Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secret Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 291 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джоана Линдзи. Прелъстена невинност

Издателство „Торнадо“, Габрово

Редактор: Мая Арсенова

Първи коректор: Мариета Суванджиева

Втори коректор: Магдалена Николова

Техн. редактор: Никола Калпазанов

История

  1. — Добавяне

Глава 41

— Кит, будна ли си? — Елизабет почука на врата и се стресна, когато се отвори почти незабавно. — О, виждам, че си станала.

— Естествено. Въпросът е ти какво правиш тук толкова рано?

— Мислех, че можем да излезем заедно сутринта — да пояздим, или да идем на пазар, нали знаеш — както обичахме да правим едно време.

Катрин се отправи към коридора, а сестра й подтичваше до нея.

— Би било хубаво, но аз наистина имам толкова…

— О, хайде, Кит. Ще ви бъда на гости само тия два дни, докато Уйлям е някъде по бизнес. Да си призная, той смяташе, че е глупаво да прекарам уикенда тук, след като вилата ни е наблизо.

— И какво правиш тук? — подсмихна се Катрин.

— Стига глупости. Просто исках да бъде като в добрите стари времена преди ти да… тоест…

— Преди какво?

— Ами, ти си знаеш.

— Бет! — рече Катрин предупредително.

— Ох, преди да се омъжиш и ти, или нещо такова, и…

— Аз няма да се омъжвам, Бет, и какво, по дяволите, те е накарало да си го помислиш?

— Хайде, не почвай да се сърдиш. Какво друго можех да си мисля? Знаеш ли, не е тайна какво става тук. Твоята прислуга е очарована, всичко е толкова романтично, и те естествено разказали на моята прислужничка. Най-красивият мъж на света тропа два пъти дневно на вратата ти, изпраща ти цветя и подаръци, и писма…

— Кой казва, че е хубав?

Елизабет се изсмя високо.

— Честно, Кит, защо си толкова настръхнала? Виждала съм го. Един руски принц поражда огромно любопитство. — Бяха стигнали до трапезарията, където графът тъкмо закусваше, но Елизабет не прекрати разговора. — Показаха ми го преди няколко седмици и не можах да повярвам, че наистина го познаваш. После чух колко постоянен и настойчив бил в опитите си да се види с теб. Толкова е вълнуващо! Как се запозна с него, Кит? Моля те, Кит, разкажи ми всичко, от игла до конец.

Катрин седна, без да обръща внимание на погледа, който й метна баща й. Той също очакваше да чуе отговора, но тя беше твърда в решението си да запази истината за себе си.

— Няма нищо за разказване — отрони безразлично. — Просто се срещнахме в Русия.

— Нямало нищо за разказване! — изсумтя Джордж Сейнт Джон. — Той е мъжът, нали?

— Не, не е той — повтори Катрин отговора, който даваше най-малко за двайсети път през последните три седмици.

— Имаш предвид бащата на Алек? — ахна Елизабет.

— О, я млъкни, Бет, Няма значение кой е той. Не искам да имам нищо общо с него.

— Но защо?

Катрин се надигна, изгледа първо сестра си, после баща си с поглед, който подсказваше, че е търпяла достатъчно.

— Отивам с Алек в парка. Когато се върна, не искам повече името на този мъж да се споменава пред мен. Достатъчно съм възрастна да вземам самостоятелни решения и съм решила, че не искам повече да го виждам или чувам. Точка.

Когато тя излезе, Елизабет погледна към баща си, който очевидно съжаляваше за проявената настойчивост.

— Как мислиш, какво е направил, че да му е тъй сърдита?

— Сърдита? Мислиш ли, че това е всичко?

— Разбира се. Защо иначе ще отказва даже да разговаря с него? А ти говорил ли си с него?

— Никога не съм тук, когато той се появява — призна си Джордж. — Предполагам обаче, че би трябвало да му направя посещение. Ако той е бащата на Алек…

— О, не, няма да ги насилиш да се оженят, нали? Тя никога няма да ти прости, освен ако не оправят нещата помежду си. Макар че не виждам как ще стане това, ако не иска да го види.

 

 

Катрин се разхождаше под сенките на дългите прави редици дървета, като с едно око следеше Алек, полегнал на одеялце под слънцето, макар че бавачката му Алис седеше до него. Беше средата на септември, но след изкараната в Русия зима дори бледото английско слънце караше Катрин да се чувства недобре, ако постоеше по-дълго под него.

