Ланс Хорнър
Рори Сатаната (37)

ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Равносметка. Немощ. Тио Карло. Разваляне на магията.

Рори подкара бавно коня си по прашната „Шарлота Стрийт“, почти напълно тъмна от удължените следобедни сенки. Краткотрайният му гняв към лейди Мери постепенно се беше превърнал в гняв към самия него. В края на краищата може би тя беше права. Дали в своята разюзданост той не бе изразходвал резервоарите на тялото си? Дали, както го бе обвинила тя, не бе пропилявал мъжествеността си тъй често и безразборно, че не му беше останало нищо? Дали в разцвета на младостта си не бе прегорял? Ами ако се бе превърнал в изцеден лимон, както сполучливо го бе нарекла тя, лишен от всичките сокове, изчерпан и годен само за боклука? Не, не! Не би могло да се случи точно на него.

Можеше да се утешава с едно нещо, макар че бе слаба утеха. Никога не бе хабил семето си по гъвкавите като змии хлапета, с устни като жило на пчела, които бяха на такава почит в мавританските дворове! Поне това обвинение бе неприложимо по отношение на него, почти! Бе имало само една оргия, в която бяха участвували и Тим и Джеху. Но подобни случаи бяха рядкост в живота му. Както и да е — да видим Баба и Мансур. Те се отдаваха от време на време на това за разнообразие и мъжествеността им оставаше незасегната. Радваше се, че поне в едно не можеше да се съгласи със своята мъчителка.

Може би, продължи да спори със себе си, всичко още не е загубено. Ще си наложи въздържание и ще види дали то няма да напълни пак резервоара. Уви, изглежда, че физическите му способности бяха парализирани, въпреки че желанието му продължаваше да бъде същото.

От оживената „Шарлота Стрийт“ той изви коня по една тясна уличка, установявайки, че пак се е насочил към дома на Мери Фортескю. Сякаш винаги търсеше нейната протекция. На известно разстояние от ъгъла една фигура се появи изпод засенчената врата. Беше жена, загърната в черен шал, носеща един вързоп. С приближаването му тя дръпна шала от лицето си. Той спря, познал привичния жест, с който мавърските жени откриваха лицата си.

— Елмира?

— Господарю! Прости ми, аз трябваше да те видя. Подслушах на вратата. Страхувам се. — Тя огледа внимателно тясната уличка и след като не видя никого, повдигна увития с плат вързоп към Рори, който разпери ръце да го поеме.

— Няма от какво да се боиш, малка моя.

Разгърна плата и погледна сина си в лицето. Бебето изглеждаше като всички други, но забеляза, че момчето има бяла кожа, здрав вид и руса коса. Завладя го чувство, което го изненада. Тежестта и топлотата на вързопа в ръцете му даваше странно удовлетворение. Това действително беше негова собствена плът и кръв, която споделяше със стоящото до него момиче. Върна го на Елмира, внезапно осъзнал крехкостта на собственото си бреме.

— Не за себе си се страхувам — присегна тя да поеме бебето. — Нито за Исмаил. Аз мога да го закрилям, но се боя за теб. Тя може да ти напакости.

Той намери сили да се усмихне.

— Имам нещо, което тя желае, и няма да ми напакости, поне докато не го получи, а според сегашното му състояние, изглежда, че ще мине доста време.

— Аз също го желая, господарю. О, вземи ме със себе си!

Перспективата да има пак край себе си Елмира беше примамлива, но къде би могъл да я заведе? Положително не у Мери Фортескю. Нито в Белроуз, където Мария бе още по-опасна от лейди Мери. Нито пък на „Шейтан“, където щеше да бъде единствената жена сред екипаж безскрупулни моряци. Може би можеше да я приюти у Елфинстън, но това би дало повод за клюки — прислужницата на лейди Мери под протекция на новопристигналия търговец.

— Точно сега не мога, Елмира. А що се касае до това, което ти и лейди Мери желаете, в момента съм безполезен. Нещо се случи. Не ме питай, но сега съм по-малко мъж, от който и да е евнух в харемите на Саакс. — Той се плъзна от коня си да я прегърне. Беше кратка прегръдка, прекъсната от траканията на волска кола, която зави от ъгъла.

Той изчака колата да отмине и я целуна.

— Върни се, малка моя. Засега нищо лошо не може да ти се случи. Ще намеря някое тихо кътче за теб и Исмаил. Ако сега изчезнеш, ще се вдигне врява. Довери ми се, Елмира. Ще оправя цялата работа. Пази добре сина ми. Аллах е милостив. Върви сега, преди да са те открили, и знай, че те обичам. Винаги съм те обичал, а сега те обичам двойно, защото ти си майка на Исмаил.

