Ланс Хорнър
Рори Сатаната (23)

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

На път. Рори — търговец на роби. Красотите на Маракеш. Елмира и принцеса Ясмин. Превъплъщенията на двете жени. Словесен дуел.

Рори се олюля на уморения кон, опитвайки се да залъже в галоп провлечените му стъпки. Клетото животно бе напълно изтощено и отказа да ускори крачката си. Сега, когато белите минарета на Танжер бяха пред тях, Рори бързаше да влезе в града и да сложи край на най-тежкото пътуване, което някога бе вършил. Вече му се виждаше краят, а му се струваше, че тези няколко мили никога няма да свършат. Хвърли поглед към двамата си придружители, Слиман и Млийка. Видя, че и те са изморени колкото него. Главата на Млийка се клатушкаше без контрол, а козята брадичка на Слиман бе провиснала.

Всеки ден от напускането му на Саакс се струваше на Рори година. Тъгуваше за Саакс с носталгия, непозната преди. Там беше единственият му дом, който някога бе имал. Тъгуваше за удобствата на харема и особено за ласките на Елмира, която бе заминала за Танжер с Мери. Тъгуваше дори и по Мери. Положително би се радвал на една свада с нея, но това, както и Елмира, щеше да го очаква в Танжер. А най-много му липсваше Баба. Ако Баба беше до него, пътуването не би било така уморително. Стотици пъти през деня той намираше думи на върха на езика си, с които да общува с Баба, само за да разбере, че всяка минута го отпраща все по-далеч от мъжа, станал негов пръв приятел. Приятел ли? Ха! Нищо по-плоско и банално нямаше от тази дума! Уаллахи! Баба беше негов брат!

Когато напускаше Саакс, керванът му изглеждаше безкраен. Сега бяха останали само трима — той, Млийка и Слиман. От търговска гледна точка пътуването се беше оказало успешно. Той получи далеч по-високи цени за стоката, отколкото бяха мечтали с Баба. След изтощителното пътуване с кервана до реката, след дългите, задушни дни, прекарани на лодката, и след пристигането им в наводнения е бълхи и задушен от слънцето Тимбукту, Рори бе щастлив да се раздели с живата си стока. Бе загубил само две от жените и никой от младите не се беше разболял. Градът беше пълен с преуспяващи търговци, всички изправени пред глад за робини поради големите доставки за факториите по крайбрежието. Вярно, хитрите търговци се бяха пазарили за цената, но Рори знаеше, че носи превъзходно качество, само като гледаше лакомите им погледи. Никога досега не бяха попадали на такава първокачествена стока. Умело ги бе противопоставил един на друг и постепенно повиши цените. Всеки търговец му беше дал рушвети и го подложи на скрити изкушения. Той бе приел всички, за да продаде най-накрая на този, който му предложи най-много пари. Колкото и да звучеше странно, най-голямо наддаване стана за младите — за гъвкавите като върби юноши с меки ръце и гладка кожа. Тънките като жила на пчела устни и засенените с боя очи бяха донесли най-много. Удивително много!

Седмици бяха минали в пазарлъци и Рори нямаше представа докога ще се проточи разпродажбата. Достатъчно е да се каже, че торбите им се напълниха със сребърни пари с лика на Мария Тереза, португалски ексудоси, испански пезети, английски гвинеи, златни слитъци, торбички златен прах и пъстра смесица от нешлифовани смарагди, диаманти и перли. Бе премного уморен, за да ги изчислява, но знаеше, че далеч са надминали очакванията на Баба.

По време на престоя им в Тимбукту той и Слиман живееха в една мръсна колиба от кал, обслужвани само от Млийка. Ако съществуваше жилище, лишено от елементарни удобства, то бе именно това. Горещината бе тъй потискаща, че Рори бе изнесъл леглото си на покрива, но дори и там бе невъзможно да се спи поради рояците насекоми. През първите няколко седмици се утешаваше с една или друга жена от харемите на Саакс, докато вследствие на задухата, праха и мухите дори и жените го отблъснаха и той предпочете да се търкаля самичък в джелабата и да спи на покрива, докато Слиман вардеше непрестанно пълнещите се торби със злато, а Млийка спеше в краката на стареца.

