Джоана Линдзи
Мъжът на моите мечти (26)

26.

Девлин се гмурна под водата и преплува цели два пъти малкото езерце, преди отново да покаже глава, за да си поеме въздух. Беше придобил навика да идва тук всяка сутрин, защото откакто Мегън бе престанала да ходи на езда, по това време на деня просто не можеше да стои в конюшнята. Не понасяше мисълта, че бе пропъдил Мегън не само от собствената й конюшня, но и от дома й. Не понасяше угризенията, които тя го караше да изпитва, без всъщност да е чак толкова виновен. Но най-вече не понасяше това, че съвсем бегло си спомняше какво изобщо се бе случило. Ако самата Мегън не бе потвърдила смътните му спомени онзи единствен път, когато успя да се срещне с нея в дома на приятелката й, Девлин можеше все още да е убеден, че е сънувал всичко.

Но не беше сънувал. Бе правил любов с Мегън Пенуърти. Беше неземно хубаво… докато не проникна в нея и не осъзна какво върши, както, впрочем, бе осъзнала и тя. Шокът бе разрушил прекрасното изживяване и за двама им. Дори оргазмът на Девлин — неконтролируем и вече нежелан — беше ужасен, най-лошият, който някога бе имал. А би могъл да бъде най-хубавият, усещаше го инстинктивно.

Но това изобщо не биваше да се случва. Беше се борил с чувствата си още от мига, в който я видя за пръв път, и то с възхитителен успех, или поне така си мислеше. И ако в онзи ден не бе отровил кръвта си с толкова бренди, със сигурност щеше да настоява Мегън да напусне конюшнята, вместо просто да й го предлага. Но, разбира се, той нямаше да се опита да се удави в алкохол, ако самата тя не го бе побъркала от желание предишната нощ.

А сега дори не искаше да му позволи да прояви почтеност. Не че Девлин копнееше да се ожени за една темпераментна, разглезена червенокоска. Естествено, че не копнееше. Защо тогава отказът й го изпълваше с такава ярост? Може би просто честолюбието му бе наранено от мисълта, че би предпочела всеки друг, но не и него? Може би.

Той се гмурна отново, като се помъчи този път да преплува езерото под вода три пъти, но не успя и с пламнали дробове изскочи над повърхността за глътка въздух. Едно тръсване на главата му бе достатъчно, за да отмахне косата и водата от очите си, но гледката, която се разкри пред тях, го накара да се усъмни в зрението си: Мегън — слизаща от Сър Амброуз, пристъпваща до брега на езерото… и във водата, ей така, с дрехите. Спря се чак когато стигна до него и в същия миг дланта й изплющя върху бузата му; сетне и двата й юмрука заудряха по голите му гърди.

Девлин почака търпеливо да спре, но когато видя, че тя няма подобно намерение, попита съвсем основателно:

— Какво, по дяволите, правиш?

— Проклето копеле — изкрещя Мегън. — Ако не беше толкова висок, бих те удавила!

— Защо?

— Защото искам да те убия! — Тя го удари още веднъж, сякаш за да подчертае, че наистина би го убила, после каза: — Защо просто не ме целуна, както те бях помолила?

— Кога?

— Знаеш кога! Защо трябваше да развалиш всичко, като реши да правиш любов с мен?

Девлин едва не избухна в смях. Ама че абсурд! Всяка от жените, които бе целувал така, както бе целувал Мегън, би го убила, ако след това не беше правил любов с нея. Но, естествено, нито една от тези жени не беше девствена.

— Този вид целувки обикновено водят точно до правене на любов, зверче — обясни той. — И защо изведнъж побесня толкова? Когато това се случи, не беше тъй освирепяла.

— Бях — тросна се Мегън. — Но тогава все още бях шокирана.

Сърдитият й тон го накара да вдигне вежди.

— Нима ти трябваха цели три седмици, за да излезеш от шока?

Тя отново го удари.

— Трябваше ми толкова време, за да разбера, че си ме погубил! Ще бъда опозорена! — В гласа й трепна истерична нотка. — Ще стане скандал!

Внезапно всичко му стана ясно. Бе очаквал това. Мегън очевидно не беше.

— Да не би да се опитваш най-мило да ме уведомиш, че си бременна?