Яхна коня и отмина, все още чувствувайки топлината на пръстите й. В края на уличката се обърна да види черната фигура с отпуснати рамене, завиваща зад ъгъла. Облада го неимоверно желание да се втурне и я метне до себе си, но се овладя и насочи коня към дома на Мери Фортескю.

Намери я седнала във всекидневната на горния етаж, с мрачна решителност.

— Слугата ти Кту е тук. Бил на кораба и Джеху ти праща вест, че там всичко е наред.

— Как можа да го разбереш?

— Файал ми преведе. Сега седни, за бога, и си почини. Цял ден летиш като сляпа гарга, без да стигнеш доникъде.

— Съвсем вярно! Какво е станало с мен? Изведнъж, за една нощ, съм се превърнал в евнух. Нашият Хари е мъртъв. Не може вече да застава мирно.

— Както, предполагам, е установила милейди Клевердън, съдейки по израза на лицето ти. Смятам, че не е била по-щастлива от мен.

— Никак — ухили се сконфузено той. — Малкият разбойник е мъртъв.

— Съвсем не е малък разбойник, нито е мъртъв. Зная какво му е, пак ще го изправим на крака и ще застава прав като гвоздей. Всичко се дължи на Мария и нейното заклинание. Обзалагам се, че за нея ще става винаги, щом тя пожелае, ала не и за някоя друга. Ще се занимаем с това, момчето ми. Ако тя може да ти направи магия, за да запази Нашият Хари за себе си, ние ще развалим магията. Виж, Рори — надигна тя полата на черната си рокля — аз съм готова да дойда с теб в Мелроуз, макар че ти не го забеляза. Ще похапнем малко, след което ще спипаме лъвицата в леговището. Не бой се. Мама Феба ще я накара да се изповяда. Братът на Мама е сукуян. Той е стар нехранимайко, който по цял ден се навърта край задната врата да изпроси нещо за ядене. Дойде време да ми заплати за всичката храна, която е изкрънкал. Старият глупак и младият му остриган адютант, който върви непрестанно подире му, в момента си тъпчат стомасите в кухнята ми. И двамата вонят и ще трябва да си сложа кърпичка на носа, докато пътувам с тях в каретата, но миризливият дърт разбойник ще възкреси пак горделивеца с шоколадения цвят. Той носи пълна торба с изсушени треви и скалпове на плъхове, както и пера от петел, така че да бъде готов за всичко.

Той протегна двете си ръце към нея.

— Каквото и да ми се случи, Мери, няма да забравя, че ти винаги ми се притичаш на помощ, било с късчето студено месо в Глазгоу, или в опита си да разбудиш пак Нашият Хари. Ти винаги намираш разрешението.

— И винаги ще го намирам, момчето ми. Казах ти, че всеки мъж е безпомощен, щом няма жена, която да мисли за него. Затова внимавай с жените, Рори. Какъв би бил животът, ако се оженеше за мен? Аз бих носила панталоните, а ти би бил просто мъж под чехъл. С отказа си да се оженя за теб аз те избавих от участ, по-тежка от смъртта. По-добре да ми благодариш за това.

Той поклати глава, доволен, че е пак с нея и не желаеше нищо друго, освен да се нахрани, да изпъне дългите си крака и да забрави за известно време грижите си. Излегна се в едно от креслата на Мери, затвори очи и задряма, докато мирисът на храна го върна в съзнание.

Вечеряха двамата и той установи, че е гладен. След това се засуетиха в подготовка за потеглянето и тъй като беше вече тъмно, той заповяда и Кту да язди от едната страна на каретата на Мери, а сам яхаше от другата.

— Тио Карло — представи мъжа Мери от седалката си в каретата и той подаде на Рори извита тръстика вместо ръка. — И Ганимед — кафяв младеж с дивашки красиво лице, бе застанал до него, носейки издута торба. Момчето помогна на дрипите да се изправи на крака и го натика в каретата, покатервайки се след него. И двамата миришеха на мърша и изпражнения и Рори забеляза, че вместо носна кърпичка Мери държи пред носа си напарфюмиран тампон, но се усъмни дали приятният му аромат ще разнесе вонята.

