Жул Верн
Пътешествие около света за 80 дни (3)

Глава 3. В която започва разговор, който би могъл да струва скъпо на Филиас Фог

Филиас Фог бе напуснал къщата си в единадесет и половина и след като постави петстотин седемдесет и пет пъти десния си крак пред левия и петстотин седемдесет и шест пъти — левия си крак пред десния, той пристигна в Реформаторския клуб. Това беше просторна сграда, издигната на „Пал-Мал“^[1], чието построяване бе струвало повече от три милиона.

Филиас Фог отиде веднага в трапезарията, чиито девет прозореца гледаха към красива градина с дървета, които есента вече бе позлатила. Той зае обичайното си място, там, където приборите вече го чакаха. Обядът му се състоеше от предястие, варена риба, подправена с първокачествен „сос Рийдинг“^[2]; алено говеждо печено, украсено с гъби; сладкиш, пълнен със стръкчета ревен и зелено френско грозде; парче честърско краве сирене и всичко това, съпроводено от няколко чаши от този великолепен чай от билки, специално събрани за Реформаторския клуб.

В дванадесет и четиридесет и пет джентълменът стана и се отправи към големия салон, който представляваше разкошна стая, украсена с картини в богато декорирани рамки. Там един прислужник му подаде един неотворен „Таймс“, който Филиас Фог старателно разгърна с уверени движения, които показваха, че е овладял добре това трудно действие. Филиас Фог бе зает с четенето на този вестник до три часа и четиридесет и пет минути, а след него — с четенето на „Стандарт“ почти до вечеря. Това хранене протече при същите условия както обяда, като прибавим „кралски британски сос“.

В шест без двадесет джентълменът отново се появи в големия салон и потъна в четенето на „Морнинг Кроникъл“.

Половин час по-късно различни членове на Реформаторския клуб влизаха и се приближаваха към камината, където гореше огън от каменни въглища. Това бяха обичайните събеседници на господин Филиас Фог, които също като него бяха страстни играчи на вист: инженер Андрю Стюарт, банкерите Джон Съливан и Самюел Фалентен, производителят на бира Томас Фланаган, един от администраторите на Банк ъф Ингланд^[3] — Готие Ралф — всички богати и почитани дори и в този клуб, в който членуват висшите представители на индустрията и на финансите.

— Е, добре, Ралф, докъде стигна онази афера с кражбата? — попита Томас Фланаган.

— Ами банката няма да си получи парите — отговори Андрю Стюарт.

— Аз пък се надявам — каза Готие Ралф, — че ще хванем крадеца. Опитни полицейски инспектори бяха изпратени в Америка и Европа, във всички важни пристанища за товарене и разтоварване и на този господин ще му бъде трудно да се измъкне.

— Значи има описание на крадеца? — попита Андрю Стюарт.

— Първо, това не е крадец — отговори сериозно Готие Ралф.

— Как да не е крадец човек, който е откраднал петдесет и пет хиляди лири в банкноти (1 милион и 375 000 франка)^[4]?

— Не — отговори Готие Ралф.

— Тогава индустриалец ли е? — запита Джон Съливан.

— „Морнинг Кроникъл“ уверява, че е джентълмен.

Този, който отговори, бе не друг, а Филиас Фог, чиято глава се подаваше над куповете хартия около него. Едновременно с това Филиас Фог поздрави колегите си и те отговориха на поздрава му.

Случката, за която ставаше дума и която много вестници в Обединеното кралство разискваха разпалено, се бе разиграла преди три дни, на 29 септември. Една пачка банкноти, възлизаща на огромната стойност от петдесет и пет хиляди лири, бе взета от масата на главния касиер на Банк ъф Ингланд.

На тези, които изразяваха учудване, че такава кражба би могла да се извърши толкова лесно, Готие Ралф пестеливо обясняваше, че в същия момент касиерът се е занимавал с вписването на приходи от три шилинга и шест пенса и че човек не може да държи всичко под око.

Тук е уместно да отбележим това, което всъщност обяснява нещата по-добре, а именно, че това удивително учреждение Банк ъф Ингланд, изглежда, се грижи изключително много за достойнството на обществото. Без пазачи, без решетки! Златото, среброто, банкнотите са свободно изложени и така да се каже, на разположение на първия дошъл. Не би могла да се постави под съмнение почтеността на който и да е минаващ. Един от най-добрите наблюдатели на английските нрави дори разказва следното: в една от залите на банката, в която той се намирал един ден, имал интересната възможност да види от съвсем близо златно кюлче, тежащо от седем до осем фунта^[5] и оставено на масата на касиера. Той взел кюлчето, разгледал го, подал го на човека до него, той пък на следващия и така, докато от ръка на ръка стигнало чак до дъното на тъмния коридор и след половин час отново достигнало своето място, без дори касиерът да вдигне глава.

