Джоана Линдзи
Мъжът на моите мечти (40)

40.

На следващата сутрин Девлин замина за Лондон. Но Мегън разбра това едва след отпътуването му, когато Дъчи дойде да закуси с нея в малката всекидневна, която бе много по-уютна от голямата. Светлолилавият цвят на тапетите и на тапицерията, обаче, трябваше да бъде променен. Мегън се замисли дали да не се заеме с това, след като бе станало ясно, че ще остане да живее тук. Но не искаше да харчи парите на Девлин.

— Но няма да сте разделени за дълго — информира я Дъчи, — защото ние също отиваме в Лондон.

— Така ли?

— Да. Казах на Девлин, че ще те заведа на пазар. Би трябвало да ни изчака, за да ни придружи, но когато му го споменах, той се начумери. Няма значение. Ще се присъединим към него в градската ни къща.

Горкият човек — бяга от собствения си дом и пак не може да се отърве от мене.

Това са празни предположения. Той беше откъснат от работата си в продължение на месеци. А знаеш колко много мъжете обичат своята работа.

И колко този мъж ме презира.

Снощи не те презираше.

Просто прави любов с мен. Без да иска. Просто така се случи. Тогава защо не направиш нещо, за да се случи отново „просто така“?

Защото това няма да разреши проблемите ми.

Но не би могло и да ти навреди.

— … поне тридесет рокли като за начало — казваше Дъчи. — И, естествено, новата ти бална рокля.

Мегън се надяваше да не е пропуснала много, защото и това й бе предостатъчно.

— Нямам нужда от нови дрехи, Дъчи. Вече изпратих да донесат от къщи всичките ми вещи, а гардеробът ми е доста голям.

Дъчи махна пренебрежително с ръка.

— Няма гардероб, който да е достатъчно голям. Освен това, след официалното обявяване на брака ви на бала, ще бъдеш засипана от посетители, а дукеса Ротстън трябва да бъде винаги на висота. Още ли не си видяла размерите на дрешника в апартамента си?

Беше го видяла и се бе учудила как е възможно тази стая да е толкова голяма.

— Щом настояваш — отстъпи тя недоволно.

— Настоявам. — Сетне вдовстващата дукеса сбърчи вежди. — Ще те оставя сама да избираш дрехите и дрънкулките. Напоследък това страшно ме отегчава. Надявам се, че знаеш кои цветове ти отиват. Имам предвид, нямаш предпочитания към розовото, нали?

Беше така разтревожена, че Мегън побърза да я увери:

— От розовото ми излизат лунички.

Възрастната дама ококори очи.

— Не знаех, че подобно нещо е възможно.

— Не е.

— Ама че си дявол — засмя се Дъчи.

Но сега беше ред на Мегън да се разтревожи.

— Това ще бъде проблем, нали? Косата ми, искам да кажа. Девлин я нарича „ужасяващо червена“. Веднъж ми каза, че дукът — имал е предвид себе си, но тогава не знаех това — не би се появил на обществено място с червенокоса жена. Струва ми се, че точните му думи бяха „жена с възможно най-немодерния цвят коса“.

Дъчи въздъхна. Любовта, изглежда, бе превърнала внука й в пълно магаре.

— Нищо й няма на косата ти, дете. Аз я намирам за невероятно хубава и нито за миг не се съмнявам, че Девлин също смята така. Ако ти е казал обратното, вероятно е искал да те ядоса. Обзалагам се, че ако му съобщя, че възнамеряваш да я боядисаш, той ще ти забрани.

— Идеята не е толкова лоша.

— Тогава ще му кажа.

— Не, имах предвид, да я боядисам.

— Да не си посмяла — скара й се Дъчи. — Нямаш никакво основание да го правиш и ти го знаеш.

Мегън не се и опита да отрича.

— Но той би бил щастлив, нали?

— Единственият начин да го направиш щастлив е да му кажеш, че го обичаш.

— Какво?

Дъчи си беше обещала да не се меси, затова сви рамене.

— Нищо, просто една малка идея.

Но вътрешното „аз“ на Мегън бе достигнало до същата малка идея.

И тъй, защо не му кажеш, че го обичаш?

Много добре знаеш защо. Той ще ми се изсмее и аз никога няма да му го простя.

Знаеш, че старият Девлин би могъл и да се изсмее, но новият Девлин би…

Да? Какво би?

Не знам.

И аз не знам, но няма и да се опитвам да разбера.

Хм, но нещо все пак трябва да се направи. Би могла като начало да предложиш примирие в спалнята и да видиш до къде ще доведе това.

Ще обмисля предложението ти.

Защо, вместо да го обмисляш просто не го направиш?

