Джоана Линдзи
Мъжът на моите мечти (24)

24.

Каза го, но знаеше, че няма да го изпълни. Да стои настрана от Девлин бе невъзможно. Не че Мегън не можеше да се погрижи за това. Не бе никак трудно да не стъпва въобще в конюшнята — трябваше само да накара някой от ратаите да извежда коня й, когато пожелаеше да отиде на езда и да го прибира след завръщането й. Всеки от слугите би сторил това с удоволствие. Вярно, че тя имаше необичайния навик да се грижи сама за Сър Амброуз, но ако се налагаше, можеше да се откаже от него.

Не, проблемът бе друг — Мегън не искаше да стои настрана от Девлин.

Време беше да си го признаеш.

Но кажи ми, защо е така?

Може би все пак се влюбваш в него.

Не говори глупости. У него няма нищо, заради което да си заслужава да го обичам.

Ами неговата загриженост за теб?

Не е достатъчно основателна причина.

А целувките му? Не можеш да отречеш, че ги обожаваш.

Едва ли е единственият мъж, който се целува добре.

А какво ще кажеш за неповторимия му чар?

Какъв чар? Той въобще не притежава такъв. Той е един проклет мърморко.

Ами да. Човекът е нещастен. Трябва му жена, за да го обуздае.

Аз не съм звероукротителка.

А начинът, по който те кара да се чувстваш?

Не мога да го проумея, както, впрочем, и ти. Стига, забрави за това. Аз не се влюбвам в този мъж. Да не мислиш, че искам да прекарам остатъка от живота си в конюшня?

С мъж като него се съмнявам, че би била кой знае колко против. В края на краищата, има ли нещо, което да обичаш повече от конете — освен неговите целувки?

Това не означава, че искам да живея сред коне. Божичко, чуваш ли се въобще какво ми предлагаш?

Да.

Мегън се огледа почти виновно, но ратаят, който я придружаваше по пътя към дома, не й обръщаше никакво внимание. Пък и нямаше как да разбере, че господарката му води ожесточена борба със собствената си съвест.

Не знам защо изобщо продължавам да разговарям с теб. Тифани ми оправя настроението, а ти бързаш да ми го вкиснеш отново. Това, че съм се съгласила да позволя на Девлин да ме научи как да се целувам…

Той не ти го е предлагал.

… няма значение. Не означава, че възнамерявам да се омъжа за него. Не възнамерявам. Ще се омъжа поне за граф.

Ах, значи вече стъпваме по земята, така ли?

Просто разсъждавам малко по-реалистично. Няма чак толкова голям избор на дукове, поне не на млади дукове.

Нима за теб все още е толкова важно да се издигнеш над лейди О?

Да.

Ама че си инат. Той сам ти го каза. Значи дори започваш да се съгласяваш с него? Сигурно и ти ме смяташ за разглезена?

А не си ли?

Кипнала от гняв, Мегън не каза нито дума повече на проклетия си вътрешен глас. Когато стигнаха до къщи, тя поблагодари на ратая, който я бе придружил, и го изпрати да си върви. Едва след това слезе от седлото и поведе Сър Амброуз към конюшнята. За нейна собствена изненада, въпреки разговора със съвестта си Мегън не мислеше за Девлин, нито пък за възможната среща с него.

Но той беше в конюшнята и не беше сам.

— … но мама се притесни, когато ти не дойде да вечеряш — казваше Кора. — Затова ти нося тази кошница. Такъв голям мъж като тебе трябва да яде, нали?

— Много мило от твоя страна, но точно в момента това, от което се нуждая, не е храна. — Кора се изкикоти и кикотът й накара Девлин да възкликне: — Божичко, откога и ти си започнала?

— Какво?

— Няма значение. Ела тук.

Мегън застина като вкаменена до вратата. Не виждаше разговарящите, но познаваше прекрасно гласовете им. До преди малко беше смятала, че чувството, което изпитва към самата себе си, е гняв, но то бе нищо в сравнение с това, което я обземаше сега, когато си представи как Девлин целува кухненската прислужница.

— Кора Лам — строго извика тя. — Би ли ми казала какво правиш?

Чу се приглушен писък и миг след това Кора се показа залитайки иззад една купа слама, като припряно оправяше униформата си.

