Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mahound, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2008)
Корекция
maskara (2008)

Издание:

Издателска къща „М — Л“

История

  1. — Добавяне

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Пиршеството. Диалог между братята. Присъдата над Хюсеин. Убийство чрез любене. Бялата робиня.

Пиршеството, устроено в големия външен двор на двореца, беше смесица от лумнали факли, огромни паници кускус, цели печени овце и медени сладкиши. Всичко се поднасяше повече или по-малко посред бесните налети на облечени в бяло ездачи, които вдигаха облаци прах, подкарали конете право към пируващите. Спираха изведнъж, изпразваха пушките си във въздуха и с оглушителни възгласи обръщаха конете назад. Беше наистина дива сцена — примигващи светлини, непрестанно движение и виеща сган, която приветствуваше всеки номер на ездачите с рев и писъци.

Рори, обкичен както си мислеше, като проститутка от Глазгоу, бе облякъл бяла джелаба върху медножълт кафтан от тафта, толкова натежал от златните си бродерии, че дращеше кожата му въпреки бельото и огромните шалвари, които бе обул. Ома бе усукал на главата му бял муселин, закрепен с няколко пера от чапла. Поставил бе и рубина на Баба, който блестеше като разпален въглен. Рори бе настанен от лявата страна на Баба, а Мансур от дясната. От уважението, което му се оказваше, бе видно, че е третият по влияние, като първото място бе отредено за Баба, а второто за неговия брат. Целта на ездачите беше да се види кой ще може да доведе коня си по-близо до паниците с кускус, без да стъпи в тях. Всеки път на Рори му се струваше, че ездачът ще заоре посред най-близките до него паници и макар след няколко набези да откри, че това няма да стане. Все пак бе неспособен да поднесе храна в устата си и изсипа повече по копринения си кафтан, отколкото успя да изяде.

Баба се изправи и плесна с ръце. Изведнъж пиршеството се промени. Конниците изчезнаха, виковете секнаха и дори димящите факли сякаш заблещукаха по-малко, когато четирима грамадни негри домъкнаха жалката фигура на мъж и я запокитиха на земята пред Баба. Веригите тежаха толкова, че той едва можа да се изправи, но като го уловиха под мишниците, негрите го вдигнаха. Рори видя млад мъж, висок, изнежен, с тясно лице, сравнително симпатично на вид независимо от ястребовия нос и тънките устни. Беше гол, ако не се смяташе мръсното парче плат на слабините му. Рори забеляза следи от засъхнала кръв по тялото му с цвят на слонова кост. Когато отвори устата да се обърне към Баба, тя представляваше зееща дупка. Зъбите му бяха избити, виждаха се само счупените корени зад устните.

— Добре дошъл на нашето празненство, Хюсеин, братко мой. — Баба откъсна парче месо от останките на овцата и му го подхвърли. — Позакъснял си за моя празник и не си облечен порядъчно, за да ми засвидетелствуваш уважението си. Но аз ти прощавам. Трябва да призная, че железните вериги не ти отиват толкова, колкото копринения кафтан. Дошъл си да отдадеш почит на новия султан на Саакс. Аха! Титлата не ти е непозната. Ти й се наслаждава за кратко, така че тя не е нещо ново за теб. Но уви, с цялата своя мъдрост и милосърдие Аллах сметна за по-уместно да повери титлата на мен и сега аз съм султан вместо теб. Точно така, Хюсеин. Нашият баща възнамеряваше мен да направи султан, иначе не би ме направил шанго. Но аз се отвличам. Липсват ми добри маниери и ето че не съм те представил на моя близък брат Мансур, който е черен като мен. Нито пък на другия си брат, великия лорд Сакс, който е много по-бял от теб. Щастлив съм да имам двама такива братя и много съжалявам за това, че нямам друг брат с името Хюсеин, който би могъл днес да седи до мен, ако не беше се опитал да ме убие и да овладее рожденото ми право.

Хюсеин вдигна ръка, колкото му позволяваха тежките вериги.

— Тъй както Аллах е милостив, Баба, бъди и ти милостив към мен. Не исках да ти причиня зло. Да взема султанството на Саакс да, но не и живота ти. О, Баба! Изслушай ме. Твоят брат Мансур бе, който ме подведе. Питай го! Питай го кой заговорничеше против теб! — Хюсеин опита да вдигне ръка и да посочи Мансур, но веригите я дръпнаха надолу.

