Ланс Хорнър
Рори Сатаната (17)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Пътешествието продължава. Из насладите на пустинята. Баба става султан. Семейни интриги за наследството на трона. Рори се сдобива с верен роб.

Тим бе помолил Рори да не се виждат преди заминаването, но Тим беше единствената му връзка с живота, който бе живял досега, и той трябваше да се сбогува с него, преди да продължи към непознатото. Когато пристигна в колибата на Тим, бе щастлив да го види излязъл от вцепенението на упойката и значително по-добре. Челото му беше студено и влажно. Треската го беше оставила и той уведоми Рори, че болката е почти на изчезване. Все още го болеше, но бе вече поносимо. Клетият Тим потръпваше, когато мислите му се спираха на това, което се намираше под огромната превръзка на крака му. Все пак дори и то се намаляваше под пъстрото парче плат, който го покриваше. Той се усмихна при появата на Рори и даде знак на прислужника да донесе стол и да го постави до леглото.

— Да, Рори, драго ми е да те видя. Моите момчета са добри с мен. — Той посочи двамата младежи, които го обслужваха. — Няма нищо, което да пожелая и да не го изпълнят. Дори ми държат гърнето да се изпикая, ама не мога да им измъкна една дума. Но добре, че са край мен. Нямам си друга компания, освен останалото от този клет дявол — и той посочи към бинтования би крак. — Това копеле умря заради мен, Рори.

Рори кимна съчувствено.

— Те всички умират, Тими. Даже и твоите двама авери тук ще бъдат мъртви след някоя година и ще имат участ далеч по-лоша от този, когото увиха около крака ти. — На Рори му се повдигна при мисълта за снощната вечеря и пое дълбоко дъх. — Снощи изядох един от тях. Станах канибал! Да, Тими, сдъвках го, макар че в момента не знаех какво гризкам. В Африка сме, Тими, а тук стават странни неща. — Той се залови да му опише празненството и танците.

— Но това не е всичко, Тими. Снощи спах с краля.

— Ти ли, Рори? — Тим се изправи, забравяйки болката в крака си. — Ти? Е, да бях аз, дето съм прекарал по-голяма част от живота си по море, никой не би помислил нищо лошо. Но ти, който цял живот си гонил фустите? Не мога да си го представя! — Тим поклати глава. — Не, нерез такъв, трудно ми е да повярвам, че си се търкалял с хлапак.

— Не е толкова странно, колкото си мислиш. Младият крал всъщност се оказа кралица.

— А, да, Рори, комай ги наричат кралици.

Рори поклати глава.

— Нямах това предвид. Този крал е всъщност кралица. Жена с най-хубавите цици, които си виждал. Вярвай ми, ще ги видиш, Тими. Тя ме остави да си играя с тях, ала онова, което исках, беше бинтовано и завързано здраво, тъй че не можах да се намъкна. Тя го пази за теб, педерастино славен. Да, за теб! Изглежда, че следващият крал на Басампо трябва да бъде с червена коса. Така са казали шаманите и затова тя се пази, като че те е очаквала да паднеш от небето. Преструвай се, че не знаеш, но се постарай здраво, Тими, като дойде времето. Направи ти завиждам. Тя е по-гореща от ръжен в буре с пенлива бира. Макар и да не успях, направих куп неща, които никога не бях вършил. И да ти кажа истината, Тими, снощи изкарах така, както никога през живота си. Участваха и двама-трима бойци от свитата на краля, струва ми се, макар че не си спомням точно. Баба казва, че в Африка всичко върви. Просто го правиш на първата, която ти падне. Във всеки случай бях посветен в нещо съвсем различно и сега, след като всичко свърши, не съжалявам. По дяволите, тук е Африка и следващия път може да изгърбя някоя маймуна. Кой знае?

— Поне първият ти път е било по-добре от мен. Един кафявокож помощник-капитан, левантинец, ме прекърши над едно буре. Но всички котки са сиви нощем. Главното е да уловиш една.

— Започвам да мисля така — Рори посегна и улови ръката на Тим. — Няма да се лигавя със сърцераздирателни сбогувания, Тими. Тръгваме господ знае закъде, но ще се върнем. Не зная кога, обаче Баба няма да отмине това място. Оттук взема най-добрите си роби. Затова оправяй се, гледай да задоволиш малката кралица-крал и можеш да се надяваш, че ще напълниш ръцете си с нещо повече от чифт вълшебни цици.

