Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mahound, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2008)
Корекция
maskara (2008)

Издание:

Издателска къща „М — Л“

История

  1. — Добавяне

ДЕСЕТА ГЛАВА

Гостуването. Първо запознанство с нравите, бита и религията. Бялата и черната кожа. Голи мъже. Елмира. Надареност.

Шанго на Саакс, с цялото величие на младостта си — ръст, красива външност и великолепни дрехи, бе отнел напълно инициативата от Дон Педро да Суза. Изведнъж Суза се бе превърнал в нищожество, каквото не беше, докато не се прехвърлиха от кораба в дългата лодка и на Рори се отдаде възможност да го прецени. Намери го точно такъв, какъвто го бе описал Спаркс — една мазна, раболепна дребна невестулка. Направи му впечатление представянето на Рори като племенник на МакКейрн и като истински лорд Рори инстинктивно разбра, че на този човек не биваше да се доверява. Въпреки раболепното съгласие на Суза, Рори почувствува, че той не го харесва, и остави ревността за сметка на Суза. Беше прав — Суза завиждаше не само на младостта на Рори, но и на факта, че е бял. Следите на негърска кръв бяха помрачили живота му. Винаги трябваше да заема второстепенното място.

Поради теснотията в лодката бяха разположени един зад друг с по един здрав гребец кру между тях. Преводачът на шанго лежеше на носа, където поемаше пръските от вълните. Следваше Тим, зад него Суза. После, зад друг кру и под балдахина седеше шанго, до когото не достигаха капчици, и зад още един кру Рори, който подобно на израилтяните, пресекли някога Червеното море, измина пътуването сух. Когато наближиха брега, синята вода отвори път на мръсно, тъмнокафяво течение, идващо от видимо непроходимия бряг с мангрови дървета, чиито кокилоподобни корени крепяха същински балдахин от зеленина.

За Рори това беше съвсем друг свят — свят на пламтящото слънце. Аромат на разлагаща се растителност, блясък от искрящи птичи крила, бавно плъзгащи се дънери, които опровергаваха същността си, като разкриваха по две черни мънистоподобни очи и гущероподобните си крокодилски муцуни, както и блестящите от пот чернокожи момчета кру. Над всичко това той можеше да долови, независимо от яркото слънце, една странна атмосфера, която макар и заплашителна, го опияняваше.

Продължиха нагоре по реката, докато зад скрит от гъста мангова горичка завой излязоха на едно разширение на реката, където течението се забавяше, за да образува гладка лагуна. От едната страна, на по-високия бряг, имаше стабилна почва и тук се намираха факториите, кошарите, къщата и магазина на Монго и големите складови навеси, които представляваха Ринктъм Кясъл — африканският аванпост на МакКейрн и Огилсви в делтата на река Нигер. Определението му като замък бе карало Рори да си представя нещо подобно на собствения му дом в Сакс. Беше си мислил за сграда от каменни стени, амбразури, бойници, кули и различни съоръжения за отбрана. Вместо това видя една жалка постройка с дървени огради от колове и бамбукови хижи, покрити с палмови листа. Ринктъм Кясъл обаче нямаше никаква нужда да се отбранява. Бе построен да приема хора, а не да ги държи отвън. Цялото селище изглеждаше съвсем уязвимо, сякаш можеше да бъде превзето от банда деца, играещи на Робин Худ. Но може би то изпълняваше задачите си да събира и пази роби, които след това се товареха на корабите на МакКейрн и Огилсви.

Подвикванията на гребците в лодката бяха посрещнати от приветствени викове на брега. С ловко движение на греблата и викове те стигнаха до хлътналия бамбуков кей, който се показваше над бълбукащата вода. Черни ръце с розови длани присегнаха да помогнат на пасажерите и да ги качат на построеният набързо кей, който се заклати и олюля под тежестта им. Добре отъпкана пътека водеше перпендикулярно нагоре към едно разчистено място с висока ограда от колове, до врата, придържана от дървени талпи. Влязоха през нея и спряха да си поемат дъх след стръмното изкачване.

