Мери Джо Пътни
Неприлично предложение (13)

12

Тази нощ Клер спа лошо. Беше лесно да забравя за поведението си, докато беше под чаровното въздействие на Никълъс. Целувката си беше целувка, осъдителна, но не и греховна. Опита да се види през погледа на Тигуин и да се изправи пред мъчителна преоценка на собственото си поведение. Не можеше повече да продължава да отрича слабостта си, страстното си желание.

Докато лежеше будна, чу приканващите я мелодии от арфата на Никълъс. Повече от всичко на света искаше да последва тези примамливи звуци, да забрави болката си в топлината на прегръдката му. Но щеше да постъпи като пеперуда, заслепена от изкусителната омайваща светлина, гмурнала се в пламъка на свещта.

На сутринта тя стана с натежали от сън очи и свито сърце. При мисълта, че трябва да отиде в черквата ръцете й трепереха. През живота си никога не беше пропускала неделните служби и ако го направеше днес, щеше да признае вината си.

Докато обличаше строгата си сива рокля, тя се чудеше дали Тигуин ще бъде на службата и дали ще разкаже на другите какво бе видяла. Със съжаление реши, че въпросът не беше дали, а кога — Тигуин трудно щеше да се сдържи да не сподели скандалните новини. Момичето обичаше да бъде център на внимание и нямаше да устои да не разкаже историята за целувката на учителката с графа демон. Ако новината все още не беше разпространена, това щеше да стане много скоро.

Докато пътуваше за Пенрийт, Клер настигна новата готвачка, която бе тръгнала към черквата. Госпожа Хауел с радост прие предложението да се качи на каретата й и през останалата част от пътя благодари за предложената й работа в Абърдар. Очевидно все още не бе чула нищо, което да накърни моралния образ на Клер.

Пристигнаха точно когато хората заемаха местата си. Обикновено Клер се чувстваше удобно на познатите пейки сред варосаните в бяло стени и дървен под, който блестеше от тънкото восъчно покритие. Днес обаче тя осъзна, че се взира в останалите, за да забележи дали някой от другите богомолци ще я изгледа странно.

Бързо обходи с поглед паството и с успокоение видя, че Тигуин не присъства. Когато Клер се шмугна на обичайното си място до Марджед, приятелката й се усмихна и кимна към Хю, който седеше между Оуен и Тревър, най-големия син на Морис. Слабото личице на Хю сияеше от щастие и малкото му тяло беше облечено с топли здрави дрехи, явно принадлежали на някой от новите му братя. За първи път през краткия си живот Хю имаше истински дом. Когато Клер си спомни какво беше преживяло момчето в рудника и от жестокия си баща, проблемите й вече не изглеждаха толкова значителни.

Пасторът зае мястото си в амвона, обяви химна и песента започна. Музиката беше неразделна част от богослужението на методистите и тя приближаваше Клер до Господ. Само молитвата никога не беше правила това. Когато извиси глас, напрежението й започна да намалява.

Спокойствието и смирението в душата й бяха прекъснати, когато пристигна един закъснял член на паството и зае мястото си на задните редове. Сред тихия шепот Клер чу собственото си име. Внезапно изпита мъка, затвори очи и се напрегна, за да посрещне изпитанието, което щеше да последва.

Методистката църква нямаше постоянен пастор, затова богослужението се извършваше от членовете на паството или от гостуващи проповедници. Днес службата се водеше от проповедника Маркрос от съседното селище, но той прекъсна, когато шепотът се усили. С гръмовен глас попита:

— И както се казва в молитвата, какво е по-важно от словата Господни?

Отново тихо мърморене, а след малко изскърцване на дърво, когато някой стана. После дрезгав женски глас отекна в параклиса:

— Днес сред нас има порочна жена. Жената, на която поверихме нашите деца, е грешница и лицемерка. И тя се осмелява да седи с нас в дома Господен!