Накрая, след цяла вечност отегчителна работа, бе приключил и той се присъедини към първия керван, който трябваше да прекоси високите Атласки планини и пустинята до Маракеш. Ако пътуването до Тимбукту го бе изтощило, то не представляваше нищо в сравнение с прекосяването на пустинята. Пътуваха предимно нощем и спяха през деня, но потискащите пясъци изглеждаха безкрайни. Това съвсем не беше пустинята от бели пясъчни дюни, която бе си представял. Беше смет и камъни, кремък и шел. Беше ненадейни пясъчни вихрушки, помитащи песъчливата почва в облаци, които затъмняваха небето. Беше загадъчни, назъбени планини от базалт, блеснали като разтопен метал. На огромни разстояния срещаха кладенци с млечна, блудкава вода и съвсем нарядко някой забулен с палми оазис с кервансарай, годен по-скоро за камили, отколкото за хора. Беше се крепил ден подир ден, без да говори и без да иска да му говорят.

Въпреки че Млийка бе не по-малко изтощен от Рори, робът правеше всичко, за да улесни Рори. Издигаше навеси да закриля Рори от слънцето. Копаеше ямки в пръстта, за да се разположи Рори. Държеше шуплестия мех за вода на най-малкия ветрец, за да може блудкавата вода да се охлади. Но какво ли можеше да стори при тези обстоятелства, след като и той страдаше не по-малко от господари си?

Щом се добраха до високите Атласки планини и се спуснаха към зеления оазис Маракеш, си поеха дъх. Тук се разделиха с кервана и потърсиха убежище в един гъмжащ от дървеници кервансарай. Слиман уведоми Рори, че ще бъде добре дошъл в двореца на емира, но в мръсните си дрипи Рори не искаше да се представя, нито пък имаше волята и желанието да си купува нови дрехи. Просна се върху нечистия под, без да обръща внимание на мръсната слама й камилските изпражнения, грохнал под потните мишци, които се опитваха да го подигнат. Помнеше, че бе изритал жената до него, за да потъне в дълбок сън през цялата нощ, следващия ден и следващата нощ, докато се събуди с горчив вкус в устата и нашарено от паразитите тяло, небръснат цяла седмица. Настъпи нощта и той се разходи из сокаците, като грабна първите две чисти джелаби, които видя, една за себе си и друга за Млийка, след което двамата потърсиха и намериха един хамам. Цял час се кисна и стоя на парата, след което се предостави на Млийка, който го масажира и намачка, докато безчувствеността му изчезна. Излязоха от хамама и Рори се почувствува поосвежен. Един бръснар в Джимна ел Фна го обръсна на светлината на мъждукащо кандило, дивейки се на русата му брада. Рори не посмя да развие чалмата, страхувайки се, че русата му коса би предизвикала още по-големи коментари, тъй като бе станала дълга до раменете. После, гладко избръснат, изкъпан и облечен в чисти дрехи за пръв път от напускането на Саакс, се нахраниха с Млийка както трябва — паничка кускус и горещ ментов чай. Намериха по-свестен кервансарай на един голям площад, където прекараха останалите няколко дни в Маракеш, докато закупиха коне. Премениха и стария Слиман в чисти дрехи и се приготвиха за пътуването до Танжер. Рори счете Маракеш за очарователен град и прекарваше часове по Джимна ел Фна. Беше нескончаем панаир — някакъв безкраен цирк. Напарфюмираните момчета клю, с очи, боядисани като трънкосливки, и ръце, намазани с къна, танцуваха, кълчейки бедра в похотлив ритъм, и докато ги гледаше с удоволствие, отблъскваше настояванията им. Спираше да погледа как факири свирят на лениво олюляващи се змии. Видя акробати, които извършваха невероятни балансировки и се спира пред разказвачи, събрали тълпи от слушатели с безкрайните си разкази за лукавства, прелъстявания и какви ли не приключения. Целият огромен прашен площад представляваше непрекъснат карнавал и той обикаляше из него, ококорен като всеки берберин от планините.