Рори видя едно солидно и плътно заграждение, обширно като площад, в средата на който от зидана кула се развяваше знамето на МакКейрн и Огилсви. Вдясно дълга редица варосани в бяло дървени едноетажни постройки откриваха една непрекъсната тераса, крепена от колони от палмови стволове. Насреща им се издигаше друга редица по-солидни сгради, отчасти зидани, отчасти от дърво, при които личаха усилията да се наподобят европейските конструкции, тъй като на някои от прозорците имаше жалузи, а крепящите верандата колони бяха каменни, макар изсечени грубо. Всичко това се заобикаляше от оградата, висока петнайсетина фута, чиито краища бяха силно заострени. На известни разстояния имаше площадки за постове по върховете и Рори забеляза в тях чернокожи с мускети. Приличаха на черни гарвани в грубо сковани кафези.

Докато чакаха, трима младежи, чиито фигури и бледо маслинени кожи с правилни черти им придаваха латинска външност, изтичаха откъм предпазващата сянка на верандата да ги посрещнат. Единият носеше огромен виолетов чадър от тежка коприна със златни ресни, които бяха толкова големи, че явно го затрудняваха. Другият държеше инструмент, подобен на кравешка опашка с инкрустирана със злато и слонова кост дръжка, докато третият носеше огромен кози мех, отрупан с ярко полирани месингови чаши, окачени на верига на врата му. Те заобиколиха шанго, поклониха се ниско, щракнаха с пръсти и запищяха с пронизителни гласове, докато заемаха местата си. Единият застана зад него, накланяйки огромния чадър така, че да засени лицето му. Вторият се залови да разпъжда мухите с кравешката опашка, а третият коленичи и му поднесе вода от козия мех. При една дума на шанго те замръзнаха на местата си. Вместо да се помръдне, шанго кимна на Рори да го приближи и застане в сянката на чадъра до него. Макар че Рори имаше съвсем малки познания от наречието хауза, измъкнато от богатия запас на Джеми, той схвана че, това е езикът, на, който говореше шанго, и успя да разбере няколко думи. От тях заключи, че шанго изпраща момчето, разгонващо мухите по някаква задача и не се изненада, когато момчето връчи опашката на виночерпеца, надигна дългата си бяла риза над коленете на голите си крака и хукна по стръмната пътека, сякаш го гонеха хиляда дявола.

Без да дава обяснение защо са спрели, поглеждайки към слънцето, шанго се обърна на североизток и оставайки изправен с преклонена глава и скръстени на гърдите ръце, той зарони монотонната си молитва към Аллах, която Рори разбра. После коленичи на килимчето, което момчето с меха бе донесло, и се наведе така, че главата му докосна земята, и продължи да се моли.

— Ще трябва да го почакаме да свърши молитвата си, — каза Суза на английски на Рори. Потта течеше на бразди изпод шапката му. Рори реши и той да клекне до шанго и падна на колене в праха на двора, ала негърът, без да го поглежда, му кимна да приближи така, че и двамата да коленичат на молитвеното килимче.

Въпреки че Рори не знаеше думите на молитвата, той придружаваше шанго в различните движения и поклони, но докато очите на другия бяха затворени, Рори се възползува да огледа още залетия от слънце двор. Видя, че са направени известни усилия да се поукраси неговата голота. Огромни гирлянди от храсталаци бяха окачени по сградите. Дърво с бледозелени цветове представляваше допълнителен сенчест остров в единия от ъглите, а имаше и няколко екзотични растения или дървета, които Рори не познаваше, но разбра, че са банани, тъй като сред огромните им лъскави листа висяха същите фасулоподобни плодове, каквито бе вкусил сутринта.

Рори се надигна, когато шанго се изправи след молитвите, и се обърна към вратата, където сочеше той. Момчето, което беше изпратил със заръка, се връщаше, придружено от още три. Едното от тях носеше подобен изящен чадър — сега яркочервен, над месинговата си верижка с канчета. Сега те представляваха процесия. Шанго поведе с виолетовия си чадър и момчето, пропъждащо мухите му, от едната му страна, а водочерпецът от другата, последван от Рори под яркочервения чадър, придружен също от водочерпец и разгонвач на мухите. Непредпазван от слънцето, оставен на милостта на разноцветните мухи и без възможността да използува вода, Суза ги следваше, а след него клетият Тим подскачаше на куц крак, колкото може.

