Мери Джо Пътни
Неприлично предложение (20)

19

На следващата сутрин Клер се събуди по-малко сърдита, но не по-малко решена да даде на Никълъс един урок. Но какво щеше да е подходящото отмъщение?

Върху тавана на спалнята й беше изрисувана неприлична сцена на похотливи сатири, подгонили нимфи, и отговорът бързо се проясни в съзнанието й, когато се втренчи в сладострастните им гротескови фигури. Отново се разиграваше преследване и отдръпване между мъже и жени — една предпазлива жена бягаше, искаше да се запази за най-добрия мъж — мъжът я преследваше, но желаеше да завладее друга. Бе образец на отношенията й с Никълъс.

И след като женските фигури бяха в опасно положение като нейното, отмъщението й щеше да бъде извършено по подобен начин — беше време да изиграе ролята на нимфа със своя похотлив сатир. Щеше да действа като блудница, докато той полудее от желание. И после щеше да се отдалечи, да го остави да изстрада танталовите мъки от провала си.

Разбира се, желанието й за отмъщение не беше християнско. Обаче след месец заедно с Никълъс душата й бе толкова опетнена, че едно ново морално прегрешение не можеше да направи нещата по-зле.

Бе по-загрижена от факта, че ще действа незряло, но и със слабостта на възрастната жена. Никога не беше постъпвала по такъв дребнав начин в своя живот. Със съжаление осъзна, че това беше признак за влошаване на морала й, но го очакваше с нетърпение.

И по-лошото, рискуваше да бъде повлечена от страстта и да даде на Никълъс точно това, което той иска. Ако наистина се случеше, щеше да си го е заслужила, но вярваше, че ще успее да му се противопостави. Въпреки всичко успя да каже „не“, след като прекара цяла нощ в прегръдките на Никълъс — проява на силна воля, която все още я изумяваше.

Най-голямата опасност беше, ако Никълъс се възбуди до безумие, можеше да не успее да спре, когато му каже. Ако това се случеше, едва ли трябва да го обвинява за последиците. Но вярваше в самоконтрола си и отново видя потвърждение в рисунката на тавана. Никълъс не бе полудяло от похот момче, нито бе двадесетгодишен, нито пък тя бе Елена от Троя.

Усмихна се в очакване и пъхна ръце под главата си. Сега, след като бе решила каква да е стратегията й, оставаше само да избере кога и къде да я осъществи.

 

 

Никълъс облекчено забеляза, че гневът на Клер беше преминал на следващия ден. Макар да беше мълчалива, тя не се цупеше. И предвидливо се въздържа и не изяви претенции за нова целувка, за да компенсира двете, които беше получил предишната сутрин.

Но той наистина трябваше да намери правилния път, за да успее да прелъсти упоритата млада жена. Проблемът беше, че Клер беше различна от всички жени, които някога е познавал. Повечето се разтапяха от удоволствие, ако им подари скъпи дрехи и накити — Клер се съгласяваше да ги носи по-скоро за да спази своята част от споразумението. Повечето жени ставаха отстъпчиви и романтично наивни, когато мъжете ги ухажваха със стихове или любовни песни — и въпреки че на Клер също изпита въздействието им, то не беше достатъчно силно, за да забрави досадната си моралност.

Ако наистина беше религиозна, би могъл по-добре да разбере съпротивата й, но той бе убеден, че благочестието й беше повърхностно. И под тази повърхност тя имаше жилка на чисто езическо сладострастие — ясно беше видял отблясъците му, Предполагаше, че това, което наистина поддържа добродетелността й, беше нейната упоритост. Беше се заклела, че няма да я прелъстят и нямаше да наруши клетвата си, дори това да погуби и двамата. Упорита млада жена.

Но макар да проявяваше страхотен инат, той не можеше да се мери с неговия.

След два дена без целувки, когато Клер се появи за вечеря, изглеждаше особено предизвикателна. Никълъс я наблюдаваше възхитен, докато тя прекосяваше салона и се приближаваше към него. Беше облечена с рокля с цвят на рози, подчертаваща едновременно прекалената и скромност и предизвикателността й. Косата й също беше сресана по нов начин, и той закопня от желание да прокара пръсти през сложната прическа от букли и къдрици. Не приличаше на недодялана учителка — изглеждаше като прекалено изтънчена лейди с доста дяволи в душата си.