Устните на Клер се присвиха, когато позна майката на Тигуин. Гуенда Елайъс имаше строги разбирания за мястото на жената и никога не беше одобрявала преподаването на Клер или самата нея. И сега госпожа Елайъс притежаваше оръжието, с което да накаже младата жена за всичките разногласия, които са имали.

Маркрос се намръщи.

— Това са смели обвинения, сестро. Имате ли доказателство? Ако нямате, моля ви, запазете тишина. Домът Господен не е място за празни клюки.

Всички в паството извърнаха глави към госпожа Елайъс. Тя беше висока, набита жена, а лицето й — покрито с бръчки. Вдигайки едната си ръка, тя посочи Клер и изсъска:

— Клер Морган, дъщерята на нашия обичан проповедник и учител на децата ни, е обладана от порочна страст. Не само защото преди четири дена се премести в къщата на лорд Абърдар, този, когото наричат графа демон. Тя твърдеше, че ще бъде негова прислужница. Обаче миналата нощ дъщеря ми Тигуин, която работи в Абърдар, е видяла безсрамната разпусната жена в прегръдката на графа, полуразголена и с крайно непристойно поведение. Единствено по Божия милост невинното ми дете не я е заварило в акт на прелюбодеяние. — Гласът й трептеше от възмущение. — Благодаря на Господ, че баща ти не е жив, за да те види!

Богомолците извърнаха очи към Клер. Приятелите й, съседите й, бившите й ученици я гледаха стреснато и ужасено. Макар някои от лицата да изразяваха недоверие, другите — твърде много — показваха, че вече е осъдена.

Объркан, че е бил намесен в местния спор, Маркрос попита:

— Как ще се защитите, госпожице Морган? Прелюбодействието винаги е грях, но то е особено осъдително за такава като вас, на която обществото вярва. — Одобрителните шепоти се засилиха.

Кръвта се отдръпна от лицето на Клер. Тя знаеше, че ще бъде трудно, но действителността беше по-болезнена, отколкото предполагаше. После Марджед улови ръката й и я стисна. Когато вдигна поглед, Клер видя тревога върху лицето на приятелката си, но също вяра и любов.

Подкрепата й даде сили и тя се изправи. Стиснала облегалката на стола пред нея, събра всичкия си кураж и изрече:

— Тигуин беше една от моите ученички и винаги е имала богато въображение. Не мога да отрека, че миналата вечер ме е видяла да се целувам. Аз изразявах… благодарността си към лорд Абърдар, както затова, че вчера ми спаси живота, така и заради неговите действия, които ще помогнат на селото ни.

Тя притвори очи, търсейки думите, които щяха да разкрият истината, но и да породят съчувствие, за да не бъде обвинена в грях.

— Няма да се преструвам, че това, което направих, е мъдро или правилно, но една целувка не е прелюбодействие и се заклевам, че бях прилично облечена, както съм в този момент.

Едно дете попита с писклив глас:

— Какво е прелюбодеяние?

Почти едновременно жените с малките деца и неомъжените дъщери станаха и се отправиха с децата си навън. Много жени хвърлиха погледи през рамото си, когато напускаха, но нямаше спор, че не можеше децата да присъстват на такъв разговор. Марджед събра челядта си и хвърли съчувствен поглед към Клер. После също се оттегли.

Когато невинните души бяха изведени от помещението, госпожа Елайъс поднови обвиненията си.

— Не можеш да отречеш, че живееш с графа, нито че имаш непристойно поведение.

— Дъщеря ти също живее под покрива на лорд Абърдар — изтъкна тя. — Тревожиш ли се за нейните добродетели?