Установи, че се нуждае от жена, но от един поглед върху кирливите проститутки с разядени от язви лица така му се догади, че изгуби всякакво желание. Толкова дълго бе изкарал без жена, можеше да потрае още малко. Елмира го чакаше и той жадуваше за хладните докосвания на ръцете й.

Сега, наближавайки Танжер, успоредно с болката в стомаха си той откри и една нарастваща, тъпа болка в слабините. Елмира! Не бе обладавал жена толкова време, че се бе появила потискаща напрегнатост. Допирът до топлотата и мекотата на женска плът щяха да го уталожат повече от дълги часове сън и му се струваше, че след като освободи тялото си, ще заспи.

Влачещите се коне най-после достигнаха портите на града. Надменните мавритански часови им препречиха входа, но една дума от Слиман бе достатъчна да им сторят път. Държането на часовите се смени от дръзко на раболепно и всички войници им направиха нисък поклон. Един младеж, който бе клекнал зад ъгъла на портите, изтича към тях, размаха ръце и завика. Като стигна до Рори, той му се поклони с уважение и го запита дали той е емирът на Саакс.

Рори кимна, при което лицето на младежа грейна и той сграбчи юздата на коня.

— От две седмици, господарю, седя край портата от изгрев до залез и те очаквам. По заповед на господаря Мансур. Той ще се зарадва, че си пристигнал, защото се тревожеше за теб. Виж! Водя те към неговия дом.

Улиците бяха тесни и потънали във воняща мърша, която бе изпоцапала замазаните с глина стени, но Рори беше толкова доволен, за да им обръща внимание. Поглеждайки назад, за да се увери, че Слиман и Млийка го следват, той се отпусна на седлото и остави младежа да го води из лъкатушещите сокаци, докато стигнаха до една гладко гипсирана стена, неразличима от останалите по нищо друго, освен по боядисаната наскоро дървена порта и месинговата й обкова, лъщяща като злато.

Младежът удари тежкото чукче, портата се разтвори и Рори хвърли поглед към бликащия фонтан, плискащ водите си в персийско сини фаянсови плочки. Подуши насищащия аромат на портокаловите дръвчета и предусети хладината, след което се изтърси като торба от седлото в ръцете на Млийка и Тим. Уловил двамата за раменете, той тръгна към вратата. Закрачи по застланите с фаянс коридори и се заизкачва по тъмното стълбище. После имаше стая — прохладна и затъмнена, със застлан с коприна диван и нежния допир на ръцете на Елмира, когато започна да сваля прокисналите от пот дрехи.

Търсещите й ръце замилваха кожата му през благовонната вода и макар че тялото му отговаряше на нейните докосвания и той чувствуваше пулсиращото оттичане, умората го подчини на волята си и той потъна в сън. Едва дочу как тихите й стъпки изчезват от стаята, чу отварянето на вратата и възхищението на Мансур от съдържанието на дисагите. Различи и думите на Тим, звучащите странно изрази на английски сред толкова много арабски говор. Думите го унесоха още повече, но той беше премного сънен, за да ги разбере. Заспа, а когато се събуди, в стаята беше мрак, ако не се смяташе мъждукащият в месингова купичка фитил до леглото.

Сънят пак го бе надвил, ако не беше забравеното усещане в стомаха. Беше жаден, гладен и, хвала на Аллаха, достатъчно се бе съвзел, за да почувствува тялото си. С усилие на волята плесна ръце и зачака вратата да се отвори, но когато това стана, чу мъжки стъпки и зад него се надвеси Млийка.

— Господар буден?

— Господарят ти е гладен!

— Господар ще яде и ако господар иска, в двореца има вино от Херес, но — той се чукна леко по главата и намигна на Рори — то забранено за правоверни като господаря.

— Освен когато се дава като лекарство, а нека Аллах е свидетел, аз се нуждая от лек.

— Тогава ще ти се донесе. — Млийка се обърна да излезе, но Рори имаше още едно желание.

— Кажи на Елмира да го донесе.

— А, да, господарю — ухили се Млийка и посочи към тялото на Рори. — Вижда се, че господар повече нуждае от Елмира, отколкото от Млийка. Когато се изправи финиковата палма, трябват нежни пръсти да откъснат плода.

