Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Паднали ангели (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Petals in the Storm, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 105 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Мери Джо Пътни. Падналите ангели

Издателство „Ирис“, 2000

ISBN 954-455-026-7

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от velvet_gaze)

11.

На следващия ден и Маги, и Рафи мълчаха по пътя към британското посолство, където отиваха на посещение при семейство Касълрий. Тя се поколеба дали да му каже за подозренията си спрямо Оливър Нортууд, но днес той беше прекалено хладен и дистанциран аристократ, лицето му й се виждайте красиво и отчуждено.

Поднесоха им храната в частната трапезария в личния сервиз на самата Полин Бонапарт, който Уелингтън беше купил предната година заедно с къщата. Маги, която от глава до пети изглеждаше като любовница на дука, бе облякла небесносиня рокля и бе забола в косата си щраусови пера в подхождащ на тоалета й цвят. Лорд Касълрий беше спокоен и духовит, а ястията — превъзходни.

Разговорът се въртеше около незначителни неща, докато поднесоха на масата сребърен сервиз за кафе и лейди Касълрий направи знак на прислугата да се оттегли. Външният министър започна обсъждането с думите:

— Чухте ли най-новото от Тюйлери?

Гостите поклатиха отрицателно глави, френският кралски двор в Тюйлери беше извор на мълва и клюки, роялистките фракции се бореха за надмощие, но напоследък оттам не се чуваха сериозни слухове.

Касълрий поде:

— Фуше беше изваден от правителството и Талейран скоро ще го последва, само след няколко дни. — В очите му проблесна искрица насмешка. — Всеки път, когато принц Дьо Талейран бъде подложен на сурови критики, той великодушно си подава оставката. За негово голямо учудване този път кралят реши да я приеме.

Маги прехапа устни, мислейки за евентуалните усложнения, после отправи поглед към Рафи. Очите му бяха сериозни. Макар че Талейран беше труден и непредсказуем, беше също така и блестящ, настояваше за умереност. Оттеглянето му можеше да увеличи опасността за другите умерени. Тя запита:

— Не са ли избрали още нов министър-председател?

— Царят предложи на краля да избере някого от френските роялисти, които са работили за него в Русия, може би дук Дьо Ришельо или граф Дьо Варен. Луи прие кандидатурата на Ришельо — отговори външният министър. — Дипломатическият корпус е единодушен, че той ще се задържи не повече от няколко седмици.

— Не бъдете толкова сигурен, ваша светлост — намеси се Маги. — Срещала съм се с този човек и мисля, че той ще ни поднесе някои изненади.

Касълрий я изгледа внимателно; явно се надяваше да получи подобна информация.

— Какво мислите за Ришельо?

— Невероятно способен да употреби сила, ако се наложи — каза тя без никакво колебание. — Той ще бъде силен защитник на Франция, но мисля, че двамата с него ще се разбирате добре.

Касълрий кимна бавно.

— Това потвърждава моите впечатления. Преговорите вървят добре и монарсите ще се върнат в държавите си след около две седмици. — Той хвърли успокоителен поглед към жена си. — Има някои подробности, по които трябва да поработим в следващите няколко месеца, но мисля, че най-лошото мина.

— Надявам се, че сте прав — каза Рафи, — но се страхуваме, че следващите две седмици ще бъдат особено опасни за вас лично, лорд Касълрий.

И той изложи накратко слуховете, които двамата с Маги проучваха, както и подозренията си.

Външният министър прие спокойно заплахите.

— Лорд Стратмор ме информира за това, което ми казвате. Разбирам, че има известна опасност, но не за пръв път ме заплашват и предполагам, няма да е за последен.

Маги си помисли развълнувана, че стоицизмът наистина е нещо хубаво, но от малко страх сигурно ще има полза. Тя погледна към домакинята си и видя, че овалното лице на лейди Касълрий е напрегнато и пръстите й са стиснали здраво сребърната лъжичка. Докато съпругът й демонстрираше героичен дух, Емили вътрешно се разкъсваше. Но тя твърде дълго беше живяла като жена на политик, за да се издаде пред когото и да било, затова само Маги забеляза притеснението й.

Те поговориха още няколко минути, докато часовникът в трапезарията удари два. Лорд Касълрий каза:

— Сега трябва да тръгвам за среща с французите и с царя в Тюйлери. Струва ми се, че ще бъде доста оживена.