Бледата луна, надничаща иззад палмовите листа, хвърляше достатъчно светлина да посребри лъкатушещите захарни плантации и да освети пътя. Когато пристигнаха в Мелроуз, Тим ги посрещна на вратата с Мама Феба, застанала зад него, и сияещата Мария, блестяща с розовата си рокля. Пристигането на Мери с Тио Карло и Хилавия Ганимед докара възклицание на изненада от страна на Мама Феба и ужас по лицето на Мария. Мери отпрати стареца и момчето му към кухнята и нареди на Мама Феба да започнат необходимата подготовка, изобщо всичко възможно, за да ги задържи настрана.

След това се разпореди да отнесат малкото й куфарче в стаята на Рори, като заповяда на Мария лично да го направи, така че момичето да бъде наясно кой ще преспи с него. Мария хукна послушно, ала предизвикателният й поглед, забелязан от Мери, бе доказателство, че момичето не вярва господарката й да има някаква полза от това.

— Не се смей, момиче! — Ръката на Мери се стовари върху задника на Мария — И внимавай за държанието си, иначе ще наредя да ти наложат двадесет камшика.

Сменяйки израза си при гнева на Мери, Мария вдигна куфарчето и тръгна, но свитите рамене и забързаната й крачка разкриваха обидата. Полата й прошумоля и тя изчезна по коридора. Сега, след като се бе освободила от Мария и двамата заклинатели чакаха в кухнята, Мери обясни набързо на Мама Феба и Тим предположението й за случилото се с Рори. Тим поклати глава. Нищо подобно, бе убеден той, не можеше да се случи, но Рори потвърди. Мама Феба се съгласи, че подобна беда е възможна. Ако момичето е дявол, както се беше похвалила, това можеше да се случи. То не бе нещо необикновено и често се прилагаше от ревниви жени. Когато Мери й разказа за умрелия петел и захапването на устната на Рори — той си издаде долната устна, да покаже белега — старата жена кимна глава в потвърждение и одобри хрумването на Мери да доведе Тио Карло.

— Той може оправи, мис Мери. Той не ценен много, този мой безпомощен брат, но ако има нещо той знае, това магия. Той цял живот занимавал магия, той прави, и тази закачалка Ганимед той не поглежда повече от госпожица, но и той знае магия също. Идва нощ той може съблича кожа и лети по света. — Тя се затътри към Рори и сложи утешително ръка на лакътя му. — Ти готов мине през това? Аз не зная какво се случи после, но понякога магия много опасна. — С израз на мрачна решителност на лицето и с изпъчени рамене тя го изведе от стаята. — Елате! Да идем всички в кухня. Няма полза Тио Карло вмирише кухня и моя къща. Той може работи само в кухня.

Кту стоеше пред вратата и Рори му кимна да ги последва.

— Ела, момко, и не ме оставяй. Остани край мен, каквото и да се случи. — С Кту край себе си Рори се чувствуваше по-сигурен.

Всички прекосиха начело с Мама Феба патиото. До кухнята тя не се обърна.

— Къде измъкна тази кучка, Мария?

— Изпратиха я с моя куфар в спалнята.

— Търси си белята тя. По-добре заключим нея някъде. — Мама Феба с неподозирана за телосложението й пъргавина закрачи по коридора към стаята на Рори. — Тя не тук — извика тя. — Оставила куфар и се измъкнала. Не зная къде може бъде.

Това, че я нямаше, за момента беше по-важно от факта, че е избягала, затова те продължиха към кухнята. Тио Карло беше там, седнал както обикновено на пода. Ганимед и Питър, които изглежда веднага си бяха допаднали, седяха заедно, уловени за ръце.

— Ти мислиш може направи нещо за този клет господин, Карло? — настани се до него Мама Феба.

— Разбира, мога, сестро Феба. Тук някаква женска направиш магия за него и той не може бъде с друга. Мога правиш, ако той вярва в мен. Ако не вярва, не мога. Трудно правиш работа с бели хора, кои не вярва в магия, сестро Феба, както знаеш. Той вярва? — Сбръчканата му глава се загледа в Рори.

— Вярвам, Тио Карло. — Рори би повярвал и в самия Сатана от ада, ако можеше да го излекува.

— То нещо ти не много харесва. Може би малко заболи.

— Ако доведе до резултат, няма особено значение дали ще го харесам, или не.

— Тогава измитай се от стая. — Старият Тио Карло успя да се изправи на крака. — Ти, сестро Феба, измъквай тлъст задник оттук и ти, аз извинява мисис Фортескю, моля оставиш нас и вземеш този кафяволик врабец с теб. — Той посочи Питър. — Ганимед не трябва разсейва ум с нищо, той има струя свеж сок като на млак, дето снове там. Не може оставя него буйства. Сега излиза всички вие.

