомнете си, Наполеон говореше за свобода и създаде най-голямата тирания, която Европа някога е виждала. Ако някой повтаря убедено една голяма лъжа, може да направи почти всичко, каквото поиска.

— Това е много умно, графе — Рафи вдигна бутилката с вино и наля догоре в двете чаши. Не знаеше дали Варен е луд или е гений, или изобщо има ли някаква разлика между двете неща. — Но ми се струва, че ще е трудно да накарате различните фракции да постигнат единодушие по каквото и да било.

Графът поклати глава.

— При Наполеон Франция стана най-голямата сила след Рим. Не, истинският французин няма да се откаже от това, включително и роялистите.

— Така че вие още веднъж ще обедините нацията „в името на славата“ — каза Рафи. — Но има прослойка, която сте забравили. Какво ще правите с онези хора, които са уморени от войната, които искат да живеят в мир?

— Вълкът винаги изяжда агнето, Кандовър.

Без съмнение Варен вярваше на собствените си думи. Но когато Рафи си спомни за Марго и нейната армия от жени, за Елен Сорел, за здравия прагматизъм на Мишел Русе, на когото войната бе дошла до гуша, не беше сигурен, че е съгласен с него. Едно достатъчно голямо стадо можеше да победи дори най-кръвожадния от вълците.

Както и да е, сега не беше време за философски дискусии. Той запита:

— Щом няма да ме убивате, какво възнамерявате да правите?

— Вие сте застраховка, Кандовър. Макар че планът ми е превъзходен, възможно е и да не успея. Хаосът винаги трудно се поддава на контрол, дори когато човек го е очаквал. Ако някой друг се изкачи на върха, ще ми трябват много пари.

— Нима вече не сте богат?

— Опитвам се да създавам такова впечатление. Както и да е, виждате в какво състояние се намира имението ми, а заговорите струват скъпо. В момента съм почти без пари. Ако превратът ми успее, ще имам богатството, което ми е необходимо, и ще ви върна в Англия невредим. Но ако се проваля — той сви рамене, — предполагам, че вие ще се съгласите да платите значителна сума, за да откупите живота и свободата си.

— Моята, както и на графинята.

— Толкова ли я обичате тая малка уличница? — каза изненадан Варен. — Наистина трябва да разбера на какво толкова е способна тя. В края на краищата нали е само жена.

Рафи разбра, че изразът „става ми червено пред очите“ не е само метафора. Кръвта му закипя и ако малкото здрав разум не му бе напомнил, че на вратата стоят въоръжени мъже, щеше да се опита да убие Варен с голи ръце.

Лицето му явно бе издало част от мислите му, защото графът каза:

— Щом това толкова силно ви засяга, сигурен съм, че можем да уредим нещо. Разбира се, аз няма да ви освободя, преди да ми дадете дума като англичанин и благородник, че по никакъв начин няма да си отмъщавате. Това е една от любопитните черти на англичаните: винаги вземат насериозно подобни обещания.

На вратата се почука и влезе един куриер със съобщение. Варен му хвърли един поглед и се намръщи.

— Съжалявам, Кандовър, нямам време за повече бъбрене. Необходимо е да се заема с делата. Извинявам се за качеството на квартирата ви, но ако се настаните прекалено удобно, няма да бързате да платите откупа си и да си тръгнете. — Той погледна към стражите. — Моля, съпроводете нашия гост до тъмницата.

Рафи размишляваше трескаво, докато въоръжените мъже го изкарваха от библиотеката пред дулата на пушките си и го поведоха по коридора. Варен може и да беше луд, но никой не би отрекъл, че планът му е дяволски умен. Като се вземе предвид нестабилното политическо положение във Франция, един добре премерен удар наистина би могъл да издигне графа до върховете на властта. Тронът на Луи се крепеше върху пясъчна основа и хората щяха да приветстват един силен водач, който би могъл да обедини фракциите.

Изглеждаше също така много вероятно, когато делото бъде осъществено, останалата част от Европа да приеме какъвто и да било френски водач, който поне малко да бъде уважаван. Да, планът на Варен можеше да заработи доста добре и Франция би се озовала в ръцете на един нов Наполеон. Тази перспектива беше ужасна.

След като слязоха по няколко ръкава на витите каменни стълби, те стигнаха най-ниското равнище на замъка. Горните етажи бяха влажни и неприветливи, но килиите направо воняха на смърт и стародавно зло.

Накрая стигнаха до мрачно преддверие, в което имаше масивна, обкована с желязо, врата. Лавис взе халката за ключове от куката на стената и пъхна единствения тежък ключ в старата ключалка. Придружителят му държеше Рафи на прицел, докато Лавис се бореше със стария механизъм, който най-накрая поддаде.

Като отвори вратата само толкова, колкото да мине един човек, стражът каза с неприкрит сарказъм:

— Пожелавам ви приятен престой, ваша проклета светлост.

После силно блъсна Рафи в гърба и той влетя вътре с главата напред.

Още преди да докосне каменния под, Рафи разбра, че не е сам в килията.