Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1873 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
ПреводачГергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1873 година.[1]

Сюжет

В Лондон живее ескуайър[2] Филиас Фог, който се отличава с невероятна точност. Целият му ден е разчетен с всяка изминала минута, той не си позволява и най-малкото отклонение от приетата схема на живот. Закуска – посещение на клуба – игра на вист – завръщане у дома... и така от ден на ден.

Но изведнъж след желязната рутина всичко се променя. Филиас Фог уволнява слугите си и наема французина Жан Паспарту, весел, силен човек, който „търси мир и спокоен живот на слуга“. В същия ден Фог по време на игра на карти започва да спори с колегите си от клуба колко е лесно (в сравнение с предходния период) да се направи околосветско пътешествие. Един от вестниците в Лондон, дори пуска груб план на такова пътуване – само за осемдесет дни! За голяма изненада на своите колеги Филиас Фог сключва с тях залог от 20 000 паунда, че той ще обиколи целия свят за осемдесет дни. Новината за предстоящото пътешествие разтърсва Паспарту. Господарят му иска мир и спокойствие, а предлага да обиколи целия свят! Но послушно следва господаря си, и опитва всичко възможно, за да помогне на Фог да спечели залога.

Веднага след като пътуването на Филиас Фог започва, в Лондон става смел банков обир. Описанието на обирджията е известно и по цял свят агентите на Скотланд Ярд започват да следят за престъпника. За радост на един от агентите, някой си г-н Фикс, крадецът е намерен на борда на кораба, плаващ към Индия. Той е Филиас Фог! Фикс е наясно как хитро Фог е решил да прикрие следите си, изчезвайки от Англия под маската на „невероятно пътешествие“. И Фикс бърза да спре Фог да завърши пътуването за определеното време.

Нищо неподозиращият за това престъпление Филиас Фог с верния си Паспарту продължава невероятното си пътуване. За да обикалят света за 80 дни г-н Фог използва кораби, локомотиви, шейни с платна и дори слон! По време на пътуването си през Индия Филиас Фог спасява от смърт очарователната г-жа Ауда, която се присъединява към пътниците.

... Индийската джунгла, прериите на Северна Америка, бурните води на три океана, коварните машинациите на г-н Фикс, религиозните фанатици, войнствените индианци – всички са срещу смелия англичанин. Но с невероятно хладнокръвие господин Фог не само преодолява тези пречки, а намира и истинската любов ...

Маршрутът на обиколката

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. В България е издаден и под заглавието „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006)
  2. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб

Външни препратки

Глава 27. Паспарту слуша с двадесет мили в час лекция за мормоните

През нощта на 5-и срещу 6 декември влакът пропътува около петдесет мили на югоизток. После измина още толкова на североизток, приближавайки все повече към Соленото езеро.

Към девет часа сутринта Паспарту излезе на мостчето, за да поеме глътка въздух. Времето беше студено, небето — сиво, но вече не валеше сняг. Слънчевият кръг, уголемен от мъглата, изглеждаше като огромна златна монета и Паспарту се бе заел да изчисли стойността й в лири стерлинги. И тогава появата на една доста странна личност го откъсна от полезното му занимание.

Тази личност, която се бе качила във влака на гара Елко, бе висок мъж, много мургав, с черни мустаци, черни чорапи, черна копринена шапка, черна жилетка, черен панталон, бяла вратовръзка и ръкавици от кожа. Приличаше на пастор. Той вървеше от единия край на влака до другия и на вратата на всеки вагон залепяше някаква бележка, написана на ръка.

Паспарту се приближи и прочете върху една от тези бележки, че почитаемият старейшина Уилям Хич, мормонски проповедник, ще се възползва от присъствието си във влак №48 и от единадесет часа на обяд ще изнесе лекция върху мормонството във вагон №117. Канеше всички заинтересовани джентълмени да се посветят в тайнството на религията на „Светците от последния ден“.

— Със сигурност ще отида — каза си Паспарту, който не знаеше нищо друго за мормоните, освен че в основата на мормонското общество стои многоженството.

Новината се разпространи бързо във влака, в който имаше около стотина пътници. От тях най-много тридесет бяха привлечени от лекцията и в единадесет часа бяха заели места във вагон №117. Паспарту беше на първия ред. Нито господарят му, нито Фикс бяха счели за нужно да се обезпокоят и да дойдат.

В уреченото време старейшината Уилям Хич стана и доста раздразнено, сякаш някой му беше противоречил още в самото начало, извика:

— Аз ви заявявам, че Джо Смит е мъченик, че брат му Хирам е мъченик и че преследванията на правителството на Съединените щати срещу пророците ще превърнат Бригам Янг[1] също в мъченик! Кой смее да твърди противното?