Рори се огледа да запрати нещо по ухиления негър. Вместо това посегна и издърпа копринения шнур около тялото си. Млийка отстъпи няколко крачки и спря.

— Господар няма защо срамува. Трябва бъде горд…

— Марш навън, черен джин на шейтани, и да не си се върнал до утре сутринта! Потърси някоя женска из готварницата с кожа, черна като твоята, защото и ти имаш нужда от нея, както аз от Елмира.

Млийка се ухили още повече.

— Сторих го, господарю. Докато господар спи, Млийка взел две жени. Млийка силен мъж. Жените вият. Млийка обича жените вият като хиени. Ай, ай, ай! Втората вие повече от първата и сега аз потърся трета, която тя вие като бабун.

Този път Рори събра достатъчно енергия да се наведе и грабна чехъла от пода. Запокити го към Млийка, който го улови, подхвърли го от едната ръка в другата и притича да го върне на мястото му до другия. С едно завъртане на белите поли на джелабата си изчезна. Рори не изчака и минутка, когато вратата отново се отвори и Елмира влезе с дълбока гарафа от кристал и тънкостеблена чаша за вино.

Никога преди виното не му се беше струвало тъй вкусно, както това червено испанско вино. Рори пресуши две чаши. То се спря в стомаха му и разля топлината си по тялото, когато той притегли Елмира. Целуна я по очите, бузите, устата, после завря носа в меката плът, скрита под ефирната материя на дрехата й.

— Вечерята ще пристигне след минутка, господарю.

— Мога да ям и по-късно. Седни до мен. Любимката ми, която с такава наслада къса фурмите. За теб съм по-гладен, отколкото за всякаква храна.

— Радвам се да го чуя, господарю. Това прави Елмира щастлива.

— Много нощи, любима, съм те обладавал в сънищата си. Ти идваше в леглото ми нежна, мека и благоухаеща. Но винаги в най-решителния момент на любовта ни се събуждах.

— И тогава, господарю?

— Оставаше ми само един начин да довърша започнатото в съня — протегна ръка, тя я погледна и му се усмихна.

— Слаб заместител. — Наведе се и го целуна.

— Дяволски слаб. Но кажи, ти мислеше ли за мен?

— Ти ми липсваше, господарю, но се утешавах, като се грижех за господарката Ясмин.

— Господарката Ясмин? Как е нейно кралско височество? Тази белокожа, тесноноса кучка?

— Понякога е много мила към мен, друг път много жестока. Изглежда най-доволна, когато разговаряме за теб. Тя говори много за теб.

— Само лоши работи, предполагам.

— Прав си, господарю. Но изглежда много се интересува от теб. Иска да й говоря за теб. Иска непрестанно да й разказвам как ме любиш и какво точно ти правя, за да ти доставя най-голяма наслада. После, когато й кажа, тя те ругае и кълне, че никога не би правила такива неща на никой мъж. Каза, че били вулгарни, но аз й отговарям, че когато една жена обича силно тялото на даден мъж, би сторила всичко, за да го задоволи. Но господарката Ясмин казва, че устните й са много малки, пръстите й много нежни и че не е създадена, за да приюти мъж като теб. Но колкото и да говори, все настоява да й разказвам за теб и ми се струва, че изпитва удоволствие от това. Можем да говорим за господарката Ясмин някой друг път, господарю. Сега си гладен.

Елмира се изплъзна от ръцете му и излезе, за да се появи с тежък поднос, покрит с бяла кърпа. Занесе му го, потопи си пръстите в топлия грис, отбра най-сочните парченца агнешко и му ги поднесе с апетитни зеленчуци. Когато се нахрани, той падна по гръб и изрита чаршафа.

— Хайде — прошепна й той. — Виж как стърчи изправена финиковата палма. Плодът й чака да го откъснеш.

Тя духна кандилото, но той чу стъпките й да се отдалечават в мрака.

— Къде отиваш?

— Да взема малко мехлем. Много време измина, господарю, откакто не съм познала милувките ти и с мехлема ще бъде по-лесно за теб и по-безболезнено за мен.

— Тогава побързай! Ще броя до сто и ако тогава не се върнеш, кълна се, че ти ще станеш излишна. Да не мислиш, че мога вечно да чакам?