На четири месеца и половина Алек ставаше все по-забавен. Искаше й се да знае повече за бебетата, но тя се учеше в движение, така да се каже, и се възхищаваше на всяко ново нещо, което и Алек научаваше.

— Катя?

Завъртя се като ужилена, очите й опасно се присвиха, но само след един поглед към Дмитрий острите думи заседнаха в гърлото й. Всяко зло за добро. Не искаше той да знае, че все така е способен да възпламенява чувствата й. Взираше се в нея и въобще не погледна Алек. Нямаше от какво да се страхува. Все още.

Беше горда от себе си, като дочу спокойния си глас.

— Това едва ли е съвпадение.

— Не оставям такива неща на случайността.

— О, да. Много добре, Дмитрий, тъй като очевидно не смяташ да се откажеш и да си идеш, кажи ми какво толкова важно те води насам.

— Обичам те.

О, Господи, тя май отново сънуваше посред бял ден. Коленете й се подгънаха. Трябваше да седне, веднага, и тъй като нямаше пейки, за целта послужи най-близкото дърво.

— Чу ли ме, Катя?

— Не.

— Какво не?

— Не ме обичаш.

— Все недоверие. — Тонът му се изостри, но тя не искаше да го погледне в очите. — Първо баба ми, сега ти. Боже мили, защо е толкова невъзможно да повярвате, че мога…

— Виждал си баба си?… О, какъв глупав въпрос. Каза ли ти, че ме посети наскоро?

Дмитрий я огледа изпитателно. Отбягваше очите му. Гледаше навсякъде, но не и в него. Какво й ставаше? Не я бе виждал почти година. Година! Едва се сдържаше да не я грабне в обятията си, а тя, тя се беше опитала да смени темата, когато й каза, че я обича. Не й пукаше. Наистина не й пукаше. Сякаш нож го прониза, но вместо кръв, се изля гняв.

— Много добре, Катя, ще говорим за баба ми — рече той ледено. — Да, каза ми, че те е виждала. Тя също мисли, че не си подхождаме, каквото е и твоето мнение очевидно.

— Да, много сме различни.

— Знаеш съвършено добре колко си подхождаме!

— Не е необходимо да викаш! — Тя го стрелна гневно. — Аз викам ли ти? Не, макар че имам безброй основания. Ти ме използва, Александров. Използва ме да накараш прекрасната ти Татяна да те ревнува. Никога не си стъпвал в Австрия. Бил си в Санкт Петербург през цялото време, лекувал си нараненото си сърце, понеже твоята принцеса е избрала някой друг вместо теб.

— Откъде си чула тези глупости? — процеди той яростно. — Вярно е, че не съм ходил в Австрия. Това беше само извинението, от което се нуждаех, за да не те кача навреме на някой кораб за Англия. Но аз излъгах, защото не можех да понеса мисълта да ме напуснеш. Мили Боже! — избухна той. — Смяташ ли, че щях да стоя настрани от теб месеци наред по някакви други причини? Нуждаех се от тази измама, за да не те изпусна от живота си. Какво лошо има в това?

— Нищо, стига да беше истина, а аз не вярвам на нито една думичка — отвърна Катрин заинатено. — Ти ме държеше покрай себе си, само за да събудиш ревността на Татяна. Тя е тази, която обичаш, а си готов да се ожениш за мен. Е, благодаря, не се нуждая от такива щедри жестове от никого. А за твое сведение, ако се бяхме оженили, щеше да е за нищо. Върнах се в Англия без никакъв скандал, така че не се нуждаех от саможертвата ти за моето добро. Ако някой говори за мен, то е за да изрази съчувствието си. Разбираш ли, някак си е изплувало, че съм изчезнала по същото време със сестра си, което е отклонило баща ми от следата, така да се каже. Но докато тя има съпруг, с който да се похвали, аз, за нещастие, изгубих своя.

— Вдовица! — изсумтя Дмитрий. — Смятат те за вдовица!

— Не съм окуражавала подобно предположение, но това не е важно. Важното е, че репутацията ми е неопетнена. Изгубил си си времето, Дмитрий, докато си се опитвал да ме намериш, ако си си въобразявал, че бракът ни ще облекчи съвестта ти.

— Така ли мислиш наистина? Че ще отплавам за Англия просто защото ме гризе съвестта, и то не веднъж, а два пъти?

