Мери Джо Пътни
Падналите ангели (24)

24.

Макар че нападението на Рафи изненада двамата търсачи, по-високият зареди пушката и стреля от двете цеви. Рафи успя да блъсне оръжието нагоре и изстрелът улучи тавана, но гърмежът беше оглушителен, а рикоширалата гилза го одраска по ръката.

Високият мъж ядосано вдигна празното оръжие над главата си, за да го използва като сопа. Преди да успее да го стовари, Рафи го ритна коварно в чатала. Въоръженият мъж изпищя и се преви на две.

Радостен, че не е забравил уроците на отдавна миналите кръчмарски боеве от колежанските години, Рафи насочи вниманието си към по-отдалечения неприятел, едър, бавен мъжага, който непохватно се опитваше да го вземе на прицел. Преди да успее, Рафи го удари в челюстта с прав десен удар, който би повалил дори млад бик.

Високият мъж залитна към Рафи във вял опит да се намеси в боя. Рафи отстъпи настрана, после стовари ръба на ръката си върху врата на мъжа. Слугата веднага се присъедини към другаря си на пода.

Рафи грабна двете пушки и торбичките с амуниции. Без да спира, за да зареди оръжието, той изтича по коридора след Робин и Маги. Цялата схватка бе траяла по-малко от минута и той настигна останалите при следващия ъгъл.

Рафи изглеждаше така чувствено красив, че Маги би се спряла да му се възхищава, ако имаха време, но за съжаление нямаха. Като погледна двете пушки, тя възкликна:

— Забележително, ваша светлост. Не знаех, че в салона на Джаксън се изучава юмручен бой.

— Не се изучава, но моето университетско образование беше доста либерално — върна остроумието Рафи и в гласа му се дочу смях.

В края на коридора имаше врата. Робин я отвори и тримата се натъкнаха на още двама преследвачи. Тъй като Маги се беше залетяла към вратата, тя се блъсна с цялото си тяло в един от хората на Варен.

Ударът й изкара въздуха, но се отрази много по-зле на Рекс, който се бе оставил да го носят с учудваща пасивност. Котката излетя във въздуха със смразяващ кръвта вик на котешка ярост.

Рекс падна върху мъжа, който се беше сблъскал с Маги, а режещите му нокти и мощните задни крака задраскаха с унищожителна сила. Използвайки главата на мъжа като трамплин към сигурността, Рекс го остави да пищи, докато от лицето му силно шуртеше кръв. Котката изчезна в коридора сред слугите, а черната й опашка се ветрееше като пухкаво гневно знаме.

Рафи дръпна Маги назад и хлопна вратата под носа на обезкуражените преследвачи. Когато хукнаха обратно по коридора, по който бяха дошли, той каза:

— Няма да тръгнеш след оная проклета котка!

Маги още не можеше добре да си поеме въздух, затова не каза нищо друго освен саркастичното: „Да, ваша светлост.“

— Удивително — отбеляза Рафи, когато свърнаха по друг коридор. — Това е първата дума на покорство, която някога съм чул от вас, графиньо.

— Наслаждавай се — отряза го тя. — Първата и последната.

Искрицата веселие изгасна, когато стигнаха до мястото, където се пресичаха два коридора. Пред тях изникнаха други двама въоръжени мъже, привлечени от прозвучалите преди малко изстрели. Маги погледна зад себе си и видя нападнатите от котката, които се бяха освестили и тичаха по петите им.

— Бягай надясно! — заповяда Рафи. — И вземи това! Той й подаде едната пушка и торбичка с амуниции. Докато тя и Робин тичаха по десния напречен коридор, Рафи вдигна другата пушка и зареди двата ударника. След като даде един изстрел пред себе си, той се обърна и стреля назад. Не се целеше, разчиташе на това, че изстрелите ще накарат преследвачите им да се разпръснат. После хукна след приятелите си.