— О, това сте била вие, госпожице — каза тя, останала без дъх. — Кълна се, че ви помислих за мама.

— Може би майка ти наистина трябва да бъде уведомена за това, което вършиш.

— Не е необходимо, госпожице Мегън. Аз само донесох на господин Джефрис нещичко за ядене, това е всичко. Вече си тръгвах.

— Изчезвай веднага оттук. И не забравяй, че задълженията ти не се простират извън рамките на къщата. Ако господин Джефрис иска да яде, може и сам да намери пътя до кухнята. Да не съм те видяла повече да му слугуваш, Кора.

Със скован реверанс и едно задъхано „Няма, госпожице, обещавам“, Кора побягна навън.

— Не биваше да правиш това — каза Девлин зад гърба на Мегън.

Тя се извърна и го изгледа свирепо.

— Нима? Да не би да се предполага, че трябва да си затварям очите, докато прелъстяваш слугините? Не съм съгласна.

— Не е твоя работа, ако те желаят да бъдат прелъстени, нали?

Едва сега Мегън обърна внимание на леко заваления му говор и на ужасния му външен вид. По дрехите и косата му имаше слама. Бялата му риза беше разкопчана до кръста и полуизвадена от панталоните. Краката му бяха боси. И на всичко отгоре очевидно не беше в състояние да стои изправен, без да се олюлява лекичко.

— Изглеждаш отвратително — каза тя погнусено.

— Бях заспал, когато тази жена дойде да писка под прозореца ми. Излязох, защото помислих, че си ти.

— Аз не пискам, проклетнико.

— Нито пък се кикотиш, слава богу. Само дето принуждаваш мъжете да се напиват до забрава. — Вниманието му бе привлечено от кобилата, която бавно пристъпваше към дъното на конюшнята. — И какво правиш с тази кобила?

Тя отбранително вирна нос.

— Упражнявах я в езда. С позволението на господин Браун.

Той завъртя глава към отворената врата и забеляза, че навън е тъмно. За Мегън не бе трудно да прочете мислите му, още повече, след като тези синьо-зелени очи се, взряха отново в нея, присвити и изпълнени с растяща ярост.

Тя побърза да предотврати избухването му, като заяви хладно:

— Прекарах почти целия ден у Тифани, но се прибрах с придружител, така че няма защо да се нахвърляш върху мен. Мисля, че тук има само един човек, който трябва да се чувства гузен. Не аз се въргалям в сламата с неподходящи жени.

Вероятно презрението в гласа й беше капката, която накара чашата да прелее, защото Девлин внезапно кипна:

— Неподходящи? Трябва да те информирам, че благодарение на теб съм стигнал до състояние на такава нужда, че всяка жена би била подходяща!

— Обвиняваш мен за лъстивото си поведение?

— Точно така, по дяволите!

След като изрече, или по-точно изрева тези думи, той изненада Мегън, като й обърна гръб. Но го направи прекалено бързо и отново залитна, а походката, с която се отправи към входната врата на конюшнята, далеч не бе от най-стабилните.

Още е пиян, помисли си самодоволно тя и едва не се разсмя, питайки се дали да му каже, че е объркал посоките. Но в този момент Девлин спря сам и под слисания й поглед затвори вратата и спусна резето.

Веселието й се изпари и се замени с тревога. Мегън прекрасно си спомняше какво й се бе случило последния път, когато Девлин беше толкова ядосан, тоест, предишната нощ. Вярно, че на сутринта не чувстваше никакви следи от гнева му, но снощи си бе легнала с изтръпнали от болка задни части. А и сега този човек очевидно не бе на себе си. Ако можеше да се вярва на Мортимър, беше се наливал с алкохол цял ден. Явно не бе в състояние да разсъждава нормално, след като я бе взел за Кора. За бога, ако беше намислил да я пердаши за това, че е осуетила развратните му намерения, тя щеше… щеше да го застреля!

— Какво правиш? — попита Мегън, като заотстъпва назад, защото Девлин бе тръгнал отново към нея.

— Трябваше да се върнеш вкъщи и да не ми се месиш. Изобщо, днес трябваше да стоиш настрана от мен. Е, може би все пак съм длъжен да ти благодаря, защото в действителност аз не я желаех. Но след като ти я отпрати, би могла да заемеш нейното място.