Тим се залепи за ръката на Рори и не му се искаше да го пусне. Очите му се овлажниха:

— Пак ще те видя, Рори. Знаеш, че има и по-лошо от това, да бъдеш жребец на кралицата. Очакван съм тука като самия крал Джордж и бога ми, ако е вярно, което казваш, аз съм не по-малко крал от него. Ще се радвам да се върна пак като прост моряк, след като съм бил метреса на кралицата. Тръгвай, Рори — Тим освободи ръката му. — Запилявай се и не поглеждай назад.

Керванът беше готов за потегляне, когато Рори стигна най-външните кръгове на селището. Спря се да побъбри с тежко загърнатите дрехи, каквито представляваха Елмира и Чатсуба, след което отиде да възседне коня си до Баба. Скоро след напускането на Басампо те излязоха от джунглата и пак потеглиха през обширни савани от прегоряла трева, където дивечът беше в изобилие. Месото на печена антилопа беше добре дошло след кралското угощение, чийто вкус все още засядаше в устата на Рори. Няколко дни те се радваха на добър лов и приятна езда. Изкачвайки се по-нависоко, задухата стана по-суха и по-малко мъчителна. Усещаха рояци от мухи и комари, а вечерите бяха прохладни, така че топлите прегръдки на Елмира и на Чатсуба бяха особено приятни.

Една нощ керванът се разположи под дърво с малък ручей, ромонещ край него. Баба уведоми Рори, че дните им на идилично пътуване са свършени. Утре, заяви той, започва тежък преход и благодарение на всемогъщия и милостив Аллах ще трае само два дни. Някои кервани трябваше да изминат пътя за седмици.

Пустинята. Да, утре по пладне те щяха да се спуснат от високите склонове към пустинята. Тук щяха да изменят разписанието си, да лагеруват през деня и да пътуват нощем, за да избегнат най-големите горещини. После, след два дни, пак щяха да се изкачат и да прекосят друга планина, където ще треперят от студ, а може да попаднат и на сняг. След това, увери го Баба, щяха да бъдат вече в неговата страна, само на три дни от Саакс. Утре в подножието на склона щяха да се прехвърлят на камили и да водят конете, докато прекосят пустинята, която за тяхно щастие на това място беше сравнително тясна.

Следващото утро ги завари по стръмните пътеки, виещи се през голи скали. Под тях се виждаше и блещукаше като океан самата пустиня — огромна, обезлесена и поразяваща мъртва земя без никакъв признак на живот. По обед привършиха с изкачването и спряха да починат край едно поселище от шатри, чийто старейшина се втурна да приветствува Баба с уважение и привързаност. Но Баба гледаше само към един старец, който се появи от шатрата и пристъпи към него. Заострената му сива брада и рошави мустаци слабо прикриваха тясното, съсухрено лице с изгърбен орлов нос и черни очи, които блестяха фанатично.

— Това е Слиман — каза Баба — и сигурно в Саакс се е случило нещо необикновено, което да го доведе през пустинята да ме посрещне.

— Така е, господарю султан. — Слиман не обърна внимание на Рори. — Случи се нещо и аз съм този, който ти носи печалната новина. Не само печални са новините, но и изпълнени с опасност за теб, господарю султан.

— Защо се обръщаш към мен като султан…

— Защото в твое отсъствие Аллах изпрати своя Ангел на смъртта да отнесе баща ти в рая, където той се намира, наслаждавайки се на компанията на хуриите.

Измина дълго време, преди Баба да отговори. Колкото и да се опитваше, той не беше в състояние да сдържи сълзите си и се улови за ръката на Рори, конвулсивно свивайки пръсти.

— Такава е волята на Аллаха — заговори най-сетне Баба. Писано е било в книгата на живота на баща ми. Иншаллах! Не можем да обсъждаме мъдростта на всевишния.

— Но и в твоята книга на живота, господаря султан, е написано, че ти трябва да го наследиш — настоя старият Слиман. — Ти беше любимият му син, младият орел, който той боготвореше. От всичките си синове той направи тебе шанго. Ти беше предпочитаният, обичаният, на тебе разчиташе той. А сега твоят полубрат Хюсеин се самопровъзгласи за султан и се кълне, че ти няма да стигнеш жив до Саакс. Има и последователи този разбойник. Не са много, но му дават достатъчно сила. Казва, че тъй като…

— Че майка ми е суданка, а не тънкокосата мавританска кучка, която го пръкна. Казва, че е живял в Кайро и е посещавал университета Ел Ажар, докато аз прекарвах робски кервани към брега. Мисли се за по-високопоставен от мен и че аз съм неспособен да бъде султан.

