Мери Джо Пътни
Неприлично предложение (24)

23

Никълъс се събуди в забулен от мъгла свят. Усмихна се доволно — идеално време за тайно влизане в рудника.

След като облече износените миньорски дрехи, той слезе на долния етаж да закуси набързо. Клер вече беше станала и го погледна загрижено, когато се надигна да му налее кафе.

— Моля те, бъде внимателен.

— Ще бъда. — Той набързо погълна горещото кафе, после си намаза филия с мармалад. — До довечера. Успехът ще бъде в наши ръце. — Отхапвайки си от филията, Никълъс напусна къщата и се запъти към конюшнята.

Стелещата се мъгла превърна пътуването до Пенрийт във вълшебно красиво приключение. Никълъс си затананика от вълнение, докато се спускаше по познатия му път. Изпита странни чувства при спомените за съпротивата му срещу Клер в опитите й да го въвлече в делата на селото. Сега се чувстваше по-жизнен, а не беше изпитвал това усещане от години. Само ако успееше да привлече Клер и в любовните дела…

Замисли се. Тази проклета връзка като между брат и сестра бе невероятно трудна и досадна. Имаше нещо неустоимо в съчетанието на невинност и страст у Клер и представите за нея го преследваха ден и нощ. Не би погледнал спокойно пак към билярдната маса.

Доброто му настроение бързо изчезна. Сегашното положение беше почти непоносимо; бъдещето още по-лошо, защото тя твърдо възнамеряваше да си тръгне, когато изминат трите месеца. Без съмнение трябваше да има решение на дилемата му, но проклет да бъде, ако знаеше какво е то.

Изпита облекчение, когато пристигна на предварително уговорената им среща до малката горичка, недалеч от мината. Оуен вече чакаше заедно с един по-възрастен мъж с дървен крак. След като Никълъс слезе от коня, Оуен ги запозна.

— Това е Джейни Харкин. Той ще работи с въжето и ведрото.

Те тръгнаха мълчаливо към целта си, а Никълъс водеше своя кон. Обичайният шум от близката мина пронизваше мъглата. Намираха се в най-ниската част на долината и мъглата беше толкова гъста, че ги принуди да вървят бавно, за да не объркат пътя. Никълъс нямаше нищо напротив. Шахтата Байчън беше доста близко до главния вход на рудника, така че някой можеше да забележи подозрителното раздвижване, но днес мъглата прикриваше действията им.

Когато стигнаха входа, Никълъс впрегна коня си за колелото, което задвижваше ведрото. За случая бе избрал силен и спокоен червеникавокафяв кон. Оуен провери скрипеца и въжето и кимна.

— Ще тръгна първи. Джейни, ще ти сигнализираме чрез издърпване на това въже, което ще разклати малкото звънче.

След като показа сигнала, той запали свещта и стъпи във ведрото. Харкин подкара кроткото животно и Оуен изчезна от погледа им в тясната шахта, съпровождан от звука на скърцащото колело. Когато камбанката иззвъня, Джейни смени посоката на движение на колелото и издърпа ведрото на повърхността.

Беше ред на Никълъс. Запалил вече свещта си, той стъпи вътре и кимна на Джейни да започва. Докато се спускаше, реши, че придвижването с ведро е някак по-удобно от висенето на въжената примка, както беше при първото им влизане в рудника. Шахтата Байчън обаче беше толкова тясна, че изпита чувството, сякаш се мушка в лисича дупка. Спускаше се шумно, ведрото се люлееше и се удряше в стените. Точно преди да достигне дъното, свещта му изгасна. За късмет Оуен го чакаше.

Никълъс изскочи от ведрото и запали свещта си от огъня на другия мъж.

— Накъде?

— Оттук. — Оуен тръгна вдясно. — Не е далеч, но ще минем по заобиколен път, така че вероятността да ни видят да е по-малка. — Това беше един от най-старите сектори на мината и подпорните греди бяха малко и на голямо разстояние. Като следваше другия мъж, Никълъс си спомни първото им влизане в рудника и чудесната възможност да остане насаме с Клер. Постигна огромен напредък в целуването този ден…

Насили се да отхвърли тези мисли. Вече беше разбрал, че мината не е място, където можеш да отклоняваш вниманието си.

Минаха през една от хоризонталните галерии, която отвеждаше водата от мината, после се притаиха в изоставен тунел, докато около половин дузина момчета избутаха пълните си вагонетки към главната шахта. След като тракането на колелата стихна, те продължиха.

