Жул Верн
Пътешествие около света за 80 дни (35)

Глава 35. Паспарту не чака повторно нареждане от господаря си

На следващия ден жителите на „Савил роу“ щяха да са много изненадани, ако някой им кажеше, че господин Фог се е настанил отново в жилището си. Всички врати и прозорци бяха затворени. Външно нищо не се бе променило.

И наистина, след като напусна гарата, Филиас Фог нареди на Паспарту да купи някои провизии и се прибра вкъщи.

Джентълменът бе понесъл този удар с обичайното си равнодушие. Разорен! И то заради този глупав полицейски инспектор! След като така уверено се бе движил по маршрута, след като преодоля хиляди препятствия и не се изплаши от хилядите опасности, след като бе намерил и време да извърши някоя добрина по пътя си, най-накрая да се провали заради грубата постъпка, която не можеше да предвиди и срещу която беше безсилен. Това бе ужасно! От значителната сума, с която замина, сега беше останала нищожна част. Богатството му се състоеше вече само от двадесетте хиляди лири, депозирани при братята Баринг. Той ги дължеше на приятелите си от Реформаторския клуб. След всички направени разходи, дори и да беше спечелил облога, той несъмнено не би станал по-богат. А и вероятно той не се беше обзаложил, за да забогатее. Той беше от онези, които се обзалагат за чест. Но сега загубеният облог го разоряваше напълно. Той бе взел решение. Знаеше какво трябва да направи.

Една стая от къщата на „Савил роу“ бе предназначена за госпожа Ауда. Младата жена беше отчаяна. По някои думи, които бе изрекъл господин Фог, тя беше разбрала, че той обмисля някакъв план.

В действителност се знае, че понякога англичаните пристъпват към злощастни крайности, когато си втълпят нещо. Ето защо Паспарту незабелязано наблюдаваше господаря си.

Но най-напред почтеният мъж се качи в стаята си и угаси фенера, който светеше от осемдесет дни. В пощенската кутия бе намерил бележка от компанията за светилен газ и си помисли, че е крайно време да прекрати този разход, за който той носеше отговорност.

Нощта мина. Господин Фог си легна, но дали спа? Госпожа Ауда не можа да си намери място. Паспарту пък пази като куче пред вратата на господаря си.

На следващия ден господин Фог го повика и му каза накратко да се погрижи за закуската на госпожа Ауда. За себе си искаше само чай и препечена филия хляб. Госпожа Ауда трябваше да го извини, че не обядва и вечеря с нея, тъй като бил зает с уреждане на работите си. Нямаше да слиза. Чак вечерта щеше да помоли госпожа Ауда да го приеме за малко.

Паспарту разбра каква беше дневната програма и оставаше само да се съобрази с нея. Той виждаше, че господарят му е все така равнодушен, и не се решаваше да напусне стаята му. Сърцето му се късаше, изпитваше силни угризения, тъй като повече от всеки друг се обвиняваше за тази непоправима катастрофа! Ако беше предупредил господин Фог, ако му беше разкрил плановете на агент Фикс, господин Фог със сигурност нямаше да води със себе си Фикс чак до Ливърпул и тогава… Паспарту не можа да се сдържи.

— Господарю! Господин Фог! — извика той. — Прокълнете ме. Аз съм виновен, че…

— Не обвинявам никого — отговори Филиас Фог напълно спокойно. — Вървете.

Паспарту напусна стаята, отиде да потърси младата жена и я запозна с намеренията на господаря си.

— Госпожо — добави той, — нищо не мога да направя, нищо! Нямам никакво влияние върху господаря ми. Може би вие…

— Какво влияние бих имала аз — отговори госпожа Ауда. — Господин Фог не се влияе от никого! Разбра ли той изобщо колко безкрайна е признателността ми към него! Разбра ли някога сърцето ми!… Приятелю, не бива да го оставяме и за миг. Казвате, че иска да говори с мен тази вечер?

— Да, госпожо. Несъмнено става въпрос за уреждането на вашето положение в Англия.

— Ще почакаме — отговори младата жена и се замисли.

През този неделен ден къщата на „Савил роу“ изглеждаше необитаема и за първи път, откакто живееше в този дом, Филиас Фог не отиде в клуба, когато кулата на парламента удари единадесет и половина.

И защо да отива в Реформаторския клуб? Приятелите му не го чакаха вече там. Тъй като предната вечер в тази фатална събота, 21 декември, в осем и четиридесет и пет Филиас Фог не се беше появил в салона на Реформаторския клуб, облогът му беше загубен. Дори не беше необходимо да ходи в банката, за да изтегли сумата от двадесет хиляди лири. Противниците му държаха в ръцете си чек, подписан от него, и трябваше само да отидат при братята Баринг, за да бъдат преведени на тяхна сметка двадесетте хиляди лири.