— Заявява, че винаги ти е завиждал — кимна глава Слиман.

— И тъй, Хюсеин ще бъде султан. Ти познаваш Хюсеин не по-зле от мен, Слиман. Ще бъде ли той добър управник?

Слиман се изплю в праха.

— Той ли? Защо ми задаваш такъв глупав въпрос, Баба? — старият Слиман изостави титлите и се обърна към Баба като баща към син. — Не съм ли учил и двама ви да яздите? Не съм ли слагал първите соколи на китките ви? Не ви ли учех да стреляте, да съблазнявате хубавите момичета от селата, да се държите като мъже в собствените си хареми? Как да преценявате един роб и как да подбирате добрите от лошите? Вие бяхте връстници — Хюсеин с ястребовия си нос и светлата си кожа и ти с тъмната си кожа. Истината не се заседява в него. Той е подъл и лъжец. Целият му мозък е в слабините му и всичките му мисли се въртят между краката му.

— И двамата познаваме Хюсеин — кимна Баба.

— И така… Хюсеин или ти. Извън тесния си кръг приятели, които Хюсеин има в двореца — онези подлизурковци и мазници, които му се умилкват, — цял Саакс иска тебе, Баба. Сега силата е в Хюсеин, понеже я е заграбил. Провъзгласил се е за султан, изчаквайки фермана от Фец и думата на Мароканския султан. Съумее ли да отстрани тебе, лесно ще купи и двамата. Мисли, че ще може да управлява емирите и шейховете на баща ти и всички свои хора, но ние ги познаваме добре, нали?

— Сто мъже със сто различни мнения. Някои от тях са ми верни. Абукир например.

— Да, Абукир, Ибрахим и Салим.

— Откъде знаеш, Слиман?

— Защото те са на другия край на пустинята с около триста души и те очакват. Ние сме изготвили план, Баба, докато очаквахме твоето завръщане.

— Тогава да започваме, Слиман. Вместо да чакаме до зори, да тръгваме веднага. Доста яздихме днес, но вече съм нетърпелив. — Той се изви към Рори. — Ти ще можеш ли, братко мой? Никога преди не си яздил камила и прекосяването на пустинята ще бъде тежко изпитание.

— Щом можеш ти, ще мога и аз, Баба. И помни едно — дойде ли до изпробване на силите, и аз съм добър стрелец.

— Може да имам нужда от тебе. — Баба отпусна рамото на Рори. Беше се превърнал в истински, делови господар. Той и Слиман се заловиха да организират кервана — прехвърлянето на хора и багаж от конете на камилите; жените, робините, дългата редица вързани един за друг коне; шатрите и други принадлежности, които трябваше да се преместят. Слънцето преваляше зад хоризонта, когато потеглиха, и горещината още жареше пясъка, като ги биеше силно по лицето. Кацнал на клатушкащата се камила, Рори не успяваше да се пригоди напълно към тромавата походка на животното. Той се улови за високото дървено седло с две ръце, като се потеше под трите тежки пласта вълнени бурнуси, които Баба бе настоял да сложи. Главата му беше омотана със странна чалма, чиито свободни краища обвиваха лицето му, а на ръцете беше сложил тежки вълнени ръкавици. Това облекло би било далеч по-подходящо за някоя ледена утрин в Сакс, отколкото за потискащата задуха на пустинята, но с настъпването на нощта Рори откри, че пустинята може да бъде по-студена от Шотландия. Само за няколко секунди огнената пещ изстина толкова, че се просмукваше през дебелите вълнени дрехи.

Тази нощ Рори за пръв път яздеше сам. Баба и старият Слиман бяха напред. Камилите им пристъпяха с отмерена крачка и разговорът им изглеждаше безкраен. Рори съзнаваше сериозността на положението не само за Баба, но и за себе си. Като шанго на Саакс Баба имаше цялата власт на баща си зад гърба си. Ако свалеше брат си Хюсеин и поемаше управлението, пак щеше да бъде всесилен. Но ако загубеше? Ако Баба загубеше, какво щеше да стане с Рори? Той не смееше да мисли за това. Нито пък желаеше да мисли за смъртта на Баба. Освен старият Джеми, който му бе близък като баща, и Тим, който му беше истински верен приятел, Баба беше единственият близък другар, който някога бе имал. Сега той беше не само другар на Рори, но и единственият му покровител.