Когато наближиха постройката в отдалеченият край на двора, неколцината струпани там роби паднаха ничком на земята, когато Рори и шанго, вече запазени от покрива на верандата, изоставиха чадърите, но все още придружавани от водочерпците и пропъждащите мухите, минаха под хладната сянка на постройката. Тук в зиданата постройка тесните прозорци предпазваха от слънцето, но не и от мухите, така че Рори бе благодарен на момчето, което размахваше опашката. Водата от кожения мех бе леко зеленикава и имаше вкус на топла лой, но беше нещо, с което можеше да си овлажни гърлото. Суза плесна ръце нервно, при което изскочи някаква отпусната чернокожа с бръсната глава, носеща поднос с винени чаши, бутилки порто и мадейра. Суза погледна въпросително шанго, който вдигна пръст в знак на съгласие.

— Само като лекарство — усмихна се той. — Като правоверен не мога да приема вино за пиене, но… — Думите му замряха. Отказвайки чашата вино, която Суза му предложи, той кимна на водочерпеца си да подаде една от месинговите чаши.

Рори направи същото. Пресуши виното и кимна на своя водочерпец пак да поднесе чашата. Очите му бяха свикнали с бледата светлина в стаята и той забеляза, че тя е мебелирана със старомодни френски мебели, от които висеше златотъканата тапицерия. Те бяха в пълно несъответствие с покълнатите тревни рогозки и мръсния под.

— Би ли желал ваше благородие да се оттегли в покоите си? — полунадигна се Суза от стола. — Те са приготвени за капитан Спаркс, но ако вие приемете да бъдете подслонен в тях, ще ми направите чест. — Макар че се обръщаше към Рори, той говореше на арабски, за да не засегне шанго.

Шанго не даде възможност на Рори да отговори.

— Моят брат лорд Сакс няма да спи в твоите смърдящи стаи, Суза. Той едва ли има желание да бъде покрит с хлебарки и стоножки, изхапан от плъхове, дървеници и гущери. Твоите стаи не са подходящо обиталище дори и за кучето на нрзани, а аз си мисля, че милорд Сакс, носещ еднакво име с мен, е истински нрзани. Поради това му давам гостоприемството на собствената си шатра, където ще му бъде по-удобно. Нито пък ще има нужда от мазните ти черни кучки, които разчекват краката си пред всеки роботърговец от Дакар до Калабар. Лорд Сакс, който е брат на шанго от Саакс, ще отседне в моята шатра и ще бъде обслужван от жена от моя харем.

— Това е голяма чест, господарю шанго. — Рори не знаеше дали не скача от тигана в огъня, но бе окуражен от едно: дрехите на шанго, както и тези на всичките му придружвачи бяха безукорно чисти, докато дрехите на Суза бяха изпоцапани и с петна. Това му се стори добър признак. В замъка Ринктъм имаше нещо, което го потискаше и сега разбра, че то е различно от мръсното и небрежно домакинство. След изрядно лъснатата чистота на „АРИАДНА“ мръсотията на Ринктъм Кясъл беше отвратителна, но и това не беше всичко. Иззад оградата се долавяха печални стонове, извисяващи се на различна височина, издигаха се и спадаха, но никога не замираха напълно. Сякаш беше душата на човек, оплакващ съдбата си, жадуващ да се върне у дома, изплашен от утрешния ден. Понякога избликваше в комбинация от стотина и повече гласове на злощастни клетници в далечния хамбар, после замираше, но не преставаше. Безнадеждната мъка се просмука в Рори и му се прииска да побегне.

— Тръгваме, Суза. — Шанго остави чашата вино и се обърна към антуража си и Рори. — Ела, брате мой.

Отвън последва суетене сред чадъроносачите да грабнат чадърите си и ги разположат над съответните глави. Шанго тръгна. Прекосиха площада, минаха през вратата, заобиколиха единия край на оградата от колове и поеха по пътека нагоре по реката. Не трябваше да вървят дълго. На стотина метра след оградата, скрити от нея зад горичка стройни палми, бяха разположени шатрите на шанго — едно малко селище. Шатрите бяха от черна козя кожа и една от тях — огромна, с единия си край широко отворен към вятъра от реката, се извисяваше над другите, над нея се развяваше черен флаг, надписан с арабски букви.

— Влез с мир, братко мой. — Шанго го поведе към голямата шатра и пристъпи вътре. — Съзнавам, че ти още си неверник и не бива, съгласно закона на исляма, да споделяш шатрата с мен. Все пак аз имам власт да действувам така, тъй като, от друга страна, пророкът ни е предписал да бъдем гостоприемни. Поради това подчинявам се на закона на гостоприемството и те приветствувам. Това, милорд Сакс, сега е твой дом — шатрите на Саакс, колкото и да са огромни.

