Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secret Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 291 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джоана Линдзи. Прелъстена невинност

Издателство „Торнадо“, Габрово

Редактор: Мая Арсенова

Първи коректор: Мариета Суванджиева

Втори коректор: Магдалена Николова

Техн. редактор: Никола Калпазанов

История

  1. — Добавяне

Глава 42

Когато Дмитрий върна Катрин у дома й, Владимир ги очакваше пред главния вход. В своята радост принцът сграбчи стария си слуга и го прегърна силно, оставяйки го без дъх.

— Тя се съгласи, Владимир!

— Досетих се, господарю. Поздравления. На вас също, милейди.

— Благодаря ти, Владимир. — Катрин кимна царствено. — И не се дръж толкова официално. Само защото аз ще бъда новата ти господарка, не означава, че ще настъпят чак толкова много промени. Аз съм великодушна и обещавам да те бичувам само в съботите.

Дмитрий се разсмя, когато забеляза как Владимир се изчервява.

— Той не знае, че се шегуваш, Катя. Трябва да подбираш по-внимателно мишените си.

— Глупости. Много добре знае, че се шегувам. Просто го мъчи съвестта. Не съм ли права, Владимир?

— Права сте, милейди.

— Е, можеш да бъдеш спокоен, приятелю — Тя му се ухили. — Ако трябва да бъда честна, аз съм ти благодарна.

Катрин се обърна да свали ръкавиците и бонето си и само Дмитрий чу въздишката на Владимир. Той поклати глава и се усмихна. Бъдещата му съпруга щеше да бъде страшилището на домакинството му. Хората му никога нямаше да знаят кога им говори сериозно и кога се шегува, но това определено щеше да ги накара да бъдат по-внимателни в работата си. След това той осъзна, че същото се отнасяше и за него и се ухили още по-широко. Изобщо не го беше грижа за това. Докато тя беше винаги наблизо, докато беше щастлива и го обичаше, можеше да се шегува с него колкото си искаше.

Той се обърна към Владимир.

— Херцогинята ме очаква за обяд. Ще трябва да я информираш… Не, по-добре я доведи тук. Нали може, Катя?

Тя направи гримаса.

— Разбира се, но ми се струва, че трябва да те предупредя, че тя няма да бъде много доволна от новината. Двете не се разбрахме много добре по време на първата ни среща. Аз отказах да й разреша да види Алек.

— Искаш да кажеш, че е знаела?

— Знаеше, че съм се върнала у дома с дете. Само подозираше, че може да е от теб. Разбираш ли, Соня й била писала, за да се оплаче от мен.

Той се изсмя.

— Ах, тази стара… Знаех си, че крие нещо от мен. Но трябва да ти кажа, че грешиш. Тя се възхищава на хъса ти, ако мога да използвам нейните думи. Освен това искаше също колкото мен да се съберем отново. Сега вече знам защо. Иска да глези правнука си.

— А, това си ти, Кейт. — Джордж Сейнт Джон се появи на площадката на стълбището. — Стори ми се, че чух гласове, но не можах да разбера за какво си говорят. Пак ли упражняваш френския си?

— Слез при нас, татко. Искам да се запознаеш с бъдещия си зет.

— С руснака ли?

— Да.

— Значи той е бил — каза Джордж със самодоволна усмивка.

— Да, той беше.

Катрин хвърли един бегъл поглед на Дмитрий, за да види дали не го беше подразнил фактът, че говореха на английски. Изглежда, че не беше. Но сега щеше да възникне малък проблем. Баща й не говореше френски.

— Не знам защо ти отне толкова дълго време да го вържеш — каза баща й, когато слезе при тях. — Можех да ти го поднеса на тепсия.

— Поднесох си го сама, без ничия помощ.

— А аз пък си мислех, че аз съм бил ловецът — каза Дмитрий на чист английски език — Приятно ми е да се запозная с вас, милорд.

Катрин се обърна към него с присвити очи.