Мегън отстъпи още крачка назад, но се спъна и се облегна на копата слама. Това позволи на Девлин да се надвеси над нея и да постави ръце на раменете й. Тя поклати глава безмълвно. Той й се усмихна.

— Какво, да не би вече да не искаш урок по целуване? Или съм сънувал, че снощи ме помоли да те науча?

Само дотам ли се простираха намеренията му? Неочаквано ситуацията разкриваше пред Мегън нови възможности и самата мисъл за това предизвика гореща тръпка в стомаха й.

— Наистина ли вече искаш да ме научиш?

— Ако ми кажеш защо толкова много желаеш да се научиш?

— Не искам бъдещият ми съпруг да остане разочарован от мен — чистосърдечно обясни тя.

За миг й се стори, че Девлин ще се разсмее. Вместо това обаче, той се наведе толкова близо до нея, че устните му се озоваха на милиметри от нейните. Мегън усети мирис на бренди, но не й стана неприятно, защото бе примесен с дъх на слама и мускус.

— Отвори уста, зверче.

За пръв път Мегън нямаше нищо против това обръщение, защото сега то бе произнесено нежно и прозвуча почти ласкаво. А и не можеше да се занимава с това точно в този момент, когато устните му почти докосваха нейните.

— Бавно ли да започнем или искаш да узнаеш какво е истинска целувка?

Сигурно се шегуваше. Какво бяха онези, предишните целувки, ако не са били истински?

— Искам да узная всичко — каза тя.

— Не забравяй, че си го казала, ако това те шокира — предупреди я той миг преди езикът му да проникне между устните й.

Ако не беше останала без дъх, Мегън щеше да извика — не от шок, а заради пороя от неочаквани усещания, които я заляха изневиделица. Кръвта й сякаш кипеше, краката й се разтапяха, вътрешностите й се разпадаха. Беше същото приятно чувство, което бе изпитала и преди, само че стократно по-силно, и тя не знаеше дали ще е способна да го понесе. А после стана още по-лошо.

Тялото му се притисна бавно към нейното и в слабините й потече разтопена лава. От гърлото му се изтръгна дълбок стон и гърдите й откликнаха мигновено, като се втвърдиха. Тогава ръката му се плъзна нежно по тях и сърцето й заби като обезумяло.

— Недей да криеш езика си от мен — промълви Девлин, опрял устни до нейните. — Дай ми го, Мегън. Опитай вкуса ми.

Мегън се подчини покорно, сякаш не притежаваше собствена воля. Но не, всъщност тя искаше да го вкуси. Просто не си беше дала сметка за това преди той да й заповяда да го направи. Но щом можеше да му подражава в целувките, не можеше ли да му подражава и в докосването? Защото Мегън копнееше и за това и този път не дочака Девлин да я подкани.

Когато ръката й се провря помежду им точно както бе сторила неговата преди малко, той се отмести съвсем лекичко встрани, за да я улесни. Това улесняваше и самия него, и Девлин бързо се възползва. Внезапно между ръката му и нейните гърди вече нямаше никакъв плат. Незнайно как, той бе успял да разкопчее блузата й и да плъзне пръсти под камизолата й и на Мегън й се стори, че за пръв път в живота си разбира какво е това огън. Господи, невъзможно бе ръката му да е толкова топла, но тя беше. Невъзможно бе гърдите му под собствената й ръка да са толкова горещи, но те бяха. Снощи Девлин беше казал, че гори и че ще се превърне на пепел. Нима бе говорил истината?

В момента тази опасност не я вълнуваше ни най-малко. Беше замаяна, сякаш падаше, падаше… Божичко, наистина падаха!

Девлин откъсна устни от нейните.

— Проклятие, ние… — Той се стовари по гръб и изръмжа — вероятно защото Мегън се бе стоварила отгоре му. Сетне дообясни ненужно: — … падаме.

И избухна в смях, какъвто тя никога не бе чувала от него — дълбок, гърлен, заразителен. Ситуацията наистина беше повече от смешна. Да паднат на земята в такъв момент! За щастие, бяха се приземили върху купчина все още несъбрана слама. И все пак Мегън не си беше представяла, че един урок по целуване би могъл да завърши по този начин.