— Питай го сам, плод на злото, дяволско куче. Ти, който ядеш лайна, съвокупляваш се с камили, изнасилваш деца, ти сине на магребската курва. — Гласът беше женски, но дълбоко гърлест, когато обвиняваше Хюсеин иззад решетъчния прозорец в стената над тях.

— Моята скъпа майка ти говори, Хюсеин. — Баба вдигна пръст. — Да не би да искаш да ми кажеш, че и тя е заговорничела против мен?

— Тя…

— Кажи ми истината, Хюсеин.

— Да, кажи му истината, магребско копеле. Кажи му със същия език, който безчести момиченцата — продължи гласът.

— Майка ти е невинна, о, Баба. Мансур също! Аз само се опитвах да се спася. Тъй както Аллах е милостив, Баба, бъди и ти милостив към мен. Ще ти бъда най-верен от всички твои последователи. Подари ми живота, за да мога да ти служа, и ми дай възможност да ти докажа, че мога да го направя по-добре жив, отколкото мъртъв. Нека припълзя по корем до теб и да целуна върха на пантофа ти. Нека влача веригите си в праха, за да те докосна. Заточи ме в пустинята, но не ме убивай, Баба. Аз съм млад и обичам живота като теб. Кръвта на баща ни тече и в моите вени, както в твоите. Ние сме братя, Баба. Спомни си как като деца спяхме заедно, играехме заедно, яздехме заедно. Спомни си как заедно за пръв път обладавахме жени. Спаси ме, Баба, спаси ме!

— Продължавай да говориш, Хюсеин. — Баба присегна в паницата кускус, загреба малко между палеца и показалеца си и го поднесе в устата си. Задъвка умишлено, наблюдавайки Хюсеин през цялото време. — Продължавай да говориш, братко мой, защото ми е приятно да те слушам. Да, спомням си как ме обиждаше, когато спяхме заедно. Помня как ти винаги вземаше най-добрия кон. Помня как винаги настояваше да печелиш всяка игра. Помня, Хюсеин, че заедно взехме за пръв път жена. Ти настоя да бъдеш пръв. Не искаше да бъдеш след мен, защото съм бил черен. О, да, Хюсеин, помня всичко. Ти ме мразеше. Дори и в този миг ме мразиш.

— Не съм те мразил, Баба — завиждах ти! Жените те желаеха повече, отколкото мен. Аз имах само едно нещо, което ти не притежаваше. Цвета. Дари ме сега с малко милост, Баба. Пощади ми живота.

Баба кимна бавно с глава и жестоката усмивка придаде на лицето му изражение, каквото Рори не бе виждал никога преди.

— Имаш ли да ме молиш за други услуги, Хюсеин? Защото се боя, че точно тази не мога да ти направя. Макар че ще умреш, може би ще пожелаеш сам да си избереш смъртта. Не би ли предпочел моите бойници да те влачат по пети на конете си? Или може би желаеш да бъдеш разпънат на земята и да прекарат конете си отгоре ти? Ако искаш, можем да те нанижем на стоманените копия на портата и мишеловите да те оглозгат? Или ще предпочетеш да те набучим на бамбукова издънка? Все едно, че те садим в почвата. Бамбукът расте бързо и е остър като кинжал. Острите му като сабя краища ще проникнат във вътрешностите ти само за един ден или малко повече.

— Баба…

Баба махна пренебрежително с ръка.

— Да, всяка от тези видове смърт е неприятна. За теб ще предпочета една приятна. Ти, Хюсеин, ще имаш смърт, за каквато мъже като теб мечтаят. Жените от харема на баща ми ще се зарадват на млад жребец като теб. Баща ми беше стар и не беше способен да ги обслужва достатъчно често и достатъчно здраво. Те са болни от стерилните милувки на евнусите. Но ти, Хюсеин! Ах, те ще бъдат доволни от теб. Ще ти дадем малко опиум, за да бъдеш в състояние да ги обслужваш по-дълго и по-добре. Ти винаги си обичал харемите. В харема на баща ни има дори и бели робини нрзани, а точно такива харесваш ти. Но ще оставя подробностите на майка ми, която ще уреди всичко.

