Жул Верн
Пътешествие около света за 80 дни (16)

Глава 16. Фикс се преструва, че не знае какво му говорят

„Рангун“, единият от параходите, които Полуостровната и Източна компания използват за обслужване на линиите във водите на Китай и Япония, беше от желязо, с перка, с водоизместимост хиляда седемстотин и седемдесет тона и мощност на двигателите четиристотин конски сили. Равняваше се на „Монголия“ по скорост, но не и по комфорт. Ето защо Филиас Фог не можа да настани госпожа Ауда така добре, както би желал. Но пък ставаше въпрос само за три хиляди и петстотин мили, или единадесет-дванадесет дни път, а и младата пътничка не се оказа капризна.

През първите дни на това пътуване госпожа Ауда се запозна по-отблизо с Филиас Фог. Във всеки удобен случай тя му засвидетелстваше най-голяма признателност. Равнодушният джентълмен я слушаше поне на вид с изключително хладна сдържаност, без нито гласът му, нито жестовете му да разкриват и най-леко вълнение. Той се стараеше на младата жена да не й липсва нищо. В определени часове идваше при нея ако не да разговаря, то поне да я слуша. Към нея той се отнасяше с безупречна учтивост, но с грациозността и непредвидимостта на автомат, чиито действия са специално съобразени за тази цел. Госпожа Ауда не знаеше много какво да мисли, но Паспарту малко й беше разяснил ексцентричния характер на господаря си. Той й бе разказал какъв облог водеше този джентълмен по света. Госпожа Ауда се беше усмихнала. Но в крайна сметка тя дължеше живота си на него и спасителят й нямаше да изгуби нищо, ако тя се отнася към него като към свой благодетел.

Госпожа Ауда потвърди това, което водачът бе разказал за трогателния й живот. Тя наистина произхождаше от едно от първите индуски племена. Няколко индуски търговци натрупали голямо състояние в Индия с търговията с памук. Единият от тях, сър Джеймс Джеджибхой, бе получил благородническа титла от английското правителство, а госпожа Ауда беше роднина на този богаташ, който живееше в Бомбай. Тя дори възнамеряваше да отиде при уважаемия Джеджих в Хонконг, братовчед на сър Джеджибхой. Ще намери ли подслон и подкрепа при него? Не знаеше. Господин Фог й отговаряше, че не бива да се безпокои и че всичко ще се подреди с математическа точност! Така казваше той.

Разбираше ли младата жена този израз? Не се знае. Големите й очи, „бистри като свещените хималайски езера“, се взираха в очите на господин Фог! Но строгият Фог, по-затворен от всякога, не беше изобщо човекът, който ще се хвърли в тези езера.

Първата половина от пътуването на „Рангун“ мина чудесно. Времето беше благоприятно. Цялата тази част от огромния залив, който моряците наричат „прегръдката на Бенгалия“, се оказа благоприятна за придвижването на парахода. „Рангун“ скоро стигна Големия Андаман, най-големия от групата острови. Живописната планина Седъл Пийк, висока две хиляди и четиристотин стъпки, отдалече ориентираше моряците.

Минаха доста близо до брега. Дивите папуаси от острова изобщо не се появиха. Те стоят на най-ниското стъпало на човечеството, но незаслужено ги обвиняват в човекоядство.

Панорамата към тези острови е великолепна. Огромни гори от латани, бамбук, индийски орех, тека, гигантски мимози, дървоподобни папрати покриваха на преден план местността, а отзад красиво се очертаваха планините. Бреговете изобилстват с ценните морски лястовици, които са предпочитано ястие в Небесната империя. Но цялата тази разнообразна гледка, която Адаманските острови предлагат, се скри след малко и „Рангун“ бързо се отправи към протока Малака, откъдето трябваше да навлезе в китайските морета.

Какво правеше през това време инспектор Фикс, така злощастно въвлечен в едно околосветско пътуване? На тръгване от Калкута той даде нареждания да му бъде изпратена в Хонконг заповедта за арестуване, когато най-сетне пристигне. После, без да бъде забелязан от Паспарту, той успя да се качи на борда на „Рангун“, като се надяваше да скрие присъствието си до пристигането на парахода. И наистина щеше да е трудно да обясни защо е на кораба, без да предизвика подозренията на Паспарту, който си мислеше, че е в Бомбай. Но по силата на обстоятелствата той трябваше да поднови запознанството си с почтения младеж. Как ли? Ще видим.

Всички надежди, всички желания на полицейския инспектор сега бяха насочени единствено към Хонконг, тъй като параходът спираше за съвсем кратко в Сингапур, за да може да направи нещо в този град. Трябваше да арестува крадеца в Хонконг или пък той да му се изплъзне, така да се каже, окончателно.

Хонконг беше английско владение, но последното по пътя. Отвъд него Китай, Япония, Америка щяха да предложат почти сигурно убежище на господин Фог. Ако в Хонконг най-накрая се сдобие със заповедта за арестуване, която очевидно пътуваше след него, Фикс щеше да задържи Фог и да го предаде в ръцете на местната полиция. Нищо сложно. Но след Хонконг само заповед за задържането му нямаше да е достатъчна. Щеше да е необходим и документ за екстрадиране. Щяха да последват закъснения, бавене, пречки от всякакъв характер, от които негодникът щеше да се възползва, за да избяга окончателно. Ако операцията в Хонконг бе неуспешна, щеше да е невъзможно или поне твърде трудно да се постигне някакъв успех.

