Ланс Хорнър
Рори Сатаната (14)

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Африка и арабска еротика. Изкуството на съблазняването и изкуството на любенето. Помагат ли хашишът и опиумът. Тим загива — надеждата е в племето басампо.

Въпреки че както винаги, преди да си легнат, Елмира бе готова да обслужи Рори — както първата им нощ в лагера — заедно с нея се явиха две други момичета, като не изключваме и Зайа, мавританската робиня на Баба. И двете нови бяха черни като полиран кехлибар, макар че не можеше да се прави сравнение между тези две екзотични орхидеи от джунглата със средните и не особено симпатични жени, които Рори бе срещал в прехода си по реката. Тези нови девойчета бяха с гладки хълбоци и закръглени коремчета, с дръзко вирнати гърди, чиито зърна, боядисани с цинобър, разцъфтяваха като паразитни цветя, подхранващи кръвта им. Външността им беше по-скоро на хамитки, отколкото на негърки с идеално оформени носове и развити, не тлъсти устни, чувствено влажни и подканящи. Косите им покриваха главите с гъсти черни къдрици, неприличащи на ситната вълна, която Рори бе срещал досега. Въпреки че бяха самурено черни, крайниците им блестяха като излъскан оръдеен метал, улавящи и отразяващи при всяко свое движение светлините на лампите. И двете излъчваха аромат на сандалово дърво и мускус. В изисканата грация на движенията им имаше нещо, което напомняше на Рори за арабските коне, които бе видял при слизането на сушата. Двете момичета бяха голи, ако не се счита странните гирлянди от пъстри мъниста, прокарани през кръста. Краката и задницата бяха щампосани с цинобърни и бели арабески. Те следваха мълчаливо Елмира и Зайа плавно, сякаш не докосваха земята.

— Обещах ти малка промяна, братко — намигна Баба на Рори и кимна на момичетата да приближат. Те пристъпиха и застанаха пред него, при което той прокара ръце по лъскавите им бедра, после ги обърна и пръстите му се плъзнаха по копринени заоблености на задниците им. Поклати глава с шеговит присмех към прелестите им.

— Тези двете са действително черни, Рори, по-черни от слънцето на самия шейтан. Ала не оставяй цветът на кожата им да ти повлияе. Те са били умело възпитавани и обучавани в любовното изкуство от самото си прохождане. Произхождат от далечна Анкола, където най-надеждните момчета и момичета се подбират от ранна възраст. След това ги изпращат в Хартум, където ги обучават да задоволяват прищевките на арабските принцове. Момчетата кастрират и превръщат в послушни евнуси, докато момичетата биват принудени да изтърпят една операция, която ги прави страшно ненаситни. Разправят, че такова момиче може да приеме петдесет мъже през една нощ и да създаде на петдесет и първия същото удоволствие, каквото е дала на първия. По време на първото си пътуване до Мека минах през Хартум и оставих заръка на Мохамед Лаазиб, роботърговец от Хартум, да ми подбира по две от най-ценните момичета всяка година и ми ги изпраща. Уговорих също така да бъдат обучавани от старата Мириам — еврейката, за която разправят, че знае повече начини за задоволяване на мъжа от всяка друга жена в света, макар че е близо вече стогодишна. Тя има рядкото дарование да обучи всяко момиче как да доведе мъжа до апогея на насладата и да го задържи там минути вместо секунди, после многократно да повтаря това, без мъжът да свърши. Това е вид префинена лудост и те кара да стенеш за милост. Тези момичета пристигнаха по време на отсъствието ми и моят баща, Аллах да благослови всеки косъм от брадата му, знаейки колко нетърпелив ще бъда да ги опитам, ми ги изпрати. Те пристигнаха с нарочен керван преди три дни и оттогава се приготвят за идването ми. Какво щастие, че са две. А сега, братко мой, избери тази, която ти хареса.