— След толкова дълго време една две секунди не значат нищо. — Гласът й беше напрегнат и той долови заглушено хлипане. Вратата се затвори, ала веднага след това се отвори пак и той чу приближаващите се стъпки.

— Хайде! — Гласът му беше дрезгав и той разтвори ръце да я прегърне. Изненада се от нейната лека съпротива, но я повали на леглото и притисна устни в нейните. Тихият й, болезнен стон бе задушен от стръвната му целувка. Кутийката с ароматен мехлем, която тя мушна в ръката му, той запрати на пода, без да обръща внимание на молбата й.

Повече не можеше да се въздържа. Потисканата месеци наред напрегнатост го изправи безмилостен. Мощните тласъци на бедрата му бяха жестоки, без капка милост или нежност. Скоро всичко свърши и той падна изтощен върху потръпващото й тяло, задъхан тежко и глух за нейните хълцания. Когато главата му се поизбистри и той се замисли върху хълцанията й. Припомни си как бе настояла да вземе мехлема. Защо? Тя положително беше свикнала с възможностите му. Никога преди не бе желала мехлем. Сега, заслушан между вдишванията, му се стори, че открива болезнена нотка в хълцанията. Изглежда й беше причинил болка. Съжали я. Не бе го желал, но страхотното желание да я обладае го бе направило нетърпелив. За да я приласкае, той нагоди извивката на тялото си към нейното, повдигна главата й и я сложи на ръката си. Дългата коса го задуши и той я отметна. Облекчен, той я притисна към себе си и устните му потърсиха нейните, но почувствува как тялото й се сковава в ръцете му и тя дръпна лице настрана. Това не беше познатата му Елмира. За нея винаги бе съществувало само едно желание — да му доставя наслада.

Почувства се обиден, измамен от собствената си мъжественост и пламъкът в слабините му, току-що загасен, пак лумна. Почувствува как нараства и ръцете му потърсиха гърдите, за да ги обхванат в пръстите си и да възбудят и в нея желанието. Ръката й ги блъсна встрани, тя се дръпна от него и стана.

— Но защо, Елмира. Обидих ли те с нещо? — каза той с умоляващ глас, макар да знаеше, че е достатъчно да я дръпне, за да се подчини на волята му.

— Аз не съм Елмира. Благодаря на бога за това. — Думите бяха на английски. — Не съм длъжна да слугувам на похотта ти, Рори Махаунд.

Той подскочи в леглото.

— Боже мой! Мери? Какво правиш тук? — Наведе се и зарови из масичката за кутийката прахан. Щракна и поднесе бледото пламъче към кандилото. Обърна се и видя златистата коса.

— И аз си задавам същия въпрос. — Гласът й се задавяше от гняв. — Какво правя тук? Трудно е да се обясни. За самата мен е трудно да се примиря с постъпката си. Каква глупачка съм. Идиотка, с не повече мозък от една превзета ученичка. Увлечена хлапачка по момчето на касапина. Какво става тук? Винаги съм те мразила. Ти си същински звяр, Рори Махаунд.

— Все пак не мога да забравя, че си дошла тук по собствено желание. Не съм те викал аз. Дявол го взел! Не съм искал теб. След като човек е прекарал толкова време без жена, не му е дотрябвала белокожа, студена като лед кучка.

— Мисля, че искаше Елмира.

— Да.

— Аз я принудих да си разменим местата. Заплаших я, че ще заповядам да я наложат с камшик, загдето ми е откраднала тюркоазената огърлица, ако откаже. Мислех си — и само аз мога да преценя колко глупава съм била, — че те обичам. Смей се, Рори Махаунд, смей се! Представяш ли си? Бях забравила как безмилостно ме похити, но го и помнех. Бях се надявала, че между нас ще възникне нещо като любов, защото всъщност, колкото и да ми беше омразно тялото ти първия път, не бях в състояние да го изтръгна от ума си и разбрах, че го желая, макар да бях отвратена от него. Но аз не исках само тялото ти. Исках и нещо друго. Не го намерих. Сега зная, че в теб го няма. Ти си неспособен за него.

