Джоана Линдзи
Мъжът на моите мечти (15)

15.

— Нарича се Фредерик Еди-кой си.

— Еди-кой си?

Тифани се престори на обидена и отбранително каза:

— Какво искаш от мен? Чух прекалено много имена, за да ги запомня всичките. Този е маркиз. Запомних го само защото Джейн каза, че бил много добър приятел на… Познай на кого?

Мегън веднага се заинтригува.

— Сериозно? Но това увеличава шанса Амброуз да се появи.

— Не непременно. Маркизът просто притежавал имение наблизо и по една случайност бил дошъл в него по някаква работа. Не забравяй, че сме доста далеч както от Кент, така и от Лондон.

— Амброуз също би могъл да притежава имение наблизо.

— Така е — съгласи се Тифани. — Но не се уповавай на това. Ако и двамата бяха в Хампшър, щяха да пристигнат заедно, не мислиш ли?

— Вероятно, освен ако на Амброуз не му се е наложило да закъснее по някаква причина. Но аз лесно мога да разбера. Трябва само да сляза и да попитам лорд Фредерик дали дукът ще дойде. Домакинята може и да не знае, но той би трябвало да знае.

— Идеята не е много добра.

— Защо?

— Ами, размърдай си малко въображението. Представи си, че той те вижда и се влюбва в теб.

Мегън кимна.

— Да, нали вече решихме, че ще стане точно…

— Имам предвид Фредерик.

— Той? Но защо?

— По същата причина, поради която е много вероятно дукът да се влюби в теб. Не забравяй, че двамата са добри приятели. Ако маркизът те види пръв и признае любовта си пред Амброуз, няма ли верният му приятел, дукът, да пожертва собствените си чувства в името на тяхната дружба?

Мегън се засмя.

— Прекалено много усложняваш нещата. Освен това аз няма да дам на маркиза и най-малкия повод да се влюби в мен. Какво толкова може да ми навреди един кратък разговор с него? На всичко отгоре аз ще го разпитам за неговия приятел, което ще му покаже съвсем ясно накъде е насочен интересът ми.

— Виж, има и още нещо. Сигурна ли си, че искаш Сейнт Джеймз да знае, че ти открито се интересуваш от него, и то преди дори да сте се запознали? Защото за какво са добрите приятели, ако не за да споделят помежду си подобни неща? Не си мисли, че лорд Фредерик няма да спомене нищо пред дука. А на никой мъж не би му се понравила идеята, че е бил набелязан като мишена предварително. Те обичат да вършат сами тия работи.

— Разбирам какво имаш предвид. Ако го разпитам за Амброуз, мога да го оставя с погрешни впечатления — тоест, с правилни впечатления, но, да, предпочитам това да не се разбира. Не че в крайна сметка няма да си призная всичко.

— Но след сватбата.

— Именно. — Мегън внезапно се намръщи. — Дали ще го сметне за твърде нечестно от моя страна?

Тифани вдигна вежди, после се усмихна.

— Значи сега пък се самообвиняваш в нечестност?

— Е, а не е ли нечестно? Цялата процедура по ухажването ще си бъде една чиста загуба на време. Ако бях достатъчно искрена, щях да му кажа още от самото начало, че бих желала да се омъжа за него.

— Не можеш да го направиш!

— Знам, Тиф. Но премълчаването на този факт не е ли равнозначно на лъжа?

— Не. Това е стандартният протокол за всяка любовна връзка — напълно убедено заяви Тифани. — Би било хубаво, ако ние, жените, можехме да бъдем толкова искрени, но в такъв случай половината от мъжете, които в крайна сметка стават наши съпрузи, биха се разбягали като подплашени зайци — говоря за онази половина, които настояват идеята за брак непременно да произтича от тях. И не бързай да наричаш ухажването „загуба на време“. Тъкмо това е периодът, в който ще имаш възможност да опознаеш своя дук и да прецениш дали ще можеш да го обикнеш или не. Защото, надявам се, не си въобразяваш, че ще се влюбиш в него толкова бързо, колкото той в теб?

— Смяташ, че е невъзможно?

— Напълно невъзможно, Мег. Той ще се влюби светкавично в изумителната ти външност, а много скоро след това — и в прекрасния ти характер. Ти определено си най-красивото момиче в това кралство. Обаче дукът едва ли е най-красивият мъж. — Тифани изсумтя. — Онзи ваш коняр може и да е, но Сейнт Джеймз — трудно.