Когато преминаха галерията, където се чуваха металически звуци от ударите на кирки, Оуен се начумери и каза:

— Оттук младежите са взели вагонетките. Някои от миньорите са решили да работят в този забой. Не ми харесва това — има твърде много газ в тази част на мината и затова не сме работили тук от години. Но съществува добра жила в забоя, затова се намериха няколко желаещи, които решиха да рискуват. Особено след като наскоро Мадок намали заплащането, един миньор трябва да изкопае повече въглища, за да спечели същите пари, както преди.

Няколко минути по-късно стигнаха до една галерия с подпори. Оуен легна на земята и започна да пълзи, а Никълъс го последва. Наблюдаваше с интерес тънкия слой прах върху земята, което означаваше, че е влизано скоро, и то доста често.

Докато стигнаха края на галерията, Никълъс няколко пъти извръща поглед към стената и забеляза скали, които променяха цвета си. Оуен плъзна длани върху камъка.

— Ако можем да открием това, което предполагам, че се намира тук…

Като направи същото, Никълъс попита:

— Какво търсим?

— От време на време се натъкваме на кухини в скалата. Наричаме ги voogs и могат да бъдат с размери от орех до огромни стаи. На такова място може да се открие сребърна жила. Уилкинс бе един от въглекопачите, когато започнахме да работим в този забой. Предполагам, че е проникнал в огромна дупка и е държал устата си затворена, щом е осъзнал какво е намерил. И никой не е забелязал, защото после спряхме работа и изоставихме жилата.

Докато Никълъс опипваше с длан скалата, ръката му неочаквано потъна в пукнатина на височината на коляното. Той приклекна, за да може да я огледа по отблизо и откри един процеп, висок малко повече от половин метър.

— Това трябва да е.

Когато Оуен се доближи до него, Никълъс легна по корем и се мушна в дупката.

— Нека да разберем къде отива.

Процепът се отклони вляво, после стана по-широк и се откри по-голямо кухо пространство. Той вдигна свещта и се задъха от изненада, когато светлината отрази от повърхността хиляди искри. Кухината представляваше продълговата галерия с неправилна форма, около два метра широка и метър и осемдесет висока. Но това, което я правеше необикновена, бяха блестящите кристали, издадени от стените. Като пристъпи предпазливо, така че да не удари главата си в стърчащ твърд кварц, той се изправи и извика:

— Влез. Това място е невероятно.

След минута Оуен се присъедини към него. Като се изправи, той с благоговение започна да оглежда повърхността.

— Кристална пещера. Древните хора са вярвали, че подобни места са омагьосани и вероятно са прави. Виждал съм по-малки кристални пещери, но никога толкова голяма.

Никълъс посочи един участък, откъдето бяха къртили кварц.

— Това ли търсим?

Оуен избърса малките парченца кристал и приближи свещта. На светлината заблестяха многобройни сребърни късчета. Той посочи една мъничка нишка в средата на къртената повърхност.

— Това е нишката, която е прекъсната, когато са издълбали и извадили сребърната буца. Нека да видим колко други такива места има.

Те внимателно започнаха да оглеждат и откриха почти четиридесет места, откъдето беше дълбано. Няколко приличаха на изоставени сребърни жили. Откриха и друг, по-нисък, проход. Оуен измърмори:

— След като Уилкинс извади всичкото сребро оттук, вероятно ще започне да пробива дупки, надявайки се да намери до тази пещера нова кухина.

Оуен се промуши през пролуката в по-малка кухина, която също съдържаше кварцови образувания, макар и не толкова много. Вероятно скоро е била открита, защото имаше малко изкъртени повърхности.

Когато Никълъс вдигна свещта и разгледа тавана, нещо бляскаво прикова погледа му. Той огледа по-отблизо и видя сребърна жила, която се извиваше неравномерно около кварца.

— Еврика — тихо възкликна той. — Непокътнато образование.

Оуен се приближи и погледна през рамото му.

— Прекалено е красиво, за да се разруши, нали?

— Така е, но трябва да го вземем като доказателство. Като отидем в съда, ще ни помогне да изложим случая си пред магистратите, които със сигурност никога не са виждали сребърна жила.

Оуен беше донесъл няколко малки инструмента и започна да дълбае кварца.

— Ще ми трябва малко време, за да го извадя — оживено каза той. — И след като повечето образувания вероятно се премесват с кристалите, не е лесно да се намери толкова голям като този. Предполагам, че Уилкинс работи тук от месеци, по няколко часа на ден, така че никой не е забелязал какво става.

Той измъкна цялото образувание, кварца и другите примеси в него, после го подаде на Никълъс.

— Принадлежи ти.