Никой не се осмели да противоречи на проповедника, чиято екзалтираност някак противоречеше с иначе спокойното му лице. Но несъмнено ядът му се дължеше на факта, че в момента мормонството бе подложено на тежки изпитания. И наистина, макар и доста трудно, правителството на Съединените щати понамали броя на тези независими фанатици. То стана господар на Юта и го бе подложило на законите на Съединените щати, след като хвърли в затвора Бригам Янг, обвинен в неподчинение и многоженство. Оттогава последователите на пророка бяха удвоили усилията си и докато очакваха момента на действие, те оборваха исканията на Конгреса само с думи.

Явно беше, че старейшината Уилям Хич търсеше нови съмишленици дори и във влака.

И той разказа, като правеше по-вълнуващ разказа си с повишаване на гласа и резки ръкомахания, историята на мормонството от библейски времена: как в Израел един мормонски пророк от племето на Йосиф написал аналите на новата религия и ги завещал на сина си Мором; как след много векове Джоузеф Смит-младши, фермер от щата Върмонт, превел ценната книга, написана с египетски йероглифи, и се обявил за мистичен пророк през 1825 г.; как накрая му се явил небесен пратеник в една озарена от светлина гора и му предал божиите летописи.

В този момент няколко незаинтригувани от историческия преглед на проповедника напуснаха вагона. Но Уилям Хич продължи да разказва: как Смит-младши събрал баща си, двамата си братя и няколко последователи и основал религията на „Светците от последния ден“ — религия, приета не само в Америка, но има занаятчии и други хора, упражняващи свободни професии, които я подкрепят и в Англия, Скандинавия, Германия; как в Охайо е основана колония; как е издигнат храм за двеста хиляди долара и е построен град в Киркланд; как Смит станал банкер и получил от един обикновен човек, който показва мумии, свитък с предание, написано от Авраам и други прочути египтяни.

Понеже този исторически преглед ставаше дълъг, слушателите оредяха още повече и останаха не повече от двадесетина души.

Но старейшината не се обезпокои от напускането им и разказа подробно: как Джо Смит банкрутирал през 1837 г.; как разорените акционери го намазали с катран и го овъргаляли в перушина; как след няколко години се оказал по-уважаван и почитан от всякога в Индипендънс, Мисури, и станал водач на една цветуща общност, която наброявала не по-малко от три хиляди последователи, и че тогава, преследван от омразата на неверниците, избягал в Далечния запад.

Имаше още десет слушатели, измежду които и почтеният Паспарту, който беше целият в слух. Така той научи: как след дълго преследване Смит се появил в Илинойс и през 1839 г. основал на брега на Мисисипи Науву, чието население достигнало двадесет и пет хиляди души; как Смит станал кмет, върховен съдия и главнокомандващ; как през 1843 г. подал кандидатурата си за президент на Съединените щати и как в крайна сметка, примамен да попадне в капан, той бил хвърлен в затвора и убит от няколко маскирани лица.

В този миг Паспарту беше абсолютно сам във вагона и старейшината, като го гледаше направо в лицето и го омайваше с приказките си, му напомни, че две години след убийството на Смит неговият последовател, вдъхновеният пророк Бригам Янг, напуснал Науву и се установил на бреговете на Соленото езеро, там, на това прекрасно място, в тази плодотворна област на пътя на емигрантите, които минаваха през Юта, за да отидат в новата колония Калифорния, която благодарение на многоженството при мормоните се разраснала неимоверно.

— И ето защо — добави Уилям Хич, — ето защо завистта на Конгреса се разля върху нас! Защо войниците на Щатите стъпкаха земята на Юта! Защо нашият ръководител Бригам Янг бе хвърлен в затвора напълно несправедливо! Ще отстъпим ли под натиска? Никога! Прогонени от Върмонт, прогонени от Мисури, прогонени от Юта, ние ще намерим все някоя независима територия, където да се установим… А вие, последователю — добави старейшината, като погледна гневно единствения си слушател, — ще се установите ли под сянката на нашето знаме?

— Не — отговори смело Паспарту, като остави побеснелия старейшина да проповядва в пустото.

Но докато траеше тази лекция, влакът се беше движил бързо и към дванадесет и половина на обяд бе достигнал до северозападната точка на Соленото езеро. Възхитително езеро, обградено от красиви диви скали. Величествена водна повърхност, която някога е заемала много по-голяма площ, но с времето бреговете се издигали полека и площта намаляла за сметка на дълбочината.

Голямото солено езеро е дълго около седемдесет мили и е широко около тридесет и пет. То е разположено на три хиляди и осемстотин стъпки надморска височина. Рибата не може да живее там. Попадналите в него риби от други притоци умират веднага. Но не е вярно, че плътността на водите му е такава, че човек не може да се гмурне.