Собственият й смях беше не по-малко весел от неговия, а после, когато Девлин се размърда и тя се плъзна от тялото му, избухна с нова сила. Мегън се претърколи по гръб и се хвана за корема. Най-накрая смехът й утихна, но очите й се бяха насълзили и тя започна да рови из джобовете си за кърпичка, с която да ги изтрие. Девлин обаче я изпревари и й подаде своята.

Мегън се възползва от нея и когато я свали от очите си, видя, че той се е надигнал на лакът и я гледа усмихнато.

— Това падане не беше част от урока.

Тя също му се усмихна.

— Благодаря, че ми каза. Тъкмо се чудех.

Девлин се засмя, но в същия миг погледът му попадна на разтворената й блуза и в очите му отново блесна пламък.

— В действителност — каза той с омагьосващ глас, — сега позата ни е много по-удобна за целувки. Искаш ли да научиш още?

— Има ли още? — учудено попита Мегън.

— Определено.

— Покажи ми.

Девлин се наведе над нея, но внезапно се спря и тръсна глава, сякаш искаше да избистри съзнанието си. Изведнъж се беше намръщил. — Не, аз… Божичко, трябва да съм полудял. Върви си, Мегън, и то веднага. Урокът свърши.

— Защо? — прошепна тя. Разочарованието й го прониза като острие.

— Защото тази целувка ме зашемети. За момент забравих, че ти си само една целомъдрена и прекалено любопитна госпожичка.

— Да не искаш да кажеш, че си щял да правиш любов с мен? — колебливо попита Мегън.

— Да, по дяволите.

Тя се надяваше това да е единствената причина за отдръпването му.

— Но аз нямаше да ти позволя. Щях да те спра. Ти би спрял, ако те накарам, нали?

— Естествено — надменно заяви Девлин.

— Тогава не съзирам никакъв проблем.

— Така ли? Виж, аз не съм съвсем трезвен — каза той. Сякаш Мегън не бе забелязала.

— Няма значение. — Тя се наведе над него и помоли меко: — Покажи ми.

Девлин изпъшка и я сграбчи в обятията си.

— Дай ми отново езика си. — Мегън се подчини, но този път той не я остави да използва езика си, а го засмука лекичко. После каза: — Това може да се прави и на други места.

— Къде?

Девлин захапа нежно с устни меката част на ухото й и стори с нея същото, което бе сторил преди миг с езика й. Мегън потръпна от удоволствие и промълви:

— Къде още?

Тя се опита да съсредоточи вниманието си върху леките, замайващи движения на устните му, за да предусети посоката им, но не успя, защото бе прекалено погълната от сладостната възбуда, която й причиняваха тези движения. Изведнъж дъхът й секна. Зърното на гърдата й се озова в горещия обръч на устните му, засмукано дълбоко. Нима и това е част от целувката, запита се изумена и леко стресната Мегън. Но не му каза да спре. Господи, не, не искаше да го спира… не още.

Когато след малко почувства по краката си хлад, тя не осъзна, че полата й се вдига. Не обърна особено внимание и когато усети, че долните й гащи се смъкват. Но все пак попита:

— Какво правиш сега?

Устните му отново се впиха в нейните в продължителна, дълбока целувка. Сетне Девлин отвърна:

— Показвам ти всичко. Нали това искаше? Или вече се страхуваш?

— Малко.

— И има защо.

Не беше сигурна какво означават тези думи, но те бяха предизвикателство както към ината, така и към любопитството й.

— Не спирай, Девлин, не още.

Той я целуна отново, и то така, че Мегън изобщо не забеляза кога краката й са останали напълно голи. Но нямаше как да не усети горещите пръсти, промъкнали се между бедрата й. Тя извика изненадано, но устните му заглушиха вика й. И в следващия момент Мегън вече стенеше и го притискаше към себе си, обзета от чувство на неописуема, неизпитвана наслада. Бедрата й се разтвориха сами. Тялото й откликваше на ласките му, без да е способна вече да го контролира. Но не я беше грижа.

— Това… това също ли е част от целувката? — прошепна тя, когато устните му се върнаха първо на шията й, после на гърдите й.

— Да — излъга Девлин без капчица угризение.

— Тогава и аз ли трябва да направя същото?

— Не! — изпъшка той. Знаеше, че няма да може да го понесе.

— Но аз искам.