— Да, глупако, това…

— Откъде да знам, че казваш истината? — попита той сериозно.

Мегън го зяпна невярващо, после се обърна и тръгна обратно към брега отвратена. Но й беше трудно да се движи бързо през водата и Девлин трябваше само да протегне ръка, за да я сграбчи и да я завърти отново с лице към себе си. И той стори точно това.

— Съжалявам, Мегън, но и друг път се е случвало разни жени да ме обявяват за баща на децата си, без въобще да съм ги докосвал.

Очите й се присвиха.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че не е възможно да съм бременна?

— Съвсем не. Ако си бременна, детето със сигурност е от мен и аз ще поема цялата отговорност за това. Просто те питам дали си сигурна.

— Не, не съм! — извика тя. — Как мога да бъда сигурна толкова скоро? Но вече мина цяла седмица, откакто трябваше да ми… Цяла седмица! Никога не ми е закъснявало!

— Няма защо да изпадаш в истерия. Ако не си забравила, аз и без това ти предложих да се омъжиш за мен, бременна или не. — Девлин се намръщи. — Предложих ли ти наистина?

Въпросът я стресна и очите й се разшириха.

— Не си ли спомняш?

— Докато не те видях у Робъртсови, въобще не бях сигурен дали не съм сънувал всичко. Очевидно не съм, но все още не помня съвсем ясно подробностите.

— Е, не очаквай аз да ти ги припомня. Самата аз се опитвам да ги забравя.

До този момент Девлин я държеше само с една ръка, но сега я хвана и с другата и я разтърси.

— В едно поне съм сигурен, и то е, че когато те посъветвах да си тръгнеш, ти отказа, защото всичко това ти доставяше твърде голямо удоволствие. Единственото, което се опитваш да забравиш, е краят и, честно казано, аз също бих искал да го забравя. Но тъй като това е невъзможно, няма смисъл да продължаваш да се оплакваш.

— Ще се оплаквам колкото си ис…

Той я разтърси отново.

— Мегън, не ме предизвиквай. Мислиш ли, че аз имам желание да се женя за едно разглезено зверче, на което изобщо не му пука за мен? Но нямам друг избор. Ти също.

— Но това не е честно! — извика Мегън. — Ти не можеш да ми дадеш голямата къща, с която исках да запуша устата на лейди О. Единственото, което можеш да ми предложиш, е собствената ми конюшня. Освен това ти също не ме обичаш. Вероятно искаш да се ожениш за мен само защото смяташ, че така ще се издигнеш в обществото. Но няма да можеш. Това няма да те направи джентълмен. Необходимо е нещо много по-…

— Вече каза предостатъчно, зверче — прекъсна я хладно Девлин. — Цялото това самосъжаление ми действа на нервите. Хрумвало ли ти е поне за миг, че и аз може да съм имал други планове за живота си, които не включват теб? Случвало ли ти се е някога да мислиш за някой друг, освен за себе си и за това какво ти искаш?

Беше несправедлив и го знаеше. Онова, което му бе казал Тайлър за нея, показваше, че Мегън също е способна да зачита чувствата на другите. Но фактът, че възможността да се омъжи за него я докарваше почти до истерия, разбиваше гордостта му на късчета. Разбира се, от нейна гледна точка той стоеше по-долу и от благородниците без титла и следователно бе повече от неподходящ за жених. И ако действително беше този, за когото се представяше, тя би била напълно права.

Девлин знаеше, че би трябвало да й каже истината, която би превърнала нещастието й в радост. Как не! Мегън бе поискала да задоволи сексуалното си любопитство тъкмо чрез коняря. И тъкмо за него трябваше да се омъжи, по дяволите.

Това, че беше дръзнал да я критикува, я бе накарало да впери в него сърдит поглед и да се зачерви от гняв.

— Кой казва, че ще се омъжа за теб? — попита тя. — Имаш ли представа колко джентълмени от тази енория са искали ръката ми?

— Да, а ти си ги отблъснала до един.

— Което не означава, че не мога да променя решението си, нали? Така че спокойно можеш да осъществиш великите планове за живота си. Нямам намерение да ти създавам спънки.

Изглеждаше толкова искрена, че Девлин се ядоса достатъчно, за да я сграбчи и да я разтърси отново.