Двамата с Рафи заговориха за Свещения съюз, докато се отправяха към конюшнята, където чакаха каретата на дука и конете на посолството. Лейди Касълрий ги изпрати до задната врата и Маги изостана за момент, прошепвайки:

— Има опасност, Емили, но съм сигурна, че той ще се справи отлично.

— Само се моля съпругът ми да има такава магическа способност да избягва куршумите, както и Уелингтън — каза Емили в пристъп на черен хумор. — Говорихме дали да не поставим стража на входа на посолството. — Тя погледна към красивия си съпруг. — Ще се радвам, когато всичко това свърши и се върнем в Лондон. Понякога ми се иска Робърт да си беше останал в Ирландия и да отглежда овце. Това щеше да се отрази много по-добре на нервите ми.

— Без съмнение — съгласи се Маги, — но ако го беше направил, нямаше да е този, който е сега.

— Така е. Напомням си го. — С видимо усилие лейди Касълрий си придаде израз на спокойна домакиня. — Толкова се радвам, че ви видях двамата с Кандовър. Трябва отново да се срещнем някой ден.

И тя се върна в посолството.

 

 

Слизайки по стълбите към двора зад посолството и към конюшнята, Маги беше на няколко стъпки зад двамата мъже. Каретата на Кандовър беше приготвена, а наблизо стоеше един неспокоен червеникавокафяв кон, който Касълрий щеше да яхне, за да отиде на срещата си.

Маги се намръщи, нещо й подсказваше, че има някаква опасност. Тя огледа двора и прозорците, които гледаха към него, но не откри нищо подозрително.

Погледът й се върна към двора на конюшнята и тя видя как жребецът на Касълрий се върти и тръска глава с изблещени очи. Животното изглеждаше прекалено буйно за езда в града и тя се запита защо конярят не се е погрижил по-добре за него.

Рафи и Касълрий стигнаха до коня, но бяха толкова увлечени в разговора си, че не забелязаха поведението на животното. Погледът на Маги се спря върху коняря, който стоеше от другата страна на коня. Беше мургав мъж с белег на лицето и видът му й се стори подозрителен. Докато се опитваше да разбере защо й се струва, че у този коняр има нещо нередно, конят внезапно изцвили, чу се яростен звук, който отекна рязко сред каменните стени. Животното изцвили отново, дръпна се назад и се освободи от коняря, после рязко наведе глава напред и ритна със задните си крака.

Рафи и лорд Касълрий бяха твърде близо, за да могат да го избягнат, и опасните подковани копита се стовариха върху външния министър. Пред ужасения поглед на Маги Касълрий политна върху Рафи и двамата тупнаха долу на земята.

Тя веднага изтича надолу по стълбите, викайки за помощ. Притиснат в ъгъла на двора, конят не можеше много да мърда, но продължи да тропа с копита и да подскача над безчувственото тяло на външния министър.

Рафи успя да се изправи и подхвана Касълрий под мишниците. Докато се опитваше да издърпа министъра на безопасно място, конят отново хвърли къч. Този път едно от смъртоносните копита едва не улучи Рафи в главата. Той успя да се сниши, но копитото удари рамото му и го извади от равновесие. След миг той отново подхвана Касълрий, и пак се опита да го издърпа.

Маги изруга на висок глас, когато стигна при тях. Къде, по дяволите, бе отишъл конярят? Човекът бе изчезнал веднага щом конят излезе от контрол. Тя смъкна от главата си украшението от щраусови пера и го заразмахва пред очите на коня, опитвайки се да отвлече вниманието му от Рафи и Касълрий.

Конят отново изцвили яростно, очите му се въртяха лудо насам-натам, а от устата му капеше пяна. Маги бе стъпила здраво на земята, а дългото, развяващо се, украшение от пера държеше коня настрана от нея. Докато животното отстъпваше назад покрай стената, откъм посолството долетяха неистови викове.

Когато конят се отдалечи достатъчно от хората, той се завъртя рязко и затрополи из двора. Един млад червенокос коняр изтича от конюшнята и започна да се мъчи да укроти побеснялото животно.

Маги хвърли украшението от пера и се обърна към Рафи, който бе коленичил до външния министър.

— Как е той? — запита тя едва чуто, като на свой ред коленичи на камъните.

Касълрий беше в безсъзнание, отстрани на главата му имаше кървяща рана, но дишаше.