Хюсеин простена и тялото му потръпна конвулсивно.

— Не това! Не това, Баба! Спести ми го! Видял съм такова нещо веднъж! Ако трябва да ме убиеш, нека стане бързо с твоя кинжал, или остави Бистака да отсече главата ми с един замах на ятагана. Но не ме давай на жените. Милост, Баба!

Баба и Мансур размениха погледи. Баба кимна с глава.

— Ти направи избора си, Хюсеин. Най-много се боиш от жените. Значи ще бъдат жените. Свалете му веригите! Дайте му опиума и го накарайте да го глътне наведнъж, смесен с испанска муха! Отведете го при Бистака, който пази вратите на бащиния ми харем. Нека засвирят дарбуките. Мъжете да танцуват! Пиршеството продължава! — Баба се надигна с ръка върху рамото на Рори. — Ела! Това е нещо, което никога преди не си виждал и може би никога няма да видиш. Гледката не е приятна, но ще ти покаже как в Саакс съдим предателите. Ти също, Мансур. За теб ще бъде урок. Тримата ще застанем на балкона и ще наблюдаваме.

Той се обърна и вдигна лице към решетестия прозорец над него.

— Майко, в стаите ли са всички жени и обясни ли им какво да правят?

— Да, сине мой, и обещах свобода на онези, които се държат добре.

— Запалени ли са факлите в двора на харема?

— Всички фенери светят.

— Тогава да вървим. Не подобава друг освен мен, брат ми Мансур и брат ми лорд Сакс да видят лицата на жените от бащиния ми харем.

Баба обърна гръб на затворника и влезе през вратата на двореца. Рори и Мансур го последваха. Този път закрачиха в обратна посока от покоите на Рори, макар че коридорите бяха все така дълги и дворчетата все така изобилни. Когато стигнаха до една обкована в сребро врата, сам Баба я отвори. Стаята беше потънала в мрак. Имаше дъх на плесен, което показваше, че отдавна не е използувана.

— Покоите на баща ми — обясни Баба, като вдигаше щорите, за да ги изведе на балкона, който бе закрит с фина дърворезба и даваше възможност на застаналия там да наблюдава двора, без да бъде видян. Но Баба нямаше желание да остава скрит тази нощ и разтвори капаците, за да им разкрие изглед към двора. Той беше като този под стаята на Рори, само че по-голям. Целият бе заобиколен с галерия на колони, която засенчваше еднаква поредица от врати. Средата заемаше кръгъл фонтан. Не се виждаше никой. Червеникавият пламък на факлите осветяваше цялото пространство, превръщайки струите на фонтана в течен огън. С изключение на плискането на водата не се чуваше никакъв звук, не се забелязваше никакво движение. В тишината Рори чу скърцането на друг капак. В насрещния край на двора се отвори друга решетка и той видя зад нея забулените силуети на две жени. Ръцете на едната бяха черни, а на другата бели. Те пристъпиха към прозореца, за да застанат на балкона.

Мансур посочи към насрещния прозорец.

— Кой придружава майка ни? — попита той.

— Магребската кучка, която пръкна Хюсеин — посочи Баба към бледите ръце. — Тя именно е подстрекавала цялата интрига. — Баба се изплю през преградата. — Няма да живее още дълго, но й се полага да види Хюсеиновата смърт, тъй като тя се дължи на нейните машинации. — Той се обърна към Рори. — Не тържествувам за смъртта на моя брат Хюсеин, Рори. След Мансур най-много обичах него, защото той бе спътник в младостта ми. Когато израснахме, се отдалечихме един от друг. Той стана мъж на харема, управляван от майка си и от своите галенички. Опиумът, който вземаше всеки ден, за да му дава възможност да създава удоволствие на жените, замъгли мозъка му. Ах, Рори, тежко е да си роден султански син. За това е нужно да бъдеш силен, да не се поддаваш на свободно предлаганите ти пороци. Човек се пресища от телесните наслади, когато мисли само за ядене и пиене, за бедрата на жени и бутовете на момчета. Моля се на Аллах да бъда в състояние да устоя на някои от злините, които правят мъжа мек, след като прекали. — Изведнъж той спря и посочи към единствената фигура, която бе влязла в двора.