— Моята Тигуин живее с другите слуги и рядко вижда графа, но ти си постоянно с него. Не се опитвай да го отречеш! Дори да казваш истината и все още да не си негова любовница — ръмженето в гласа на госпожа Елайъс подчерта недоверието й — въпрос само на време е кога ще предадеш добродетелността си. Всички знаем как графът демон прелъсти съпругата на своя дядо, причини смъртта на стария граф и на собствената си съпруга. — Гласът й заглъхна от искрено чувство. — Бях камериерка на лейди Трегър и лично тя ми е разказвала със сълзи в красивите си очи за изневерите на съпруга си. Той разби сърцето й със своите прелюбодеяния. И после, когато порочността му беше разкрита, я заплашил така, че тя побягнала и намерила смъртта си. — Тонът й стана злъчен. — Толкова си самоуверена, толкова сигурна в добродетелите си, че смяташ, че можеш да общуваш със Сатаната и да не бъдеш развратена. Засрами се, Клер Морган, засрами се! Като дъщеря на Томас Морган винаги си се мислела за по-добра от другите. Обаче ще ти кажа, че ако останеш в къщата на дявола, скоро ще носиш неговото копеле!

Гневът, завладял Клер, й даде сили да възрази:

— За кого си загрижена повече и кого искаш да порицаеш — мен или лорд Абърдар? — остро каза тя. — Знам, че е обичал съпругата си и все още продължава да скърби за нея. И въпреки това никой освен графа не знае какво се е случило между него и съпругата му и е погрешно ние да произнесем присъдата. Да, негово благородие има лоша репутация, но от това, което съм видяла, той е по-малко грешен, отколкото го представяме. Някой тук лично да е присъствал на греховна постъпка на графа? Ако е така, аз не съм чула за това. Някога да е прелъстил момиче от селото? Никоя жена в Пенрийт не е споменавала, че той е бащата на детето й. — Тя спря, погледът й се плъзна върху богомолците. — Заклевам се пред Господ, че аз няма да бъда първата.

Тишината беше нарушена, когато Гуенда Елайъс изсъска:

— О, нима го защитаваш! Според мен това е ясно доказателство, че си обладана от опасното му дяволско обаяние. Много добре, върви при това адско изчадие, но не въвличай нашите деца и не ни моли за прошка, когато те озлочести!

Един мъж измърмори:

— Тя призна за невинната си постъпка. Това няма да й помогне, но се чудя какво не си признава.

Пръстите на Клер побеляха, докато стискаха облегалката на църковната скамейка. Може би смирението и изповедта щяха да бъдат по-християнски, но надделя нейната натура, това че никога не бе познавала провала. Тя се извърна назад, вторачи се в мъжа, който изрече тези думи и каза:

— Господин Клън, стоях до майка ви една седмица, докато умираше. И тогава ли мислехте, че съм лъжкиня?

Тя видя още едно лице, на което беше изписано обвинение.

— Госпожо Бейнън, когато ви помагах да почистите къщата си след наводнението и уших новите завеси за прозорците, мислехте ли, че съм неморална? — Леденият й поглед продължи да се движи. — Господин Луис, когато съпругата ви беше болна и не бяхте на работа, аз събирах храна и дрехи за децата ви. Тогава мислехте ли, че съм развратена?

И тримата, към които се обърна, извърнаха очи, неспособни да срещнат погледа й.

Оуен Морис мълчаливо се надигна. Като църковен настоятел и водач на групата, бе един от най-почитаните мъже в общността.

— Правосъдието принадлежи на Господ, госпожо Елайъс. Не сме ние, които ще прощаваме или осъждаме. — Сериозният му поглед се извърна към Клер. — Няма друг член в нашата черква, който да е помагал на другите повече от Клер Морган. Когато графът поиска тя да работи за него в замяна на помощта му за селището, тя доброволно напусна училището, така че скандалът да не може да засегне децата. Репутацията й винаги е била безукорна. Ако се заклева в своята невинност, защо да не й повярваме?

Шепот на одобрение се разнесе из стаята, но съвсем не единодушен. Госпожа Елайъс изсъска:

— Каквото искаш говори, но аз отказвам да богослужа под един и същи покрив с тази жена, която живее с лорд Абърдар. — Тя се извърна и закрачи към вратата. След миг други: и мъже, и жени, станаха и я последваха.