Земите около езерото са старателно обработени, тъй като мормоните са добри земеделци: чифлици и обори за домашни животни, ниви, засети с жито, царевица, сорго[2], тучни ливади, навсякъде живи плетове от диви рози, горички от акации и млечка. Ето така би изглеждала тази местност шест месеца по-късно. Но сега земята бе покрита от тънка снежна покривка.

В два часа пътниците слязоха на гара Огден. Тъй като влакът щеше да замине чак в шест часа, господин Фог, госпожа Ауда и двамата им придружители имаха време да отидат в Града на светците[3] по малката странична линия, която тръгва от гара Огдън. Два часа бяха достатъчни, за да посетят този напълно американски град, построен по модела на всички градове в Щатите, големи шахматни дъски с дълги прави линии, потънали в „печалната тъга на правите ъгли“, както казва Виктор Юго. Основателят на Града на светците не бе изневерил на необходимостта от симетрия, типична за англосаксонците. В тази странна страна, където хората със сигурност не са дорасли за институциите си, всичко се строи и извършва „направо“ — и градовете, и къщите, и глупостите.

В три часа пътниците се разхождаха по улиците на града. Почти не видяха църкви, но като паметник се издигаше къщата на „пророка“, съдебната палата и оръжейната палата. Къщите бяха от синкави тухли с тераси и веранди, заобиколени от градини с редици акации и палми. Стена от глина и камъни, построена през 1853 г., опасваше града. На главната улица, където беше пазарът, се издигаха няколко хотела със знамена, измежду които и хотел „Солт Лейк Сити“.

Господин Фог и придружителите му забелязаха, че градът не е много населен. Улиците бяха почти пусти с изключение на тези около храма, до който те достигнаха, след като минаха през няколко квартала с дъсчени огради. Жените бяха доста, а това е лесно обяснимо със странното устройство на мормонските семейства. Все пак не бива да се мисли, че всички мормони са многоженци. Всеки е свободен, но е добре да се отбележи, че главно жителките на Юта държат да бъдат омъжени, тъй като съгласно религията им мормонското небе не предлага блаженство на неомъжените жени. Тези бедни създания не изглеждаха нито богати, нито щастливи. Някои от тях, несъмнено най-богатите, носеха жакети от черна коприна с баста на кръста, наметнати от изключително скромни шалове и качулки. Останалите бяха облечени в басма.

Паспарту, в качеството си на „посветен“, гледаше не без известна уплаха мормонките, няколко от които имаха задължението да осигуряват щастието на един-единствен мормон. Със здравия си разум той съжаляваше най-вече съпруга. Струваше му се ужасно да трябва да водиш толкова много жени сред превратностите на живота, така групово да ги водиш към мормонския рай, с възможността да останеш с тях вечно и със славния Смит, който сигурно бе единствената гордост на това блажено място. Той категорично не се чувстваше призван за това и му се струваше, а може и да се лъжеше, че жителките на Лейк Сити му хвърляха леко обезпокоителни погледи.

За щастие престоят в Града на светците нямаше да трае дълго. В четири часа без няколко минути пътниците отново се събраха на гарата и заеха местата си във вагоните. Чу се свирка, но точно когато колелата на локомотива се задвижиха по релсите и влакът леко потръгна, някой извика: „Спрете! Спрете!“

Един влак не се спира просто така. Джентълменът, който крещеше, очевидно беше някой закъснял мормон. Той тичаше като луд. За негово щастие гарата нямаше нито врати, нито огради. Така че той се втурна към линията, скочи на първото стъпало на последния вагон и задъхано се свлече на една пейка във влака.

Паспарту, който развълнувано проследи това бягане, отиде да види отблизо закъснелия и живо се заинтересува, когато разбра, че този гражданин на Юта се е решил да бяга след семейна свада.

Когато мормонът успя да си поеме въздух, Паспарту се осмели да го запита учтиво колко жени има. По него самия и по начина, по който беше избягал, можеше да се съди, че има поне двадесетина.

— Една, господине! — отговори мормонът, като вдигна ръце към небето. — Една, но и тя е достатъчна!

Бележки

[1] Бригам Янг (1801–1877) е мормонски религиозен деятел. След убийството на Джо Смит през 1844 г. оглавява мормонската общност.

[2] Сорго — захарна метла; като културни растения се отглеждат обикновено (зърнесто) сорго — за фураж (зърното съдържа белтъци, въглехидрати и мазнини), захарна метла — за фураж, сиропи и др., техническа метла — за направа на метли и четки, и суданка — ценен фураж.

[3] Става дума за Солт Лейк Сити.