Но на 29 септември нещата не се случили съвсем по същия начин. Пачката банкноти не била върната и когато великолепният часовник, поставен в „drawing-office“^[6], оповестил в пет часа затварянето на офисите, на Банк ъф Ингланд не й останало нищо друго, освен да впише в сметката си за печалби и загуби — загуба от петдесет и пет хиляди лири.

Както следва, кражбата бе оповестена. Подбрани измежду най-опитните агенти и детективи бяха изпратени в главните пристанища — в Ливърпул, в Глазгоу, в Хавър, в Суец, в Бриндизи, в Ню Йорк и т.н., с обещанието, че при успех ще има награда от две хиляди лири (50 000 франка) и пет процента от намерената сума. Докато изчакваха сведенията от незабавно започналото разследване, тези инспектори имаха за задача внимателно да наблюдават всички пристигащи и заминаващи пътници.

Впрочем определено имаше основание да се предполага, както бе казано и в „Морнинг Кроникъл“, че крадецът не е част от нито един от групите крадци в Англия. На 29 септември един добре облечен господин с добри обноски и изтънчен вид бе забелязан да се разхожда в залата за плащанията, която бе сцена на кражбата. Разследването бе позволило да се направи точно описание на този джентълмен, описание, което веднага бе изпратено на всички детективи на Обединеното кралство и на континента. По-оптимистично настроените, сред които и Готие Ралф, мислеха, че имат основание да смятат, че крадецът няма да се измъкне.

Както може да се предположи, тази история бе на дневен ред в Лондон и в цяла Англия. Хората разговаряха, спореха разпалено за или против възможностите полицията да успее. Не е учудващ фактът, че членовете на Реформаторския клуб обсъждат същия въпрос, още повече поради факта, че един от подуправителите на банката бе сред тях.

Почитаемият Готие Ралф не искаше да се съмнява в резултатите от разследванията и мислеше, че предложената награда особено трябва да усили старанието и съобразителността на агентите. Но неговият колега Андрю Стюарт далеч не споделяше това доверие. Разговорът продължи между тези джентълмени, които бяха седнали на масата за вист — Стюарт пред Фланаган, Фалентен пред Филиас Фог. По време на играта участниците в нея не разговаряха, но между отделните части разговорът се оживяваше все повече.

— Продължавам да твърдя — каза Андрю Стюарт, — че шансът е на страната на крадеца, който сигурно е много опитен човек!

— Хайде, де! — отговори Ралф. — Няма нито една страна, в която той да може да се скрие.

— И таз добра!

— Къде искате да отиде?

— Не зная — отговори Андрю Стюарт, — но в крайна сметка светът е достатъчно голям.

— Някога беше… — изрече полугласно Филиас Фог. А после, като поднесе картите към Томас Фланаган, добави: — Ваш ред е да сечете, господине.

Разговорът спря по време на играта. Но скоро Андрю Стюарт го поде отново, като каза:

— Как така някога! Да не би случайно светът да е станал по-малък?

— Несъмнено — отговори Готие Ралф. — Аз споделям мнението на господин Фог. Светът стана по-малък, тъй като сега може да се прекоси десет пъти по-бързо, отколкото преди сто години. И именно това ще доведе до по-бързи резултати от разследванията във връзка с това, за което говорехме.

— А също така ще направи по-лесно бягството на крадеца!

— Ваш ред е да играете, господин Стюарт! — каза Филиас Фог.

Но недоверчивият Стюарт не беше убеден и след като партията свърши, каза:

— Трябва да признаем, господин Ралф, че вие доста шеговито казахте, че светът се е смалил! Ето защо сега обиколка на света се прави за три месеца…

— Само за осемдесет дни — каза Филиас Фог.

— Всъщност, господа — добави Джон Съливан, — осемдесет дни, откакто откриха „Великата индийска железница“ в участъка между Ротал и Алахабад^[7], и ето как разпределя времето „Морнинг Кроникъл“:

От Лондон до Суец през Мон Сени и Бриндизи, влак и пътнически кораб	7 дни
От Суец до Бомбай, пътнически кораб	13 дни
От Бомбай до Калкута, влак	3 дни
От Калкута до Хонконг (Китай), пътнически кораб	13 дни
От Хонконг до Йокохама (Япония), пътнически кораб	6 дни
От Йокохама до Сан Франциско, пътнически кораб	22 дни
От Сан Франциско до Ню Йорк, железница	7 дни
От Ню Йорк до Лондон, влак и пътнически кораб	9 дни
Общо	80 дни

— Да, осемдесет дни! — извика Андрю Стюарт, който по невнимание взе карта с коз. — Но като не се вземат предвид лошото време, променливите ветрове, корабокрушенията, излизането извън релси…

— Всичко е предвидено — отговори Филиас Фог, като продължи да играе, защото този път разговорът не спираше по време на играта.