— Изобщо не ти отива да се правиш на самопожертвователна, зверче. Освен това няма да се омъжиш за никой друг, след като носиш моето дете. Ще отидем в Гретна Грийн.

— Какво?!

— Баща ти ще ни даде благословията си, когато поговоря с него.

— Не, няма. Ти си полудял!

— Това ще придаде на брака ни известна романтика. Трябва, зверче. В противен случай ще влезеш в устата на всички.

— Така или иначе ще вляза, задето съм се омъжила за коняр.

— Значи си съгласна?

— Не съм казала това — изпъшка Мегън. — Не искам да живея в конюшня.

— Ще живееш там, където живея аз.

— Предполагам, че бихме могли да се съберем в моята стая.

— Няма да се преместя в къщата на баща ти! — отсече той с тон, който не търпеше никакви възражения.

Но Мегън продължи, сякаш не бе чула и дума.

— Освен това, хм, ще ни излезе доста скъпо, но можем да оправим облеклото ти. И… о, какъв е смисълът? Никой не би се заблудил чак толкова, че да те помисли за благородник. Та ти си такъв грубиян. Чуваш ли се въобще какво говориш?

— Вече започвах да си мисля, че съм единственият, който го прави — сухо отвърна Девлин.

— Аз само се опитвам да намеря някакъв компромис, а ти не ми позволяваш.

— Не, ти просто се придържаш към отвратителния си навик да смяташ, че всичко може да стане така, както ти се иска. Мъчно ми е да ти го кажа, Мегън — гласът му обаче изобщо не звучеше наскърбено, — но съпругата върши онова, което й нареди мъжът, а не обратно.

— Което е достатъчно основание да не мога да се омъжа за теб. Ако ме обичаше, би правил всичко възможно, за да съм щастлива. Но ти не ме обичаш и ще ме направиш нещастна.

— Няма да те направя нещастна — изръмжа Девлин, стиснал здраво зъби. — Ще те направя своя съпруга. Не е едно и също!

— В твоя случай ще бъде — заяви Мегън с вбесяващо упорство.

Той свали ръце от нея преди наистина да е сторил нещо разтърсващо.

— Прибери се у вас, Мегън. Приготви си багажа. Ще отпътуваме веднага след като се срещна с баща ти.

— Значи наистина говориш сериозно? — възкликна тя някак изненадано. — Наистина мислиш, че можеш да получиш позволението на баща ми да се ожениш за мен? Ти си мечтател, Девлин. Татко ще се съгласи само ако аз му кажа, че искам да стана твоя съпруга. Детето няма да повлияе на решението му, ако разчиташ на това. Той ще ми намери друг съпруг.

— Тогава защо не оставим въпроса в неговите ръце? Ако той се съгласи, ще се омъжиш за мен.

Очите й се присвиха подозрително.

— Нали не си намислил някак си да го принудиш да се съгласи, както принуждаваш мен?

— Не те принуждавам, дявол да те вземе! — Мегън изсумтя презрително, сякаш искаше да каже, че думите му само потвърждават нейните, затова Девлин продължи по-спокойно: — Нямам намерение да насилвам баща ти. Е, споразумяхме ли се?

— Да — процеди тя с ненавист, след което добави надменно: — Но няма смисъл да си приготвям багажа. Ти няма да получиш съгласието му без моя помощ, а аз все още не смятам, че искам да се омъжа за теб.

— Но ако той все пак се съгласи? — настоя той. Искаше да е сигурен, че Мегън няма да се отметне.

— Вече отговорих на този въпрос.

— Добре. Тогава се смятай за сгодена. — Девлин я вдигна на ръце и я целуна бързо. После отново я пусна във водата, завъртя я и я побутна лекичко към брега.

Тя тръгна напред, но едва направила няколко крачки се извърна, за да каже още нещо. И чак сега забеляза.

— Божичко, Девлин, ти си гол!

Потресената й физиономия беше неповторима гледка. Значи е била толкова ядосана, че дори не е забелязала тялото, което преди бе омагьосвало погледа й. Девлин избухна в смях, и то толкова неудържим, че не успя да се спре, дори за да й каже: „А ти газиш в езерото напълно облечена“.

Все едно. Смехът му и без друго я беше вбесил достатъчно.