— Ах, ти… ти…

— Тъпанар? Мръсник? Развратник? О, да не забравим и мръсния кръвопиец. И това са само част от имената, с които ме наричаше, докато мислеше, че не разбирам нито дума английски.

— Това честно ли беше?

— Честно ли, малката ми? Не. Забавно? Да. Ти си прекрасна, когато се ядосаш и започнеш да си мърмориш под носа.

— Наистина го прави, нали — съгласи се баща й. — Метнала се е на майка си в това отношение. Тя беше жена, която можеше да провежда извънредно интересни разговори със себе си.

— Добре — ухили се Катрин. — Предавам се. Уорън и Бет тук ли са? Сигурно ще искат да се запознаят с Дмитрий.

— Това ще трябва да почака до довечера, Кейт. Сестра ти спомена нещо за пазаруване, а Уорън е в клуба си, ако не се лъжа. Аз също тъкмо щях да излизам. Нали ще дойдете за вечеря? — Въпросът му беше отправен към Дмитрий. — Нали знаете, трябва да обсъдим подробностите около сватбата.

— Ще дойда — увери го принцът.

Входната врата се отвори тъкмо когато Джордж стигна до нея и Елизабет влезе вътре.

— Бързо се върна — каза баща й. — Сестра ти също е тук и мисля, че има новини за теб.

— О? — Елизабет хвърли един поглед през рамо и се облещи, като видя Катрин и Дмитрий да стоят толкова близо един до друг. — О! — Тя се втурна към тях, при което баща й се разсмя, докато излизаше.

Катрин представи сестра си на Дмитрий и й каза каква беше новината. Но Елизабет сякаш не я слушаше. Тя виждаше Дмитрий за първи път толкова отблизо и го беше зяпнала като омагьосана. Наложи се Катрин да я сръга в ребрата, за да я накара да се опомни.

— О! Съжалявам. — Елизабет се изчерви. — Толкова се радвам най-после да се запознаем, въпреки че не съм чувала за вас кой знае колко. Кит не говореше много… Това означава ли, че ще вземете Кит в Русия? Там е толкова студено.

— Напротив. Предполагам, че ще прекарваме по-голямата част от времето си, пътувайки, тъй като се налага да държа под контрол бизнеса си. — Той погледна Катрин. — Предупредиха ме какво ще се случи, ако не се грижа за инвестициите си.

Елизабет не можа да разбере закачката.

— Но това е прекрасно! Кит винаги е искала да пътешества. Освен това има голям усет за бизнес. Нали ще й позволите да ви помага?

— Не бих си и помислил за противното. Но сега, колкото и да ми се иска да опозная по-добре семейството ви, ще трябва да ви помоля да ни оставите насаме за малко.

— Разбира се! — съгласи се веднага Елизабет, но тя беше толкова омаяна от Дмитрий, че беше готова да се съгласи на всичко. — Трябва да свърша нещо… нали ще се видим по-късно?

Когато Елизабет изчезна по стълбите, Дмитрий обви ръка около кръста на Катрин и я вкара в дневната.

— Нали нямаше други планове за тази вечер? — попита Катрин. — Искам да кажа, че се надявам баща ми да не ги е провалил.

— Всичките ми планове се въртят около теб, малката ми. — Дмитрий затвори вратата след тях и Катрин осъзна какво беше намислил. Погледът му потвърди подозренията й.

— Дмитрий! — Тя се опита да изглежда шокирана, но усмивката й я издаде. — Не забравяй, че не се намираш в собствения си дом. Тук слугите направо отварят вратите и нахълтват. — Той реши проблема, като взе най-близкия стол и подпря с него бравата. — Много си лош.

— Да — съгласи се принцът, докато я прегръщаше. — Но това може да се каже и за теб, любов моя.

— Това беше хубаво — измърмори тя срещу устните му — Повтори го.

— Любов моя. Без теб в живота ми няма радост.

„Чу ли това, Катрин? Вярваш ли му сега?“

Вярваше. Приказката се беше сбъднала.

Край
Читателите на „Прелъстена невинност“ са прочели и: