Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1873 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
ПреводачГергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1873 година.[1]

Сюжет

В Лондон живее ескуайър[2] Филиас Фог, който се отличава с невероятна точност. Целият му ден е разчетен с всяка изминала минута, той не си позволява и най-малкото отклонение от приетата схема на живот. Закуска – посещение на клуба – игра на вист – завръщане у дома... и така от ден на ден.

Но изведнъж след желязната рутина всичко се променя. Филиас Фог уволнява слугите си и наема французина Жан Паспарту, весел, силен човек, който „търси мир и спокоен живот на слуга“. В същия ден Фог по време на игра на карти започва да спори с колегите си от клуба колко е лесно (в сравнение с предходния период) да се направи околосветско пътешествие. Един от вестниците в Лондон, дори пуска груб план на такова пътуване – само за осемдесет дни! За голяма изненада на своите колеги Филиас Фог сключва с тях залог от 20 000 паунда, че той ще обиколи целия свят за осемдесет дни. Новината за предстоящото пътешествие разтърсва Паспарту. Господарят му иска мир и спокойствие, а предлага да обиколи целия свят! Но послушно следва господаря си, и опитва всичко възможно, за да помогне на Фог да спечели залога.

Веднага след като пътуването на Филиас Фог започва, в Лондон става смел банков обир. Описанието на обирджията е известно и по цял свят агентите на Скотланд Ярд започват да следят за престъпника. За радост на един от агентите, някой си г-н Фикс, крадецът е намерен на борда на кораба, плаващ към Индия. Той е Филиас Фог! Фикс е наясно как хитро Фог е решил да прикрие следите си, изчезвайки от Англия под маската на „невероятно пътешествие“. И Фикс бърза да спре Фог да завърши пътуването за определеното време.

Нищо неподозиращият за това престъпление Филиас Фог с верния си Паспарту продължава невероятното си пътуване. За да обикалят света за 80 дни г-н Фог използва кораби, локомотиви, шейни с платна и дори слон! По време на пътуването си през Индия Филиас Фог спасява от смърт очарователната г-жа Ауда, която се присъединява към пътниците.

... Индийската джунгла, прериите на Северна Америка, бурните води на три океана, коварните машинациите на г-н Фикс, религиозните фанатици, войнствените индианци – всички са срещу смелия англичанин. Но с невероятно хладнокръвие господин Фог не само преодолява тези пречки, а намира и истинската любов ...

Маршрутът на обиколката

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. В България е издаден и под заглавието „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006)
  2. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб

Външни препратки

Глава 34. Паспарту има възможност да състави жестока, но може би все още неиздадена игрословица

Филиас Фог беше в затвора. Бяха го затворили в участъка на Ливърпулската митница и той трябваше да прекара нощта там, докато изчаква да го прехвърлят в Лондон.

При арестуването му Паспарту искаше да се хвърли върху детектива. Полицаите го задържаха. Госпожа Ауда, ужасена от грубата постъпка, не знаеше нищо и нищо не можеше да разбере. Паспарту й обясни положението. Господин Фог, този почтен и смел джентълмен, на когото тя дължеше живота си, беше задържан като крадец. Младата жена се възпротиви на това твърдение, сърцето й се възмути и очите й се напълниха със сълзи, когато видя, че не може да направи нищо, за да спаси своя спасител.

А Фикс беше задържал джентълмена, защото дългът му налагаше да го задържи, виновен или не. Съдът щеше да реши. И тогава на Паспарту му хрумна една мисъл, тази ужасна мисъл, че именно той е причината за цялото това нещастие! И наистина, защо беше скрил тази работа от господин Фог? Когато Фикс бе разкрил, че е полицейски инспектор и мисията, с която е натоварен, защо не предупреди господаря си? Ако той беше предупреден, несъмнено щеше да докаже на Фикс невинността си, щеше да му покаже, че греши. Или поне нямаше да превозва със себе си и на свои разноски този злополучен агент, чиято единствена грижа беше да го арестува, когато стъпи на британска земя. Мислейки за своите грешки, за непредпазливостта си, клетият младеж бе обзет от страшни угризения. Той плачеше, на човек му ставаше мъчно, като го види. Искаше да си разбие главата! Госпожа Ауда и той бяха останали под колоните на митницата въпреки студа. Нито единият, нито другият искаше да напусне това място. Искаха още веднъж да видят господин Фог.