Влезе и премина през загърнатите краища на палатката.

— Много мили отвъд моретата, в платата на Шотландия, моят замък Сакс става твой дом, милорд шанго. — Рори съзнаваше, че замъкът без покрив е обикновено нищо, но пък и знаеше, че едва ли някога ще приеме шанго за гост, но и да беше разпадащият се замък величествен като замъка на Джордж, той би направил същото предложение.

— Сега, след като си тук, милорд Сакс — шанго започна да сваля тюрбана си, развивайки метри зелен муселин и ги подаде на едно от момчетата, последвали го в шатрата, — и след като по взаимно съгласие сме братя, с еднакви имена, струва ми се, че ще трябва да се освободим от титлите и официалностите. Баща ми и някои от братята ми ме наричат Баба, а дори и майка ми, макар че за жените ми не е разрешено.

— Аз съм Рори — протегна той ръка. — В моята страна когато двама мъже се побратимяват, се ръкуват.

Баба не докосна ръката на Рори.

— Този обичай ми се струва глупав, Рори. В моята страна не вършат такива празни работи. Вместо това се прегръщат. — Той обви с ръце Рори и го потупа по гърба. — Сега, след като се опознахме, нека ти кажа, че е невъзможно човек да изтрае тук с подобни дрехи. Те са прекрасни — пръстите му се провлачиха по кадифеното палто на Рори, — но са по-горещи от пустинята по пладне. Ще благоволиш ли, братко, да носиш моите дрехи?

— А защо не? — Рори погледна прямо Баба, спирайки очи на неговите. Баба се поколеба.

— Защото… да, ще го кажа. Моята кожа е черна, а твоята бяла. Белите хора не считат черните за равни. Моят баща е султан и въпреки това често пъти белите не се отнасят с уважение към мен и когато го правят, имам чувството, че постъпват така, само защото искат нещо от мен. За белия човек аз съм черен дивак, който скита из джунглите с халка на носа. Почти животно.

Рори се усмихна, присегна и улови Баба за ръката.

— Всъщност, Баба, ти си първият чернокож, с когото говоря. Да, кожата ти може да е по-черна от моята — той продължи да държи ръката му — и все пак това е една добра ръка. Силна и способна на добри дела. Никога не съм разговарял така с друг мъж, но ми се иска да ти кажа, че имам всички основания да те смятам за чудесен мъж. Ако нямаш възражения дрехите ти да докосват бяла кожа, аз не възразявам да ги нося. Нека никога не говорим повече по този въпрос. Цветът на кожата ни няма по-голямо значение от разликата в цвета на очите или косите ни.

Ръката на Баба стисна тази на Рори.

— Никога вече няма да споменаваме цвета на кожите си — каза той и бавно отпусна ръката му.

Рори огледа вътрешността на шатрата и я намери далеч по-привлекателна от спарения Ринктъм Кясъл. Беше хладно и приятно. Дебели пъстроцветни килими придаваха мекота под краката, подплатена от пясъка под тях. Стените блестяха от бледата пъстрота на драпериите, обшити със сребро и злато. Нямаше мебели с изключение на големите дивани, ограждащи стените, покрити с най-различни материи. Пухкавите възглавници правеха диваните още по-привлекателни. Няколко ниски масички блестяха със седефените отблясъци на инкрустираните перли, а от една пробита месингова тръбичка струеше син дим с тежкия аромат на сандалово дърво. Ароматът изглежда отблъскваше насекомите, тъй като нямаше мухи или комари, каквито рояха в къщата на Суза.

— Всичко тук е твое, Рори. — Окуражаващият жест на Баба включи шатрата и всичко в нея. Той плесна с ръце и един младеж се появи от тъмната сянка. — Това е Абдула, който е на твое разположение. — А на слугата каза: — Виж твоя господар, на когото ще се подчиняваш както на мен… А сега, момко, отвори сандъците. Нека брат ми си избере одежди. Единственото, което не може да носи, са зелените тюрбани, тъй като той не е хаджия, защото никога не е ходил в Мека. Разгърни му дрехите да си избере, Абдула.

Момчето разтвори сандъците и заизважда сребърни кафтани. За втори път този ден Рори се изправи пред проблема да си избира дрехи, които не му принадлежат, но дрехите на Баба бяха толкова по-великолепни от тези на Спаркс, че Рори бе поразен от тяхната пищност. В своето изумление той посочи една тога от ажурена коприна, на чиято предна част имаше сребърна бродерия, поръбена със ситни бисери. После със същата прибързаност, при одобрението на Баба, Абдула снабди Рори с качулеста джелаба от фина бяла вълна, чифт жълти пантофи като тези на Баба и дълго парче посребрен муселин за тюрбан.