Рори позна Хюсеин. Гол и без спъващите го вериги, той изглеждаше тънък като стрела, а светлината на факлите хвърляше на петна отблясъци по кожата му. Тялото му беше мускулесто, дори силно. Взетият наркотик даваше блясък на очите му, но могъщото въздействие на счуканото на прах насекомо вече оказваше влияние и докато пристъпяше, вирнатото му мъжество се поклащаше. Прекрачваше бавно и неуверено. Когато стигна средата на двора, той спря, видимо хипнотизиран от ритъма на фонтана. Бавно изви тялото си, очите му се взряха в мрачните сенки под висящия покрив на галериите, после се вдигнаха към втория етаж. Първото, което видя, бяха двете жени на балкона и ръцете му инстинктивно присегнаха, за да прикрият голотата. Въпреки че жените бяха забулени, той ги позна.

— Майко! — олюля се към колоните и застана точно под балкона. — Спаси ме, мамо!

Жената с белите ръце се приведе напред.

— О, синко! Бих дала живота си да мога да те спася. — Тя се отпусна, но силните ръце на черната жена я подкрепиха и я върнаха пак на перилата.

— Тогава ти ми помогни, Лала Ладина — вдигна той ръце към майката на Баба.

Тя не му отговори, а посочи към къта, където бе застанал Баба с Рори и Мансур от двете му страни.

— Аз нямам власт над Саакс — каза тя. — Само султанът може да ти подари живота.

— И тъй като аз няма да ти го подаря — отвърна Баба, — моли се на Аллах да те спаси. Ако е писано на съдбата да умреш тази нощ, молитвите ти няма да помогнат. Ако трябва да умреш, това е писано на челото ти преди четиридесет дни. — Наведе се ниско над балкона. — Аллах да те дари с милостта си, Хюсеин. Бих го сторил, ако бе другояче. — Гласът му се извиси. — Бистака, удари гонга!

Плътен удар на гонг разбуди гълъбите, които гнездяха на покривите и ги накара да се разхвърчат из двора, докато кънтежът отекваше из празния двор. Ехото все още се носеше, когато всички врати, заобикалящи двора, се отвориха едновременно и избълваха тълпа жени. Бяха сто, а може би и повече. В техния напорист бяг Рори съгледа стари жени с побелели коси, млади жени, гладкокожи девойки, дори и съвсем млади момичета, почти деца. Видя всички нюанси от тъмно черно до бяло, дори една беше със светлоруси коси като неговите. Всички те бяха вперили взор в Хюсеин. С остри, продължителни писъци те се втурнаха към него от всички страни. Като подгонено животно той се опита да побегне, ала убежище нямаше. Жените го заобиколиха и той се облегна на ръба на фонтана, извил тялото си назад така, че възбудената му мъжественост стърчеше напред като кол. В миг те бяха връз него — вакханки с обезумели погледи, с пламнали очи и овлажнени устни. Хюсеин бе обгърнат в хаос от ръце и крака, когато черният евнух Бистака влезе сред това стълпотворение с дебела пръчка и ги заудря безогледно.

— Една по една, хубавици мои — изрева той, налагайки, където свари, с пръчката. — Една по една! На всяка ще дойде редът, макар че тези, които го пипнат първи, ще му се порадват по-добре.