Виждайки, че Робин всеки момент ще припадне, Маги спря до една врата в средата на коридора. Беше заключена. Изричайки мислено молитви, тя затърси ключа от своята стая, който беше задържала, след като заключи вътре Нортууд. За нейно голямо облекчение ключът пасна и вратата се отвори, а зад нея се показа стълба, която се изкачваше нагоре.

Когато Рафи дотича при тях, тя каза:

— Слава на Бога, че ключалките тук са толкова стари и примитивни. Сигурно се отключват с един и същи ключ.

Вместо да ги последва, Робин се свлече покрай стената целият пребледнял.

— Не мога… да издържа. Няма да избягате, само ви забавям — изшептя той. — Оставете ме със заредена пушка… може би ще мога да ви спечеля малко време.

Преди Маги да успее да отвори уста, Рафи изсумтя:

— Не ставай глупак.

Подхвана Робин със свободната си ръка и го повлече нагоре по стълбите.

Маги заключи отново вратата и се затича след двамата мъже. Ако имаха късмет, техните преследвачи нямаше да разберат, че плячката им се е изплъзнала по този път.

Изкачиха може би два етажа, преди да стигнат друга врата. Тя водеше към едно преддверие, по-широко и по-добре поддържано от сервизните коридори долу; бяха стигнали до онази част от замъка, където живееха господарите. След врявата долу тук беше странно тихо.

Рафи положи Робин да седне до стената, после презареди пушките.

— По посоката, откъдето идва светлината, съдя, че реката е наляво, така че трябва да вървим надясно, за да излезем от замъка.

Маги се обърна загрижена към Робин:

— Можеш ли да вървиш още малко?

Робин беше блед като стена, по челото му лъщеше пот, но успя отново да се изправи на крака.

— Сега, като си поех малко дъх, съм добре. Не се тревожете, яздил съм сто мили в по-лошо състояние.

— Лъжец. — Тя отмахна нежно мократа коса от челото му. — За щастие няма нужда да вървим сто мили.

Като гледаше размяната на нежности между другарите си, Рафи се почувства като чужд човек. Мислено си обеща, че ако оживеят от всичко това, ще си отиде, колкото е възможно, по-незабелязано; дори нямаше да го усетят, че си е отишъл.

— Време е да вървим — каза той със свито гърло. — Варен казваше, че имал малка армия, така че може би са отвън по пътя оттук до конюшнята. Марго, бъди готова да използваш тази пушка.

Тя кимна хладнокръвно и той благодари мислено на баща й за това, че я бе научил на такива неприсъщи на жена умения. Беше благодарен и за това, че Робин много ясно осъзнаваше границите на собствените си сили. Ако имаха късмет, може би щяха да се измъкнат оттук живи.

След няколко минути проучвания тримата стигнаха до стълбище, което водеше към партера. Рафи сниши глас и каза:

— Понеже сигурно пазят вратите, нека намерим някоя стая в източното крило и да излезем през прозореца.

Те прелетяха крадешком по стълбите и скоро намериха затрупана с вехтории стая, чиито прозорци бяха само на пет фута над земята. Рафи отвори единия и помогна на Марго и Робин да излязат, после леко се спусна след тях.

— Да проверим ли дали армията на Варен пази конюшнята?

— По-добре да не я пази. — Марго грабна пушката си. — Нямаме време.

Забележката ги отрезви. Макар че най-напред трябваше да спасяват собствения си живот, това далеч не беше единствената им грижа.

 

 

Когато обединените френски и пруски сили стигнаха до вратите на Шантьой, не видяха никого и намериха портата заключена. Елен наблюдаваше напрегнато, докато Фон Ференбах слизаше от коня и разтърсваше портата. Най-накрая се появи един престарял пазач.

Полковникът каза с остър тон:

— Отворете тази врата в името на маршал Блюхер и на Обединената окупационна армия.

Тъй като пазачът изглеждаше като закован за земята, Русе викна:

— Няма да ви сторим нищо лошо, ако се подчинявате на заповедите ни.