А джентълменът бе напълно разорен, и то точно в момента, когато щеше да достигне целта си. Това арестуване го погубваше безвъзвратно. Беше пристигнал в Ливърпул в дванадесет без двадесет на 21 декември и до осем часа и четиридесет и пет минути, когато трябваше да се яви в Реформаторския клуб, оставаха още девет часа и петнадесет минути. А за да стигне до Лондон, му трябваха само шест.

Ако в този момент някой влезеше в килията на митницата, той би видял господин Фог неподвижен, седнал на дървена пейка, спокоен, невъзмутим. Не можеше да се каже, че е примирен, но този последен удар, поне привидно, не го беше разтърсил. Назряваше ли в него сдържан, ужасен гняв, който избухва в последния момент с неудържима сила? Не се знаеше, но Филиас Фог беше там, спокоен, чакащ… какво? Пазеше ли някаква надежда, вярваше ли още в успеха, дори когато вратата на този затвор е затворена след него?

Каквото и да си мислеше, господин Фог старателно бе поставил часовника си на една маса и гледаше как се местят стрелките. От устните му не се отронваше и дума, но погледът му беше странно неподвижен.

Във всеки случай положението беше страшно и за тези, които не можеха да прочетат мислите му, то се свеждаше до следното:

„Като честен човек Филиас Фог беше разорен. Като престъпник, той беше заловен.“

Идваше ли му мисълта да се спаси? Мислеше ли си дали има изход от тази килия? Мислеше ли си да избяга? Можеше да се допусне, тъй като по едно време той обиколи стаята, но вратата беше здраво затворена, а прозорецът имаше желязна решетка. Той седна отново и извади от портфейла си маршрута. На реда със следните думи: „21 декември, събота, Ливърпул“, той добави: „80-и ден, 11,40 сутринта“, и зачака.

Часовникът на митницата удари един часа. Господин Фог установи, че часовникът му избързва с две минути.

Ако приемем, че сега се качи в някой експрес, той все още можеше да пристигне в Лондон в Реформаторския клуб преди осем и четиридесет и пет вечерта. Челото му леко се сбърчи…

В два часа и тридесет и три минути навън се чу шум от отварящи се врати. Отличиха се гласовете на Паспарту и на Фикс.

Погледът на Филиас Фог заблестя за миг.

Вратата на килията се отвори и той видя госпожа Ауда, Паспарту и Фикс да се спускат към него. Фикс беше останал без въздух, с разчорлени коси! Не можеше да говори!

— Господине — промълви той, — господине… извинете… злощастна прилика… крадецът е задържан преди три дни… вие… свободен!

Филиас Фог беше свободен! Той пристъпи към детектива. Погледна го право в очите и с най-бързото движение, което някога е правил и нямаше да повтори никога повече, издърпа ръцете си назад и после, с автоматична точност, стовари двата си юмрука върху нещастния детектив.

— Добър удар! — извика Паспарту и си позволи да добави една жестока игрословица, достойна за французин: „По дяволите! Ето това се казва добро приложение на английското юмручно право!“

Фикс, повален, не каза и дума. Беше си получил заслуженото. Скоро господин Фог, госпожа Ауда и Паспарту напуснаха митницата. Те скочиха в един файтон и след няколко минути пристигнаха на гарата на Ливърпул.

Филиас Фог попита дали скоро има експрес за Лондон.

Беше два и четиридесет. Експресът беше заминал преди тридесет и пет минути.

Тогава Филиас Фог поръча специален влак. Имаше няколко бързи локомотива, готови за път. Но поради изискванията, които услугата налагаше, специалният влак не можеше да напусне гарата преди три часа.

След като обеща на машиниста награда, Филиас Фог летеше към Лондон в компанията на младата жена и верния му прислужник. Трябваше да изминат разстоянието от Ливърпул до Лондон за пет часа и половина и това беше възможно, когато линията е свободна по целия път. Но се наложи да спират и когато джентълменът пристигна на гарата, всички часовници на Лондон показваха девет без десет.

След като обиколи света, Филиас Фог бе закъснял с пет минути!

Беше загубил.