Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1873 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
ПреводачГергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1873 година.[1]

Сюжет

В Лондон живее ескуайър[2] Филиас Фог, който се отличава с невероятна точност. Целият му ден е разчетен с всяка изминала минута, той не си позволява и най-малкото отклонение от приетата схема на живот. Закуска – посещение на клуба – игра на вист – завръщане у дома... и така от ден на ден.

Но изведнъж след желязната рутина всичко се променя. Филиас Фог уволнява слугите си и наема французина Жан Паспарту, весел, силен човек, който „търси мир и спокоен живот на слуга“. В същия ден Фог по време на игра на карти започва да спори с колегите си от клуба колко е лесно (в сравнение с предходния период) да се направи околосветско пътешествие. Един от вестниците в Лондон, дори пуска груб план на такова пътуване – само за осемдесет дни! За голяма изненада на своите колеги Филиас Фог сключва с тях залог от 20 000 паунда, че той ще обиколи целия свят за осемдесет дни. Новината за предстоящото пътешествие разтърсва Паспарту. Господарят му иска мир и спокойствие, а предлага да обиколи целия свят! Но послушно следва господаря си, и опитва всичко възможно, за да помогне на Фог да спечели залога.

Веднага след като пътуването на Филиас Фог започва, в Лондон става смел банков обир. Описанието на обирджията е известно и по цял свят агентите на Скотланд Ярд започват да следят за престъпника. За радост на един от агентите, някой си г-н Фикс, крадецът е намерен на борда на кораба, плаващ към Индия. Той е Филиас Фог! Фикс е наясно как хитро Фог е решил да прикрие следите си, изчезвайки от Англия под маската на „невероятно пътешествие“. И Фикс бърза да спре Фог да завърши пътуването за определеното време.

Нищо неподозиращият за това престъпление Филиас Фог с верния си Паспарту продължава невероятното си пътуване. За да обикалят света за 80 дни г-н Фог използва кораби, локомотиви, шейни с платна и дори слон! По време на пътуването си през Индия Филиас Фог спасява от смърт очарователната г-жа Ауда, която се присъединява към пътниците.

... Индийската джунгла, прериите на Северна Америка, бурните води на три океана, коварните машинациите на г-н Фикс, религиозните фанатици, войнствените индианци – всички са срещу смелия англичанин. Но с невероятно хладнокръвие господин Фог не само преодолява тези пречки, а намира и истинската любов ...

Маршрутът на обиколката

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. В България е издаден и под заглавието „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006)
  2. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб

Външни препратки

Глава 14. Филиас Фог прекосява цялата възхитителна долина на река Ганг, без дори да му мине през ума да я погледне

Смелото отвличане бе успешно. Един час по-късно Паспарту все още се радваше на успеха си. Сър Франсис Кромарти бе стиснал ръката на храбрия младеж. Господарят му каза: „Добре“, а това в устата на един джентълмен бе равнозначно на висока положителна оценка. Паспарту му отвърна, че цялата чест в случая се пада на господаря му. На него му бе хрумнала само една „забавна“ идея и се усмихваше известно време, че той, Паспарту, някогашният гимнастик, бивш старши пожарникар, се бе превърнал в покойния съпруг на една очарователна жена, в един стар балсамиран раджа!

Младата индийка все още не беше разбрала какво се е случило. Увита в одеяла, тя си почиваше върху един от самарите.

Слонът, воден умело от парсиеца, се движеше бързо във все още тъмната гора. Един час след напускането на пагодата на Пиджали той вървеше в една безкрайна равнина. В седем часа спряха. Младата жена все още бе в пълно безсъзнание. Водачът й даде няколко глътки вода и бренди, но упойващото въздействие, което я смазваше, щеше да продължи още известно време.

Сър Франсис Кромарти, който познаваше въздействието на опиянението, предизвикано от вдишването на конопени пари, изобщо не се безпокоеше.