Баба даде знак на момчето да остави дрехите на единия от диваните и каза:

— Занеси дрехи и на червенокосия мъж, който е слуга на милорд Сакс, и не се връщай. Не позволявай никому да влезе в шатрата. — Обърна се към Рори със смутен вид. — Преди да се преоблечем, ще трябва да се изкъпем в реката. Ние от исляма вярваме в чистотата. Дори и тези, които са в пустинята и не могат да се къпят с вода, чистят телата си с чист пясък. Освен това водата ще ни освежи. Прохладна е. Моите роби ще направят така, че да не се боиш от крокодили. Ти, брате мой, ще носиш памучни гащета, докато се къпеш, и никой освен червенокосия ти роб няма да ти прислужва. Не подобава сам да се обслужваш, но от друга страна, не подобава моите роби да те виждат без дрехи. Робите клюкарствуват помежду си, а не е тяхна работа да знаят, че си роден нрзани. Предпочитам да не го знаят.

Рори разбра думите на Баба, но те криеха малко смисъл за него. Защо ли вземаше предпазни мерки никой да не види Рори и тялото му, когато той явно не се боеше, че ще го видят робите му? Учуденият вид издаде неспособността му да разбере.

— Голият мъж мигновено издава вярата си — покри с усмивка своето смущение Баба.

Рори поклати глава объркан.

Баба наведе глава, без да поглежда Рори. Изчака дълго и човек почти можеше да разбере борбата в душата му. Когато накрая заговори, стори го бавно, опитвайки се да намери правилните думи, които да спестят смущението му.

— Искам да кажа, приятелю и братко, че има един сигурен начин да откриеш последовател на исляма от един нрзани. Не е толкова лесно да се разпознае правоверен от евреин, тъй като ние от исляма спазваме различни обичаи от евреите. Ние вярваме, че един мъж трябва да се избави от известна част ненужна кожа по тялото си. Това е белег на мъжество и знак на принадлежността му към исляма. Човек може да го сметне за жертвоприношение, но малката болка, която изпитва при тази операция, не е нищо в сравнение с увеличеното удоволствие, което той получава. Нашите жени го предпочитат. Това беше, което ме смущаваше.

Сега Рори го разбра. Засмя се и смехът му беше тъй заразителен, че Баба изправи глава и се усмихна.

— Защо го усукваше, братко мой? Искаш да кажеш, че арабите са обрязани и че един мъж, застанал гол, може да се разбере от каква вяра е според това, дали е покрит, или не?

— Това се опитвах да кажа. След като те опозная по-добре, аз няма да се срамувам да ти говоря по толкова интимни въпроси.

— Тогава не мисли повече. Вярно е, че ножът никога не се е допирал до мен. Такива операции не се извършват в Шотландия, нашата религия е съвсем друга. Ние мислим, че това закритие на кожата дава дори по-голямо удоволствие на нашите жени. Но макар че ножът никога не се е допирал до мен, Баба, съдбата сигурно ме е предопределила за правоверен. Виж! — Рори смъкна панталоните и застана гол пред Баба. — Огледай ме, Баба, и виж качествата ми. Природата е отстранила излишъка, тъй като не е останало достатъчно кожа да ме покрие. Още когато бях малък, започнах да надраствам кожата си. Природата е отстранила покривката, понеже не беше достатъчна. Наистина, странно беше това за другите момчета, когато отивахме да се къпем на реката. Аз бях единственият оголен между тях и се срамувах за това. Другите хлапета си правеха шеги с мен и ме наричаха „боецът с оплешивялата глава“. Обаче на девойчетата изглежда им харесваше повече, отколкото ако беше облечена. Сега двойно се радвам на природата — или може би на съдбата — че се е погрижила за мен. — Той направи няколко крачки към Баба и изви тялото си. — Виж, приятелю и братко мой!

Баба го загледа и кимна глава одобрително.

— Иншаллах! — тупна го той по рамото. — Никой каирски хирург не би могъл да свърши по-добра работа. Аллах да бъде благословен! Няма защо да се страхуваме, че някой би узнал. Ти напълно приличаш на нас. — Той плесна с ръце и извика Абдула. Прошепна му нещо и пак го отпрати.