Избягвайки за миг Хюсеин, жените се сбиха помежду си — хапеха се, дращеха се с нокти, щипеха, дърпаха си косите. Тънките им воали се разпокъсаха. Рори ги оприличи на глутница котки, диви и озлобени в своята порочност. Четири изваяни като статуи негърки, очевидно сговорили се предварително, застанаха в края на ревящата глутница, изчаквайки възможността да прегазят през биещите се към Хюсеин. С юмруци те се заловиха да повалят жените по пътя си, разчистваха с ритници други, издърпвайки други за косите, докато си пробиха път до Хюсеин. Като го заобиколиха, едната го сграбчи за ръцете като ги прикова към гърба му, докато другата вдигна подскачащите му пети и ги прикова за земята. Той успя да повали една от жените, ала общите им усилия надвиха и той се просна задъхан на земята. Една от амазонките клекна на гърдите му, приковавайки с тънките си черни бедра главата му, като търкаше тялото си над лицето му. Втората държеше китките му, а третата се насади върху краката му. Четвъртата, колкото и да беше блокирана от съперничките си, които я лишаваха от победата й, все пак успя да ги отблъсне. Като ги изрита, тя падна на колене пред Хюсеин и се наведе да лиже тялото му. Ръцете й се плъзгаха напред-назад така безмилостно, с такова настървение, че мимо волята му тялото му се изви в неукротим гърч и щом изригна, жената нададе триумфиращ вик, остави го и мигновено се размени с тази, която го бе яхнала през главата. Заелата нейното място не бе толкова щастлива, тъй като друга негърка, дебела и с гърди като зрели дини, я изрита и се хвърли върху Хюсеин, продължавайки там, където бе спряла другата. Ръцете й манипулираха ревностно, сякаш искаше да изскубне органа от тялото му, и когато делото й се увенча с успех, тя го заряза, отривайки ръцете си в дрипите на жената, която притискаше краката му. Тази изруга и я заплю, но откривайки удобния случай, разкрачи Хюсеин и се замъчи да го съживи, докато ръката й работеше като бутало.

Сега жените се укротиха и престанаха да се боричкат, тъй като след сполучливите резултати на първите три, нищо вече не можеше да се сравнява с предстоящото.

Една по една те се изреждаха да го изцеждат и тялото му се извиваше вече не в екстаз, а в агония. Писъците му станаха по-прегракнали и замряха — не беше нужно повече да насилват безпомощната му плът. Той бе престанал да се извива и сега се гърчеше на плочника. Накрая, след като и най-разпалените усилия останаха безплодни да го събудят, те се нахвърлиха обезумели отгоре му. Ръце, нокти и зъби разкъсваха плътта. Извадиха му очите, откъснаха му ушите, разкъсаха и устата му. Стройната жена с дълга златиста коса и кожа като мляко, която Рори бе забелязал в началото, като обезумяла заби хищно ноктите си в гениталните му органи, кастрира го и вдигна високо кървавия трофей на своята победа, крещейки като луда, докато тичаше през двора, за да застане под балкона, където стояха мъжете, и им покаже откъснатата плът в ръцете си. Рори погледна към нея. Най-красивата жена, която някога бе срещал.

Жените пак се сбиха помежду си, деряха кожа от тялото му, разкъсваха мускулите му, докато Рори се замоли дано Хюсеин да е вече мъртъв. Увери се, когато видя една кикотеща се фурия да размахва тестисите на жертвата около шията си и да се измъква с танцова стъпка из тълпата. Но дори и Хюсеиновата смърт не ги укроти. Вече бяха озверели и плътта в ръцете им разпалваше безумието. Русата красавица, която бе изскубнала члена му, захвърли трофея си и се втурна при другите, за да се върне след малко под балкона, хвърляйки нещо към Баба. Той не посегна да го улови и когато то падна на пода пред Рори, той видя, че е пръст.

Плочникът бе хлъзгав от кръв, но харпиите не спираха, докато Бистака по сигнал на Баба ги разгони с пръчката и те се свиха със скимтене в един ъгъл.

Рори погледна и щеше да повърне при вида на безформеното червено месо и потъналите в кръв ръце на задъханите жени. Докато се взираше, той чу строполяването на майката на Хюсеин, която полетя от балкона към плочите. Тялото й беше обезглавено. Жените от харема погледнаха към майката на Баба, останала сама. Тя хвърли окървавения ятаган към двора, вдигна двете си ръце към главата и извика:

— Почит! Отдайте почит на султана на Саакс и научете как младият лъв разкъсва чакалите, които хапят петите му!

Една подир друга жените се проснаха на окървавената земя, насочили глави към Баба. Бавно една от тях — белокожата блондинка — вдигна глава, поглеждайки шанго право в очите.

— Пожали ни, господарю — замоли тя със силен акцент. — Ние ти служихме добре тази нощ. Живей в мир и имай милост към нас, твоите покорни слуги.

Баба обърна гръб и с бавна крачка влезе в стаята. Вътре някой бе запалил свещ и при оскъдната й светлина Рори забеляза една сълза, която се спускаше по гладката буза на Баба.

— Каллас! — каза той. — Свърши се.