Замит Клер замръзна, ужасена от разкритието, че богомолците бяха готови да напуснат и тя е причината за това. Ако незабавно не се направеше нещо, членовете на методистката черква щяха да се разделят на две фракции — за и против Клер. Резултатът щеше да бъде омраза, а не любов, която бе целта на братството им.

— Изчакайте! — извика тя.

Напускащите хора спряха и се извърнаха към нея. С разтреперан глас тя продължи:

— Приемам, че действията ми не са безукорни. Вместо да се разцепвате и да изоставяте нашата черква, която моят баща обичаше толкова много, ще е по-добре самата аз да напусна. — Тя си пое дълбоко дъх. — Обещавам ви, че ще се върна, когато спрете да се съмнявате в мен.

Оуен понечи да протестира, но замълча, когато тя поклати глава. Опитвайки се да държи главата си високо вдигната, Клер се запъти към вратата. Непознат глас се обади с възхищение:

— Най-прекрасният пример за християнска благоразумност, който някога съм виждал.

Някой друг изсъска:

— Има благоразумието да напусне, преди да сме я изхвърлили, а и високомерието й е лош съветник.

Клер мина покрай двама членове от нейната група. Едит Уикс се беше намръщила, не я порицаваше съвсем, но определено не одобряваше постъпката й. Джейми Харкин, бившият войник, се протегна, докосна я по ръката и се усмихна окуражително. От състраданието му едва не заплака. Сълзите заплашително изпълниха очите й. Тя му кимна, после отвори вратата и излезе в студената пролетна сутрин.

Децата играеха на различни игри, докато повечето майки се въртяха около прозорците, слушаха какво става вътре и отпъждаха любопитните си неомъжени момичета на безопасно разстояние. Марджед се приближи и прегърна Клер.

— О, Клер, скъпа — прошепна тя. — Трябва да внимаваш. Дразнех те за графа, но това не е шега.

— Определено не е — съгласи се Клер. Тя направи опит да се усмихне. — Не се тревожи, Марджед. Обещавам ти, че няма да му позволя да ме прелъсти.

Клер не бе в състояние да погледне никой друг. Тя се качи на каручката си, теглена от дребното конче, и замина. Беше ужасена от мисълта, че след един ден всички в Пенрийт щяха да говорят срещу нея и много от приятелите й нямаше да я оправдаят.

Още по-лоша беше мисълта, че тези, които се съмняваха, имаха право; тя беше с порочно поведение, беше се поддала на демонските изкушения и на дяволския чар на Никълъс. И въпреки дръзката си клетва, че ще опази добродетелността си, тя знаеше със сигурност, че ако не напусне скоро Абърдар, има вероятност да улесни собственото си падение.

 

 

Тъй като знаеше, че Клер е в методистката черква, Никълъс излезе рано, за да поязди и да посети овчаря, който пасеше стадото по най-високите хълмове около Абърдар — пасищата, които някога бе обхождал Тейм Телин.

Докато се връщаше обратно, той видя нещо да се движи по пътеката, която водеше към руините на средновековния замък, истинския Абърдар. Като закри с ръка очите си, той погледна косо към долината. За своя изненада позна каретата на Клер, която се изкачваше бавно по стръмния хълм.

Проследи я с поглед, докато тя достигна мястото, където пътеката ставаше много стръмна. Клер слезе, върза кончето и продължи да се изкачва пеша.

Слънцето се беше показало зад облаците, така че вероятно тя отиваше до замъка да се полюбува на гледката. Никълъс прекоси долината с лек галоп и се изкачи по пътеката. За разлика от понито й, жребецът му беше силен и можеше да изкачи целия път до замъка. След като остави коня си зад ъгъла, където щеше да е заслонен от вятъра, той продължи да търси Клер.

Откри я на най-високия парапет. Вятърът развяваше полата и шала й и галеше румените й бузи. Без да забелязва присъствието му, тя се взираше надолу към долината. От това високо място къщите на Пенрийт изглеждаха като струпани детски кубчета, а мината се забелязваше само по тънката струйка дим. В закътани долчинки, обърнати на юг, жълти нарциси бяха отворили златистите си главички.