Рори ги огледа и долавяйки одобрението му, те извиха телата си и изпъчиха гърди за одобрение. Той поклати глава. Невъзможно бе да определи коя е по-привлекателна.

— Както винаги, братко мой, ти си безкористен, но тъй като те са твои и тъй като с нетърпение очакваше пристигането им, ти избери.

— Те са съвсем еднакви — сравни Баба едната с другата. — Не виждам разлика, освен може би в това, че едната е с косъм по-ниска, а гърдите на другата са малко по-кръгли. Ала няма закон, който да накара единият от нас да избира. Диваните ни са толкова близо един до друг, че можем да си ги разменяме. Разбира се, ако желаеш.

— Разбира се. Но Елмира? — Рори се беше привързал към момичето, което споделяше нощите му.

— Елмира? Какво общо има тя? Една жена, при това робиня, Рори. Тя е по-малко от нищо. Единствената причина за съществуването й е да живее за своя господар, а ти си нейният господар. Следователно всяко нещо, което ти доставя удоволствие, би трябвало да я радва. Тя не е нищо повече от глинено гърне, в което изливаш соковете си. Наистина понякога не мога да те разбера, Рори. Конят си е кон, а жената жена и мъжът ги язди, именно защото е мъж. — Той се обърна към Елмира и я повика с извиване на пръстите си.

Тя пристъпи към него и се хвърли в краката му. И макар че Рори забеляза сълзи в очите й, заяви, че ще бъде доволна от всяко внимание на Рори към новото момиче. Косият поглед, който прокрадна към Рори изпод спуснатите клепки, противоречеше на думите й, но Баба ги взе за чиста монета и когато я изтласка с върха на пантофа си, притегли едно от черните момичета, което седна в скута му, а другото изпрати при Рори. Тя пристъпи към Рори с грациозността и кокетството на пантера и се сви скромно в краката му.

— Казвам се Чатсуба — замърка на арабски тя. — На моя език това значи жена, която ще заведе господаря си на седмото небе. Ще те направя много щастлив. — Нежните й пръсти се обвиха върху пантофите му и тя бавно ги смъкна, сякаш извършваше някакъв обред. Пръстите й почнаха да блуждаят по глезените му, после бавно тръгнаха нагоре, галейки прасците. Бяха меки и допирът им разхлаждаше плътта му, но въпреки това където докоснеха, разпалваха пламъчета. Без да отделя пръстите си, тя се изви и застана на колене, така че твърдите й зърна спряха в него. Сръчните й ръце бавно развързаха и свалиха бурнуса. Всяко движение беше бавно, изучено и предизвикателно — част от една церемония, която тя бе изучавала и практикувала, откакто се помнеше. След като развърза цялото му облекло, тя се забави, преди да мине по-нататък, целувайки и милвайки всяка разкрита част от тялото му. Най-после всички копчета бяха разкопчани, всяка кукичка отворена, всяка панделка развързана. Повдигна ръка, тя му напомни да не се движи, седна по турски и се загледа, докато Елмира и Зайа шетаха из шатрата, пълнейки легени с ароматизирана вода, оставяйки бели, мъхести хавлиени кърпи край диваните, сипвайки ароматни благовония в мангалите, след което се оттеглиха и спуснаха пеша на шатрата, който гледаше към лагера, като същевременно вдигнаха друг, гледащ към звездите.

Когато меките им стъпки заглъхнаха, Чатсуба заговори на Рори:

— Сега, ако господарят ми се изправи… — Тя стана и свали дрехите на Рори, които се плъзнаха на пода. Щом застана гол пред нея, тя се сви от уплаха. Очите й се разшириха, устните потръпнаха и тя направи крачка назад, преди да коленичи отпреде му. — Прости ми, господарю, прости ми. Никога преди не съм виждала мъж. Наистина, защото ние винаги практикувахме с дървени модели. Но сега се страхувам. Аз съм толкова малка, за да мога да побера такова голямо нещо. Треперя, господарю.