Звездите изгряха като бляскави игли с диамантени главички, набити на огромен игленик от черно кадифе. После се показа луната — нащърбено парче тенекия с бяла светлина, осветяваща просторната гола пустиня с неземно сияние, очертавайки скалите в черно срещу бледото сребро на безплодната земя. Сянката на камилата, яздена от Рори, беше като пътуващо мастилено петно, което за миг оцветяваше пустинята, за да се предвижи по-нататък. Той се чувствуваше странно самотен в този свят от сиво и черно, който, без да се брои керванът, беше празен, безжизнен и преди всичко бездушен.

След няколко часа най-после Рори се пригоди към полюшващите движения на камилата. Като намести тялото си към непохватния ход, той откри известно удобство в язденето, макар че не беше така приятно като седлото на коня.

Няколко пъти от изгряването на луната Рори забеляза телата на мъже, прострени върху кремъковия чакъл на пътя. Някои бяха бели скелети с озъбени черепи, а други, макар подпухнали и обезформени, все още приличаха на хора. По-късно, когато се разминаха с един бавно движещ се керван от роби, пътуващ в обратна посока, Рори предположи, че мъжете край пътя са мъртъвци от някой по-ранен керван, понеже сред минаващите забеляза стотина клетници, навързани врат за врат, как се тътрят изтощени, подтиквани от време на време с камшик от яздещите край тях араби.

Не след дълго, когато задминаха последните влачещи се роби, Рори съгледа контурите на черен мъж, ясно очертани на издълбаното от луната блещукане на кремъчния чакъл. Когато Баба и Слиман преминаха, мъжът се надигна на лакти, помъчи се да направи една крачка, протягайки умолително ръка. После пак падна, най-напред на колене, а след това по гръб на пясъка. Когато Рори го задминаваше, мъжът направи последно усилие и отново се опита да се изправи. Този път той можа да стигне до камилата. Провеси ръка на едно от въжетата, припадна и тялото му се провлачи.

Рори спря камилата, наведе се на седлото, когато тромавото животно коленичи и клекна на земята. Робът изглеждаше В безсъзнание, но щом Рори освободи ръката му от въжето, отвори очи. Не можеше да сбере сили да проговори, но очите му, бели на лунната светлина, умоляваха Рори да не го изоставя. Рори метна едрото и тежко тяло върху седлото, покатери се отзад и сръга животното да стане. Недоволна от удвоения товар, камилата изви дългия си врат, оголвайки жълти зъби, но с помощта на малкия остен, който Баба му беше дал, Рори изправи камилата и те пак потеглиха.

Рори вложи цялата си сила да обърне мъжа и да преметне ръцете му на високото седло. Усетил прилив на живот в безчувственото тяло, мъжът се надигна. Рори постави ръцете му на седлото и когато почувствува, че мъжът може да се крепи, посегна за кожения мех с вода, който Баба бе окачил на седлото. С мъка успя да измъкне запушалката и поднесе меха към устните на негъра. Водата го съживи и той заговори, мънкайки гърлени звуци, които Рори сметна за думи. Когато изпи водата, силите му се върнаха и той се изправи. Беше гол, дори без късче плат на слабините, и цялото му тяло трепереше на студа. Рори свали горния бурнус. Не беше лесно да го окачи на мъжа пред него, ала накрая успя и намъкна тежкото наметало през главата на роба. Сега, затоплен от бурнуса и освежен от водата, той седна отгоре на седлото, придърпвайки ръцете на Рори около кръста си. От време на време избъбряше на непознатия си език и се обръщаше да успокои Рори с усмивка, че се е оправил.

Керванът спря на кратка почивка край дълбок черен кладенец в пустинята с три проскубани палми край него. Тук похапнаха скромно счукан ечемик с масло и сушени смокини и пиха от блудкава вода на кладенеца. Когато Баба дойде да види как Рори издържа на пътуването, той с удоволствие видя черния му придружител. Рори обясни, че не можал да остави мъжа да умре и Баба, като повика Слиман, докара нова камила.

— Ти имаш слабост към болните и страдащите, братко мой — засмя се Баба. — Още не си се избавил от Тим и ето че си намираш друг. Ще го огледаме, когато спрем на дневна светлина. Ако не е добър, ще сложим бърз край на страданията му — той потупа дръжката на сабята си. — Впрочем една камила не може да носи двама. Иншаллах! Може би всемогъщият не желае мъжът да умре тази нощ.