— Но Кту ще остане — настоя Рори. Искаше някой близък да наблюдава тъмните чудатости на Тио Карло.

— Онзи там едър черньо? — посочи Тио Карло към Кту. При кимването на Рори Тио Карло склони, след като размени бърз поглед с Ганимед. — Може остане, ако ти иска, но трябва вържем него.

Рори обясни на Кту и той се съгласи.

— По-добре е да оставиш и мен, Рори — настоя Тим. — Аз дяволски вярвам в негърската магия след случилото се с мен в Басампо и помни, че ти остана тогава край мен, Рори. Най-малкото, което мога да сторя, е да остана край теб.

— Това не бива никой бял човек вижда, нито този, на кого работим. Черен може, но бял трябва излезе — бе непреклонен Тио Карло.

Мама Феба възрази, че трябва да остане и помага, че и тя знаела магията колкото Тио Карло и много повече от Ганимед, но протестите й бяха напразни. Мери Фортескю също заяви, че иска да присъствува, но Тио Карло бе непреклонен. Само Кту, и то със завързани крака и ръце. Ганимед подхвърли, че Питър ще му помага, но Тио Карло го плесна и изблъска Питър през вратата. Накрая в стаята останаха само Рори, старецът, неговият любимец и Кту, който послушно се остави да превържат ремъци на китките и глезените му.

С тънката си като върба черна ръка Тио Карло разчисти голямата кухненска маса и каза на Рори да се качи на нея.

— По-добре най-напред съблечи дрехи твои, мъж.

Рори се съблече и се покатери на масата. Легна и зачака какво ще се случи, без да има и най-малката представа. Започна да се проклина, че се е доверил на този изкуфял старец и неговия послушник. И все пак, въпреки всички уговорки, чувствуваше някак, че Тио Карло е може би единственият, който би му помогнал. Бе видял какво бе сторила черната магия за Тими в Африка. Тими беше на умиране, а сега крачеше не по-малко здрав от всеки друг. Тя бе помогнала на Тим, дано сега помогне и на Рори. Бог бе свидетел, че това му бе необходимо.

Наблюдаваше как Тио Карло запали четири лоени свещи и размаза разтопения им восък по четирите ъгли на масата, изчаквайки го леко да застине, преди да прилепи свещите. Постави ръка върху голото рамо на Рори.

— Няма причина тебе болка повече, отколкото трябва, синко, но по-добре върже теб. Няма сърдиш чичо Карло, ако вържа?

— Прави каквото е нужно.

Тио Карло разпъна на кръст ръцете на Рори и краката му към четирите ъгъла на масата. Пристегна с тънко конопено въже китките и глезените му към краката. Преди да пристегне възлите така, че Рори да не може да се помръдне, той внимателно подложи стари вълнени парчета, за да не му охлузи кожата. Грижеше се на Рори да му бъде удобно и той наистина се чувстваше така, като не се смята фактът, че не можеше да се движи.

Като го превърза здраво и внимателно провери възлите, Тио Карло измъкна друг парцал, с който възнамеряваше да закрие очите на Рори, но той се възпротиви.

— Ако ще преминавам през това, искам да гледам какво става. Не ми завързвай очите.

— Някои работи човек не бива вижда. — Тио Карло погледна към Ганимед. — Мога уреди и това също. Дойде време има нужда, ние угасим свещи. — Зарови из торбата на пода и извади избелял човешки череп, който постави до главата на Рори. След това се залови да мушка черни, червени и бели пера от петел в зеещите очни ябълки. Подреждането изглежда беше част от ритуала, тъй като щом старецът приключи, Ганимед леко ги пререди и получи одобрително кимване. После той измъкна от торбата смачкана книжна кесия, отвори я, за да разкрие някакъв шарен, едър прах. На Рори прахът се стори като счукани крила на мухи. Повиквайки своя помощник, Тио Карло му поиска купичка вода, която младежът донесе. Измервайки старателно три щипки прах, Ганимед ги разбърка с лъжичка и повдигна главата на Рори да изпие течността. Прахът беше не съвсем разтворен във водата, но беше без вкус, само леко му задраска гърлото.

След това Тио Карло кимна на Ганимед да донесе една малка съдинка от печката. Тя изпущаше силния мирис на пипер — огненият червен пипер от Кайена в провинцията Гвиана в Южна Америка. Като привърза на една пръчка късче парцал, Тио Карло го потопи в съдинката и намаза горната част на бедрата и корема на Рори. Рори закрещя и се заизвива от щипещия разтвор. Пареше, сякаш хиляди дяволи го мушкаха с вилите си и желанието му беше да скочи от масата и се потопи в студеното корито край конюшнята. Тио Карло го притисна с неподозирана за костеливите му ръце сила, нито възропта срещу виковете на Рори и вайканията на Кту, който бе започнал да бълва убийствени закани срещу всекиго, опитващ се да причини зло на неговия господар.

Докато старецът притискаше извиващото се тяло на Рори към масата, Ганимед измъкна снопче върбови клонки, олющени от кората и привързани с панделка. Подаде ги на Тио Карло, който пусна Рори и го помоли да кротува, след което започна да го налага с пръчките. В началото не удряше силно и към парливото щипане се прибави леко гъделичкане, но Тио Карло увеличи скоростта, а с нея и силата на ударите си, докато всяко попадение на пръчките сякаш разкъсваше плътта на Рори.

Кту пищеше, като че ли всеки удар се стоварваше върху собствената му плът. Рори се въртеше върху масата, доколкото му позволяваха връзките, а през това време ударите продължаваха безмилостно. Тио Карло отслаби биенето по-скоро от изтощение, отколкото от желание да спре, но сега щипането по кожата на Рори се усили в страхотен огън в коремната област, разпален от мистериозното лекарство. Тио Карло изгаси четирите свещи. Беше задъхан и едва можа да прошепне нещо с пресипналия си глас на жаргон, който Рори не разбра. Почувствува само, че думите са някакво заклинание към африканските богове, които бяха едновременно и зли, и добри. Очевидно те имаха някакво значение за Кту, тъй като той престана да реве и затананика монотонно със стареца.

Няколко секунди нищо не се случи. После Рори усети как студени, опитни пръсти го сграбчиха с приятни ритмични движения, синхронизирани с бързо нарастващото темпо на Тио Карловото пеене. Въпреки пламтящата кожа, огънят в стомаха му и болките по бедрата приятният ритъм се разля по тялото му и го накара да извие гръбнак, този път в чисто животинска наслада. Нашият Хари пак се беше изправил и на Рори се струваше, че никога преди не е достигал такава могъща сила, стоманена твърдост и безгранична способност за чиста чувственост. Задъха се от недостиг на въздух. Насладата от играта на пръстите достигна връх, който бе почти непоносим. Не можеше повече да се въздържа. С писък на облекчение той изригна пороя на облекчението си върху пламналото си тяло. Беше само временно и нетърпимото желание пак го облада. Усети как го развързват и нетърпеливите му пръсти се протегнаха в мрака, за да опитат пръстите, които му бяха дали такава наслада. Позна, че са пръстите на Ганимед. Сега беше ред на Рори да се самовъзбуди и да се увери още веднъж, че всичко е наред. Каквито и да бяха черните богове, благодарение на тяхната намеса той пак бе същият. Пръстите му не лъжеха.

Чу щракането на кремък и видя как блясъка на праханта се превърна в пламък. Тио Карло запали една от свещите и му помогна да слезе от масата.

— Магия развалена, сър. Ти вече няма трудно. Никога не страхува загубиш сила. Виж, той кокосова палма. — Ухили се и посочи надолу. — Тази нощ ти работи здраво, докато свалиш долу. Той готов цяла нощ сражения, сър. — Старецът се наведе и черните му очички заискряха на светлината на свещта. — Мисис Фортескю казва мен, тя очаква теб в спалня. Тя също бъде много доволна. Да, сър! Много доволна тя бъде! Върви! Върви тъй, както си. Ганимед занимае с твой чер слуга. — Той кимна глава по посока на Кту.

Рори присегна да сграбчи извитата като клюн ръка на стареца. С другата улови нежните, хладни пръсти на Ганимед — същите, които го бяха възбудили толкова преди малко.

— Много ви дължа и на двамата. — Освободи ръката на Ганимед. — Палтото ми — посочи той към захвърлените на стола дрехи.

Ганимед му го подаде. Рори бръкна във вътрешния джоб и извади една кесия. Жълтиците, които подаде, бяха достойна награда за двамата и те ги приема с благодарност и признателност. Като си метна дрехите през рамо, той взе едната свещ. Светлината й блещукаше, докато прекоси стаята и угасна, но той знаеше пътя в мрака. Нали напред го водеше Нашият Хари? Тио Карло бе обещал на Рори, че никога вече няма да го изложи, още по-малко тази нощ, след като Мери го очакваше в леглото.