— Изглеждаш особено възхитителна тази вечер. — Той й предложи ръка. — Домашната ти прислужница иска ли да се върне с нас в Уелс?

— Поли се справя отлично, но не се нуждая от домашна прислужница — отвърна Клер изненадано. — През целия си живот съм се справяла сама.

— Повечето от новите ти модни дрехи изискват помощ при обличането. А също много добре оформя прическите ти.

— Добре — мило се съгласи Клер. — Ще попитам Поли дали иска да прекара два месеца в Уелс, докато се прибера вкъщи.

Мразеше тя да му припомня, че ще го напусне, но не отговори — ако чуеше дългосрочните му планове за нея, още повече щеше да упорства. Като издърпа стола й, той каза:

— Погрижил съм се за най-неотложните си дела, така че вдругиден можем да тръгнем за Абърдар.

Лицето й светна.

— Ще бъда готова.

— Преди да започнат работите по каменната кариера, бих искал да посетя Пенхайн, за да видя как работи една огромна каменна кариера. — Той зае мястото си. — Ако минем през централен Уелс, това ще удължи пътуването ни с два или три дни. Мислиш ли, че можеш да яздиш толкова продължително?

— Стига темпото да не е много бързо — отвърна тя. — Бих се забавлявала да пояздя през пролетта из планинската част на Уелс.

— Добре. Ще продължим заплануваното след седмица или приблизително толкова, щом се върнем в Абърдар.

Вечерята продължи дълго, понеже разговорът течеше оживено и гладко. Беше доста късно, когато приключиха с кафето, така че Никълъс нямаше да се изненада, ако Клер се извинеше и поискаше да си легне. Вместо това тя го погледна с такава невинност, че мигновено той стана подозрителен.

— В настроение ли си за билярд? — попита тя. — Упражнявах се и бих искала да играя срещу добър противник.

Той се съгласи и преминаха в стаята за билярд. Клер вдигна щеката си и небрежно я плъзна между пръстите си.

— Искаш ли да се обзаложим на нещо?

— Трябва здравата да си се упражнявала — удиви се той. Докато спускаше полилея, който висеше над масата, попита: — Какво имаш предвид?

Искри се появиха в очите й.

— Ако спечеля, няма да имаш право да ме целуваш повече.

— Не се приема — бързо изрече той. — Освен ако аз спечеля тази вечер — ти няма да имаш право да кажеш „не“.

— Не се приема — отвърна тя. — Някакви други предложения?

Докато палеше восъчните свещи, той обмисляше възможностите.

— Можем да играем стриптийз билярд, при всяка загуба трябва да събличаш една от дрехите си.

— Разбира се, това не е стандартна игра!

— Не, но вече съм играл на карти на същия принцип и няма причина да не можем да направим същото с билярда. Победен е този, който първи остане гол. — Той се хилеше, докато вдигна полилея и го привърза с въжето. — Ще играеш ли?

Тя се замисли.

— Добре, обаче ако трябва да съблека и тясната си долна риза, ще се призная за победена, но няма да я сваля.

— Съвсем честно. Ще започнем с еднакъв брой дрехи. — Той мислено започна да брои своите. — Ако сваля фрака си, ще имам десет неща, които ще са колкото твоите, освен ако не носиш допълнителни фусти под разкошната си рокля.

Изчервявайки се леко, тя направи мислен опис на своите дрехи и след малко кимна.

— Десет са. Започваме ли?

— Дамите са първи.

След като подреди топките, Клер се наведе за първия си удар. Несериозността й изчезна и тя се прицели с неумолима концентрация.

Всяка жена, която играе билярд, предлага безчислени наслади — стегнати глезени, неустоима заобленост на гърдите, примамливо деколте. И докато Никълъс се възхищаваше от гледката, малката състезателка успя да вкара в дупката всичките шест сини топки и победи, преди той да е имал шанса да стреля.

Смеейки се, Никълъс каза:

— Наистина си се упражнявала. — Той издърпа лъскавия си висок ботуш и го постави до стената, после започна нова игра. След като вкара четири червени топки, той пропусна петия удар, когато топката докосна мекия ръб на масата, завъртя се неправилно и се отклони.

Отново беше ред на Клер и тя отново вкара всичките си шест топки. След като Никълъс издърпа и другия си ботуш и го постави до първия, измърмори:

— Нека да видя щеката ти.