Потеглиха отново, но сега пътуването беше по-леко. Младежът яздеше до Рори през останалата част на нощта, докато звездите избледняха и розовата зора се появи на изток. После, когато огненото кълбо на слънцето стигна хоризонта, керванът спря. Шатрите бяха издигнати и те се струпаха на сянка под тях. Изградиха каменно огнище край шатрата на Баба и скоро се разнесе приятният аромат на варено кафе. Чернокожият не се отделяше от Рори и сега при светлината на деня Рори видя, че той не е повече от двайсет и пет годишен, здрав, строен и интелигентен на вид. Беше съвсем черен — с цвета на презряла слива, характерно за чистата африканска кръв. Независимо от сплескания нос с широки ноздри, дебели устни, силно накъдрена коса и ниско чело имаше приятен, дори някак благороден вид. Тъмните му, подобни на антилопа очи, не слизаха от лицето на Рори. Прекъсвайки разговора със Слиман, Баба дойде до мястото, където Рори коленичил сърбаше кафето си.

— Струва ми се, че си избрал нещо много добро, братко мой. — Баба кимна на мъжа да стане. — Изглежда, че е касай, а те са рядкост насам. Не съм виждал много от тях, но се ползуват със славата на едни от най-добрите бойци във Африка. — Той заговори на мъжа на диалект, който Рори не можа да разбере, и в отговор на думите му мъжът издърпа бурнуса през главата си. Беше слаб. Всяко от ребрата разкриваше изнемощялата му фигура, но дори при тази изключителна слабост човек можеше да забележи, че добре изваяното му тяло криеше големи сили. Баба прекара опитно ръка по него, прецени с пръсти мускулатурата му. През цялото това време не прекъсваше разговора си с него, провери здравината на зъбите и реакциите на тялото му и когато стигна до отеклия глезен, Баба кимна с разбиране. Обърна се към Рори и посочи глезена:

— Той е касай, както предположих. Хубав образец и в доста добро състояние, като се има предвид, че е гладувал. Лошото с него е, че си е навехнал глезена и не може продължително да върви. Няколко паници горещ кускус ще натрупат месо в костите му. Улучил си добре, Рори. Момчето те харесва и иска да ти служи. — Баба влезе в шатрата и се върна с топ бял плат за чалма. Разкъса го на тънки ивици, които свърза плътно около глезена му. Посочи през отворения пеш на шатрата към една черга до кушетката на Рори и момъкът се изпъна на нея.

— Това те направи притежател на трима роби, братко мой. Скоро ще разполагаш със свой собствен керван.

— Трима ли, Баба?

— Да, ето ти го Млийка. Той казва, че това е името му, а освен него имаш Елмира и Чатсуба. Няма да закачаме никоя от тях тази сутрин. Днес ще се нуждаем от много сън, тъй като утре вечер ще пристигнем в лагера на Абукир преди разсъмване. И след това няма да спим, понеже Слиман ми казва, че Хюсеин е потеглил от град Саакс и напредва срещу нас. Той има хиляда мъже, а ние ще разполагаме с малко повече от триста, но ще го победим.

— А ако не успеем, Баба?

— Ел меткуб, меткуб. Каквото да стане, ще стане. Той ще убие мен. Ако ме залови, ще ме убие бавно, с надеждата, че ще бъда слаб и ще стена, така че всички да разберат че съм страхливец и че не съм достоен да владея над Саакс. В края на краищата ще ме убие. Това е сигурно, защото не ще посмее да ме остави жив — Баба поклати глава в злокобно предзнаменование. — Що се отнася до тебе, братко мой, той ще те продаде в робство. С твоята бяла кожа и жълта коса ти ще донесеш добра цена от някой емир или паша, който желае роб-мамелюк. Много си възрастен да обслужваш в леглото, но би станал добър войник. Ала не се бой, Рори. Хюсеин е чакал, хиена и страхливец. Всички, които предвожда, го знаят какъв е. Ние ще ги победим и ти ще бъдеш спасен. Затова заспивай! Млийка ще спи до теб и ще ти бъде пазач. Той вече е обрекъл живота си на теб и ще ти бъде верен. Колкото до мен, аз ще поспя, ако намеря време. Имам да разисквам много неща със Слиман.

Рори потърси дюшека си и се строполи на него, доволен от възможността да изтегне и облекчи уморените си мускули. Ръката му се люшна над ръба на дюшека и полегна върху къдравата глава на мъжа на земята. Една черна ръка сграбчи неговата и я подръпна плътно в топло стискане. Рори не можа да разбере изговорените от Млийка думи, но разбра значението им от жеста, когато той премести пръстите на Рори от очите към ушите и устата си, а после ги обви около гърлото си. Млийка се опитваше да му каже, че телом и духом принадлежи на Рори.

Очите на Рори се затвориха и той заспа.