Но ако възстановяването на младата жена не тревожеше бригадния генерал, то бъдещето й го безпокоеше повече. Той не се поколеба да каже на Филиас Фог, че ако госпожа Ауда остане в Индия, то тя неизбежно ще падне в ръцете на палачите си. Тези безумци бяха пръснати из целия полуостров и сигурно, въпреки английската полиция, ще успеят да заловят отново жертвата си — било то в Мадрас, Бомбай или Калкута. И сър Франсис Кромарти разказа в подкрепа на думите си една подобна история, която се бе разиграла наскоро. Според него младата жена щеше да е в пълна безопасност едва след като напусне Индия.

Господин Фог каза, че ще има това предвид и ще помисли.

Към десет часа водачът оповести, че са стигнали гарата на Алахабад. Там продължаваше прекъснатата железопътна линия. Влаковете изминават за по-малко от едно денонощие разстоянието, което дели Алахабад и Калкута.

Следователно Филиас Фог щеше да пристигне навреме, за да се качи на парахода, който заминава за Хонконг на обяд на следващия ден, 25 октомври.

Настаниха младата жена в стая на гарата. Паспарту бе натоварен да й купи различни тоалетни принадлежности, рокля, шал, кожена наметка и т.н. — всичко, каквото намери за добре. Господарят му даваше неограничени средства за това.

Паспарту тръгна веднага и обиколи улиците на града. Алахабад е градът на всевишния, един от най-почитаните градове, тъй като е построен на мястото, където Ганг и Ямуна, двете реки, които привличат поклонници от целия полуостров, се вливат в едно. Известно е, че според преданията на „Рамаяна“[1] Ганг извира от небето и оттам, благодарение на Брахма[2], слиза на земята.

Докато пазаруваше, Паспарту разгледа града. Някога той е бил защитаван от великолепна крепост, превърната в държавен затвор. Никаква търговия, никаква промишленост в този някогашен промишлен и търговски център. Паспарту, който напразно търсеше магазин за модерни стоки, като че ли се намираше на Реджънт стрийт, на няколко крачки от „Фармер и Ко“. Откри това, което търсеше, само при един стар, опърничав евреин. Купи рокля от кариран плат, широко палто и едно чудесно кожено наметало от видра, за което не се поколеба да плати седемдесет и пет лири (1875 франка). После тържествуващо се върна на гарата.

Госпожа Ауда започваше да идва на себе си. Въздействието на опиата, даден й от свещениците на Пиджали, започваше да намалява полека и хубавите й очи възвръщаха цялата си индийска топлина.

Царят поет Усаф Тдау възпява прелестта на царица Аменагара по следния начин:

Лъскавата й коса, равномерно разделена на две, обгражда правилните очертания на нежните й бели страни, гладки и свежи. Абаносовите й вежди са извити и здрави като лъка на Кама, бог на любовта, а под дългите копринени мигли, в черните зеници на големите й бистри очи, плуват, както в свещените хималайски езера, най-чистите отблясъци на небесното сияние. Зъбите й, малки, равни и бели, проблясват между усмихнатите устни като капчици роса в полуотворения цвят на нара. Малките й, симетрично оформени уши, розовите й ръце, малките й крачета, заоблени и нежни като пъпките на лотос, сияят с блясъка на най-красивите перли на Цейлон, на най-красивите диаманти на Голгонда. Тънката й и гъвкава талия, която може да се обгърне само с една ръка, подчертава изящната извивка на закръглените й бедра и пищната й гръд, където разцъфналата младост е показала най-скъпите си съкровища, а под нежните гънки на туниката й е сякаш изваяна от чисто сребро от божествената ръка на вечния ваятел Виквакарма.

Но и без това лирично отклонение е достатъчно да кажем, че госпожа Ауда, вдовицата на раджата на Бунделкунд, беше очарователна жена в смисъла, който европейците влагат в тази дума. Тя говореше отлично английски и водачът изобщо не беше преувеличил, като каза, че тази млада парсийка е преобразена от полученото възпитание.