Уверението на французина успя там, където не успяха заповедите на прусака, и след около минута суетене портата се отвори. Ездачите преминаха в галоп през нея. Когато хусарите навлязоха в имението, откъм замъка, който увенчаваше възвишението, се дочу безредна стрелба. Фон Ференбах извъртя рязко коня си и се озова лице с лице срещу Елен.

— Чакайте тук, госпожо Сорел, докато се разправим с негодниците на Варен.

Тя кимна, стискайки юздите на коня с уморените си ръце.

— Само… моля ви, пазете се.

Той кимна и докосна челото си с ръка. После пришпори коня и препусна натам, откъдето се чуваше стрелбата.

Гледайки подир мъжете, които галопираха по алеята, Елен се молеше да са стигнали навреме.

 

 

Маги и другарите й не видяха никого по тясната пътека между замъка и конюшнята. Откритият двор изглеждаше ужасно незащитен и те изпитаха голямо облекчение, когато достигнаха вратата на конюшнята. Рафи вдигна резето, дръпна се на едната страна и ритна вратата, за да я отвори, държейки пушката насочена срещу всяка възможна опасност.

Предпазните му мерки не бяха необходими; конюшнята като че ли беше пуста, вътре имаше само коне. Може би конярите са били повикани да участват в търсенето вътре в замъка.

След като огледа вътрешността, Рафи каза:

— Робин, вземи най-добрите коне. Марго, потърси амуниции. Аз ще пазя.

Другите двама кимнаха утвърдително и тръгнаха да изпълнят задачите си като прекрасно сработен екип. Докато се отправяше надясно към стаята за амуниции, Маги помисли колко добре работят заедно, като се вземеше предвид, че и тримата бяха водачи по природа, повече навикнали да дават заповеди, отколкото да получават.

Мислите й бяха внезапно прекъснати, когато влезе в стаята за амуниции и се озова стисната в желязна хватка. Преди да успее да изпищи, за да предупреди другарите си, една стоманена ръка затисна устата й. Тя се замята яростно, за да се освободи, но не можеше да се мери с нападателя си. Той изви коварно ръката й, за да я принуди да пусне оръжието. После издърпа главата й и я извъртя назад, за да може да го види.

Тя се озова срещу втренчения черен поглед на граф Дьо Варен. Той се усмихна с обичайната си приветлива светска усмивка и притисна заредения пистолет към слепоочието й. Ако успееше да оживее, сигурно дълго време щеше да носи белезите.

— Поздравления, че сте се изплъзнали от моите хора в замъка — каза той, леко задъхан от усилието да пречупи съпротивата й. — Не съм съвсем изненадан, вие и вашите любовници сте чудесни противници. Някога споделяли ли сте леглото и тримата заедно? Според мене това би допринесло за хармонията помежду ви.

И без да чака отговор, той я бутна пред себе си в основното помещение на конюшнята. Когато влязоха там, той свали лявата си ръка от устата си и я прихвана здраво през кръста, притискайки и двете й ръце до тялото й.

— Сега можете да викате колкото си искате, графиньо.

Като чу гласа на Варен, Робин веднага се обърна. Яростната му ругатня накара и Рафи да се завърти. И двамата замръзнаха от ужас.

— Сигурен съм, че никой от вас двамата, господа, не би искал да навреди на вашата красива вероломна графиня — изсъска Варен. — Пуснете оръжието, Кандовър. Двамата вдигнете ръце над главите си и излезте в средата.

Рафи веднага пусна пушката и застана до Робин. Лицето на Марго побеля, в очите й се четеше страх, но тя изрече с равен глас:

— Не му позволявайте да ви спре. Това е еднозаряден пистолет за дуел, не може да застреля и трима ни.

— Макар че графинята ни показва такава великолепна склонност към мъченичество, не бих ви посъветвал да опитвате каквото и да било, господа — каза Варен, отдръпвайки се заднешком към вратата, като продължаваше да държи Маги здраво притисната до себе си. — Моите хора са се скрили отвън и никога няма да избягате. Направих си този труд, защото предпочитам да ви хвана живи, но ви предупреждавам, при най-малкото движение от един от вас ще пръсна мозъка на тази дама.