Рори присегна да я успокои, но тя не вдигна поглед. Очите му огледаха шатрата и видяха, че Баба получава същото обслужване. Чу как момичето в краката му повтаря думите и разбра, че ги изговаря само за да го направи горд с мъжкото му достойнство. Потупа я по рамото, тя вдигна поглед и му се усмихна.

Тя потопи хавлиената кърпа в ароматизираната бода и изтри потта от тялото му. После го изсуши с друга кърпа и от плискането на водата в другия край на шатрата той разбра, че Баба е подложен на същото освежаване. След като Чатсуба го избърса, тя наля благовонно масло от едно шишенце и му направи знак да легне на дивана, след което затърка маслото по кожата му, разтривайки цялата му плът така, че всеки мускул се отпусна, докато изчезна всяка напрегнатост. Почувствува се безплътен, сякаш тялото му бе литнало нанякъде, оставило само пулсиращата набъбналост, която сега го представляваше. За тази част тя отдели специално внимание, като я намаза с друго масло, толкова ценно, че отдели само няколко капки от него на пръстите си. То му достави горещо и щипещо усещане, неприятно в първия миг, ала сякаш бе увеличило подуването и ускорило пулсирането. Присягайки с едната си ръка към малката сребърна каничка на табуретката до дивана, тя отля някаква напитка в малка порцеланова чашка и му я подаде.

— Ето, господарю, вземи и отпий — усмихна му се тя, докато очите й отразяваха светлинните отблясъци под дългите мигли. — Това е райски нектар — шепнеше гласът й. — С една глътка от него мъжът може да задоволи всичките си четиридесет хурии за една нощ и да му останат сили и желание да повтори.

Рори пое чашката и отпи. Имаше вкус на мухлясали розови листа и остави горчива следа в устата му. Като й върна чашката, тя напълни една елегантна дълга лула с хашиш и му я подаде, вземайки от мангала въгленче с машата. Той видя как Баба изпи чашката, предложена му от неговото момиче, и веднага запуши. Той подвикна на Рори:

— Тази нощ, братко мой, ще имаш издръжливостта на жребец и тя ще ти бъде нужна. Питието, за което се предполага че е смес от морски охлюви от Китай, ще разпали вихрени пожари в кръвта ти, а хашишът ще задържи прегарянето им, като ги остави да тлеят цяла нощ. Ще изпиташ по-голяма наслада и много по-дълготрайна.

— Не ми е нужна смес от морски охлюви, за да бъда готов — засмя се Рори.

— Не се съмнявам, но един мъж с колчан стрели е по-добре подготвен от този, който има само една и изчерпи всичките си муниции с един изстрел. Тази нощ ще намериш колчана си пълен — разсмя се Баба. — А сега светлините, Метук. — Баба отблъсна нежно момичето с крака си и тя загаси лампите. Остана само бледата светлина на луната, проникваща през отвора на шатрата, която остави Баба и Метук напълно в мрак, ала накара тялото на Рори да заблести с бисерно бял блясък.

— Ти си първият ми мъж, господарю, и първият бял, когото виждам. Вярно, уплаших се, когато те видях в цялото ти величие. Сега вече не се боя. Аз съм подготвена за теб. Бях способна да побирам най-големия дървен инструмент на старата Мириам. Ние, момичетата, го наричахме „Куат“ и всички се плашехме от него поради болката, която знаехме, че ще ни причини. Сега споменът за тази болка ме радва, защото аз ще ти дам много радости.

— Изгарям от нетърпение, малката.

— Не ще се разочароваш, господарю, и аз ще положа усилия да е така.