Като заговори тихо, за да не я уплаши, той каза:

— Великолепна гледка, нали? Любимото ми място, когато бях дете. Височината и каменните стени създават измамно чувство за сигурност.

— Но сигурността не е илюзия. — Тя извърна лице към него. — Пусни ме да си вървя, Никълъс. Имаш си забавления. Искам да си вървя вкъщи.

Изведнъж страх изпълни душата му.

— Молиш ме да те освободя от нашето споразумение?

— Сега ще отидеш в Лондон и няма да се нуждаеш от моята компания. — Тя унило приглади къдриците, които бяха се измъкнали изпод бонето й. — Сам видя, че селото има нужда от помощ, така че повече не се нуждаеш от мен.

— Не! — ядно изрече той. — Няма да направя нищо за Пенрийт, ако не изпълниш твоята част от споразумението.

— Защо? — объркано попита тя. — Загрижен си за хората — очевидно е от начина, по който се държа в мината, от това, което направи за Хю. Разбира се, този път трябваше да помогнеш на селяните заради тяхното добро, не заради глупавия ни облог.

— Надценяваш моя алтруизъм — изсъска той. — В мига, в който се върнеш в Пенрийт, аз ще напусна Абърдар. Рудникът и селото могат да вървят по дяволите и въобще не ме засяга какво ще стане.

Очите й се разшириха от ужас.

— Как можеш да бъдеш толкова егоистичен, когато можеш толкова лесно да помогнеш?

— Това ми е в природата, мое малко невинно развлечение — отвърна той саркастично. — Наистина съм си научил урока от най-близките ми и най-скъпи хора. Егоизмът е съхранен в мен далеч по-добре от вярата или щедростта, и в този момент няма да ме изостави. Ако искаш да играя ролята на спасител и ти ще трябва да платиш цената.

— И цената е моят живот! — извика тя, сълзи заблестяха в очите й. — Тази сутрин бях публично порицана на черковната служба от хората, чието уважение си мислех, че съм спечелила. Дори най-верните ми приятели са разтревожени от това, което правя. Само четири дни успяха да опетнят и разбият двадесет и шест годишния ми целомъдрен живот. Заради твоя каприз аз загубих своите приятели, своята работа, всичко, което има значение за моя живот.

Сърцето му се сви при измъчения й вид, но ако отстъпеше, щеше да я загуби.

— Знаеше от самото начало, че цената ще бъде висока — студено каза той. — И ми отговори „така да бъде“. Лесно е да бъдеш смела, когато никой не иска нищо от теб, но сега, когато се сблъска с първата трудност, показваш на какво си способна. Ти си страхливка, Клер Морган.

Тя се скова, сълзите пресъхнаха в очите й.

— Осмеляваш се да ме наричаш страхливка, ти, мъжът, който е отговорен за толкова нещастия, който избяга от дома си за цели четири години?

— Не спорим за моето падение, а за твоя провал — отвърна той. — Ако искаш да си отидеш, давай. Запази скъпоценните си добродетели, ако това е най-важното за теб. Но аз не съм такъв глупак, че да пропилявам парите и времето си за твоите проекти без никаква отплата, само срещу високомерната ти усмивка. Ако си тръгнеш, преди да са изминали трите месеца, каменната кариера за шисти ще остане затворена, няма да продължа опитите си да подобрявам условията в мината и Абърдар ще остане празен, без слуги, докато не намеря начин да го продам.

Очите й се присвиха от ярост.

— Мислиш ли, че като ме държиш затворена, ще ме накараш да те желая повече и ще споделя леглото ти?