 

 

Когато Оливър Нортууд се върна лека-полека в съзнание, разбра, че умира. Под него се събираше огромна кървава локва, в костите му пълзеше ледената тръпка на края. Най-напред помисли, че чува гласовете в главата си. После осъзна, че хората, които най-много ненавижда, говорят само на няколко фута от него в основното помещение на конюшнята.

Като разбра, че враговете му са наблизо, това го свести напълно. Макар че и най-дребното усилие беше страшно изтощително, той все още беше запазил малко сили и, за Бога, щеше да се възползва от тях.

Мина цяла вечност, докато успя да се изправи на колене, и още една, докато най-накрая застана на краката си. Нортууд със задоволство разбра, че пистолетът на Варен все още е у него. Той го зареди — усилие, което му струва доста време, защото пръстите отказваха да му се подчиняват.

Раната в гърдите му не кървеше силно — сигурно беше изгубил много кръв, — но той знаеше съвършено ясно какво трябва да направи. Премига, за да проясни погледа си, и тръгна, залитайки, покрай стената в стаята за амуниции, като се подпираше на нея, за да попречи на преплитащите се крака да го подведат. Не му оставаше много време, но се закле, че ще му е достатъчно, за да убие онзи, когото най-много мразеше.

 

 

Рафи сякаш видя картина от ада — той и Робин стоят на място с вдигнати ръце, Варен отстъпва бавно назад към вратата, златистата коса на Марго се пилее по раменете й, високите скули изпъкват на неподвижното й лице. Макар гневът да го разяждаше, Рафи остана абсолютно неподвижен, защото не искаше да рискува да раздразни графа.

Тогава, странно мълчалива, една окървавена фигура се появи от стаята за амуниции зад гърба на Варен. С лице, изкривено от грозна смесица от омраза и гняв, Оливър Нортууд държеше пистолет, като две капки вода подобен на този на графа. Дулото слабо потрепваше, докато той се опитваше да насочи оръжието право между плешките на Варен.

Рафи за миг се вцепени, не знаеше дали намесата на Нортууд ще помогне или по-скоро ще навреди на Маги. После разбра, че ако Варен бъде застрелян, ръката му ще трепне и ще натисне лекия спусък на дуелния пистолет.

— Внимавайте, Варен! Нортууд е зад вас!

— Мислех, че сте по-умен, Кандовър — просъска графът. — Няма да ме измамите да отклоня вниманието си от вас, за да търся мъртвец.

Варен не беше достатъчно бърз, за да разбере значението на факта, че Рафи бе нарекъл Нортууд по име, но проблясъкът в очите на Марго показа, че тя го е разбрала.

Без да чува, без да вижда нищо друго освен целта си, Нортууд вдигна другата си ръка, за да подпре пистолета. После с доволно изражение натисна спусъка.

Изстрелът развали живата картина. Варен бе блъснат напред от взривната вълна и повлече Маги с тежестта си. Предупредена от вика на Рафи, тя беше започнала да се мята, за да се освободи, когато оръжието на Нортууд стреля.

Докато тя се опитваше да се сниши и да избегне дулото на пистолета на Варен, той изгърмя и опръска бузата й с барут. Тя падна на пода и остана там, затисната под тежкото тяло на графа. Усети по лицето си топла кръв; — може би беше смъртно ранена и прекалено замаяна, за да изпита болка.

После някой отмести тялото на графа и Рафи я вдигна, за да седне.

— О, Господи, Маги, наред ли си?

Той я прегърна и внимателно огледа главата й отстрани, като редуваше под нос ругатните с благодарствени думи. Тя успя да каже с пресъхнали устни:

— Аз… мисля, че кръвта е от Варен.

Рафи прегръщаше Маги така силно, че й се стори, че ще й строши ребрата. Задърпа се да се освободи, трудно й беше да диша с лице, притиснато към дращещата груба вълна на палтото му. Но въпреки неудобното положение й се искаше светът да спре и тя да остане завинаги в ръцете му, на сигурно и топло.