„И така значи — повтаряше си Фикс през дългите часове, които прекарваше в каютата си, — или заповедта ще бъде в Хонконг и ще задържа моя човек, или няма да бъде там и този път на всяка цена ще трябва да забавя отпътуването му! Провалих се в Бомбай, провалих се и в Калкута! Ако пропусна шанса си и в Хонконг, край с мен! Трябва да успея на всяка цена. Но по какъв начин да забавя, ако се налага, отпътуването на проклетия Фог?“

В краен случай Фикс бе твърдо решен да признае всичко на Паспарту, да му разкрие на какъв господар служи, а той със сигурност не беше негов съучастник. След като разбере това, Паспарту щеше да се страхува да не бъде посрамен и той и несъмнено щеше да застане на негова страна. Но това беше рисковано и Фикс щеше да прибегне до този вариант, ако нямаше друг начин. Ако Паспарту кажеше и една-единствена дума на господаря си, всичко щеше да пропадне безвъзвратно.

Полицейският инспектор бе изключително затруднен и в този момент присъствието на госпожа Ауда в компанията на Филиас Фог на борда на „Рангун“ му предостави нови възможности.

Коя беше тази жена? При какви обстоятелства бе станала спътница на Фог? Очевидно те се бяха срещнали между Бомбай и Калкута. Но къде точно на полуострова? Случайността ли беше срещнала Филиас Фог и младата пътничка? А пътуването през Индия да не би да е предприето от този джентълмен с цел да се срещне с тази очарователна личност? Защото тя наистина беше очарователна! Фикс добре я беше разгледал в съдебната зала в Калкута.

Ясно до каква степен бе заинтригуван агентът. Той се запита дали в цялата тази работа не се криеше някое престъпно отвличане. Да! Сигурно беше така! Тази идея се загнезди в главата на Фикс и той си направи извод каква полза може да извлече от това обстоятелство. Омъжена или не, тази жена беше отвлечена и в Хонконг беше възможно да създаде на похитителя такива затруднения, че да не може да се измъкне на каквато и да е цена.

Но не трябваше да се чака пристигането на „Рангун“ в Хонконг. Този Фог имаше омразния навик да се прехвърля от кораб на кораб и преди да е направено каквото и да било, той можеше да е вече далече.

Важното бе да се предупредят английските власти и да се извести идването на „Рангун“ преди самото пристигане. Впрочем нямаше нищо по-лесно от това, тъй като параходът зареждаше в Сингапур, а Сингапур е свързан с китайския бряг с телеграфна връзка.

Все пак, преди да действа и за да се застрахова по някакъв начин, Фикс реши да разпита Паспарту. Той знаеше, че не е трудно да накара това момче да говори, и реши да спре да се крие, както беше правил досега. А и нямаше време за губене. Беше 30 октомври и на другия ден „Рангун“ трябваше да пристигне в Сингапур.

И така, този ден Фикс излезе от каютата си и се качи на палубата с намерение да заговори Паспарту „първи“, като се направи на крайно изненадан. Паспарту се разхождаше в предната част и инспекторът се втурна към него с думите:

— Вие? На „Рангун“!

— Господин Фикс на борда! — отговори Паспарту, напълно изненадан, като позна спътника си от „Монголия“. — Какво…? Оставих ви в Бомбай, а сега ви срещам на път за Хонконг! И вие ли обикаляте света?

— Не, не — отговори Фикс — мисля да остана в Хонконг поне за няколко дни.

— А! — каза Паспарту, който за миг се учуди. — Но как не съм ви забелязал досега след тръгването от Калкута?

— Да ви кажа честно, не се чувствах добре… морска болест… Лежах си в каютата… Бенгалският залив не ми понася така добре, както Индийският океан. А господарят ви, господин Филиас Фог?

— Чувства се отлично и се движи точно по разписание! А, господин Фикс, вие не знаете, но ние сме с една млада дама.

— Млада дама? — отговори агентът, преструвайки се, че не разбира за какво говори събеседникът му.

Но Паспарту скоро му разказа историята. Разказа му за произшествието в пагодата в Бомбай, за купуването на слона за две хиляди лири, за историята със сати, за отвличането на Ауда, за присъдата на съда в Калкута, за освобождаването под гаранция. Фикс, на когото последните премеждия му бяха известни, се правеше, че не знае нищо, а Паспарту се увличаше да разказва все повече своите приключения пред събеседник, който проявяваше такъв голям интерес.

— Но в крайна сметка — попита Фикс, — вашият господар възнамерява ли да отведе младата дама в Европа?

— Не, не, господин Фикс! Ние просто ще я предадем на грижите на един неин роднина, богат търговец в Хонконг.

„Нищо не се получава!“ — каза си детективът, като криеше разочарованието си.

— Чашка джин, господин Паспарту?

— На драго сърце, господин Фикс. Поне можем да пийнем за срещата ни на „Рангун“!