Тя му я подаде и той огледа върха й.

— Този връх е направен от кожа? — Когато тя кимна, Никълъс попита: — Мога ли да опитам няколко удара с тази щека?

И когато му позволи, опитът беше със смайващ резултат. След като й върна щеката, заяви:

— Кларисима, може би току-що направи революция в древното изкуство на билярда. Никога не съм виждал щека, с която да се осъществява такъв контрол.

— Самата аз бях удивена от резултата. — Тя прехапа устната си. — И тъй като имам по-съвършена щека, няма да е честно да си затруднен от сложните плъзгащи удари, когато аз не съм. Ще играем равностойно — усмихна му се закачливо. — Не искам да имам никакво предимство.

— Можеш да се възползваш, ако пожелаеш — весело рече той и похотливо я погледна.

Никълъс очакваше в отговор смразяващ поглед заради забележката му, която събуждаше неприлични представи, но вместо това тя каза:

— Може би по-късно. — Коментарът й беше лишен от остри критични забележки. — Но за момента нека да играем. Аз също ще играя със старата си щека.

— Това ще ни направи напълно равностойни. — Щом тя започна новата игра, Никълъс обикаляше около масата и се опитваше да определи какво я прави да изглежда по-различна тази вечер.

Колкото и да му се искаше да повярва, че бе решила да не му се съпротивлява, а да се забавлява, той не можеше да допусне това. Малката изкусителка искаше да го постави на място, като го съкруши в билярда. И с подобрената си щека и безспорни умения щеше да успее, ако вроденото й чувство за справедливост не я накара да поправят неравенството след затрудненията му.

Откри, че му е трудно да свали поглед от Клер заради изтънчените чувствени маниери във всяко нейно движение. Когато вкара в дупката втората си топка, той осъзна, че тя се държи като преуспяла куртизанка — жена, която беше абсолютно сигурна в женствеността си и в силното си влияние над мъжете. Той не вярваше, че е упражнявала уменията на куртизанките заедно с играта на билярд, но определено беше успяла да отхвърли невинната си чувственост, както никога преди това.

Беше толкова погълнат от мислите си, че тя трябваше да повиши глас и да повтори, преди да я чуе.

— Никълъс, твой ред е.

Той се наведе над масата и съсредоточено се прицели. Играеше билярд много добре, но му липсваше спортната злоба и стръв за победа. Беше станал нехаен през годините, докато новите умения на Клер не го амбицираха. Успешно опразни масата от своите топки и беше неин ред да съблече нещо.

Без да възрази, тя изхлузи една от пантофките си от ярешка кожа, разкривайки грацията на глезените си. Когато постави стъпалото си върху пода, тя измърмори:

— Мм, чувствам се чудесно на този килим. — Пръстите й се извиха чувствено в меката материя.

Никълъс се изкушаваше да се простре в нозете й, а тя да го последва и да направи същото. Вместо това той отново се прицели в топките, като се закле наум да даде най-доброто от себе си, така че да може да види повече от тялото й.

Разговорът се накъса, напрежението нарасна, започнаха да се отнасят като двама заклети билярдни маниаци. И след ката уменията им бяха напълно равностойни, неравните места върху повърхността и лошите рикошети от меките ръбове на билярдната маса разрешаваха изхода на повечето от игрите.

Шалчето на Никълъс беше свалено и се присъедини към ботушите му, а след малко Клер събу и другата пантофка. Когато тя загуби следващата игра, седна и вдигна полата си до коляното.

Той като хипнотизиран я наблюдаваше, докато тя протегна стройния си крак във въздуха и свали левия си чорап. Клер нави бледата коприна над прасеца и глезена си и сериозно поясни:

— Жартиерът е отделно от чорапа, така че реших първо да събуя чорапа.

— Разбираемо — съгласи се той със сухи устни. И макар тя бързо да покри отново глезена си, той пропусна следващия удар. Усмихвайки се закачливо, Клер вкара топките си с шест удара.

След като свали сивата си кадифена жилетка, той коленичи и подкладе огъня, тъй като беше студена нощ, а двамата се лишаваха от дрехите си много бързо. Той се усмихваше, докато добавяше още въглища — единственото предимство, което му беше останало бе, че ако останеше гол, щеше да се безпокои по-малко, отколкото Клер.

