Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1873 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
ПреводачГергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1873 година.[1]

Сюжет

В Лондон живее ескуайър[2] Филиас Фог, който се отличава с невероятна точност. Целият му ден е разчетен с всяка изминала минута, той не си позволява и най-малкото отклонение от приетата схема на живот. Закуска – посещение на клуба – игра на вист – завръщане у дома... и така от ден на ден.

Но изведнъж след желязната рутина всичко се променя. Филиас Фог уволнява слугите си и наема французина Жан Паспарту, весел, силен човек, който „търси мир и спокоен живот на слуга“. В същия ден Фог по време на игра на карти започва да спори с колегите си от клуба колко е лесно (в сравнение с предходния период) да се направи околосветско пътешествие. Един от вестниците в Лондон, дори пуска груб план на такова пътуване – само за осемдесет дни! За голяма изненада на своите колеги Филиас Фог сключва с тях залог от 20 000 паунда, че той ще обиколи целия свят за осемдесет дни. Новината за предстоящото пътешествие разтърсва Паспарту. Господарят му иска мир и спокойствие, а предлага да обиколи целия свят! Но послушно следва господаря си, и опитва всичко възможно, за да помогне на Фог да спечели залога.

Веднага след като пътуването на Филиас Фог започва, в Лондон става смел банков обир. Описанието на обирджията е известно и по цял свят агентите на Скотланд Ярд започват да следят за престъпника. За радост на един от агентите, някой си г-н Фикс, крадецът е намерен на борда на кораба, плаващ към Индия. Той е Филиас Фог! Фикс е наясно как хитро Фог е решил да прикрие следите си, изчезвайки от Англия под маската на „невероятно пътешествие“. И Фикс бърза да спре Фог да завърши пътуването за определеното време.

Нищо неподозиращият за това престъпление Филиас Фог с верния си Паспарту продължава невероятното си пътуване. За да обикалят света за 80 дни г-н Фог използва кораби, локомотиви, шейни с платна и дори слон! По време на пътуването си през Индия Филиас Фог спасява от смърт очарователната г-жа Ауда, която се присъединява към пътниците.

... Индийската джунгла, прериите на Северна Америка, бурните води на три океана, коварните машинациите на г-н Фикс, религиозните фанатици, войнствените индианци – всички са срещу смелия англичанин. Но с невероятно хладнокръвие господин Фог не само преодолява тези пречки, а намира и истинската любов ...

Маршрутът на обиколката

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. В България е издаден и под заглавието „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006)
  2. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб

Външни препратки

Глава 6. Агент Фикс показва съвсем основателно нетърпение

Ето при какви обстоятелства бе изпратена тази телеграма, която засягаше господин Филиас Фог.

В сряда, на 9 октомври, в единадесет часа сутринта в Суец чакаха пристигането на парахода „Монголия“, собственост на „Полуостровната източна компания“. Това бе железен параход с перка и спардек[1], с водоизместимост две хиляди и осемстотин тона и мощност петстотин конски сили. „Монголия“ обслужваше линията Бриндизи-Бомбай през Суецкия канал. Това бе един от най-бързите параходи на компанията и превишаваше винаги определената скорост от десет мили в час между Бриндизи и Суец и девет мили и петдесет и три стотни между Суец и Бомбай.

Докато чакаха пристигането на „Монголия“, сред тълпата от местни хора и чужденци, които се стичаха в този град, доскоро малко пръснато селище, по кея се разхождаха двама мъже. Значимото дело на Лесепс[2] подсигуряваше на градчето голямо бъдеще.

Единият от тези двама мъже беше консулският агент на Обединеното кралство в Суец, който въпреки лошите прогнози на британското правителство и зловещите предвиждания на инженер Стивънсън виждаше как всеки ден английски кораби прекосяват този канал, като по този начин съкращават половината от стария път от Англия до Индия през нос Добра надежда.

Другият беше нисък, слаб човек с интелигентно и нервно лице, който с удивително постоянство вдигаше и сваляше вежди. През дългите му мигли проблясваше жив поглед, чиито пламъци той умееше да изгаси, когато пожелае. В този момент той нетърпеливо ходеше напред-назад, не можеше да си намери място.

Този човек се казваше Фикс и бе един от онези „детективи“ или агенти на английската полиция, които бяха изпратени на различните пристанища след кражбата, извършена в Банк ъф Ингланд. Същият този Фикс трябваше да наблюдава старателно всички пътници, минаващи през Суец, и ако някой му се стори подозрителен, да го следи, докато получи заповед за задържането му.

От два дни Фикс бе получил описанието на предполагаемия извършител на кражбата. Ставаше въпрос за един изискан и добре облечен господин, когото бяха видели в залата за плащания на банката.

Очевидно силно привлечен от обещаната награда при залавяне на крадеца, детективът очакваше нетърпеливо пристигането на „Монголия“.

— Казвате, господин консул, че този параход не може да закъснее? — попита той за десети път.

— Не, господин Фикс — отговори консулът. — Вчера е забелязан в открито море край Порт Саид, а сто и шестдесетте километра на канала не са нищо за такъв параход. Повтарям ви, че „Монголия“ винаги печели наградата от двадесет и пет лири, която дава правителството при преднина от двадесет и четири часа спрямо установеното разписание.

— Този параход директно от Бриндизи ли пристига? — попита Фикс.

— Директно от Бриндизи, където е натоварил пощата за Индия и е тръгнал в събота в пет вечерта. Така че имайте търпение, няма как да закъснее. Но не знам как ще разпознаете вашия човек, ако е на борда, по описанието, което имате.