Гневът я беше тласнал да приеме предизвикателството му при първата им среща и ако не внимаваше, гневът можеше и да я прогони. Като сниши глас, той каза:

— Не съм ти тъмничар, Клер. Решението е изцяло твое. Знам, че си била ужасно наранена от приятелите си, които те осъждат. Но от това, което съм научил за вярата на методистите, знам, че същността е в съвестта пред Бога. Можеш ли да кажеш искрено, че се срамуваш от това, което става между нас?

Тя тихичко се засмя.

— Може би дяволът е говорил така на Ева.

— Твърде вероятно — съгласи се той. — Изкушенията на Сатаната са били плътски. Адам и Ева изяждат ябълката, срамуват се от своята голота — тяхната сексуалност — и биват изгонени от рая. Лично аз винаги съм смятал, че раят трябва да е ужасно скучно място — винаги всичко е перфектно. Без възможността да извършиш зло не съществува шанс да направиш добро. Светът, в който живеем, е много по-труден от рая, но далеч по-интересен и страстта е едно от великолепните възнаграждения.

— Очевидно като момче си научил достатъчно за религията, за да знаеш как да се подиграваш — остро каза тя. — Но си пропуснал урока за състраданието. Светът е изпълнен с красота и с опитни жени, които с готовност ще приемат ухажването ти. Защо настояваш да ме задържиш против волята ми?

— Защото, въпреки че има по-красиви жени, ти си тази, която искам. — Той пристъпи по-близо и постави ръце върху раменете й. — Можеш ли да кажеш искрено, че не ти е приятно моето ухажване?

Тя се скова.

— Дали го харесвам не е тема на разговора ни.

— Нима? — Когато я целуна, студените й устни поеха топлината от неговите. Той промърмори:

— Това против волята ти ли е?

От гърлото й се изтръгна сподавен вик.

— Не, проклятие, не! Ето защо се страхувам от теб.

Имаше отчаяние в отговора й и той почувства, че Клер намира в прегръдката му както утеха, така и заплаха. Ако можеше да я спечели сега, щеше да е завинаги.

Без да я пуска от обятията си, той я издърпа на няколко крачки до оградата. Докато вятърът развяваше полите около глезените й, Никълъс се опита да свали ужасното й боне. С леко дръпване връвчицата се развърза, като освободи къдриците на черната й коса. Той плъзна ръка под шала и обхвана гърдата й. Галеше я с нежни движения, като палецът му опипваше зърното й, докато то набъбна. Тя се задъха, после се притисна в него.

Дори този слаб отклик го възбуди, невероятно лесно. Притисна бедра в нейните, докато гърбът й се опря в грубата каменна стена. Тя нервно се помести, но не се опита да избяга, сякаш инстинктивно търсеше как по-плътно да се притисне в него.

Когато усети влажната топлина на езика й, той плъзна ръка по гърба й и откри закопчалките, пристягащи роклята й с висока яка. Първата се разкопча лесно, втората също. Спря, за да помилва атлазената й кожа, после издърпа роклята й, смъкна я и разкри бледата плът на раменете.

Ухаеше на лавандула и мащерка — скромно като сладкия дъх на дивата природа. Започна да я целува, докосваше я с милувки, нежни като пърхане на пеперуда, плъзна устни надолу до ямката на гърлото и края на ключицата й. Тя трескаво изви слабини към него.

Никълъс простена от удоволствие, цялото му тяло се втвърди. Въпреки многото дрехи, които ги разделяха, тя усети трепета на твърдия му член, притискащ се в корема й.

— Ах, Клер, омагьосала си ме — каза той дрезгаво.

Искаше й се да й направи такава магия, че да не мисли за съдбоносния избор, който трябваше да направи. И след като стоеше в прегръдката му, може би вече беше направила своя избор.

Понесена от вихрушката на чувствата, тя бавно осъзна, че студеният полъх върху левия й крак бе заради повдигната й пола и фуста. Топлите му пръсти се плъзнаха над жартиерите й и започнаха да галят вътрешната страна на бедрата й, очертавайки чувствени дири върху голата й плът. Дъхът й спря и страстта я обхвана.