Лесно ти е да го кажеш. Не си ти тази, която рискува отново да бъде отблъсната.

Но не съм и страхливка, а едната от двете ни със сигурност е. Или може би сегашното положение на нещата ти харесва?

Мегън въздъхна. Наистина се чувстваше ужасно, когато съвестта й беше права.

 

 

Два дни след пристигането на съпругата му в лондонската къща на Сейнт Джеймз, Девлин нахълта в тоалетната й стая точно когато Мегън се приготвяше за вечеря. Внезапната му поява стресна камериерката й толкова много, че момичето побягна, без да дочака да бъде отпратено.

Мегън остана не по-малко стресната, особено когато съпругът й без всякакви предисловия и с подчертано повелителен тон заяви:

— Не можеш да си боядисаш косата.

Беше забравила за намерението на Дъчи да му каже за това. И очевидно бе сторила добре, като не прие предложения облог. Но за пръв път виждаше Девлин от пристигането си в Лондон — той излизаше и се прибираше по никое време, погълнат от разнородните си дела — и съвестта й не й позволи да отстъпи от най-новото си решение да погребе своята гневливост и да очарова съпруга си, да го накара да я хареса.

Затова тя го дари с прелестна усмивка и си позволи само да му напомни меко:

— Но ти не харесваш косата ми.

Усмивката й — неочаквана и подозрителна — го обезоръжи напълно.

— Постепенно се привързах към нея — измърмори той недоволно.

— Но тя не е модерна.

Фактът, че го замеряше със собствените му камъни, го вбеси.

— Дукеса Ротстън сама създава модата. Няма нужда да подражава на никого.

— Но аз не бих искала да се чувстваш неудобно пред хората заради мен. Освен това, цветът на косата ми е напълно неподходящ за розовата бална рокля, която си поръчах.

— О, господи!

Мегън се направи, че не го е чула.

— Черна, струва ми се. Да, черна. В края на краищата, руси жени се срещат под път и над път — всички толкова са се пристрастили към този цвят.

— Ако боядисаш и един кичур от тази красива коса, ще те преметна отново през коленете си, а ти дяволски добре знаеш, че това не е празна заплаха!

— Добре, както кажеш, Девлин.

— Говоря сериозно, Мегън — предупреди я той, изпълнен с недоверие към безропотното й подчинение.

— Знам.

Тя го обърка окончателно, като му се усмихна отново. Беше се приготвил за кавга. След последната им среща изпитваше нужда от кавга. Но Мегън не му даваше възможност да се скара с нея и изобщо не се държеше като онази Мегън, която Девлин познаваше.

Сигурно искаше нещо. Да не би да бе намислила някакъв друг начин да се отърве от брака им?

Проклятие, всеки път, когато се сетеше за онази нейна дяволска идея за анулирането на брака, го обземаше неистова ярост. След като най-после мечтата му да я люби отново се беше сбъднала и след като знаеше, че този път Мегън бе изпитала същото невероятно удоволствие като него, Девлин си даде сметка, че обяснението й за анулирането доказва несъмнено колко много го ненавижда. Толкова много, че дори беше готова да се откаже от титлата, за която тъй силно бе копняла.

Тогава защо не му беше попречила да провали замисъла й? Пак нейното любопитство? Беше се чудил как би могъл да го използва срещу нея. Нима бе сторил тъкмо това без изобщо да го съзнава? Или просто Мегън е била толкова погълната от собствената си страст, че временно е забравила за целта си?

Трябваше да й каже, че не би анулирал брака им, дори ако не бяха правили отново любов. Може би това най-после щеше да предизвика кавгата, която търсеше.

Девлин отвори уста, за да изпълни намерението си, но в същия миг Мегън се извърна с гръб към него, кимна през рамо към полуразкопчаната си рокля и помоли:

— След като си тук, а камериерката ми не е, би ли закопчал роклята ми?

И той с ужас се чу да казва:

— Бих предпочел да я разкопчея.

Тя се завъртя изненадано с лице към него.

— Сега?

— Винаги.

— Добре.

Не бе възможно да е чул добре.

— Нима ти хареса толкова много, че вече си склонна да го правиш дори с мен?

— Само с теб — отвърна тихо Мегън. Бузите й бяха пламнали.

Естествено, тя бе длъжна да го каже. Той й беше съпруг. Но Девлин нямаше намерение да прави напук на самия себе си просто защото не бил разбрал какво е намислила този път.

Той облада съпругата си насред тоалетната й стая — първия път бързо, защото се боеше, че Мегън може да промени решението си; после изключително бавно и страстно, когато се увери, че тя няма да го промени.

Но все пак трябваше някой път да опитат същото и в истинско легло.