Беше нощ на съвършено изкуство, каквото Рори никога не би могъл да си представи. Тя бе толкова различна от пипкавите движения с шотландските Мерита край плетищата, колкото денят се различава от нощта. Никога преди не бе постигал такива висини и не бе оставал тъй дълго в захлас така изтънчен и непоносим, че той стенеше и умоляваше да го облекчи. Чатсуба си играеше с него като с музикален инструмент. Разкриваше чувствени струни, които измъчваха тялото му и същевременно го успокояваха. Изкуството на двете момичета бе резултат на дълго и трудно обучение и въпреки това в тях имаше някаква непринуденост, съчетана с писъците на първото проникване, което убеди Рори, че това наистина бе първият им опит с истински мъж. Всеки път Чатсуба — или може би Метук, тъй като те постоянно се разменяха — го издигаше до високо плато, където едва не се задушаваше. Дори чувствуваше как ще се пръсне на безброй частици. Изкуството им го усмиряваше в кратка празнота, която му даваше възможност да поеме въздух и се подготви пак за висините. Нямаше късче от тялото му, което да не отговаряше на милувките на Чатсуба. Езикът й изследваше потайни места и го караше да размята крайници и да стене. Беше само жена и го правеше само мъж. Думите й го величаеха като божество. Спомни си за една картина, която бе видял в книгите на стария Джеми, показваща Родоският колос и съзнаваше, че в момента се извисява над всички мъже и достига такива височини, че корабите можеха да плават под него, без да го докоснат.

Тя се дивеше на неговата надареност. Ласкаеше го нежно разтревожена. Гукаше и пъшкаше с престорена болка, че никоя жена не би могла да го погълне и че страхотният „Куат“ в школата на старата Мириам бил джудже в сравнение с него. Той я раздираше, тя стенеше и плачеше, независимо че не го пускаше за миг. Молбите й за милост го смекчиха, той я съжали и намали яростта си, но тя се притискаше. Подканяше го дори към по-силни атаки, макар непрестанно да му повтаряше, че той е нейният господар. Когато му даваше възможност да си поеме дъх, той мигновено се откъсваше от нея само за да открие гърба й до неговия и да види как се беше сменила с Метук. След това огньовете пак се разпалваха.

По някое време през нощта настъпи кратка пауза, когато бе запалена една единствена лампа и на нейния пламък момичетата им направиха по още едно питие, докато Рори и Баба изпушиха по лула хашиш. От другия край Баба подвикна на Рори:

— Признай си сега, Рори. Ти много се чудеше дали ще ти се хареса едно чернокожо момиче.

— Вярно е, Баба. Чудех се, макар че не ми беше съвсем непознато. Веднъж имах една — кучката на Спаркс на кораба — и отвращението, което изпитах към нея след това, сигурно ме е предубедило.

— И сега?…

— Нощта не е свършила още, братко мой. Сега живея само за тази нощ. Дори ако трябва да умра на разсъмване, бих бил щастлив, защото съм живял тъй, както никой друг човек не е преди тази единствена нощ.

— Почакай още малко. Метук, изгаси светлината.

Първата глътка хашиш му стигна за цялата нощ, а призори момичетата вече ги нямаше, оставили само аромата на сандалово дърво по изплесканите чаршафи. Рори дремеше напълно изтощен, само за да бъде разбуден от шума на разтурвания лагер. Обърна се уморено на едната страна, огледа палатката и видя, че Баба е станал и посяга към дрехите си да се облече. Рори завидя на огромния черен мъж, който се движеше така леко, като че ли бе прекарал нощта в блажена дрямка, докато сам той изпитваше такава умора и изтощение, че се съмняваше дали ще е в състояние да повдигне уморените си колене през дивана. Все пак успя при настояването на Баба да се затътри подир него към реката, където се разколеба на брега, правейки усилие да събере мислите и смелост да влезе във водата. Но Баба, който изглеждаше по-скоро освежен, отколкото изсушен от усилията през нощта, го улови за глезена и го издърпа навътре. Водата беше хладка и успя да разбуди Рори. После след закуската с фурми и кафе, по време на която големите шатри бяха събрани и натоварени на конете, те поеха по-дългата част от пътя си към Саакс.