Гласът на Робин я върна към действителността.

— Хората на Варен може всеки момент да дойдат да разберат защо се стреля. Макар че графът ни предпочиташе живи, лоялните му последователи може да не бъдат толкова великодушни.

Той взе пушката на Рафи и я притисна несръчно до гърдите си със здравата си ръка.

— Колко амуниции имаме?

Прегръдката се отхлаби точно толкова внезапно, колкото се беше стегнала. Рафи пусна Маги с отнесено, странно изражение в погледа. Докато й помагаше да се изправи, той отговори:

— Не са много. Марго, вземи другата пушка, докато аз оседлая конете. Ако яздим всички заедно, колкото може, по-бързо, поне един от нас ще има шанса да се измъкне.

Докато оседлаваше конете, сърцето на Рафи биеше силно. Ако не се измъкнеха веднага и не тръгнеха в луд галоп, никога няма да стигнат навреме до посолството. Зарадва се, че намери собствения си кон. Беше изключително обучено животно и щеше да бъде точно като за Робин.

Отвън се разнесе единичен изстрел, последван от безредна стрелба. Един куршум влетя през горната част на вратата и Рафи несъзнателно се сниши, ругаейки под нос. Варен не лъжеше, когато казваше, че има цяла армия там вън.

После изстрелите замлъкнаха, сякаш стрелците се отдалечаваха от конюшнята. Озадачен, Рафи изведе два коня пред преградите. Преди да успее да изведе третия, вратата се отвори. Един глас извика на френски:

— Предайте се! Съпротивата е безсмислена!

Марго вдигна пушката си, Рафи също грабна своята, но не стреляха веднага. Който и да беше, този, който влизаше, движеше се също така предпазливо, както Рафи преди това. Беше висок мъж, чийто силует се очертаваше на фона на осветения двор, а в ръката му се забелязваше очертанието на пистолет, зареден и готов за стрелба…

Маги първа разпозна униформата и светлата коса на полковник фон Ференбах. Тя сведе оръжието си, почти замаяна от облекчение.

— Надявам се, че сте тук, за да ни спасите, полковник — каза тя колебливо, — защото със сигурност имаме нужда.

Като позна гласа й, той също наведе оръжието си и отвори вратата, а зад него тя видя фигурата на генерал Русе. Прусакът каза с лека усмивка:

— Значи сме дошли навреме. Госпожа Сорел ще бъде очарована.

— Идвате навреме за нас, но трябва да стигнем в Париж най-много до един час, защото външните министри, които се събират в британското посолство, ще бъдат вдигнати във въздуха.

Рафи разказа с няколко думи каква е ситуацията, докато тримата извеждаха конете си навън.

Отдясно се разнесе изстрел. Идваше откъм главния път извън имението. Русе каза:

— Нашите притискат хората на Варен към реката. Няма да издържат много без водача си. Някои вече се предадоха.

Маги се качи на коня, после погледна загрижено с какви усилия Робин възсядаше своя кон.

— Ще се справиш ли, скъпи?

— Конят ще свърши по-голямата част от работата. — Той затвори очи за момент, а лицето му беше бяло като пергамент. После отново ги отвори и успя да се усмихне бодро. — Мога да бъда полезен оттатък, защото познавам посолството по-добре от тебе и Рафи.

Никой не можеше да отрече това и тя не каза нищо повече. Ако Робин не понесеше пътуването, тя и Рафи щяха да се справят сами.

Никой от конете нямаше дамско седло, затова Маги яхна своя по мъжки, разкривайки дългите си крака. Животните се въртяха нервно, дразнени от лютата миризма на барут, която се стелеше във въздуха.

Фон Ференбах запита:

— Да изпратя ли ескорт с вас?

Рафи поклати отрицателно глава.

— Имаме отпочинали коне, а тримата ще пътуваме по-бързо, отколкото голяма група. Пожелайте ни късмет. Ще ви пратя съобщение, ако успеем.

После тримата британци смушкаха конете си и излетяха в галоп от двора на конюшнята.