Спаси я не срамът от порочността й, а осъзнаването, че най-чувственото място на тялото й се е навлажнило. Без да разбира защо, но напълно объркана, тя призова цялата си сила и изстена:

— Стига вече.

С груб напрегнат глас той каза:

— За да приключиш със съмненията си, остави ме да продължа. Заклевам ти се, че няма да съжаляваш.

— Не можеш да ми гарантираш това. По-сигурно е, че никога няма да си го простя. — Сълзи изпълниха очите й, когато сграбчи раменете му и леко го отблъсна. — Защо толкова твърдо си решил да ме прелъстиш?

Той издиша бавно и на пресекулки.

— Не плачи, Клер. Моля те, не плачи. — Пусна я, после се извърна, седна и се облегна на стената. Улови китката й и я издърпа в скута си, като я прегърна така, че главата й да се притисне върху рамото му. Докато тя се бореше със своите чувства, той нежно я галеше, сякаш беше уплашено дете.

Когато треската, нахлула в тялото й, започна да отслабва, тя се опита да приеме смело своята дилема. Все още имаше време да напусне Никълъс и да се върне към нормалния си начин на живот в селото. Щеше да има скандал, но той скоро щеше да заглъхне. Напускането беше просто, безопасно, морално решение.

И все пак, ако избереше това, през останалата част от живота й щеше да й тежи вината за проявения страх. Никълъс имаше силата да промени стотици живота към по-добро и според нея, ако се откаже, нямаше да бъде само страх, но и егоизъм.

Да жертва репутацията и начина си на живот, за да помогне на селото, щеше да бъде далеч по-болезнено, отколкото бе очаквала. И все пак тя щеше да го понесе по-леко, ако не харесваше това, което той я заставяше да прави — като страдаща мъченица съвестта й щеше да бъде чиста. Горчивата ирония, която причини тази бушуваща буря на вина и съмнение, беше в това, че Никълъс й даряваше най-голямото щастие в живота.

Той беше развратник и прелюбодеец, мъж с всеизвестна себичност, който нямаше желание да използва богатството и силата си за нищо друго освен за задоволяване на собствените си желания. И въпреки това Никълъс й въздействаше по начин, който тя не познаваше. Странното бе, че дори ценностите им да бяха напълно различни, той я разбираше така добре, както никой досега.

Силният пролетен вятър развя полата и разроши косата й. Сред острия хлад в този сенчест ъгъл на стената Никълъс беше като кътче на топлина и уют. Тя въздъхна, пръстите й се вкопчиха силно в рамото му. Чувстваше се безопасно с него.

Той прошепна:

— Рози върху бузите — изтъркана фраза, използвана от всеки влюбен момък, писал някога лоши стихове на своята възлюбена. И въпреки това нищо не може по-добре да опише прекрасния цвят на лицето ти. Уелски рози, разцъфнали върху безупречна келтска кожа. Не си тръгвай, Клер.

Дори да беше решила да се върне в Пенрийт, решението й щеше да се стопи от тази нежност в гласа му. За нея бе все още чудно, че Никълъс искрено я искаше — че тя беше нещо повече от една негова празна прищявка. И макар да беше твърде заслепена от страстта, за да проумее това, когато се хвърлиха в обятията си, тя си спомни силното му желание, начина, по който трепереше при нейния отклик.

И въпреки всичко — увереността, че може да му влияе, не гарантираше безопасността й, по-вероятно беше да изгорят заедно в пламъците на страстта. Мислейки на глас, тя тъжно каза:

— Ако сега си тръгна, ще трябва да закърпвам разрушената си репутация. Ако остана, ще погубя единствения смисъл на живота, който познавам. Ще бъда унищожена.

— Не мога да се съглася, че страстта винаги води до унищожение. Ако физическата интимност увеличава радостта и никой не е наранен, как може това да е грешно?