Влакът щеше да напусне гара Алахабад. Парсиецът чакаше. Господин Фог му плати според уговорката, но нито сантим повече. Това малко учуди Паспарту, който знаеше, че господарят му дължи всичко на предаността на водача. Наистина парсиецът бе жертвал доброволно живота си в приключението и ако по-късно индийците научеха това, той трудно щеше да се избави от отмъщението им.

А и какво щеше да се прави с Киуни? Какво щяха да правят с един толкова скъпо купен слон? Но Филиас Фог вече беше взел решение по този въпрос.

— Парсиецо — каза той на водача, — ти ни служи вярно и предано. Платих ти за работата, но не и за предаността. Искаш ли този слон? Твой е.

Очите на водача блеснаха.

— Ваша светлост ми дава цяло състояние! — извика той.

— Приеми, водачо — отговори господин Фог, — аз пак ще ти бъда длъжник.

— Това е чудесно! — извика Паспарту. — Вземи го, приятелю! Киуни е добро и храбро животно!

Той отиде при животното, даде му няколко парченца захар и каза:

— Вземи, Киуни, вземи, вземи!

Животното изръмжа доволно. После хвана Паспарту през кръста, обви го с хобота си и го вдигна чак до главата си. Паспарту не се изплаши и погали животното, което леко го свали на земята, а на свой ред почтеният младеж му отвърна със силно потупване по хобота за сбогом.

Малко след това Филиас Фог, сър Франсис Кромарти и Паспарту, заели местата си в удобен вагон, в който най-хубавото място заемаше госпожа Ауда, се понесоха с пълна пара към Бенарес[3].

Най-много осемдесет мили делят този град от Алахабад и те бяха изминати за два часа.

През това време младата жена се съвзе напълно. Упойващите пари на ханг се бяха разнесли. Какво беше учудването й да се озове във влака, облечена в европейски дрехи, сред напълно непознати пътници!

Най-напред спътниците й се погрижиха и я свестиха с няколко глътки ликьор. После бригадният генерал й разказа историята. Той подчерта жертвоготовността на Филиас Фог, който не се бе поколебал да заложи живота си, за да я спаси, и развръзката на приключението, която се дължеше на смелото въображение на Паспарту.

Господин Фог го остави да говори, без да пророни и дума. Паспарту засрамено повтаряше: „Нямаше нужда!“

Госпожа Ауда благодари на спасителите си повече с пролети сълзи, отколкото с изречени думи. Хубавите й очи по-добре от устните й показваха нейната признателност. После мисълта й се върна към сцените на сати. Тя още виждаше тази индийска земя, където още я очакваха толкова много опасности, и тя ужасено потръпна.

Филиас Фог отгатна мислите на госпожа Ауда и за да я успокои, й предложи, впрочем много хладно, да я отведе в Хонконг, където да остане, докато нещата утихнат. Госпожа Ауда прие това предложение с признателност. В Хонконг живееше един неин роднина — парсиец като нея, и един от най-големите търговци на този напълно английски град, макар че се намира на китайския бряг.

На обяд в дванадесет и половина влакът спря на гарата в Бенарес. Браманските предания твърдят, че този град се намира на територията на древния Кази, който някога висял във въздуха, между зенита и надира, като гроба на Мохамед. Но в това по-реалистично време Бенарес, индийската Атина по думите на ориенталистите, се намираше чисто и просто на земята и Паспарту успя да види за миг неговите тухлени къщи, плетени колиби, които му придаваха съвсем печален вид, без какъвто и да било местен колорит.

Там трябваше да слезе сър Франсис Кромарти. Частите, към които той се присъединяваше, бяха само на няколко мили северно от града. Бригадният генерал се сбогува с Филиас Фог, от все сърце му пожела успех и му отправи пожелание да направи повторно това пътуване, но не при такива странни обстоятелства, а да бъде по-ползотворно. Господин Фог стисна леко ръката на спътника си. Сбогуването с госпожа Ауда беше по-сърдечно. Тя никога нямаше да забрави колко много дължи на сър Франсис Кромарти. Паспарту пък бе почетен с едно истинско ръкостискане от бригадния генерал. Развълнуван, той се запита къде и как би могъл да се жертва за него. После се разделиха.