— Дори и ако индийците или индианците задигнат релсите! — извика Андрю Стюарт. — Дори ако спират влаковете, ограбват вагоните, скалпират пътниците!

— Всичко е предвидено — потвърди Филиас Фог, който заигра с открити карти и добави: — Два коза.

Докато събираше картите, Андрю Стюарт, чийто ред беше да играе, каза:

— На теория имате право, господин Фог, но на практика…

— На практика също, господин Стюарт.

— Бих искал да видя как ще го направите.

— От вас зависи. Да заминем заедно.

— Опазил ме Господ! — извика Стюарт. — Но бих се обзаложил на четири хиляди лири (100 000 франка), че подобно пътуване, извършено при тези условия, е невъзможно.

— Напротив, твърде възможно е — отговори господин Фог.

— Е, добре, направете го!

— Около света за осемдесет дни?

— Да.

— Нямам нищо против.

— Кога?

— Веднага.

— Това е лудост! — извика Андрю Стюарт, който започваше да се засяга от настойчивостта на партньора си. — Хайде. По-добре да играем.

— Тогава раздайте отново — отговори Филиас Фог, — тъй като картите са раздадени неправилно.

Андрю Стюарт трескаво взе картите. После изведнъж ги остави на масата и каза:

— Е, добре, господин Фог, да, аз залагам четири хиляди лири!…

— Скъпи ми Стюарт — каза Фалентен, — успокойте се. Това е несериозно.

— Щом казвам, че се обзалагам — отговори Андрю Стюарт, — това винаги е сериозно.

— Така да бъде! — каза господин Фог. После се обърна към колегите си: — Имам двадесет хиляди лири (500 000 франка), депозирани при братята Баринг. Залагам ги доброволно…

— Двадесет хиляди лири! — извика Джон Съливан. — Двадесет хиляди лири, които може да загубите заради някакво непредвидено забавяне!

— Непредвидимостта не съществува — отговори просто Филиас Фог.

— Но, господин Фог, този срок от осемдесет дни е изчислен като минимално време!

— Дори и минималното време, употребено както трябва, е достатъчно за всичко!

— Но, за да не го просрочите, вие буквално трябва да скачате от влаковете в корабите и от корабите във влаковете!

— Буквално ще скачам.

— Хубава шега!

— Един порядъчен англичанин никога не се шегува, когато става дума за нещо толкова сериозно, колкото един облог — отговори Филиас Фог. — Обзалагам се на двадесет хиляди лири с този, който иска аз да обиколя света за осемдесет дни, или хиляда деветстотин и двадесет часа, или сто и петнадесет хиляди и двеста минути. Приемате ли?

— Приемаме — отговориха господата Стюарт, Фалентен, Съливан, Фланаган и Ралф, след като се разбраха помежду си.

— Добре — каза господин Фог. — Влакът от Дувър заминава в осем и четиридесет и пет. Ще хвана него.

— Още тази вечер? — попита Стюарт.

— Още тази вечер — отговори Филиас Фог. — Значи — добави той, като направи справка с едно джобно календарче, — тъй като днес е 2 октомври, аз трябва да се върна в Лондон, в този салон на Реформаторския клуб дори, в събота, на 21 декември в осем и четиридесет и пет вечерта. В противен случай двадесетте хиляди лири, които съм депозирал при братята Баринг, ще ви принадлежат наистина, господа. Ето чек за тази сума.

На място бе съставен и подписан от шестимата заинтересовани протокол за облога. Филиас Фог не трепна. Той със сигурност не се беше обзаложил, за да спечели, и бе заложил тези двадесет хиляди лири, а това бе половината от неговото състояние, защото предвиждаше, че може би щеше да е необходима останалата половина, за да доведе до успешен край тази трудна, дори неизпълнима задача. А противниците му се обзалагаха развълнувани не заради стойността на облога, а защото малко се колебаеха да водят борба при такива условия.

Удари седем часът. Предложиха на господин Фог да спрат играта на вист, за да може да се приготви за пътуването.

— Аз съм винаги готов! — отговори този равнодушен джентълмен и като раздаваше картите, добави: — Връщам каро. Ваш ред е, господин Стюарт.