Следващият й чорап беше свален точно със същата церемониалност както първия. Той я гледаше одобрително, но успя да запази самообладание и да стреля добре. За зла участ ръбът на масата не му помогна при четвъртия удар. Клер се включи в играта и спечели.

Той събу първия си чорап, а няколко минути по-късно загуби и втория. Усещаше много добре килима под босите си крака.

Очакваше с нетърпение това, което Клер трябваше да направи след малко. И това му помогна при следващите удари, той се съсредоточи и спечели играта. Тя отново вдигна полата си, този път достатъчно високо, за да разкрие гумения си жартиер, завързан над коляното. За негова наслада той беше украсен с нежна атлазена роза. Отне й доста време да развърже панделката. След като спусна крак долу, тя замислено се вторачи в жартиера. И тогава вдигна поглед с немирна усмивка и го подхвърли към него.

Той улови жартиера с една ръка и откри, че атлазът все още излъчваше топлината на тялото й, както и слабото ухание на парфюма й. Когато тя започна следващата игра, той уви панделката около пръстите си, докато не изстина до стайната температура и не можеше повече да долови аромата й.

Никълъс върза жартиера около кръста си, а после се наведе над масата и умело вкара четири топки. Петата се отклони и отново беше ред на Клер. Тя се приближи и зае стойка до него, толкова близо, че полите й докосваха босите му крака, после се наведе. Можеше да се отмести, разбира се, но не го направи.

Докато Клер се прицелваше за следващия си удар, Никълъс се възхищаваше на изящната й фигура. За миг неволно протегна ръка, за да я погали, но бързо я отдръпна, преди да може да извърши необмислено нетактично действие — един джентълмен никога не пречи на ударите на противника си.

Клер вкара топката в дупката, а после се премести на нова позиция. И тъй като цялото й внимание беше съсредоточено върху масата, босите й пръсти докоснаха неговите при движението. Той прикова втренчен поглед в краката й. Левият се вдигна леко във въздуха и тя запази равновесие на десния, когато удари. Досега Никълъс не беше забелязал колко прекрасни бяха краката й.

— Никълъс — прошепна тя. Той примигна и вдигна поглед.

— Време е да съблечеш нещо — измърмори тя.

След като реши, че може да се включи и в другата й игра, Никълъс разкопча копчетата около врата си. След като измъкна долния ръб на ризата си, той я издърпа през главата, уверен, че впечатляващо изпъва мускули. Освободи се от ленената дреха и откри, че Клер го наблюдава с широко отворени очи. И макар да носеше долна риза и фланелка без ръкави, доста изрязана около врата, разкри се голяма част от бронзовата му кожа.

Клер трудно преглътна и отново извърна поглед към масата, но завърши играта, като не успя да вкара нито една топка.

Нетърпелив, той изчисти своите топки от масата за по-малко от минута.

— Предполагам, че е време да свалиш още нещо? Тя му отправи закачлива усмивка.

— Така е. — Седна на ръба на стола и повдигна полата си, така че да може да повтори изпълнението, но този път жартиерът не й се подчини. След минута на суетене тя вдигна нацупено поглед. — Тази панделка се е заплела и не мога да я развържа. Ще ми помогнеш ли?

Никълъс се чувстваше като глупава грозна прислужница, която изпълняваше капризите на господарката си. Всеки момент щеше да се задъха като парен двигател, но не го интересуваше. Коленичи пред стола и вдигна босия й крак върху бедрото си. А после бавно плъзна пръсти нагоре по извивката на крака й, докато достигне жартиера над коляното.

Панделката наистина беше здраво заплетена и пръстите му бяха почти толкова завързани, докато се опитваше да я развърже. От вътрешната страна бедрата й бяха топли и копринено гладки и тя потрепери от докосването на нежната й кожа. Никълъс също трепереше от страст.

И докато той успя да развърже възела, полите й се вдигнаха до бедрата и двамата дишаха учестено. Издърпа панделката от крака и, после й я подаде.

— Заповядай.

— Нека го вържа до другия — дрезгаво изрече тя. Никълъс вдигна ръце и тя върза жартиера около кръста му.

Втренчените им погледи се срещнаха и потънаха един в друг. Изражението й беше пламенно, възхитително и той се чудеше дали беше подходящ момента да я целуне за деня.