Черният арабски жребец с високото, инкрустирано в сребро седло, далеч не приличаше на дръгливите понита в шотландските степи. Шотландските степи! Рори беше Сакс от шотландските степи, а Баба беше Саакс от африканската савана. Съвпадението му се стори странно и той пришпори коня си към Баба да му обясни това ново съчетание, считайки го за игрословица. За негова изненада то направи впечатление на Баба, който кимна с глава, убеден, че това е ново доказателство за мъдрия смисъл на предсказанието. Тим, който бе зарязал моряшкото си облекло, скрил червенокосата си глава под един бурнус, бе успял да яхне кон, макар и не така буен и разкрасен като този на Рори. Сутринта Рори препусна назад да види как е Тим и го завари с лице, измъчено от болка. Кракът е по-зле, каза той на Рори, и всяка стъпка на коня му причинява страдания. Ала няма как, ще продължи. Всъщност и двамата съзнаваха, че няма друг път. През почивката по пладне Рори прегледа крака на Тим и го намери отекъл и още по-гноясал. Повика Баба да го види, макар да беше очевидно, че той се вълнува повече от тревогата на Рори, отколкото от крака на Тим.

— Ти си много привързан към своя слуга Тим? — каза той. Рори кимна утвърдително.

— Ако изтрае три дни, ще можем да го излекуваме. В противен случай най-добре ще бъде да му дадем малко от червената вода и да го оставим да намери облекчение в смъртта си.

— Три дни? Но защо три дни? Защо да не го лекуваме сега?

Баба поклати глава.

— След три дни пристигаме в земята на Басампо. Чудна страна е тя и басампо са чудни хора. Може би най-древните и най-мъдри хора в Африка. Имат много странни обичаи и са диваци, понеже вярват в странни богове. Но тяхното познание на магията е най-голямото на света. Затова се боят от тях и никой от тях не е залавян в плен, защото роботърговците се страхуват от смъртните им заклинания. Кралят на Басампо е васал на баща ми и въпреки че е млад и видял само осемнадесет лета, той е мой приятел, тъй като басампо винаги са били съюзници на Саакс. Аз не вярвам в техните богове или в магията им, защото съм правоверен. И все пак — поколеба се Баба — не бих желал кралят на Басампо да ми бъде враг. — Той се изплю на земята и отри плюнката си в праха с крак, сякаш да се предпази от злото.

— Значи вярваш, че кралят на Басампо може да излекува Тим?

— Неговите шамани могат, ако той им заповяда. В това съм сигурен, защото съм ги виждал да правят истински чудеса. Виждал съм един от шаманите да насочва жезъла си към дърво и за една минутка листата му окапаха и то бе мъртво. Виждал съм и по-странни неща. Ако този човек оживее до пристигането ни в Басампо, те ще го излекуват. Ще наредя да направят носилка за него. Така ще му бъде по-леко, отколкото да язди кон. Ще се опитаме да го запазим жив, щом държиш на него.

Очите на Тим се впиха умолително в Рори и Рори му кимна насърчително, като благодари на Баба. Направиха хамак от една палатка. После я плъзнаха на рейки и завързаха на два коня — тя стана нещо като носилка на Тим и услужливи ръце го качиха на нея.

— Ще умра ли, Рори? — попита той.

— Не, Тим — опита се да го успокои Рори. — Баба е сигурен, че щом пристигнем в Басампо, шаманите ще те излекуват. А сега изпий това — Баба му предложи течност, която Тим пресуши. След като минаха начело на кервана, Рори попита: — От червената вода ли даде на Тим?

— Не, братко мой. Обещах да направим всичко, което можем, за да спасим твоя слуга, и поради това няма да го отровя. Дадох му опиум, за да заспи. Помниш ли напитката, която чернокожата Чатсуба ти даде снощи?

— За която каза, че била направена от китайски морски охлюви?