— Не съм сигурен — каза Рафи мрачно. — Първият удар го улучи точно в ребрата, после копитото го удари по главата.

Докато говореше, оглеждаше раните с вещо око.

От посолството прииждаха тичешком хора, начело с пребледнялата лейди Касълрий. Рафи автоматично пое командването, поръча да донесат носилка и изпрати един слуга да доведе лекар.

Маги се изправи и прегърна Емили.

— Това беше ужасен инцидент, но съм сигурна, че той ще се оправи.

Лейди Касълрий кимна, но в очите й се четеше страх. Дотичаха двама слуги с импровизирана носилка, сложиха външния министър на нея и го отнесоха в посолството. Жена му ги последва, а Маги тръгна с нея, за да помогне, с каквото може, докато дойде лекарят.

Докато шествието влизаше в посолството, Рафи се обърна и хлътна в конюшнята. Младият червенокос коняр бе хванал здраво животното и го беше затворил в един бокс. Конят се дърпаше, все още оседлан и обуздан, а конярят стоеше и изчакваше пред конюшнята.

Рафи каза:

— Аз съм Кандовър. Конят на лорд Касълрий винаги ли е бил толкова бесен?

Младият коняр го погледна загрижено. Както всички служители в посолството, и той беше британец и отговори с напевния си западняшки акцент:

— Не, ваша светлост. Самсон е своенравен, но няма по-добродушен кон от него. Негова светлост зле ли е ранен?

— Не знаем, докато не дойде лекарят да го прегледа, но мисля, че има надежда да се оправи.

— Те… те ще убият ли Самсон, ваша светлост?

— Не знам. — Рафи забеляза, че около пяната около устата на коня има кръв. Отвори широко вратата на конюшнята, влезе вътре и внимателно се доближи до животното. — Ще го огледам по-отблизо.

Припомняйки си всички цигански хитрости, които бе научил от приятеля си Никълъс, Рафи постепенно се успокои и външно, и вътрешно. Когато Самсон отхвърли глава назад и сви уши, Рафи започна да ниже върволица от несвързани и нищо незначещи думи. Конят започна да се успокоява и скоро му позволи да го погали по врата.

След като го гали няколко минути, Рафи духна в ноздрите на Самсон, още един цигански трик. Тежкото дишане на коня се забави и той се успокои. Рафи бе взел шепа овес и скоро Самсон започна да яде буквално от ръката му.

След като конят изяде овеса, Рафи внимателно свали юздата. Намери това, за което се съмняваше — мундщукът на юздата беше назъбен и най-малкият натиск върху чувствителната уста на Самсон щеше да му причини силна болка.

Младият коняр погледна мундщука, после вдигна към Рафи очи, в които се четяха много въпроси.

— Защо някой ще прави това на един добър кон, ваша светлост? Назъбеният мундщук е ужасно нещо дори за някое злобно животно.

— Не знам, но ще се опитам да разбера. — Рафи отново погледна към коня. — Мундщукът обяснява защо Самсон най-напред се дръпна назад, но трябва да има още нещо, което да го е накарало да хвърли къч. Да видим какво още можем да открием.

Той внимателно откопча ремъците, след това повдигна седлото и покривката под него. Самсон се дръпна силно, затова Рафи положи длан върху изпотения му врат и я задържа, докато конят напълно се успокои.

Рафи разгледа кожата на коня точно под седлото и без никаква изненада откри един малък металически предмет, забит в хълбока на Самсон. Когато го издърпа, конят трепна и струйка кръв се стече по кафявия му хълбок.

Предметът, който Рафи извади от раната, се състоеше от четири спици, съединени в средата, като миниатюрна разновидност на съоръженията, с които осакатяваха конете на война. Показа го на коняря, който побесня от гняв.

— Някой е искал да нарани негова светлост. — Момъкът стисна устни. Не беше глупав и сигурно съзнаваше колко е сложна политическата обстановка в Париж.

— Кой обикновено оседлава коня на лорд Касълрий?

— Главният коняр, господин Антъни, но той сега не е тук. Трябваше тази сутрин да иде до Сен Дени.

— Знаете ли кой е оседлал Самсон днес?

Конярят помисли, после поклати глава.

— Не съвсем точно, господине. Аз чистех яслите и не видях кой беше. Не знаех, че нещо не е наред, докато не чух Самсон да цвили.