— За кое? Аз положително ти дадох нещо, което повечето жени мечтаят да имат. Можеш ли да се оплачеш от действията ми? Можеш ли да се оплачеш от способността ми да задоволя една жена?

— Да, това е всичко в теб, Рори Махаунд. Твоето начало и твоят край. Освен него нямаш нищо, с изключение на безвкусен външен вид, който може да привлече някои жени. Ти никога няма да разбереш смисъла на думата любов. — Тя стана от леглото и потърси от пода захвърлената си роба от коприна. Той я гледаше мълчаливо, докато тя я уви по тялото си.

Започваше да се презира за това, което бе направил. Не че съжаляваше. Но докато я гледаше, намери я отблъскваща, без да знае защо. Не можеше да отрече красотата й, ала тя не представляваше нищо за него. Не изпитваше желание към него и макар да пулсираше възбуден, знаеше, че дори и да няма никаква друга жена, пак не би пожелал тази още един път. Погледнеше ли я в очите, чувствуваше, че и тя изпитва същото към него. Беше го потърсила и под прикритието на мрака той бе намерил мимолетно задоволство в нея. Но само толкова. Претърколи се от леглото, метна крака отстрани се изправи.

— Изглежда, че добре се познаваме вече. Ти ме познаваш що за мъж съм. Аз не ухажвам жените с изтънчени маниери — букетчета, припадъци, нежни стихчета и серенади на лунна светлина. Те са за слабите мъже — всички тези любовни бръщолевения, завършващи с търкаляне между чаршафите, нямам време за празни приказки. Наричай ме звяр, щом ти харесва. Сърцето ми съвсем не е лишено от нежности. Но тези нежности — наречи ги любов, ако искаш, отпращам там, където сам избера. Не зная защо ме потърси тази нощ. Аз никога не бих се спрял на теб. Мисълта да те обладавам ми се струва като отвратително кръвосмешение. Да знаех, че си ти, а не Елмира, щях да те изритам. Добре, ти си получи удоволствието. Все пак не вярвам да съм такъв негодник, какъвто ме рисуваш. Аз не съм без чувства. Мисля, че обичам Елмира и я обичам, защото тя беше добра към мен и по своему ме обича. Затова пожелах тази нощ нея, а не теб. Върви сега и след като Елмира, която вероятно чака зад вратата, да те отведе в твоята спалня, да се върне при мен.

На вратата тя се обърна и го погледна.

— Странно, Рори Махаунд! Мразя те и въпреки това, ако тази нощ бе казал подходящите думи и бе извършил подходящите неща, мисля, че бих те обикнала. Бих сглупила дори дотам, че да се оженя за теб при имам, дори без никакъв обет. Може би никога няма да те забравя, но ще си получа възмездието. Вярвай ми, един ден аз ще взема връх над теб. Тогава внимавай! Ще бъда толкова жестока и безмилостна, толкова зла, колкото си ти.

Той прие думите й, поглеждайки покрай нея към Елмира, застанала на прага на отворената врата.

— Като изпратиш господарката до стаята й, върни се тук, Елмира. Още не съм решил да те накажа с бичуване или не, загдето се опита да ме измамиш.

Тя наведе глава, но Мери се изпъчи с искрящи очи.

— И ако го направиш, искам да бъда свидетелка на това.

— Болезнената ревност ти подхожда, Мери — засмя се Рори. Той вдигна рязко бурканчето с мехлема, пристъпи до нея и го сложи в ръката й. — Може би ако бях използувал това, лейди Мери, ти не би имала от какво да се оплакваш. Дръж си го под ръка. Ще ти е необходимо за натруфения ти и докаросан съпруг, който ще си намериш в Англия. — Усмихна й се, макар че в усмивката му нямаше нито топлина, нито привързаност. — Всъщност — продължи той — с хилавия англичанин, когото вероятно ще избереш, съмнявам се дали ще ти стане нужда от това, нито пък — той се поколеба за миг — бих могъл да си представя, след като си опитала истински мъж, дали би могло да те задоволи което и да било английско производство. — Обърна се на петите си, но преди да чуе затварянето на вратата, извика: — Връщай се бързо, Елмира, спешно се нуждая от теб.