— Два пъти?

— Добре ме чу. След като не успях да те открия в Санкт Петербург, трябваше да приема, че твоят приятел посланикът е съумял да те изведе от страната. Бях готов да го пребия заради постоянните му уверения, че не те е виждал след нощта на бала.

— Не си посмял! — ахна тя.

— Не, разтоварих се другаде, на един тип, който го заслужаваше повече.

Катрин потръпна, като зърна проблесналото за миг задоволство в очите му.

— Жив ли е още? — попита тя сподавено.

Дмитрий се изсмя невесело.

— Да, за съжаление. Пожелавам му да се ожени за Татяна. Виждаш ли, тя си е мислила, че ние се борим за нея, глупачката. И когато аз не се появих да я поискам с правото на победителя, тя отиде да утешава загубилия. Да правят каквото щат, Катя. Аз не я обичам и никога не съм я обичал. В действителност бях безумно облекчен, когато тя избра Лисенко вместо мен. Естествено, тъй като сам бе влюбен в нея, той не повярва. Когато тя развали годежа, идиотът ме обвини и се опита да се отърве от мен веднъж завинаги.

Катрин внезапно пребледня като платно.

— Какво искаш да кажеш?

— Загриженост? Вярвам, разбираш, че ми е малко трудно да…

— Дмитрий! Какво ти направи той?

Той само сви рамене.

— Отговорен е, че едва не станах жертва на снежна буря, което ми коства месец и половина на легло. През това време, бих могъл да добавя, ти удобно си напуснала страната.

— Това всичко ли е? — попита тя с облекчение. — Не те е наранил или нещо подобно? — Той се намръщи и тя добави безсилно. — Извинявай, не исках да си правя шеги с… Месец и половина? Трябва да е било страшен студ. — Той се смръщи още повече. — Добре, ако искаш да знаеш, аз не напуснах страната, не и до това лято.

— Как ли пък не. Хората ми те търсеха навсякъде, Катрин. Наблюдаваха посолството, следяха посланика, подкупихме слугите…

— Но той ти е казвал истината, Дмитрий. Не ме беше виждал повторно. О, да, отидох до посолството, след като напуснах дома ти, но преди да се видя с посланика, срещнах графиня Старова. Тя е такава мила жена и толкова общителна. Като й споменах, че имам нужда от място, където да поостана за известно време, тя гостоприемно ме покани у тях.

— Да не си въобразяваш, че Владимир е лентяйствал този ден и е пропуснал да те проследи, а?

— Напротив — тросна му се тя. — Точно заради това графинята предложи да разменя дрехите си с нейната прислужница. Излязох, както и влязох, и прекарах остатъка от зимата с Олга Старова. Познаваш ли я? Тя е такава любезна дама, малко ексцентрична…

— Защо смяташе, че трябва да се скриеш от мен? Знаеш ли, че едва не полудях от тревога, че можеше да пътуваш в такова лошо време?

— Не съм се крила — възрази тя и веднага се поправи. — Е, може би в началото, да. Бях… — Не, нямаше да му признае, че се бе страхувала, че ако го види отново всичката й решителност може да се изпари, а и че състоянието й щеше да бъде изложено наяве. — Да кажем, че бях много разгневена от… от…

— Да? Че съм те използвал? Че съм те излъгал? Че съм бил влюбен в друга жена?

Жилещата насмешка в гласа му я попари като слана. Бузите й поаленяха. Наистина ли бе вярвала всичко това? Не беше ли заподозряла още в деня, когато се бе появил в Брокли Хол, изпълвайки я с паника, довела до бягството й в Лондон, че едва ли би бил там, ако все още обичаше друга?

„Помисли върху това, Катрин! Не беше в състояние да се изправиш лице в лице с него тези последни седмици именно защото знаеше, че може и да си грешила. Знаете също, че ще бъде бесен, задето си крила Алек от него. Чисто и просто се страхуваше, Катрин.“

Никога обаче не бе и помисляла, че може да я обича. Не бе разглеждала тази възможност като реална. Можеха ли мечтите да се сбъдват?

— Ти не искаше да се ожениш за мен, Дмитрий. Побесня като усети, че може да ти се наложи. Толкова се ядоса, че напусна града. Можеш ли да си представиш как се почувствах тогава?

