Джоана Линдзи
Мъжът на моите мечти (14)

14.

— Казват, че този имал ужасен характер.

— Откъде научи всички тези клюки, Тиф? — попита Мегън, загледана към другия край на балната зала и към мъжа, когото приятелката й току-що беше посочила. — Та ние пристигнахме едва днес.

— Да, но докато ти си почиваше в стаята си следобед, дъщерята на лейди Лейтън не спря да ми бърбори.

— Но откъде знаеш кой кой е?

— Джейн ме завлече в спалнята си, която гледа към входа на къщата и ти се кълна, че успя да каже по нещичко за всеки новодошъл.

— Но гостите продължават да пристигат.

— Не съм казала, че знам по нещо за всекиго, само за ранните гос…

— А той беше ли сред ранните гости?

— Съжалявам, Мег, но домакинята изобщо не е сигурна, че той ще дойде.

Мегън престана да изучава жадно с поглед тълпата и съсредоточи цялото си внимание върху Тифани. Думите на приятелката й я бяха разстроили и това бе повече от видно, въпреки доминото, което носеше.

— Но той трябва да дойде! — възкликна тя по-скоро с надежда, отколкото с убеденост. — „Таймс“ писа, че ще дойде, а ако не може да се вярва на „Таймс“, на кого въобще може да се вярва?

— Знам. Освен това той наистина е приел поканата, но… очевидно твоят дук проявява доста голяма разсеяност по отношение на обществените си ангажименти. Казват, че обикновено се съгласявал да отиде някъде и след това веднага забравял за това. Че често се случвало после да приеме още една покана за същия ден — и да забрави и за нея. И после още една и т.н. Схващаш ли?

— Прекалено много покани за един и същ ден?

— Именно. И за да не обиди нито една от домакините, обикновено пропускал всички приеми и си оставал вкъщи.

— Откъде Джейн знае това?

— Знае, защото майка й го е канила десетки пъти — Джейн дори не можеше да си спомни точния им брой, — а той се е отзовавал само на две от поканите й. Според нея във висшето общество вече се говорело с насмешка, че можеш да разчиташ на появата на Сейнт Джеймз само ако си сигурен, че никой друг не разчита на същото.

— Не мисля, че ми харесва висшето общество да се присмива на бъдещия ми съпруг — намръщи се Мегън.

Тифани долови остротата в тона й и побърза да се поправи:

— Насмешка ли казах? Това определено не е точната дума — става въпрос просто за общоизвестен факт, Мег, и то факт, който самият Сейнт Джеймз признава с усмивка.

— Значи няма да дойде — промълви Мегън с огромно разочарование.

— Стига, не можем да бъдем напълно сигурни. В крайна сметка, сезонът още не е започнал. Едва ли се организират кой знае колко приеми.

— Всичко е наред, Тифани. Няма нужда да се мъчиш да ми повдигнеш духа.

Пред Тифани стоеше една Мегън, която, ако се съдеше по „радостното“ й изражение, би могла да се намира и на погребение.

— Нима? — ядосано възкликна тя. — Сега изобщо няма да се забавляваш, нали?

— Естествено, че ще се забавлявам.

— По дяволите, няма. Познавам те. Обзалагам се, че вече обмисляш някакво извинение, за да се оттеглиш, при все че още дори не си се появила на бала.

Което беше абсолютно вярно. На слизане към салона двете момичета се бяха спрели в галерията над него, за да могат първо да огледат всички присъстващи, без самите те да бъдат огледани. Но още бе рано. Оркестърът, нает от домакините специално за вечерта, подхващаше едва втория танц. А и салонът все още беше полупразен.

Мегън се усмихна горчиво.

— Познаваш ме твърде добре, нали? Съжалявам, Тиф, но не мога да направя нищо. Разочарована съм до смърт.

— Но защо? — попита Тифани, искрено объркана. — Ако не го срещнеш тук, със сигурност ще имаш тази възможност в Лондон, по време на сезона.

— Тъкмо там е проблемът — отвърна Мегън. — Надявах се да избегна необходимостта да ходя в Лондон.

— Да я избегнеш? — изумено извика Тифани. — Но ти очакваше сезона с такова нетърпение!

— Очаквах с нетърпение да намеря своя Тайлър, а и двете с теб бяхме съгласни, че това може да стане само в Лондон. Но не очаквах с нетърпение самото отиване в Лондон.

— Но защо?

— Да си говорим честно, Тиф. Ние сме две провинциални момичета, лишени от всякаква префиненост и изтънченост. Просто съм сигурна, че ще успея по един или друг начин да се изложа. Толкова се страхувам от това, че се надявах да си го спестя, след като вече така и така съм направила избора си. Мислех, че ще срещна Амброуз тук и след това той сам ще дойде в Девъншър да ме ухажва.

