Жул Верн
Пътешествие около света за 80 дни (2)

Глава 2. Паспарту е убеден, че е открил своя идеал

„Честна дума — каза си Паспарту, малко слисан в първия момент, — онези типове при мадам Тюсо^[1] са толкова живи, колкото и новият ми господар!“

По време на кратката си среща с Филиас Фог Паспарту бързо, но внимателно бе разгледал бъдещия си господар. Това беше мъж на около четиридесет години, с благородно и хубаво лице, висок и строен, с руса коса и бакенбарди, с гладко чело без бръчки на слепоочията, по-скоро блед и с прекрасни зъби. Той, изглежда, притежаваше това, което физиономистите наричат „спокойно изражение“ — отличителен белег на тези, които повече работят, отколкото шумят. Спокоен, флегматичен, с открит поглед и почти непримигващ, той беше същински пример за онези хладнокръвни англичани, които се срещат доста често в Обединеното кралство. Анжелика Кауфман бе възпроизвела чудесно под четката си тяхното леко академично поведение. Предвид различните аспекти на съществуването му, този джентълмен създаваше впечатлението за много уравновесен човек във всяко отношение, абсолютно спокоен, безпогрешен като хронометър на Льороа или на Ърншоу. В действителност Филиас Фог бе олицетворение на точността и това ясно „изразяваха“ краката и ръцете му, тъй като при хората, както и при животните, крайниците изразяват страстите.

Филиас Фог беше от хората, отличаващи се с математическа точност, които, без да бързат никога и винаги в готовност, пестят крачките и движенията си. Той не правеше и крачка в повече, като избираше винаги най-краткия път. Той никога не поглеждаше излишно в тавана. Не си позволяваше нито един ненужен жест. Никой никога не го бе видял развълнуван или обезпокоен. Той изобщо не бързаше, но пристигаше винаги навреме. Хората обаче бяха разбрали, че живее сам, без да поддържа никакви социални контакти, така да се каже. Той знаеше, че трябва да се съобразява с търканията в живота, а тъй като търканията изискват време, той не влизаше в противоречие с никого.

Жан, наречен Паспарту, един истински французин от Париж, от пет години живееше в Англия и работеше в Лондон като камериер и напразно бе търсил господар, към когото да се привърже.

Паспарту изобщо не беше като Фронтен или Маскарий, които с изправени рамене и вирнати носове, с уверени и равнодушни погледи представляват просто едни смешници. Не. Паспарту беше сериозно момче, с приятно излъчване, с леко изпъкнали устни, винаги готови да вкусят или помилват, мило и услужливо създание с добродушно кръгло лице, каквото обичаме нашите приятели да имат. Той беше със сини очи, свеж тен, доста заоблено лице, което му позволяваше сам да вижда бузите си, широкоплещест, силен и здрав. Притежаваше херкулесова сила, която заниманията, произтичащи от неговата младост, бяха развили внушително. Кестенявите му коси бяха леко разрошени. Ако скулпторите от древността познаваха осемнадесет начина да подредят косите на Минерва, Паспарту познаваше само един за подреждане на своите — три замаха с гребена и прическата вече беше готова.

И най-елементарното благоразумие не позволяваше да се каже, че експанзивният характер на това момче ще си пасне с този на Филиас Фог. Можеше ли Паспарту да бъде този изрядно точен прислужник, който беше нужен на неговия господар? Времето щеше да покаже. Както вече знаем, след безпътната младост сега той се стремеше към покой. След като бе чул да хвалят английската подреденост и пословичната студенина на джентълмените, той дойде да търси щастието си в Англия. Но досега късметът не му се бе усмихнал. Не бе успял да се установи никъде. Бе сменил десет къщи. Всичките им обитатели бяха странни, непостоянни търсачи на приключения, които постоянно сменят местожителството си, а това не допадаше на Паспарту. Последният му господар, младият лорд Лонгсфери, член на Парламента, често се прибираше в дома си на гърба на някой полицай след прекарана нощ в заведенията на „Хей Маркет“. Тъй като Паспарту желаеше най-вече да уважава своя господар, той си позволи няколко почтителни забележки, но те не бяха приети добре и напусна. Междувременно той разбра, че Филиас Фог търси прислужник. Поразпита за този джентълмен. Човек, чието съществувание беше толкова подредено, човек, който никога не нощува извън дома си, който не пътува, който не отсъства нито ден дори, можеше единствено да му хареса. Той се представи и бе приет при обстоятелствата, които вече са ни известни.

Точно в единадесет и половина Паспарту се озова сам в къщата на „Савил роу“. Той веднага започна да я разглежда. Обходи я от избата до тавана. Тази чиста, подредена, строга пуританска къща, добре организирана, що се отнася до обслужването, му хареса. Тя му заприлича на красива черупка на охлюв, на една осветена и отоплена с газ черупка, тъй като светилният газ там бе достатъчен за всички нужди от светлина и топлина. Паспарту без проблем откри на втория етаж стаята, предназначена за него. Допадна му. Електрически звънци и акустични тръби я свързваха с апартаментите от приземния и първия етаж. Часовникът върху камината вървеше точно с часовника от спалнята на Филиас Фог и двата механизма удряха в един и същи момент, в една и съща секунда.

„Харесва ми, харесва ми!“ — каза си Паспарту.

Той забеляза също, че в стаята му, над часовника, виси бележка. Това беше програмата за всекидневната работа. Той четеше всички подробности от обслужването. Чаят и препечените филийки — в осем и двадесет и три, водата за бръснене — в девет часа и тридесет и седем минути, прическата — в десет без двадесет, и т.н. — от осем часа сутринта, постоянен час, в който става Филиас Фог, до единадесет и половина, час, в който той напуска къщата, за да отиде да обядва в Реформаторския клуб. После от единадесет и половина сутринта до полунощ, когато си лягаше подреденият джентълмен, всичко беше отбелязано, предвидено, установено. Паспарту изпита радост, докато разглеждаше тази програма и запаметяваше различните й части в съзнанието си.

Що се отнася до гардероба на господина, то той беше твърде добре подреден и чудесно организиран. Всеки панталон, горна дреха или жилетка носеха пореден номер, въведен във входящ и изходящ дневник и посочващ датата, на която според сезона тези дрехи би трябвало да бъдат облечени. Същото се отнасяше и за обувките.

Накратко, тази къща на „Савил роу“, която някога по времето на прочутия, но лекомислен Шеридан сигурно е била храм на безредието, сега беше удобно обзаведена и предлагаше голям комфорт. Нямаше библиотека, нямаше книги, които биха били безполезни за господин Фог, тъй като Реформаторският клуб предлагаше на негово разположение две библиотеки, едната — филологическа, а другата — посветена на правото и политиката. В спалнята имаше средна на големина желязна каса, чиято конструкция я предпазваше както от пожар, така и от кражба. Нямаше нито едно оръжие в къщата — нито ловно сечиво, нито военно. Всичко тук говореше за миролюбиви привички.

След като подробно разгледа жилището, Паспарту потри ръце, лицето му разцъфна в усмивка и той радостно повтори:

„Харесва ми! Ето работа за мен! Господин Фог и аз ще се разбираме отлично! Той е точен човек и е домашар! Истински робот! Е, аз нямам нищо против, че ще служа на робот!“