— Предполагам, че мъжете винаги говорят така, за да прелъстят невинните девици да прегрешат — унило отвърна тя. — И жените, които са достатъчно глупави да повярват в това, са принудени да раждат бебетата си в потайни кътчета и да ги отглеждат сред куп домашна работа. Кой твърди, че никой не е наранен?

— Да създадеш извънбрачно дете очевидно е грешно, престъпление срещу детето, както и към майката — съгласи се той. — Но забременяването не е неминуемият резултат от страстта. Има разумни и ефективни методи да се предпазиш.

— Интересно, ако е вярно — съгласи се тя. — Но дори там, където няма риск от забременяване, случайните връзки са порочни.

Той поклати глава.

— Мисля, че ако начините за предпазване от забременяване са широко известни, понятията за правилно и грешно в любовта ще се променят. Сегашният ни сексуален морал съществува, за да защитава жените, децата и обществото от опасни последици — ако мъжете и жените можеха свободно да решат дали да предоставят телата си на своите желания, а не на морала — светът ни щеше да бъде напълно различен.

— Но щеше ли да бъде по-добър? Може би само за мъжете — те ще задоволяват страстта си, после ще си тръгват с леко сърце и с чиста съвест. Не знам дали жените могат да бъдат толкова безотговорни.

— Някои могат, Клер — каза той с остър глас. — Повярвай ми, има жени толкова безразсъдни и безсърдечни, колкото мъжете.

— Сигурна съм, че познаваш много такива жени. — Тя въздъхна печално. — Какъв езичник си ти, Никълъс. Аморален, красноречив дявол, който може да накара греховете да изглеждат очарователни. Мислиш си, че щом съм принудена да бъда твоята компания, ще бъда покорена от езическия ти чар.

Той я целуна нежно по челото.

— Това е най-съкровената ми надежда.

Смехът й беше изпълнен с горчивина и гняв.

Беше време да направи своя избор. Заигра се с едно от копчетата му, докато събираше мислите си.

Първо, трябваше да остане заради доброто на хората, които щяха да имат полза от помощта на графа — чувството й за дълг не й позволяваше да направи друго. В такъв случай през следващите три месеца трябваше да се бори да го постигне, и то на колкото е възможно по-ниска цена. Унило се примири с факта, че ако остане, това означаваше, че трябва да понесе последиците на греха и на многобройните нарушения на морала си. Тя щеше да се моли и вярваше, че въздържането й от най-лошите грехове нямаше да има особено значение.

Изведнъж я прониза мъчителна мисъл. Никълъс беше мъж, който иска да задоволи своите желания. Вероятно скоро щеше да се насити на обикновените целувки. Ако се разочароваше достатъчно от отказите й да му позволи да стигне до крайна интимност, можеше да я помоли да си тръгне и все пак да се чувства морално задължен да изпълни своята част от споразумението.

Заинтригувана, тя си играеше с идеята, променяше я в съзнанието си. За да има шанс за някакъв успех, трябваше да се научи да потиска своите желания, като поддържа достатъчно силна волята си, за да продължи да казва не. Сладострастието беше опасна игра и той беше далеч по-умел от нея. Но може би това предимство щеше да се компенсира от това, че мъжките страсти са по-силни, но по-краткотрайни от женските. Решена да направи това, тя бавно изрече:

— Съвестта не ми позволява да напусна, при положение че, ако остана, мога да направя толкова много добрини. Но те предупреждавам — твоята цел е прелъстяването, а моята е да те накарам да решиш, че всичко, което ще направиш, си заслужава усилията.

Той въздъхна с облекчение, после се усмихна с отнемаща дъха й ласкавост.

— Радвам се, че оставаш. Ще бъде интересно да разбера доколко можеш да ме дразниш, но не мисля, че ще успееш.

— Ще разберем това, милорд. — Когато погледна в тъмните му очи, тя почувства порочната възбуда на очакването. Вече не беше безпомощна жертва на по-големия му опит и надмощие. Нейното влияние върху него беше ограничено, но тя щеше да упражнява над него власт с помощта на Бога и всичките си сили.