— Не се нуждаем от услугите на твоя червенокос роб, Рори. Нито пък ще използуваме услугите на Абдула. Ще бъдеш много по-добре обслужен. В моя дом аз имам четири съпруги, колкото ми се разрешават от пророка. Те са майките на моите синове, а човек не взема съпругите си на път, за да не бъдат видени от друг мъж. Вместо това взема робини, за да удовлетворява естествените нужди на човешкото тяло. Както мъжът трябва да яде и пие, за да поддържа живота си, както трябва да спи, за да се събуди, така се нуждае и от жена, която да изкушава тялото му и да поддържа доброто му здраве. Затова ще те представя на другите ми робини и по-специално на една от тях, която ще ти подаря. Тя се казва Елмира и аз се разделям с нея с известна скръб, защото е добре обучена да задоволява нуждите на един мъж.

— Тогава не бих могъл да приема такъв подарък. — Рори усети как слабините му набъбват при мисълта за подобна услуга. Много отдавна не бе имал жена, дори се наслаждаваше на неугледното, което Суза щеше да му предложи.

— Трябва — настоя Баба. — Ако ти дам нещо, което няма значение за мен, като тези дрехи например, това не би било подарък. За съжаление не мога да претендирам, че е девица. Такава беше, когато я купих, но поне мога да твърдя, че никой мъж освен мен не я е поглеждал. Когато пристигнем в Саакс, ще имаш девственици, колкото ти се прииска. Дотогава Елмира е най-доброто, което мога да ти предложа, и аз го правя, поднасяйки моите извинения. А, ето че тя идва. — Баба снижи поглед и след това се разсмя широко и буйно. — И струва ми се, съвсем навреме, Рори, защото по всички видими признаци ти имаш нужда от нея.

Една девойка се промуши през завесите на шатрата и макар да се преструваше, че не поглежда към Рори, той разбра, че косият й поглед го е одобрил. За частица от секундата видя как очите й се разширяват и почувствува, че под воала се усмихва, но обръщайки му гръб, тя се изправи пред Баба.

— Обърни се, момиче, и махни воала — леко я побутна Баба. — Погледни твоя господар. Ще му служиш така, както служеше на мен. Той е лорд Сакс. Същото име като моето. Иди при него.

Рори усети черната коса, падаща на раменете й като облак дим. Тя дръпна воала от лицето си и сега можеше да види повече от черните очи, горящи като въглени. Видя кожа с цвета на блед кехлибар, устни сочни и червени и малки уши, сгушени като мидени черупки под облак от коса. Тя пристъпи към него и коленичи, вземайки една от ръцете му в нейните и я целуна, склонила покорно глава, той се присегна и я повдигна, чувствувайки топлината на кожата й през тънкия плат, разделящ тялото й от неговото.

— Шанго на Саакс е великодушен човек, за да се раздели с такова ценно притежание. — Рори улови брадичката й в ръцете си и му се прииска още тозчас приятелят му да излезе от шатрата, така че да остане сам с момичето.

— Наистина е такъв — отговори тя и къносаните й пръсти се плъзнаха по голото му тяло. — И към мен беше много великодушен. И аллах е бил великодушен към теб, милорд Сакс. — Къносаните пръсти, без ни най-малко да се смущават от присъствието на Баба, продължиха движението си. — За мен ще бъде удоволствие да ти служа.

Усмивката на Баба се превърна в смях.

— Изглежда не съжалява, че не съм й вече господар. Нямаш ли дума за мен вече, Елмира?

— Само колкото да кажа, че ти си най-добрият господар, който може да има едно момиче.

— Хайде, момиче, остави го сега. Чака ни друга работа и ако продължиш да го изкушаваш, няма да бъде в състояние да извърши друго, освен това, което го караш. Нощта идва, Елмира, и твоят нов господар ще бъде тук с мен, в тази шатра. — Той посочи един от диваните. — Изглежда, че всички бяхме великодушни един към друг. — Все още засмян, той се измъкна от дрехите си и се загърна в мека бяла хавлия.

Рори се изтръгна от прегръдките на Елмира.

— Много седмици изминаха, откак не съм имал жена — усмихна се оправдателно той към Баба.

— Отсега нататък няма да имаш основания да се оплакваш — успокои го Баба. — Ела да се изкъпем. Водата ще те охлади.