Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mahound, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2008)
Корекция
maskara (2008)

Издание:

Издателска къща „М — Л“

История

  1. — Добавяне

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Връщане за миг назад. В Саакс. Слънцето изгрява.

Огромният черен глобус на слънцето, потъващ на запад, очерта ниското минаре и запрати дългата му, черна сянка над двореца на Саакс. Сега това беше дворец от блестящ мрамор и охраняващите го часови бяха със спретнати бели шалвари, гарнирани със злато черни куртки и червени фесове. Съвсем различен от стария кирпичен дворец с отпуснатите дрипави Войници пред него. Лекият зефир, който бе излязъл със залеза, шумолеше из листата на финиковите палми и ги караше да се галят. Бяла ездитна камила, чието немелодично звънче дрънкаше окачено на висулка сини мъниста на врата й, си пробиваше път през праха, подтиквана от камиларчето на гърба й. Момчето пришпори добичето, насочвайки го към едната страна на тясната уличка, за да стори път на двама конника, галопиращи към огромния входен портал на двореца. Изчаквайки конярите да поемат юздите, двамата мъже изчезнаха между пушките на часовите в затъмнения коридор.

Единият от тях, огромен негър, прегърна другия през раменете. Вторият свали навитата чалма от бял муселин и тръсна да освободи жълтата коса, която падна на раменете му.

— Добре пояздихме, Баба.

— И утре пак ще пояздим, Рори.

— И през всяко наше утре, надявам се, братко мой.

— Ако е такава волята на Аллаха.

Смъквайки тежките си вълнени джелаби, които подхвърлиха на грамадната негърка, препасала чудовищна престилка над белите си фусти и ухилена с присъщата на Мама Феба приветливост, те минаха в просторния вътрешен двор, където завеса от лозови листа преграждаше последните слънчеви лъчи. Един фонтан ромолеше в облицован с ведросини плочки басейн, а във въздуха се носеше наситеният аромат на рози и жасмин. Момченце на около пет години със сламеноруса коса, хармонираща на бледолимонения му копринен кафтан, притича и обви с ръчички коленете на Рори, следвано от незабулена жена, но облечена в мавърска роба. Тя направи официален почтителен реверанс на Баба, после мушна ръка под мишницата на Рори и го привлече към себе си.

— Мой господарю и победителю — усмихна се тя заедно с Баба.

Той погледна към нея и се засмя.

— Чуваш ли я, Баба! Ласкае ме като истинска съпруга на мавър с „господарю и повелителю“, макар че, струва ми се, не съм вече господар и повелител на собствения си харем. Дори на себе си, тъй като принцеса Ясмин контролира всичко. Не съм вече нищо повече от обикновен неин роб.

— Рори Махаунд, роб на една жена! — Тя мушна другата си ръка под мишницата на Баба. — Представи си го като роб на която и да е жена!

— Нещо ми показва, че винаги е бил. Но според дворцовите клюки, сестро, оплакват се от него. Момичетата в харема му линеят поради липса на внимание от негова страна — потупа Баба бялата й ръка.

— Наумила съм си да назнача Файал за главен евнух в харема на моя съпруг, макар че Файал е много далеч от евнухството. Все пак, докато го имат на разположение, сигурна съм, че няма да линеят повече. Но като стана дума за Файал, той те очаква в твоите стаи, Рори. Казах му да приготви морскозеления ти кафтан, който е бродиран със смарагди и перли. За теб, Баба, поръчах на Кту да приготви кафтана, гарниран с бяла коприна, и ще трябва да сложиш диамантеното перо на чалмата си.

— Виждаш ли, Баба, че не сме вече господари на себе си? — Рори вдигна на ръце момчето, след което го задруса като необяздено конче, което накара детето да сграбчи косата на Рори и да записка от възторг.

— Но защо такова великолепие тази нощ, сестро моя? Трябва ли за една обикновена вечеря да съперничим на Сюлейман Великолепни?

Мери дръпна двамата по-близо до себе си.

— Виждате ли, съпруже мой и братко мой, колко е необходимо да бъда край вас? Вече сте забравили.

— Какво сме забравили?

— Че днес е особен ден. Дори че в момента негово полукралско величие кралят на Басампо заедно с Негово пълно кралско величие кралят на Басампо са горе в банята си.

— Тим е пристигнал? — Рори се отскубна и се накани да изтича по стълбите, но тя го задържа.

— Съмнявам се дали малкият крал на Басампо би одобрил нахълтването в банята му. Както ми се струва, малкият крал има нещо за криене и по-добре ще бъде да не се опитваш да разбереш какво е то. Керванът им пристигна, докато бяхме на езда, и може да бъдете доволни, аз бях тук да им окажа официалните почести. Спомних си даже за двайсет и едните топовни салюта, с които приветствувахме Негово величество и единадесет за Тими.

— А керванът им? Голям ли беше? — попита ревностно Баба.

— Тими каза, че били триста броя първокачествена стока.

— Добре, ще можем да ги включим в следващата пратка, а робите от Басампо винаги носят добри пари. — За миг Рори се превърна в делови мъж.

— Слава богу, че ти няма да се връщаш в Тринидад, или Сан Доминго, или Куба, или където и да било с тях — притисна се още по-близо до него Мери.

— Не, Мери, това е за Тими и Мансур. Баба и аз ще си останем тук и ще остареем неразделни, докато другите превръщат черната ни слонова кост в лъскаво злато. Добре ще бъде да се видим пак с Тими. Дълъг път изминахме двамата заедно.

Спряха се за миг в подножието на стълбата, после бавно се заизкачваха. Като стигнаха горе, Баба свали момчето от раменете си и го сложи на пода. Мери освободи двамата, целуна нежно Рори по устата и Баба по бузата и като им напомни още веднъж да не закъсняват за вечеря, се отдели от тях и тръгна в обратната посока.

— Елмира ще ми помогне да се облека. Помнете, ще се срещнем след час. — Тя улови момченцето за ръка.

— Един дълъг час без теб, любима. — Ръката на Рори разроши косата на детето.

Разветият й воал, тихите стъпки и махащата за сбогом ръчичка на детето се изгубиха в дългия коридор. Баба улови Рори под ръка и двамата закрачиха към апартаментите си. Рори спря и взе ръката му в своята.

— Щастлив е нашият живот, Баба.

— Аллах е пожелал така, Рори.

— Нека винаги бъде такова желанието му.

— То е написано на челата ни и в Книгата на съдбата, Рори.

— Баба, братко мой.

— Рори, братко мой.

Край
Читателите на „Рори Сатаната“ са прочели и: