Ланс Хорнър
Рори Сатаната (22)

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Чувствата нарастват. Мери преподава уроци по английски. Подготовка за предстоящото пътуване. Как Мери стана първородна сестра на брат си, а после принцеса Ясмин. Превъплъщенията на Тим О’Тул — полукралят на Басампо.

Рори постигна целта си с англичанката Мери. След като всичко бе свършено и мъжката му суетност бе задоволена, той си припомни своята неодушевена изява. Никой от двамата не изпита наслада, макар че той намери финалните гърчове на Мери изумителни. Чувствуваше, че след като огньовете на страстта бяха разтопили леденият й страх, тя бе станала не по-малко отзивчива от другите жени в харема му. Поради това нарочно се сдържаше, докато тя постигне оргазъм. Наистина, по едно време му се беше сторило интересно да я възбужда, но след като всичко свърши, сметна че е далеч по-приятно да се остави да бъде възбуждан от жената, вместо той да прави това. Принуден беше да си признае, че желаеше нещо по-примитивно и невъздържано от англичанката, въпреки финалната й страстна целувка.

Но не забрави обещанието си към нея. Щеше да я върне в Англия и беше сигурен, че ще може да разчита на Баба да му помогне. Тя също не забрави обещанието си към него. Продължи да го мрази, загдето я беше изнасилил, независимо, че й беше доставило наслада. Прехвърли я в собствения си харем, дори й предостави разкоша да обитава отделно помещение, което се полагаше на фаворитката на харема. Всяка вечер я викаше в стаята си, главно защото му се искаше да поговори английски, отколкото за нещо друго. Макар че още при първите си срещи двамата се държаха въздържано и нащрек, преди визитата й да свърши, те се нахвърляха с упреци един към друг. Нямаше порок, в който тя да не го обвини и често му се струваше, че тя постъпва по-скоро като ревнива съпруга, отколкото като враг, тъй като възмущението й от общуването с другите жени от харема бе огромно. Укоряваше го, че е развратник, хищник и майстор на перверзии. Двамата спореха и се караха, докато той загубеше контрол и я напляскваше, при което тя го заплюваше. Тогава той заплашваше да я присъедини към кервана за Тимбукту, а тя го предизвикваше да го направи, като и двамата знаеха, че в края на краищата той ще омекне. Съзнаваха, че между тях съществуваше нещо общо, което никакви обиди и заплахи не можеха да нарушат или разкъсат.

Една вечер, след особено жестоко скарване, когато всеки бе изнервил другия, Рори накара Млийка да отведе Мери в малката решетеста клетка в харема, където затваряха непокорните обитателки. Оттам щеше да я изпрати в Тимбукту. Млийка, с растящите си знания по английски, бе, който се намеси, опитвайки се за пръв път да не се съгласи със заповедите на своя господар. Беше се намесил като посредник и обясни колко по-лесно и по-приятно би било, ако намереха подходящ начин, който би осигурил удоволствията на взаимната им компания и би допринесъл за мира и спокойствието. Мери първа се съгласи и успя да убеди Рори, който в края на краищата отстъпи. Оттогава те започнаха да се наслаждават на взаимната си компания.

Колкото и да ревнуваше Елмира, Мери се залови да я учи английски. За четиримата — Рори, Млийка, Мери и Елмира — стана нещо обикновено да прекарват заедно няколко часа в стаята на Рори всяка вечер, разисквайки върху събитията през деня пред чаша горещ ментов чай.

Имаше за какво да се разисква. В двореца ставаха промени. Рори с изненада откри нова черта от характера на Баба. Под безгрижния чар на своя приятел се таеше деловитост. Куп неща привличаха вниманието на Рори и Баба от утринното викане на мюезина, докато станеше толкова тъмно, че не можеха да различат белия конец от черния. Мансур и старият Слиман бяха удостоени с доверието им и всичко из двореца се обръщаше с главата надолу. Баба бе нетърпелив от мудността на всички и това личеше в непрестанното търчане на слугите, заставащите мирно пазачи при влизането или излизането на султана, вместо да се излежават лениво на прага в дворцовите служители, заставени да отчитат всичко, което минаваше през ръцете им.

Направено беше преброяване на робите и наложниците в харемите. Сборът изуми Рори. Всяко родено в двореца дете бе успяло да остане и израсне там и в резултат половината от тях нямаше какво да правят. Тези, които имаха някакви задължения, държаха ревностно на тях, колкото и незначителни да бяха, и не даваха достъп до себе си. Един можеше да мете половин стая, но не би се заел с другата половина, за която отговаряше друг роб. През властвуването на стария султан нещата бавно се бяха влошавали, но сега, под всеобхватното око на Баба, всичко в двореца започна да се оправя. Външните стени бяха варосани така, че заблестяха, вместо да се рушат под слънцето. Прахът, наслояван от години, бе почистен. Износените покривки на диваните бяха заменени, подновиха и възглавниците. Всичко бе измито и ценните килими, които през годините бяха загубили вида си под пластове мръсотия, заблестяха като скъпоценни камъни.

Бавен беше процесът на преброяване, оценяване и проверка на всички жени, но когато се сумира цялото количество, то надхвърли осемстотин. Всяка бе проверена лично от Рори, Баба и младия Мансур, за да решат коя трябва да бъде продадена и коя да остане. По-старите, главно от харема на бащата на Баба, чиято цена бе незначителна, получиха разрешение да останат и доживеят живота си като прислужници в двореца. По-младите бяха прочистени от харемите на Баба и Мансур. В това число влязоха тези, които бяха омръзнали на братята, както и тези, към които никога не бяха чувствували привързаност. Беше дълго и уморително, тъй като всяка жена трябваше да бъде грижливо проверена по възраст, хубост, здраве и общото разположение, като се вземеше предвид и способността й да развлича господаря си. Лееха се сълзи, отправяха се молби и дори заплахи, но Баба беше безмилостен: каза, че или ще бъдат продадени, или обесени. Нито една не предпочете второто.

После стана въпрос за жените от харема на Хюсеин, оставени временно под разпореждането на Рори.

— Те са твои, братко мой, за да правиш каквото си искаш с тях. Дадох ти ги, без да те обвързвам. Ако желаеш да ги задържиш в Саакс до завръщането си, ние ще ги пазим. Ако предпочиташ да ги избесим, ще осигурим достатъчно копринено въже. Или можеш да ги продадеш. Получените пари ще бъдат твои. Не искам нищо, принадлежало на моя брат. Но каквото и да направиш с тях, предлагам ти да избереш няколко да те придружат по време на дългото пътуване. Мъжът не бива да остава за дълго без жени. Тъй както жените от нашите хареми се нуждаят да бъдат обслужвани от евнусите, така и мъжът се нуждае от жени със себе си. Иначе в отчаянието си ще се обърне към безбради момчета, които следват всеки керван. Кажи, Рори, как искаш да се разпоредя с твоя харем?

Рори се замисли за жените, всички готови да изпълняват заповедите му. Установи, че може да отдели само едно лице от всички. Останалите бяха просто гърчещи се бедра, влажни устни и търсещи ръце. Само една бе запомнил и желаеше.

— Ще задържа само Елмира. Свикнах с нея, привързах се към нея. Понякога се чудя дали наистина не я обичам. Тя е с мен от първата нощ на срещата ми с теб и е част от мен. Не ми иска нищо, а ми дава всичко. Останалите могат да бъдат включени към кервана за Тимбукту.

Баба кимна.

— Включваш ли и англичанката към другите? След като не видях лицето ти издраскано и не забелязах да пристъпяш разкрачен, предполагам, че си успял там, където другите не сполучиха.

— Успях. Но не беше кой знае каква победа. Мисля, че тя ме мрази още повече, защото съм успял.

— Ти си мъж сред мъжете. — Баба го огледа критично и се засмя. — Там, където бейове, емири и султани не успяха, ти спечели. И все пак не го считам за толкова голям плюс, Рори. Всяко момиче би те предпочело пред някой треперещ бей с пищяли като вретена и увиснало въже между краката си.

— Баба, сключих сделка с момичето. Тя разтвори краката си само защото й обещах да я върна в Англия. След като осъществих това, което желаех, установих, че не ме блазни вече. Сега съм повече арабин, отколкото англичанин, Баба. Не отричам факта, че тя е моя съотечественичка и се чувствувам задължен към нея. Но да я повалям в леглото, все едно че го правя със сестра си. Струва ми се като кръвосмешение.

Да, тя наистина му изглеждаше като сестра, жена, която не обичаше, но с която го свързваха кръвни връзки и някаква неопределима близост. Бе поел задължението да я извади от харема на стария султан и да я прехвърли в своя, като й бе дал отделни покои. Понякога, влизайки в своето отделение, казваше да я повикат, преди да е пратил за Елмира. Хубаво бе да поговори английски, макар че разговорът им беше предимно горчив и водещ до кавги. Понякога беше по-забавно да кръстосаш шпаги по английски, вместо да се пресищаш с мед на арабски. Но постепенно разговорът им ставаше все по-малко жлъчен и те бяха в състояние да разискват беззлобно по въпроси, като например времето и клюките из двореца. Една нощ той с изненада откри английска вечеря вместо обикновения кускус. Не беше сготвена добре, но беше приятно разнообразие. Мери призна, че я е приготвила, но го усука, че завладяла едно кътче от дворцовата кухня, защото се отегчила от вечния кускус. Беше приготвила за себе си и оставила остатъците за него.

Все повече и повече между тях се установяваше връзката между брат и сестра. Рори нямаше желание да я събаря в леглото си, макар често да се чудеше дали тя не е променила отношението си към него. Въпреки че очите й продължаваха да светкат със същата омраза, понякога улавяше, че го гледа с нещо, близко до желанието. Поне не беше омраза.

Баба го беше уверил, че освобождаването й няма да представлява трудност. Все пак, предупреди го той, веднъж свободна, положението й ставаше несигурно. Като робиня, тя се ползваше с известна протекция и беше неприкосновена, но като свободна жена щеше да бъде постоянно в опасност.

— Бих могъл да се оженя за нея — предложи Рори. Припомни си обещанието, което й беше дал.

Баба поклати глава.

— Не може, докато тя не приеме исляма, а се съмнявам дали ще пожелае. Дори и аз не мога да принудя един имам да ожени неправоверни. — Той се замисли. — Чакай! Намерих решението! Казваш, че я чувствуваш като сестра. Много добре, ще я направим наша сестра.

За Баба мислите означаваха действие. Когато при пляскането на ръцете му се появи един роб, той извика:

— Доведи жълтокосата робиня нрзани! Кажи й, че султанът е наредил да се яви пред него и емира!

— За какъв емир говориш? — попита Рори.

— За теб! — насочи пръст към него Баба.

— Откога съм емир?

— Точно от две минути. Така реших. Мансур е такъв. Той е мой брат. Ти също си мой брат, значи и ти трябва да бъдеш емир. И тъй като имам двама емири, ще трябва да се потрудя ида назнача един шанго. Имам осем мъжки хлапета, които се гонят из женското отделение, ала никоя от съпругите ми досега не ми е родила мъжко. Веднага, щом те изпратя за Тимбукту, възнамерявам да се разведа с тях. Едно от копелетата ми е на осем години. Може би ще се оженя за майка му и ще направя момчето шанго. Момчето е симпатично и майка му има добра кръв. — Той спря да говори, прекъснат от почукване на вратата. Когато извика „Влез!“, лейди Мери прекрачи вътре.

Този път влезе с вдигната глава. Беше забулена и Рори със задоволство видя, че докато пристъпяше към Баба, бе така съобразителна да направи обичайния вежлив, дълбок салаам.

Баба даде знак на роба да затвори вратата, но кимна на Мансур и Рори да останат. Изправи се, вдигна воала от лицето на Мери и я загледа дълбоко и проницателно.

— Наричат те Ясмин? — попита той.

Тя хвърли кос поглед към Рори. Почти незабележимото му кимване я успокои.

— Да, господарю султан.

— Струва ми се, лейди Ясмин, че нашите връзки изведнъж стават доста сложни. По едно време ти принадлежеше към харема на баща ми и би могла чудесно да ми произведеш някой полубрат, което би те направило нещо като моя втора майка. — Той се усмихна. — Но това не се случи и ти беше прехвърлена в харема на моя брат, емирът на Саакс — той направи с ръце утвърдителен жест към Рори. — Така това промени връзките ни. Сега ти си почти моя балдъза. Обаче моят емир ми казва, че не изпитва повече желание да те вика в леглото си и аз мога да разбера защо, тъй като си мършава. Но казва, че те счита за нещо като своя сестра. Вероятно защото имаш също такава жълта коса като неговата. Това по необходимост те прави и моя сестра. И така, лейди Ясмин, с това те обявявам за моя сестра и ти отдавам всичката произхождаща от титлата ти протекция.

— Това наистина е чест за мен, господарю султан.

— Така е, принцеса Ясмин.

— Ти каза „принцеса“, Баба? — Рори погледна грамадния мъж, който се беше засмял до уши.

— Наистина казах „принцеса“. Да не мислиш, че сестрата на всемогъщия султан на Саакс може да бъде нещо друго, освен принцеса? Би ли могла да бъде обикновена жена, като някоя плосконоса, дебелоуста банту? И така, братко мой, ти си емир. Нашата сестра е принцеса, а бедният стар Слиман тук стои без никаква титла. Ела, Слиман, днес съм разположен великодушно. Ще те направя шейх. Така! За няколко секунди направих всички ви благородници.

— Великодушен си, господарю — закима благодарствено Слиман към Баба, докато Мери се изпъчи и вирна глава, сякаш бе готова за коронясване.

— И може ли да запитам, господарю султан — пое тя дълбоко дъх, а изражението й стана кокетно, — дали съм принцеса на Саакс, или на Сакс.

— На Саакс, сестро моя — отвърна й Баба с широк жест. — И като такава ще бъдеш преместена от харема на моя брат в свои лични покои до тези на майка ми, докато дойде време да си заминеш. Ще разполагаш със собствени робини, които да те обслужват и аз ще дам указание на майка ми да ги подбере. Ще й кажа, че са ти нужни дрехи и скъпоценности, каквито се полагат на твоя сан. Сега, като моя сестра, бих могъл да те оженя с почести… Но разбирам, че ти искаш да се завърнеш в Англия.

— Искам, господарю султан. В Англия имам семейство, което сигурно ме е оплакало през последните три години. Не са получили никаква вест от мен, откак се качих на кораба в Неапол да се прибера у дома. Можеш да разбереш желанието ми да видя майка си и баща си.

— Ще ги видиш, благодарение на застъпничеството на моя брат. Да не беше заради него, ти щеше да заминеш за Тимбукту и бихме получили добра цена за теб. Надявам се, че си му благодарна за това.

— И на теб, господарю султан.

— Няма нужда да ми благодариш. Аз не съм направил нищо.

— Освен това, че ме издигна до принцеса и уреждаш изпращането ми в Англия. Винаги ще чувствувам, че дължа повече на теб, отколкото на твоя бял брат. — Баба сви рамене, но Мери настоя. — Считай ме за суетно, егоистично същество, ако желаеш. Но аз съм горда да бъда принцеса на Саакс. Сега, след като се завърна у дома, аз няма да бъда опетнена жена, която всеки може да сочи с приет и да шушне, че е прекарала три години в мавърски харем. Мога да се гордея с титлата си пред лицата им. Принцеса Ясмин от Саакс! Всички ще позеленеят от завист и кълна се, че ще ги накарам да ми се поклонят. Но уви! Те ще мислят, че аз просто фантазирам и че просто съм го измислила. Как мога да го докажа?

— Ще се съставят доказателствени документи — увери я Баба. — Аз ще се погрижа пергаментите да бъдат дълги и внушителни, с изискан краснопис и солидни златни печати, така че и самият английски крал да отдаде почит на една принцеса Саакс. Все пак аз бих счел за по-голяма чест, ако се беше задоволила с това, да бъдеш сестра на един султан и двама емири, вместо да отклоняваш задоволството си да се перчиш със своята титла пред куп невежи английски девойки. Твоя воля, сестро моя, сега си смъкни воала. Трябва да дадем аудиенция на един голям властник от най-висок ранг, в случай че си е починал от дългото пътуване. Той е свързан с нашето начинание, така че няма да е зле всички да се запознаем с него. — Баба плесна с ръце, но този път не викна роба си. Вместо това кимна на мъжа зад него и му зашепна нещо тихо, така че Рори не можа да чуе нищо.

Докато чакаха, Баба седна в средата на дълъг диван.

Посочи на Рори да седне от едната му страна и на Мансур от другата. Мери разположи на възглавници в краката си, също така и стария Слиман.

Вратата се отвори и робът съобщи:

— Негово кралско величество, полукралят на Басампо!

Полукрал? Рори очакваше появилата се сенчеста фигура от мрака в коридора да бъде младата кралица-крал, но първото нещо, което забеляза, бе пламтящата коса на Тим, който крачеше към тях попрегърбен от инкрустираната със злато дреха и масивните златни верижки и огърлици. Рори се зарадва, че Тим пристъпя на собствените си крака без никаква следа от накуцване.

— Тим!

Рори скочи от дивана и прекоси половината зала, но Тим, очевидно усвоил по-добре дворцовия етикет, без да му обръща внимание направи дълбок поклон пред Баба. Едва след това се обърна към Рори.

— Все още твоят Тим отпреде ти, аверче. Господи, доста израснахме, откак се срещнахме край доковете на Ливърпул! Ето те тебе да лафиш със самия султан, а ето ме и мен, клетия невежа Тим О’Тул, полукраля на Басампо. О, скъпи момко, кой би могъл да си помисли, че Тим О’Тул, който никога, никога не е разполагал със собствено цукало или с прозорец, през който да го хвърли, ще свърши като полукрал? Такъв ме направи онази женска от Басампо. Ето те и тебе, страхотно важен емир или нещо подобно, както ми казаха слугите. А кой може да е този — опули се той в Мансур, — че и нейно благородие е тук — поклони се на Мери, — и старият джентълмен с козята брадичка?