— Що за фантасмагории! Къде, според теб, може да отседне мъж с неговото положение в малката ни енория? В дома на нашата любима лейди О?

— Да не е посмял! — глуповато възкликна Мегън.

— Но това е единственото логично място, в което би могъл да отиде — умно подчерта Тифани.

— Имаме странноприемница.

— Как ще пъхнеш дук Ротстън в малката странноприемница на Тийдейл?

— Той ще бъде влюбен — упорито настоя Мегън. — Няма да го е грижа къде е отседнал.

— Не разчитай на това, Мег. Той е свикнал на разкош. Забрави ли, че живее в истински мавзолей? Сигурно само спалнята му е колкото този салон долу.

— Не преувеличавай.

— Кой преувеличава?

— Ти. Спалнята му вероятно е само колкото половината от този салон.

— Не измествай темата, Мег. Дори ако дукът те последва до къщи, той няма да иска да остане задълго нито в странноприемницата, нито изобщо в Девъншър. Не можеш да очакваш, че ще зареже всичките си дела, за да те ухажва. В края на краищата, на плещите му лежи цяло дукство. Ако въобще дойде, няма да е за повече от седмица, а това не е достатъчно…

— Естествено, че е достатъчно.

— Мегън! Не можеш да приемеш предложение за брак от мъж, когото познаваш едва от една седмица!

— Мога — заинати се Мегън.

— Подобна постъпка би предизвикала скандал и ти дяволски добре го знаеш. Освен това той няма да действа толкова прибързано. Може и да се влюби в теб от пръв поглед. Да, напълно е възможно. Дори още тази вечер. Но със сигурност ще има нужда от време, за да се реши на брак. А това означава, че ще трябва да те посещава веднъж на всеки две-три седмици, за да те ухажва. При тази скорост цялата работа ще продължи доста дълго. Другият вариант е да отидеш в Лондон, където ще може да те вижда по-често и да вземе по-бързо решението си. Така че сама виждаш — при всички положения трябва да отидеш в Лондон.

— Проклятие! — намусено възкликна Мегън. — Аз наистина се бях самоубедила, че това няма да бъде необходимо.

— Какво все пак те притеснява толкова много? — колебливо попита Тифани.

Мегън въздъхна.

— Боя се да не се отнесат с мен така, както се отнесоха Такъри.

Тифани се намръщи.

— Трябваше да се досетя, че колебанията ти датират от скоро. Ти наистина очакваше лондонския сезон с нетърпение преди дъртата кранта да те унижи така. Но това беше изключение, Мег. Никой друг няма да се държи с теб по този начин.

Мегън се усмихна горчиво.

— Не смяташ ли, че и в Лондон ще има мамички, които няма да искат присъствието ми на баловете, на които присъстват техните неомъжени щерки?

— Това няма да има значение, щом се разбере кой те ухажва — категорично заяви Тифани.

— Не виждам нищо общо между двете неща — отвърна Мегън.

— Наистина ли? Помни ми думата, той ще се погрижи да бъдеш канена навсякъде, където сам е поканен, а дук Ротстън има достатъчно власт и влияние, за да отвори пред теб всяка врата в Лондон. Ще получаваш покани дори за места, където иначе не би и сънувала, че можеш да отидеш.

— Не виждам защо.

— Защото твоят роман с дука задължително ще се превърне в сензацията на сезона, затова. Всеки, който има претенциите да е някой във висшето общество, ще изгаря от желание да направи нещо, с което да помогне на връзката ви.

— Това е нелепо.

— Това е в природата на човека и е много близко до ума. Ти ще станеш новата любимка на висшето общество, защото ще си привлякла интереса на най-личния ерген в него.

— Ако изобщо се запозная с него.

Тифани се усмихна.

— Не бъди толкова припряна. Ако Ротстън се появи, вашата история може да започне още тази вечер, но може и да свърши, в зависимост от впечатлението, което той ще ти направи. Нали не си забравила какво ми обеща?

— Знам, знам. Само ако реша, че ми харесва.

— Добре. Помисли и за друго — дори да не се появи, просто приеми, че днес е генералната ти репетиция за всички балове, на които ще ти се налага да присъстваш оттук нататък. В края на краищата, това е първият ни бал. Или си забравила и този факт, погълната от мисли за Амброуз!

Мегън се засмя на начина, по който Тифани бе натъртила на малкото име на дука.

— Знам, че това е ужасно име за мъж, особено след като сме свикнали да го свързваме с коня ми. Но няма как да се отърва от него.

— Той няма как да се отърве от него. Ти можеш да го наричаш както си искаш. „Ваша светлост“ — в началото; „скъпи“ — когато му дойде времето. По-добре ли си вече?

— Хиляди пъти по-добре. Какво, значи, казваше за онзи младеж с лошия нрав?