След Бенарес железопътната линия отчасти следваше долината на Ганг. При ясно време през прозорците се виждаше разнообразната местност Бехар, после покрити със зеленина планини, ечемични, царевични и пшенични полета, пълни със зелени алигатори реки и блата, добре поддържани села и все още зеленеещи гори. Няколко слона, зебута с големи гърбици току-що се бяха изкъпали във водите на свещената река. Въпреки късния сезон и ниската температура имаше и групи индуси от двата пола, които набожно извършваха свещените си къпания. Тези вярващи, разпалени противници на будизма са ревностни последователи на брахманизма, който е олицетворяван от три лица: Вишну — бог на слънцето, Шива — божественото олицетворение на природните сили, и Брахма — върховен повелител на свещениците и законодателите. Как ли гледат Брахма, Шива и Вишну сега тази британизирана Индия, когато някой параход размъти свещените води на Ганг и изплаши със свирката си чайките по повърхността й, костенурките по бреговете и благочестивците, налягали по крайбрежието!

Всичките тези гледки се сменяха като светкавици, а понякога облак бяла пара скриваше подробностите. Пътниците едва успяха да видят крепостта Шунар на двадесет мили югоизточно от Бенарес, древната Крепост на раджите на Бехар, Газепур и големите му фабрики за розова вода, гроба на лорд Корнуолъс на левия бряг на Ганг, укрепения град Буксар, големия промишлен и търговски град Патна, където става най-големият пазар на опиум в Индия, по-скоро европейския град Монгир, приличащ на Манчестър или Бирмингам, прочут с леярните си, фабриките за сечива и хладни оръжия, чиито високи комини замърсяват с черен дим небето на Брахма — истински удар в сърцето на страната на мечтите!

После падна нощ. Сред виенето на тигри, мечки, вълци, прибягващи пред локомотива, влакът летеше с пълна скорост. Нищо повече от чудесата на Бенгалия[4], Голгонда, развалините на Гур, древната столица Мурсхедабад, Бурдван, Хугли, Чандернагор — тази френска част от индийската територия, където Паспарту с гордост видя да се развява флагът на неговата родина!

Най-накрая, в седем часа сутринта пристигнаха в Калкута. Параходът за Хонконг вдигаше котва чак на обяд. Следователно Филиас Фог разполагаше с пет часа.

По план джентълменът трябваше да пристигне в индийската столица на 25 октомври, двадесет и три дни след напускането на Лондон, и той пристигна там в точно определения ден. Не беше нито спечелил, нито изгубил време. За съжаление двата спечелени дни от Лондон до Бомбай знаем как бяха изгубени в прекосяването на индийския полуостров, но вероятно Филиас Фог не съжаляваше за това.

Бележки

[1] „Рамаяна“ — древноиндийски епос на санскрит. Съставен към IV в. пр.Хр. Авторството му се приписва на легендарния поет Валмики. Състои се от 7 книги с около 24 хил. двустишия, посветени на подвизите на воина Рама. Заедно с „Махабхарата“ изиграва важна роля в литературната и културната история на Индия.

[2] Брахма е висше индуистко божество, най-абстрактното от триадата (санскр. Тримурти) Брахма-Вишну-Шива. Митът за него е разработен най-пълно в древноиндийския епос.

[3] Варанаси, или Бенарес — град в Азия, в Северна Индия, на река Ганг. 1,026 млн. жители. Индуистки и будистки културно-исторически център и място за поклонничество.

[4] Бенгалия, или Бенгал, Бангал — историческа област в Южна Азия, в района на долното течение и делтите на Ганг и Брахмапутра.