— Същата, макар че се съмнявам дали има нещо общо с морските охлюви. Уверен съм, че беше опиум — сокът на бялото семе от персийски макове. Използуван разумно, той е лекарство, което уталожва болките. А съвсем малко опиум така подкрепва и подсилва мъжа, че той може да обладае тридесет девственици за една нощ. И хашишът помага. Забеляза ли, че нито се умори, нито омекна?

Рори се засмя.

— Просто помислих, че съм станал много силен.

— Наистина си, благодарение на опиума и хашиша. Виждаш ли, Рори, нашите жени са изучили тези неща. Необходимо им беше. Дори и когато мъжът има само четири жени, колкото позволява пророкът, и няма нито наложници, нито робини, той може да прекара нощта само с една жена, като остави другите три сами. А когато има освен четирите си жени сто наложници, можеш да видиш колко често ще пренебрегва всички. Ние, маврите сме страстни мъже, Рори. Едва докоснем жената, и сме готови. Поради това жената, която е очаквала дни, дори седмици наред своя мъж, не иска насладата й да свърши набързо. Ето как те са открили ползата от опиума и хашиша. Те удължават насладата на мъжа, без да я разрушават. Сам си свидетел на това.

— Да, и очаквам нощта.

Баба поклати разгорещено глава.

— Не, братко мой. Постоянното отдаване на опиума го превръща в навик. Колкото повече получава мъжът, толкова повече иска и когато се взема в големи количества, каквото дадох на твоя човек Тим, причинява дълбок сън. Дозата, която дадох на Тим, бе силна, докато нашата беше слаба. Тим няма да чувствува болката. Ще го държим заспал до пристигането ни В Басампо. Що се отнася до теб, братко мой, за няколко нощи ще се върнеш към нежните обслужвания на Елмира, а аз ще потърся покой в обятията на Зайа.

— За да натрупаме нови сили за схватка с Чатсуба и Метук.

— Вярно, Рори, но…

— Да, Баба?

— На жените не се позволява да влязат в град Басампо. Ще трябва да ги оставим отвън, тъй като жива жена не се допуска в града. — Дори и кокошките се държат отвън. А на жените се позволява да влизат само при специални случаи. Странни обичаи имат басампо и лично на мен те не се нравят особено, обаче считам за разумно, когато съм там, да постъпвам като тях. Трябва да ми обещаеш да вършиш същото, защото не искам да струпам проклятието на шаманите им върху главата ти. И така, братко мой, прави каквото те накарат.

— Ще се опитам, Баба.

— За теб ще бъде по-безопасно. Ако искаш да спасят твоя човек. Дори е още по-важно, ако искаш да спасиш себе си. Не че ще ти причинят зло под моята закрила. О, не! Но ако сториш нещо неприятно за тях, след шест месеца или година може да ти се случи нещо и то ще бъде в резултат на тяхната магия. Но струва ми се, че премного се безпокоя. Младият крал ще се зарадва да те види. Той никога не е виждал толкова бял човек като теб, нито пък коса с цвета на злато. Винаги е искал да види, така че можеш да бъдеш сигурен в топлия прием.

— Ще си сваля тюрбана.

— Добре — Баба пришпори коня си и приближи Рори дотолкова, че да може да го тупне по рамото. — И още нещо. Ласкай ги. Накарай ги да мислят, че те са най-силните, най-красивите и най-умните мъже в Африка. Това едва ли ще бъде трудно, понеже те наистина са. Да, може би са. Дори по-красиви и по-умни от суданците.

— Съмнявам се в това, Баба, защото помня, че ти си половин суданец, а положително никой не може да бъде по-красив и по-умен от теб.

— Пести си ласкателствата за басампо, Рори.

Въпреки казаното Рори забеляза, че Баба бе поласкан.

— Ласкателствата си пазя за басампо, Баба. Това, което казвам на теб, е истината.