— Ако го направиш, ще умра.

Мегън също имаше чувството, че ще умре, особено когато Девлин легна върху нея, когато бедрата му разтвориха нейните още повече и когато онези корава част на тялото му се притисна към мястото, което преди малко беше възпламенил с пръсти, и й достави същото прекрасно, неизмеримо удоволствие.

Но изведнъж я прониза остра болка и в това вече нямаше нищо прекрасно. Очите й се отвориха слисано. Как?! Не, не беше възможно. Сигурно тази болка бе причинена от пръстите му, сигурно те я изпълваха така. Но Мегън усещаше ръцете му — и двете му ръце! — върху гърба си, притискащи я силно към тялото му. Господи! Това не беше предвидено!

— Кажи ми, че не правиш любов с мен — извика тя в паника.

Девлин се вкамени, очевидно не по-малко слисан.

— Боя се, че вече е твърде късно.

— Но… не, не можеш!

— Съжалявам, Мегън, но непоправимото вече е факт.

Мисълта за всички ужасяващи последствия светкавично превърна шока й в ярост.

— Няма да се омъжа за теб.

Едва ли това бе най-подходящото нещо, което можеше да каже на човек, току-що плюл на всичките си принципи и скрупули.

— По дяволите, и без това не смятах да те моля…

— Чудесно!

— … но сега се налага.

— Е, какъв късмет за теб, че вече имаш отговора ми — жлъчно отвърна тя. — А сега се махни от мен.

Главата му се отпусна върху гърдите й със стон.

— Не мога, Мегън.

Неговите проблеми изобщо не я вълнуваха.

— Разбира се, че можеш. Каза, че ще го направиш.

— Тогава все още можех. Но сега… О, господи! — Тя усети силен тласък, после още един. Сетне Девлин отново застина напълно неподвижно.

Този път не я беше заболяло, но Мегън бе твърде разярена, за да обърне внимание.

— Започвам да изпадам в истерия, Девлин. Ако не искаш да си имаш работа с една плачеща и крещяща жена, то…

— В името на справедливостта, дължа ти оргазъм, Мегън. След като стигнахме толкова далеч, би могла поне…

— Нямах намерение да стигаме толкова далеч и ти го знаеш! — изсъска тя.

Той се надигна, все още наведен над нея и Мегън най-после имаше щастието да го види разстроен. Собствените му угризения го разкъсваха по-жестоко и от нейните оскърбителни обвинения, а и беше прекалено пиян, за да е способен да се овладее.

— Тогава трябваше да си отидеш, когато те предупредих да го направиш!

— Точно така! — възкликна Мегън. — Прехвърли цялата вина върху мен!

— Ако исках да го сторя, нямаше да ти предлагам да се омъжиш за мен.

— Много добре знаеш, че не мога да се омъжа за коняр! Пък и баща ми никога не би го допуснал.

— Напротив — заяви Девлин вече с тъй добре познатата й арогантност. — Когато разбере какво е станало, баща ти ще се съгласи на драго сърце, уверявам те. Така че недей да оправдаваш отказа си с него.

— Да не си посмял да му кажеш какво ми причини! Да не си посмял да кажеш на когото и да било. Това просто не се е случило и толкова.

— Мегън, не можеш да се преструваш, че…

— Мога да правя каквото си искам и ако искам да продължа живота си все едно, че нищо не се е случило, ще го сторя, по дяволите.

— Чудесно! Стори го!

Той се отдръпна от нея и се изправи, вече без да залита. Мегън също стана. От устните й се отрони тихо, поразено възклицание пред доказателствата за ужасното му престъпление, които виждаше… и усещаше по тялото си. Бяха правили любов, а тя беше напълно облечена — е, почти. Мегън вдигна долните си гащи, отправи се към вратата и отмахна рязко резето, без да благоволи дори да погледне към Девлин. Той обаче я наблюдаваше мрачно.

— Когато ти дойде умът в главата, зверче — извика негодникът зад гърба й, — знаеш къде съм.

— Ще бъдеш в ада, преди да дойда да те потърся за каквото и да било — отвърна Мегън и напусна конюшнята без изобщо да се обръща назад.

Девлин изръмжа и стовари юмрука си с все сила върху най-близката стена. После се върна в стаята си и строши всички останали пълни бутилки с бренди.