Тя насърчи решението му, наведе се напред и разгорещено притисна устни в неговите. Имаше вкус на сладък горски мед.

Никълъс беше клекнал на пети, но се изправи и се приближи до краката й. Полите й се събраха около тях, когато обви ръце около кръста й. Тя галеше косата му отново и отново, наведе се напред в прегръдката му, но изведнъж се плъзна от ръба на стола и падна пред него. Стояха притиснати в обятията си и се смееха от неудобството на позите си.

Когато смехът утихна, той усети сгорещената й плът до своята. Тъкмо се канеше да я целуне отново, когато тя вдигна поглед и каза:

— Готов ли си за следващата игра?

Пръстите му се впиваха в раменете й.

— Готов съм за друга игра.

— Не искаш ли да разбереш как ще завърши тази? — Тя зададе въпроса си с усмивката, с която Ева беше съблазнила Адам.

Никълъс избухна в силен смях и успя да се отдалечи от нея. Тя не само даваше пълна свобода на природната си чувственост, но инстинктивно разбираше, че забавянето увеличаваше крайното удоволствие. Възхищаваше се от благоразумието й — но нямаше да има нищо напротив, ако не беше чак толкова разсъдлива.

След като стана на крака, той й помогна да се изправи.

— Готов съм, ако си спомняш, чий ред е.

Тя издаде гърлен смях.

— Мисля, че мой.

Този, който започваше, винаги печелеше и този път Клер го направи. Долната фланелка на Никълъс беше следващата дреха, която свали.

Като я издърпа през главата си, пръстите на Клер се свиха около щеката. С поглед, втренчен в голите му гърди, тя измърмори:

— Не можем да продължим дълго — и двамата скоро ще останем без дрехи.

— Скоро — весело се съгласи той.

Беше негов ред да започне. Лош удар даде възможност на Клер да играе, но и тя нямаше късмет. Два пъти сменяха реда си, преди накрая тя да загуби.

Отправи му предизвикателна усмивка.

— Отново се нуждая от помощта ти. Както каза, рокля като тази не може да се свали без помощ.

— За мен ще бъде удоволствие — съвсем искрено каза той.

Задната част на роклята й беше здраво завързана със сложно разпределени закопчалки и връзки. И това, което беше доброто, той имаше опит в помагането на дамите да свалят роклите си, в противен случай останалата част от нощта щеше да мине, докато разгадава как да го направи.

Когато развърза роклята, той нежно издърпа дрехата над главата й. Розовата материя шумолеше, усещаше я върху лактите си, разкриваха се розовите й рамене. Не можеше да се спре, Никълъс се наведе напред и целуна тила й през нежните къдрици на тъмната коса.

След като издиша тихо, с притаен трептящ дъх той плъзна устни до чувственото меко крайче на ухото й, после встрани по шията и по гладката извивка на рамото. В същото време издърпваше роклята й надолу, свали я до кръста, после над бедрата, докато накрая тя се свлече на пода около босите й крака.

Клер се извърна към него, единственото й останало облекло бе долната й фуста, корсета и фланелката. Зениците й се разшириха и очите й потъмняха. Помисли си, че ще се отпусне в прегръдките му, но тя докосна с върха на езика долната си устна и каза:

— Мой ред е да започна първа.

И тъй като косата й се беше разрошила, той свали останалите фиби, преди да продължи. Бляскавите й къдрици се спускаха над раменете, плъзгаха се и се обвиваха около бедрата, когато вдигна щеката. Клер вкара пет топки една след друга, после пропусна лесния последен удар, тъй като един кичур падна пред лицето й.

Никълъс си пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои, после започна. Повече с късмет, отколкото с умение, той спечели играта.

— Нуждаеш ли се от помощ да свалиш фустата? — попита той с надежда.

Тя се засмя и поклати глава.

— Не, но ако спечелиш още една игра, ще имам нужда от помощта ти за корсета. — Клер развърза корделата, която пристягаше фустата около кръста й, после издърпа дрехата през глава се гъвкаво движение. Материята с пъстри украси милваше приятно кожата й.

Под фустата тя носеше единствено бельо с крачоли до коляното, лека прозрачна долна риза и къс корсет. Той тревожно извърна поглед от нея към масата. Всеки път, когато е бил с друга жена с толкова оскъдно облекло, беше приключвал с любене. Той набожно се надяваше, че този път няма да бъде различно.