— Господин консул — отговори Фикс, — тези хора по-скоро се усещат, отколкото се разпознават. Нужен е нюх, а нюхът е особено сетиво, което е съчетание от слух, зрение и обоняние. През живота ми съм задържал не един и стига само крадецът да е на борда, уверявам ви, че няма да ми се изплъзне.

— Дано е така, господин Фикс, тъй като става дума за голяма кражба.

— Огромна кражба — отговори ентусиазирано агентът. — Петдесет и пет хиляди лири! Това не се случва често! Крадците вече стават джебчии! Няма вече такива като Шепард! Сега хора биват залавяни само за няколко шилинга!

— Господин Фикс — отговори консулът, — вие говорите така убедително, че от сърце ви пожелавам да успеете. Но ви повтарям: боя се, че при тези обстоятелства няма да ви е леко. Знаете ли, че според описанието, което получихте, този крадец прилича на един съвсем почтен човек.

— Господин консул — отговори поучително полицейският инспектор, — големите крадци винаги приличат на почтени хора. И сам разбирате, че тези, които имат хитри лица, имат само един изход и той е да си останат честни, защото иначе веднага ще ги пипнат. Именно почтените лица трябва най-внимателно да се наблюдават. Съгласен съм, няма да е леко. Тук вече не става въпрос за занаят, а за изкуство.

Видно е, че на въпросния Фикс не му липсваше известна доза себелюбие.

Пристанището постепенно се оживяваше. Стичаха се моряци от различни националности, търговци, посредници, носачи, местни селяни. Очевидно параходът щеше да пристигне скоро.

Времето беше хубаво, но духаше хладен източен вятър. Под бледите лъчи на слънцето над града се извисяваха няколко минарета. На юг дълъг две хиляди метра вълнолом се протягаше като ръка към Суецкия залив. По повърхността на Червено море се придвижваха няколко крайбрежни или риболовни корабчета, някои от които бяха запазили елегантната форма на някогашните галери[3].

Докато се движеше сред всички тези хора, Фикс по професионален навик хвърляше по един бърз поглед на всички минувачи. Беше десет и половина.

— Няма ли да пристигне вече този параход! — извика той, като чу ударите на пристанищния часовник.

— Сигурно не е далече — отговори консулът.

— Какъв престой има в Суец? — попита Фикс.

— Четири часа. Това е времето, необходимо, за да натовари въглища. От Суец до Аден на края на Червено море разстоянието е хиляда триста и десет мили и трябва да се зареди с гориво.

— А от Суец направо в Бомбай ли отива този кораб? — попита Фикс.

— Направо там, без да разтоварва стоки.

— Е, добре — каза Фикс, — ако крадецът е тръгнал по този път и се е качил на този кораб, то значи плановете му трябва да включват слизане в Суец, за да достигне по един или друг начин холандските или френските владения в Азия. Сигурно добре знае, че в Индия, която е английска земя, няма да е в безопасност.

— Освен ако не е много опитен — отговори консулът. — И вие знаете, че един английски престъпник винаги може де се укрие по-добре в Лондон, отколкото в някоя чужда страна.

След тези думи, които накараха агента да се замисли, консулът се върна в намиращата се недалеч канцелария. Полицейският инспектор остана сам, обзет от нервно нетърпение и странното предчувствие, че крадецът е на борда на „Монголия“. И наистина, ако този негодник е напуснал Англия с намерението да стигне до Новия свят, той сигурно бе избрал пътя през Индия, тъй като се наблюдава по-малко или поне по-трудно, отколкото този през Атлантическия океан.

Фикс нямаше възможността да разсъждава дълго върху това. Силни изсвирвания оповестиха пристигането на парахода. Всички носачи и селяни се спуснаха към кея и суматохата, която се създаде, бе малко обезпокоителна за краката и дрехите на пътниците. Десетина лодки се отделиха от брега и се отправиха към „Монголия“.

Скоро огромният корпус на „Монголия“, преминаващ между бреговете на канала, се появи и когато удари единадесет часът, параходът хвърли котва в залива, като шумно изпускаше парата си.

На борда имаше много пътници. Някои останаха на горната палуба, за да съзерцават живописната гледка към града. По-голямата част обаче се качиха в лодките, които бяха приближили „Монголия“.

Фикс подробно оглеждаше всички, които стъпват на земята.

В този момент един от тях се приближи към него, след като здраво разбута селяните, които предлагаха всевъзможни услуги, и много учтиво го попита дали може да му покаже канцеларията на английския консул. Същевременно този пътник му показваше един паспорт, върху който несъмнено желаеше да се удари визов печат.

Фикс инстинктивно взе паспорта и набързо прочете отличителните белези на притежателя му.

Той неволно трепна. Листът потрепери в ръката му. Отличителните белези, вписани в паспорта, бяха същите като тези, които той бе получил от директора на полицията.

— Ваш ли е този паспорт? — попита той пътника.

— Не — отговори му той, — това е паспортът на моя господар.

— А вашият господар къде е?

— Остана на борда.

— Но — поде агентът, — той трябва да се яви лично в консулството, за да докаже самоличността си.

— Какво? Това необходимо ли е?

— Абсолютно.

— А къде е канцеларията?

— Там, на ъгъла на площада — отговори инспекторът, като му посочи една къща на около двеста крачки.

— Тогава ще отида да потърся господаря ми, на когото изобщо няма да му се хареса тази работа!

Пътникът кимна на Фикс и се върна на борда на кораба.

Бележки

[1] Спардек — най-горна палуба на кораб.

[2] Лесепс (1805–1894 г.) — френски дипломат; главен архитект и строител на Суецкия канал (1869), свързващ Тихия с Атлантическия океан.

[3] Галера — кораб с гребла.