При самото споменаване на Девлин мисълта за него завладя ума на Мегън напълно. Как й се искаше да я бе зърнал в прекрасната й нова бална рокля. Зелената коприна обгръщаше нежно и изящно онази част от фигурата й, която не се разкриваше от дълбокото деколте и изрязаните ръкави. Воалите от бял тюл под полата й придаваха на роклята определена екстравагантност. С красиво вдигнатата си коса, с перлената огърлица, предавана от поколение на поколение в майчиния й род, и особено с хубавото зелено домино, което дяволски добре подхождаше на роклята й и едновременно с това й придаваше някаква тайнственост, Мегън усещаше, че изглежда като истинска изтънчена дама, макар да знаеше, че в действителност съвсем не е такава. Девлин би бил заслепен от този разкош, помисли си тя. И поне веднъж би й спестил оскърбителните си забележки.

— Моят дук ще бъде красив, Тиф.

— Несъмнено — съгласи се Тифани. — Просто недей да очакваш да е невероятно красив. Защото така със сигурност ще останеш разочарована.

— Предполагам. — Мегън въздъхна. — Много добре, след като се разбрахме, че трябва да бъда студена като лед с лорд Фредерик Еди-кой си, нека да обмислим как ще разпозная Амброуз, ако се появи. Джейн случайно не ти ли описа как изглежда, докато си бъбрихте следобед?

— Каза, че бил много висок. Разбира се, самата Джейн е доста дребна, така че за нея „много висок“ може да означава и толкова, и толкова. — Тифани вдигна ръка първо до главата на Мегън, а после около две педи над нея.

— Какво още каза?

— Черна коса, или тъмнокестенява — не беше съвсем сигурна. Очи — нещо средно между сини и зелени. „Необикновени“ — така ги нарече тя. Между другото, според нея той е невероятно красив. Но за Джейн лорд Фредерик също е невероятно красив, така че трябва да приемеш възторга й по дука за леко преувеличен.

Мегън отново погледна лорд Фредерик и забеляза, че самият той е доста висок и че също е чернокос. Оттук не можеше да се види кой знае колко от маркиза, още повече, че лицето му бе скрито зад домино, но фигурата му беше много стройна, вечерният му костюм бе безупречен, а по-младите от присъстващите дами определено го обграждаха с внимание.

— О, не знам. — Мегън се усмихна. — Бих казала, че вероятно е много красив.

Тифани мигновено долови посоката на мислите й.

— Сигурно. Нали е най-високопоставеният от всички присъстващи в залата лордове и при това е ерген.

— Горкият човек — сухо отбеляза Мегън. — Сигурно постоянно му са налага да понася цялото това изпълнено с обожание внимание.

— Както и на твоя дук — отвърна Тифани. — Убедена ли си, че ще можеш да се примириш с това?

— Но след като се оженим вече няма да е така.

— Той е дук, Мег. Винаги ще бъде заобграден от куп жени, които ще искат разни неща от него, дори ако става въпрос за съвсем невинни неща.

— Това никак не ми звучи забавно.

Тифани се усмихна дяволито.

— Мислех, че е. О, не се мръщи. Само се шегувах… Е, не съвсем, всъщност. Наистина ще има жени, които ще се опитват да ти го отнемат просто заради това кой е той.

— Отговори ми на един въпрос: ако той ме обича, мислиш ли, че това трябва да ме безпокои? И ми отговори честно, вместо пак да се нахвърляш върху моя дук.

Тифани се засмя.

— Добре, предавам се най-смирено. Ако Сейнт Джеймз те обича, нямаш никакъв повод за безпокойство. Той ще е този, който ще трябва да понася отровните стрели на ревността, не ти. — След кратка пауза тя попита невинно: — Наистина ли се „нахвърлям“ върху твоя дук?

— Всеки път щом си отвориш устата.

— Съжалявам, Мег. Предполагам, че ми е трудно да говоря прекрасни неща за човек, когото дори не съм виждала. Не съм способна да кажа, че дук Ротстън е чудесен и напълно подходящ за теб, след като не знам дали наистина е така. Засега единственото му достойнство е неговата титла, която може и да го поставя начело в твоя списък, но за мен не означава нищо. Просто искам да намериш мъж, който да е напълно достоен за теб, а се боя, че ще позволиш на идеята за отмъщение спрямо лейди О да попречи на правилната ти преценка и да те убеди, че той е подходящият човек — когато в действителност може и да не е.

Мегън се наведе и прегърна своята приятелка.

— Благодаря ти за грижовността, Тиф. Няма проблеми, можеш спокойно да продължиш да играеш ролята на скептик, щом това ти харесва. Истината е, че е напълно възможно този мъж изобщо да не ми се стори привлекателен. — За разлика от Девлин? Тази мисъл пък откъде се взе? — А това ще се разбере още при първата ни среща.

— И всичко ще приключи?

Мегън кимна и каза твърдо:

— На секундата. Но, от друга страна…

— Аз ще съм първият човек, който ще ти изтъкне добрите му качества — след като установим кои са те.

— Така вече е честно.