— Ще се помъчиш ли да се сетиш? Имаше ли някой подозрителен човек в конюшнята?

— Не мога да се закълна, че е бил той, но един френски коняр работеше тук, щото нямаме достатъчно хора — отговори момъкът. — Един от редовните коняри трябваше да си иде в Англия, щото баща му починал, а друг го пребиха в един уличен бой и няма да работи няколко дена. Може тоя французин да е оседлал Самсон и да го е извел навън.

— Как изглежда?

— Среден на ръст, мургав, с белег на лицето. — Момъкът отново се замисли. — Май че с кафяви очи. Държеше се настрана, изобщо не съм говорил с него. Казваше се Жан Блан.

Описанието отговаряше на капитан Анри Льомерсие. Рафи погледна строго младия коняр, за да му внуши колко сериозно е положението.

— Не се чуди, ако не видиш повече Жан Блан. И не казвай на никого какво съм намерил. Аз сам ще говоря с лорд Касълрий. Разбра ли?

Момъкът кимна, Рафи излезе от конюшнята и отиде да намери Маги и лейди Касълрий.

На лекаря му беше необходим един час, за да уточни диагнозата на външния министър, но прогнозите бяха добри. Макар че Касълрий имаше няколко счупени ребра и леко сътресение, беше в съзнание и вече планираше да свиква събрания в спалнята си за голямо притеснение на жена си.

Лейди Касълрий благодари сърдечно на Маги и Рафи за участието им в предотвратяването на фаталния край на инцидента. После Рафи отведе напрашената си и раздърпана спътница към каретата.

Отначало Маги не каза и дума; просто се облегна назад на тапицираната седалка и затвори очи. Бяха на половината път от дома, когато тя отвори очи и изрече:

— Можеше да бъде убит пред очите ни.

— Знам — каза навъсено Рафи. — Това говори лошо за способностите ни като шпиони и телохранители.

— Какво откри в конюшнята?

Рафи описа назъбения мундщук, спиците, забити в кожата на Самсон и тайнствения френски коняр Жан Блан.

— Предполагам, че Блан е дръпнал юздата и това е прерязало устата на Самсон — каза Маги. — После, когато конят се дръпна назад, Блан е бръкнал под покривката на седлото и е забил спиците. После е избягал.

— Сигурно е трябвало да избяга, защото ние бяхме там и нещата не се развиваха по неговия план — отвърна Рафи. — Ако конят беше стъпкал Касълрий, щеше да го убие на място. Щеше да настане такава бъркотия, че Блан да има достатъчно време, за да махне мундщука и спиците, и тогава тази смърт щеше да изглежда като нещастен случай.

— Нещо в този коняр ми се стори подозрително. — Маги се опита да си припомни какво впечатление бе получила от краткия поглед, който бе хвърлила към коняря. — Не изглеждаше като слуга. Държеше се като войник, макар че това не означава кой знае какво, след като толкова много французи са служили в армията на императора.

— Аз не го видях, но според описанието, което ми дадоха, може да е един от второстепенните ни заподозрени, капитан Анри Льомерсие. Запознах се с Льомерсие вечерта, когато отидох в кафене „Мазарен“.

Маги отбеляза с леден тон:

— И не ми спомена за това, макар че тук обсъждахме сведения за планирано убийство?

Рафи не беше споменал за срещата, защото Льомерсие бе завършил вечерта си с Робърт Андерсън, а той не искаше да говори на тази тема. Рафи имаше неоспоримо доказателство за виновността на Андерсън и нямаше защо да се кара с Маги заради него. Той каза меко:

— Не ти казах, защото Льомерсие беше пиян и не каза нищо интересно.

Маги го изгледа подозрително, но реши да не засяга повече този въпрос. На Рафи му се искаше да разбере какви мисли се роят зад тези огромни пепелявосиви очи. След инцидента в двора на конюшнята златистата й коса беше разбъркана, а деколтираната рокля нежно обгръщаше чувственото тяло, което толкова лесно можеше да обърка разума на човека. Ако наистина беше негова любовница, щеше да я обладае още тук в каретата.

Вместо това той се насили да премисли отново събитията. Злополучният инцидент бе разтърсил силно Рафи и му бе напомнил за опасностите, които в тази работа бяха много повече, отколкото навсякъде другаде.