Успя да вкара първата си топка. Клер наблюдаваше от другата страна на масата. Когато се прицелваше за втория си удар, тя постави лакти на ръба, после се наведе над зеленото сукно. Гърдите й бяха закръглени, гладки и съвършени като билярдни топки от слонова кост и предизвикателно се надвесваха над масата.

Напълно разконцентриран, без да иска, той неволно удари щеката в сукното и пропусна топката.

— Ти, малка вещице — измърмори той, смеейки се. — Беше долен номер.

Без да чувства вина, тя възрази:

— Нямаше да пропусна последния си удар, ако не беше разпуснал косата ми.

С грация като на котка тя успя да вкара всичките си топки, после се изправи и зачака той да свали брича си.

С поглед, втренчен в нея, Никълъс разкопча копчетата, после смъкна дрехата, като остана единствено по ленени гащета до коленете. Играта беше почти към своя край. Но щеше да се проклина, ако й позволеше да го победи, преди да е свалила корсета си.

Клер започна поредната игра и вкара три топки, преди следващата да отскочи върху неравното мъхесто сукно.

Това беше шанс за Никълъс. Съсредоточен, както рядко му се беше налагало в живота, той улучи при първия си удар, а след малко и при втория. Следващата му цел беше по-отдалечена и неудобна, когато продължи с третата, но топката докосна набелязаната доста сполучливо и я вкара в отвора на билярдната маса.

Беше вкарал вече три. Изтри длани в съблечената риза, после се наведе и вкара четвъртата. Завърши с ефектна демонстрация, след като успя да вкара последните две топки с един удар.

Опитвайки се да контролира нетърпението си, Никълъс бързо отправи сините й топки в различни ъглови отвори на масата.

— Време е за корсажа, Кларисима.

С леко поклащане на бедрата тя се приближи до него, после се извърна с гръб, така че да може той да го развърже. И тъй като стройната й фигура не се нуждаеше от дълъг корсаж, тя носеше по-удобния къс корсет, който достигаше до кръста. Изработен от ватирано бяло платно, корсетът осигуряваше гладка линия под роклята и повдигаше примамливите й гърди.

Докато той освободи връзките на корсажа й, пръстите му бяха несръчни, все пак издърпа връвта през илиците. Съвсем не го улесни гледката под долната й риза, която беше доста прозрачна и ясно разкриваше извивките на стройните й крака и на ханша й.

Когато свали корсажа, той издърпа тясната дреха над раменете й, после плъзна ръце под мишниците и обхвана гърдите й. Под тънката материя на долната й риза зърната й мигновено набъбнаха. Щом започна да гали твърдите й връхчета с палци, тя притаи дъх. После много бавно той притисна гърба й, а тялото й се сгуши в неговото.

Самоконтролът й изведнъж я напусна. Улавяйки я за кръста, Никълъс я вдигна, постави я на ръба на билярдната маса, така че лицата им да бъдат на едно ниво. Целувката му беше жадна и тя напълно се отдаде на омайното усещане. Опиянен от страст, той се притисна между краката й и я погали по вътрешната страна на бедрата, издърпвайки долното й бельо нагоре.

И тогава напълно се изненада, когато тя плъзна ръка надолу по тялото му. Той едва не се взриви от удоволствие, след като пръстите й се обвиха около пламналата му мъжественост. Обезумял, Никълъс я положи по гръб и тя легна по дължина на масата. Когато се надвеси над нея, все още не съзнаваше, че трябва да свали малкото дрехи, които ги деляха.

— Достатъчно, Никълъс! — Гласът й се повиши. — Спри веднага!

Той спря и се опита да съсредоточи обезумелия си поглед върху лицето й. Прошепна дрезгаво:

— Господи, Кларисима, не и този път. — Ръката му се плъзна нагоре по бедрата й. — Остави ме само да ти покажа…

Вълнение заливаше лицето й, но в гласа й нямаше колебание.

— Стига повече! За днес целувката приключи.

Чувстваше се като парализиран, неспособен да продължи, неспособен и да се отдалечи. В напрегнатата тишина ударите на часовника от салона ясно се доловиха. Един, два, три… Дванадесет. Триумфално той изрече:

— Полунощ. Нов ден, Кларисима, нова целувка.

И после се наведе и притисна жадните си устни в гърдите й.