Господин Фог нямаше защо да излиза и не излезе. Остана в стаята си и подреди нещата си. Паспарту не спря да се изкачва и слиза по стълбите на къщата на „Савил роу“. Времето беше спряло за горкия младеж. Той подслушваше пред вратата на стаята на господаря си и дори не мислеше, че така постъпва недискретно! Гледаше през дупката на ключалката и си мислеше, че има право на това! Във всеки един момент Паспарту се боеше да не се случи нещо лошо. Понякога мислеше за Фикс, но мисленето му вече се бе променило. Той вече не се сърдеше на полицейския инспектор. Фикс, както и всички останали, се беше излъгал относно Филиас Фог и когато го преследваше и го арестува, той просто беше изпълнил дълга си, докато самият той… Тази мисъл го съсипваше и Паспарту се чувстваше най-нещастният човек на земята.

Когато най-накрая Паспарту се почувства твърде нещастен, че е сам, той почука на врата на госпожа Ауда, влезе в стаята й, седна в един ъгъл, без да продума, и погледна младата жена, която все още беше замислена.

Към седем и половина вечерта господин Фог изпрати да попитат госпожа Ауда дали може да го приеме и малко след това младата жена и той се озоваха сами в стаята.

Филиас Фог взе стол и седна близо до камината, срещу госпожа Ауда. Лицето му не показваше никакво вълнение. Фог при завръщането беше абсолютно същият като Фог при заминаването. Същото спокойствие, същото равнодушие.

Около пет минути не каза и дума. После вдигна очи към госпожа Ауда:

— Госпожо — каза той, — ще ми простите ли, че ви доведох в Англия?

— Аз ли, господин Фог! — отговори госпожа Ауда и сърцето й подскочи.

— Позволете ми да довърша — продължи господин Фог. — Когато ми хрумна мисълта да ви отведа далеч от мястото, станало толкова опасно за вас, аз бях богат и мислех да ви предложа част от моето състояние. Щяхте да живеете щастливо и свободно. Сега съм разорен.

— Знам това, господин Фог — отговори младата жена, — и на свой ред ще ви попитам: Ще ми простите ли, че ви последвах и че може би, кой знае, спомогнах за вашето разоряване, като ви забавих?

— Госпожо, вие не можехте да останете в Индия и можехте да се спасите само ако се отдалечите достатъчно, за да не могат онези фанатици да ви заловят пак.

— Господин Фог — каза госпожа Ауда, — не ви ли стига, че ме спасихте от ужасна смърт, а мислите, че сте длъжен да уредите живота ми и в чужбина?

— Да, госпожо — отговори Фог, — но събитията се обърнаха срещу мен. И все пак можете да разполагате с това, което ми е останало.

— Ами вие, господин Фог, какво ще стане с вас? — попита госпожа Ауда.

— Аз, госпожо — отговори кратко джентълменът, — аз не се нуждая от нищо.

— Как си представяте, господине, това, което ви очаква?

— Както подобава за случая — отговори господин Фог.

— Във всеки случай — продължи госпожа Ауда — бедността няма да достигне човек като вас. Вашите приятели…

— Нямам приятели, госпожо.

— Роднините ви…

— Вече нямам роднини.

— Мъчно ми е за вас тогава, господин Фог, тъй като уединеният живот е тъжно нещо. Да не можете да изплачете мъката си пред никого. Хората казват, че споделеното нещастие е по-малко нещастие!

— Така казват, госпожо.

— Господин Фог — каза тогава госпожа Ауда, която стана и подаде ръка на джентълмена, — искате ли да бъда ваша близка и приятелка? Искате ли ме за жена?

При тези думи господин Фог също се изправи. Очите му проблеснаха необичайно, устните му потрепериха. Госпожа Ауда го гледаше. Искреността, откровеността, твърдостта и нежността на тези хубави очи, на тази благородна дама, която е готова на всичко, за да спаси този, на когото дължи всичко, първо го учудиха, а после го развълнуваха. Той затвори очи за миг, сякаш за да предотврати проникването на този поглед по-навътре… Когато ги отвори, каза просто:

— Обичам ви! Да, наистина, кълна се в най-святото на света, обичам ви и целият съм ваш!

— Ах! — извика госпожа Ауда и сложи ръка на сърцето си.

Позвъниха на Паспарту. Той дойде веднага. Господин Фог все още държеше ръката на госпожа Ауда в своята. Паспарту разбра всичко и широкото му лице грейна като изгряващо слънце в тропически район.

Господин Фог го попита дали няма да е много късно да отиде да предупреди преподобния Самуел Уилсон от енорията Мари льо Боне.

Паспарту се усмихна широко.

— Никога не е твърде късно — каза той.

Беше едва осем и пет.

— Ще бъде утре, понеделник! — каза той.

— За утре, понеделник? — попита господин Фог, като погледна младата жена.

— За утре, понеделник! — отговори госпожа Ауда.

Паспарту излезе тичешком.