Време беше да си зададе въпроса за професионалната лоялност на Маги, защото връзката й с Андерсън беше крещящо доказателство против нея. Русият миловиден Андерсън, който приличаше на момченце от църковен хор или на паднал Луцифер, почти със сигурност беше агент на враговете на Британия. Дали Андерсън не беше уреждал „инцидента“ с Касълрий онази вечер, когато се беше срещнал с Льомерсие в кафене „Мазарен“? А за какво разговаряше той с генерал Русе, когато се бяха видели в „Салона за чужденци“?

И най-важното, нищо ли не знаеше Маги за Андерсън, или му беше съучастничка? Макар че този следобед беше помогнала да спасят Касълрий, това не означаваше, че тя не продава информация или не заговорничи срещу страната си. Между Марго Аштън и Магда Янош лежаха много скрити години, за да може и занапред да я приема с пълно доверие. Тя можеше да е наемничка, работеща за този, който й плати, или пък Андерсън да я е убедил да работи срещу британските интереси.

Но в едно отношение това нямаше никакво значение. Рафи я искаше, независимо коя е или какво прави. Ако той разкриеше заговора и се окажеше, че Маги е предателка, щеше да й се наложи да избира между това, да го приеме или да отиде на каторга. Би предпочел тя да дойде при него доброволно, но ако станеше нужда, той щеше да я има с всякакви средства, като се изключи насилието. Не се гордееше с тази мисъл.

 

 

Англичанинът свикваше с пътешествията си до Льо Серпан и вече не се притесняваше, както първия път. Но въпреки това, когато влезе в тъмната стая, където го очакваше неговият господар, той помисли, че светлата му коса би го направила добра мишена даже в този полумрак. Ако беше предвидил по какви тъмни пътеки ще тръгне, би взел мерки да се роди мургав.

Провалът на опита на Льо Серпан да убие лорд Касълрий бе отнел от безстрашието на маскирания мъж. Англичанинът не можеше да се отърве от мисълта, че има и по-сигурни начини да бъде убит човек, отколкото чрез кон. Направи грешката да каже това на мрачния си домакин.

— Да не смяташ да ме критикуваш? Ти, който не знаеш кой съм аз или какви са целите ми? Ти си глупак. — Съскащият глас просвистя като леден вятър.

Той продължи с отсянка на студен хумор:

— Трябва да си поласкан, англичанино, да научиш, че следващият план ще съдържа по-малко елементи на случайност. От утре дипломатическите събрания ще стават в спалнята на Касълрий заради раните му. Ще ми трябват пълни планове на етажите в тази част на посолството. Всяка стая, всеки коридор, всеки килер, с точните размери на всяко помещение. Плюс информация за служителите и движенията им.

— Това ли е всичко? — запита англичанинът с прикрит сарказъм.

Вземайки въпроса буквално, Льо Серпан каза:

— Ще ми трябва и да знам кой ще присъства на всяко събрание. Трябва да знам това, без грешки, най-късно от предната вечер. — Той стана и фигурата му се очерта застрашително в полумрака. — И ти ще ми го съобщаваш, мой малък англичанино. Всяка вечер, без изключение.

Англичанинът кимна нерешително. Вече беше навлязъл твърде надълбоко, за да иска да се откачи. Но му трябваше време, време да издири герба, който бе забелязал на ръката на Льо Серпан, и да отстрани всички подозрения от себе си. Реши да даде информацията, която пазеше за резерва.

— Нали чухте за графиня Янош, която отдалечила коня от лорд Касълрий, преди работата да бъде довършена?

— Чух. Жалко, че тя и любовникът й са били там, но човек не може да планира всичко. — Льо Серпан леко вдигна рамене, сякаш това малко затруднение щеше само да го забави, но не и да го накара да се предаде. — Доста хубава жена. Унгарките нямат равни на себе си в леглото.

Англичанинът каза:

— Тя не е унгарка. Англичанка е и се казва Марго Аштън, измамничка, курва и шпионка.

— Наистина ли? — Шепнещият глас таеше заплаха, но не насочена срещу посетителя. — Ти ме заинтригува, англичанино. Разкажи ми какво знаеш за тази жена. Ако работи за британците, може да стане необходимо да… се оправяме с нея.

Англичанинът лека-полека разказа всичко, каквото знаеше за Магда, графиня Янош, известна някога като Марго Аштън. Щеше да бъде много жалко, ако се наложеше да бъде пожертвана такава съблазнителна жена, но човек трябва преди всичко да пази собствените си интереси.