И така, Рори трябваше да му ги представи ида служи като преводач. Докато се обсипваха един друг с въпроси, един роб сервира ментов чай. После, когато първоначалната възбуда попритихна и се даде отговор на всички въпроси, Тим обясни подробно как ужасният компрес бе изсмукал отровата от крака му и той бе останал жив и как след това по най-ефикасен начин бе заплодил младата крал-кралица, така че сега тя била с огромен кръгъл корем. След това Баба освободи Мери и двамата с Рори обясниха на Тим бъдещите си проекти.

Тим призна, че почти бил решил да остане в Басампо, особено след като се очаквало да стане баща на бъдещия наследник на трона на Басампо. Призна си откровено, че имал желание да види дали ще бъде момче или момиче. Не че имало особено значение — мъжко или женско, детето щяло да наследи трона. Важното, обясни Тим, било да има червена коса.

Докато сенките припълзяваха по пода, те сближиха глави и заобсъждаха подробностите по предстоящото пътешествие на Рори. Тим водеше повече от сто първокачествени роби със себе си и това щеше да бъде неговият дял. Те нямаше да придружат Рори до Тимбукту, но бяха се събрали вече към петстотин робини, към които Баба прибави още стотина девойки от двореца, за да бъде сигурен, че ще добият по-високи цени в Тамбукту, отколкото в Саакс или на крайбрежието. Невръстните роби, колкото и да вдъхват доверие с вида си, донасяха ниски цени по факторите по крайбрежието, докато из арабския свят се търсеха много.

Организацията на кервана се предоставяше на Слиман. Той трябваше да осигури придвижването, провизиите и да разпредели графика на преходите. Слиман пресметна, че като се снабдят с около двеста камили, по две жени щяха да се редуват да яздят на една камила. Момчетата ще вървят пеш, ако им се дава достатъчно вода и храна. Слиман ги уведоми, че вече е изпратил куриери да осигурят лодки по Нигер. Закупени бяха камили за шатрите и багажа и се приготвяха провизии. След дълги разисквания постигнаха споразумение Слиман да придружи Рори до Тимбукту, а Мансур да замине с Тим за Танжер, където знанията на Тим по корабите ще бъдат полезни при избора на плавателен съд. Мансур ще осигури помещение за настаняване на робите, които щяха да водят със себе си, включително тези, които Тим бе докарал от Басампо. Те щяха да бъдат чиста печалба, тъй като бяха дар от благодарната кралица.

— А принцеса Ясмин? — Баба погледна към Рори.

— Вероятно за нея би било най-добре да замине с Тим направо за Танжер — каза Рори. Баба се съгласи. Султанството на Саакс притежаваше малък дворец там. Тя щеше да бъде настанена на сигурно място и губернаторът на Танжер никога не би узнал, че принцесата на Саакс е същата хурия, която някога бе издраскала издълбаното му от едра шарка лице.

— Пусто ще бъде без теб тук, Рори — усмихна се Баба и въздъхна.

— Аз ще бъда далеч по-самотен, но ти обещавам, че всяка вечер по времето, когато мюезинът се качи на минарето и призовава правоверните на молитва, ще мисля за теб. Обещавам ти и това, че някой ден ще се върна в Саакс. Тогава ще видя всички нововъведения, които си направил.

Баба въздъхна отново.

— Тогава ще бъдем по-стари, Рори, и с всичките струпани на раменете си грижи не ще можем да се смеем както сега.

— О, ще се смеем — увери го Рори. — Аз и ти никога няма да остареем, Баба. След петдесет години, когато се върна в Саакс за последен път, ние все още ще яздим жребците си и…

— И нашите кобилки от харема — тупна го Баба по рамото.

— И колко харема ще си разпродал дотогава? — попита Мансур.

— Достатъчно, за да станем по-богати от самия османски султан — намигна Баба на Рори. — А сега да отидем в хамама и да се отървем от дневните грижи. Услугите на Ал Джарир ще накарат даже и Тим да забрави съпругата си.

— Знаеш ли, наистина започнах да я обиквам — призна си Тим, — макар да ми каза, че никога нямало да забрави Баба, който бил истински слон, и Рори, който бил същински лъв.

— А на теб какво определение даде?

— На мен ли? — Тим разтвори робата си, за да разкрие едно кожено приспособление, подобно на това, което бе носила кралицата, само че доста по-малко. — Мен ме нарече носорог.

— Значи ни превъзхождаш — разсмя се Баба и намигна на Рори. — Казват, че рогът на носорога е най-мощното оръжие в света!