Блестящият експонат беше с размери на ябълка, само че много по-тежък. За да защити крехкия кристал и сребърните жилки, Никълъс го уви в носната си кърпа, после го пусна в най-дълбокия джоб на якето си.

— Когато излезем оттук, искам да дойдеш с мен в Суонзи, така че и двамата да дадем писмено показание под клетва пред магистратите. Адвокатът ми е готов да помоли за съдебно разпореждане. До утре мината ще бъде затворена.

Върху челото на Оуен се очерта дълбока бръчка.

— Не бих ти помогнал, ако знаех, че може миньорите да останат без работа.

— Разбира се, че няма — увери го Никълъс. — Ще взема всички мъже на същата заплата. Могат да работят на каменната кариера, да започнат строежа на релсовия път за вагонетките. Никой няма да загуби от това.

Оуен кимна одобрително, после легна и излезе от кухината. Никълъс го последва, погълнат от мисли за предстоящите си действия. Пробиха си път и тръгнаха обратно по съшия път.

Когато минаха един малък тунел, който водеше до новия забой, чуха да се приближават няколко мъже. Оуен прошепна:

— Винаги съм имал усет към разкриване на газа и сега е много по-плътен отпреди. Ако искаме да не се случи най-лошото, ще трябва да угасим свещите и да открием пътя в тъмното. Благодаря на Бога, че някой от младежите е забелязал това и е убедил другите да напуснат.

— Или е това, или някой от миньорите е изпратил другите да излязат, защото ще опита старата техника: ще легне, ще възпламени газа и ще остави пламъците да минат над него.

— Понякога се прави, но се надявам, че няма да опитат тук. — Дори на слабата светлина на свещта се забелязваше загриженото изражение на Оуен. — Заради скъперничеството на Мадок укрепването в тази част е най-лошото в рудника — повече от подпорите бяха свалени и преместени в новите галерии. Няма да са необходими много усилия, за да се срути всичко тук. А има и опасност от експлозия на газа. — Той направи гримаса. — И прахът във въздуха може да се взриви, дори да са взети необходимите предпазни мерки.

Никълъс се опита да се успокои, че опитните миньори няма да направят нещо, което е толкова опасно, но усети, че неволно ускорява крачка. От личен опит знаеше, че всяка група има своите глупаци. Той тихичко въздъхна от облекчение, когато стигнаха шахтата, където ги чакаше ведрото.

Тогава избухна експлозията. И двамата замръзнаха по местата си, мъж закрещя в агония и ужасен тътен проехтя в галериите. Нов взрив разлюля земята, този път по-близо. С пепеливо бледо лице Оуен възкликна:

— Господ да ни е на помощ, това място ще се срути!

Никълъс се вторачи в спуснатото ведро, мислите му трескаво се лутаха, когато се опитваше да измисли начин как и двамата наведнъж да успеят да се издигнат на повърхността. Само след миг установи, че това е невъзможно. Сграбчи ръката на Оуен и го дръпна към ведрото.

— Първи си, имаш семейство.

За момент Оуен се поколеба, после се отдръпна.

— Не!

Никълъс понечи да изрече, че експлозията вероятно няма да стигне толкова далеч, но не успя. Вместо да губи време в разговори, Оуен се отдръпна, сви юмрук и го стовари в челюстта на графа.

Неочакваният удар свари Никълъс съвсем неподготвен. И макар той да не загуби напълно съзнание, всичко пред очите му се замъгли и коленете му се подвиха. Опита се да протестира, но Оуен го блъсна във ведрото и уви ръцете му около едно от повдигащите въжета.

Щом го напъха във ведрото, Оуен силно дръпна сигналното въже. Звънецът слабо иззвъня и Никълъс започна да се издига към повърхността, проклинайки се разярено за безпомощността си. Под него бедствието приближаваше. Въздушна вълна проникна в шахтата, ведрото силно се блъсна в стената.

Веднага щом стигна повърхността, Никълъс изскочи и закрещя:

— Спускай това нещо долу! Избухна експлозия, може да погуби Оуен.

Джейни Харкин мигновено се подчини. Обезумял, опитващ се да ускори спускането на ведрото, Никълъс се втурна към коня и използва известните му цигански магии, за да убеди животното да побърза.

Но беше много късно. Под тях земята се разтърси, облаци задушлив пушек изригна нагоре.

Силният взрив изхвърли ведрото във въздуха като ракета. Откъснато от придържащите го въжета, то тупна на земята на около десетина метра. Докато Никълъс гледаше втрещен, шахтата се сгромоляса и блъвна гъсти валма прах и пушек.

Катастрофата, която всички предричаха, накрая връхлетя мината в Пенрийт.