— За интелигентна жена, Катрин, показваш забележителна липса на здрав разум понякога. Бях разгневен на себе си, не на теб. Тази същата нощ, преди да узная коя си, казах на Василий, че съм решил да не се женя, ако не мога да се оженя за теб. А по ирония на съдбата след не повече от месец Миша се появи, жив и здрав, с жена и дете.

— Но аз мислех…

— Всички мислехме. Завръщането му ме освободи от задълженията ми. Бих могъл да се оженя за тебе, Катя, без значение каква си. Но в нощта на бала всичко, за което си мислех, бе колко зле съм постъпвал с теб и дали ще е възможно да ми простиш. Да призная коя си, по-рано би означавало да рискувам да те изгубя, а това не можех да понеса. Но в края на краищата, аз те изгубих.

— Дмитрий…

— Лейди Катрин, бузките на Алек започват да се зачервяват — прекъсна я Алис. — Да се преместим ли в сянката, или ще наредите да го отведа вкъщи?

Катрин изстена вътрешно и изгледа гневно жената. Искаше й се да я удуши, задето бе извела детето на сцената. Дмитрий обаче им хвърли само бегъл поглед и продължи да се взира изпитателно в Катрин, сякаш че виждаше в нея — какво? — и тя не знаеше. Преди да успее да измисли какво да отговори на бавачката, Дмитрий трябва да бе осъзнал смисъла на въпроса и стигна сам до истината.

Обърна се рязко и впи очите си в Алек със съсредоточеност, която парализира Катрин. После взе момченцето от ръцете на бавачката и го разгледа отблизо, отбелязвайки всяка отделна характерна черта. Алек му се усмихна с беззъбата си уста.

— Съжалявам, Дмитрий — каза Катрин пресекливо. — Възнамерявах да ти кажа, когато се събрахме в Санкт Петербург. Наистина щях. Но след онова, което ти каза първия ден, реших да поизчакам, а после… след бала, бях прекалено разстроена, разгневена и наранена. Исках да се омъжа за теб, но не и да те принудя на това. И аз, аз не съм се крила от теб. След като изминаха няколко месеца без да ме откриеш, аз започнах да излизам често, дори минавах покрай къщата ти. Предполагам обаче, че тогава вече не си бил там.

Едва тогава погледна към нея, да й напомни:

— Търсех те.

— Осъзнавам го сега. Но навремето — предадох се, реших, че ще е най-добре и за двама ни, ако не се видим повече. Прибрах се вкъщи веднага след като Алек поотрасна достатъчно, за да пътува. Имаш право да знаеш за него. Не ти го отричам. Възнамерявах да ти пиша и да те уведомя, но ти изникна толкова бързо, че се изплаших. Прибрах се едва преди месец.

— След като не те намерих тук, се върнах в Русия. Като не те намерих и там, се върнах тук. Не можах да измисля нищо по-мъдро. Но времето беше предостатъчно, за да ми кажеш. Идвах у вас всеки ден.

— Знам, но… Изплаших се.

— От какво? Че ще ти го отнема? Че ще се разгневя? Катя, ще се пръсна от радост. Той е невероятен! Най-красивото бебе на света.

— Знам.

Не можа да не се усмихне на гордостта в очите и гласа му, като положи нежно бузката на Алек до своята и леко го притисна, преди да го върне на бавачката му.

— Заведи го вкъщи — нареди той на жената. — Моят човек ще те съпроводи, а господарката ти ще се прибере скоро.

Дмитрий махна с ръка и Катрин забеляза спрялата наблизо карета, от която слезе Владимир. Надеждният, верен Владимир. Ако не беше той, Катрин можеше никога да не срещне Дмитрий, Алек можеше да го няма. И като си помислеше колко само го мразеше в началото…

Дмитрий не каза нищо, докато каретата не потегли. Тогава се извърна към Катрин, а очите му бяха изпълнени с нежност.

— Обичам те, Катя. Омъжи се за мен.

— Аз…

Докосна с пръст устните й.

— Преди да кажеш нещо, искам да те предупредя, малка моя, че ако не харесам отговора ти, вероятно ще бъдеш отвлечена още веднъж, ти и момчето, и този път няма да има бягство.

— Да го считам ли за обещание?

Той нададе радостен вик, грабна я на ръце и я завъртя лудешки, преди отново да я спусне бавничко на земята, докато устните му не се сляха с нейните. В целувката му беше събрано всичко, отказвано му толкова самотни месеци. И както обикновено, леглото липсваше.