Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mahound, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2008)
Корекция
maskara (2008)

Издание:

Издателска къща „М — Л“

История

  1. — Добавяне

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

След дълго време — новата среща с проститутката Мери Дейвис. Спомени и мечти. Животът на мисис Фортескю.

Изглеждаше невероятно, ала бе истина. Тук, в Порт ъф Спейн, на другия край на света от Глазгоу и още по-далеч от Ринктъм Кясъл, Рори бе срещнал Файал. И дори нещо по-важно, пак се беше събрал с Мери Дейвис, макар че сега тя беше мисис Фортескю. Кой ли беше този Фортескю? Е, който и да беше, Рори възнамеряваше да му окачи рога. Щеше да окачи на копелдака рога, по-големи от тези на елените в родната Шотландия. Като се сбогува набързо с Тим и нареди на коларя да го откара на пристанището, Рори последва Файал през отворената врата на къщата. Беше тъмно и прохладно под засенчения покрив и дори в изпълненото с цветя патио той изпитваше чувството на прохлада, идваща от палмите и малкия фонтан, чиято вода преливаше в мозаичен басейн, заобиколен с папрат.

— Моля, почакайте тук, господарю и повелителю. — Файал посочи една каменна пейка, засенчваща слънцето чрез широките, метално зелени листа на един бананов храст. — Отивам да кажа на мисис Фортескю, че сте тук.

Свали си тюрбана и отри с длан потта по челото си.

— Проклет маймунски костюм — каза той на английски. — Проклети тесни панталони. Мисис Фортескю каза да ги нося, аз пък казвам на мисис Фортескю, че ако не нося никакви панталони ще има повече работа, но тя казва, че вече не съм черен дивак.

— Почакай. — Рори продължи да говори на арабски, радвайки се на възможността пак да поговори на езика, който го връщаше в Африка. — Не казвай на мисис Фортескю кой е тук. Кажи й просто, че един господин иска да я види.

— Ще стане. Искам да кажа — става. Проклет английски труден, но почти забравих друг да говоря. — Обърна се и изтича по стълбите толкова бързо, доколкото краката му позволяваха. Върна се след миг задъхан. — Мисис Фортескю казва мъжът да почака. Тя дойде долу. По-добре застанете зад банана. — Файал се ухили. — Тя не ви вижда отдавна. Тя дяволски изненадана.

Рори установи, че трепери от възбуда. А също и от желание, тъй като чувствуваше набъбването в слабините си. Вярно, той никога не бе обичал Мери Дейвис, поне не мислеше така. Но никога не бе могъл да забрави прекараната заедно нощ и дори нещо повече — беше й безкрайно благодарен за нейната добрина. Сега възможността да я види го караше да осъзнае, че тя заема много по-важно място в сърцето му, отколкото бе очаквал. Мери Дейвис! Пристанищна уличница от Глазгоу! Не можеше да забрави уюта на малката й стаичка, вдъхновения й начин да се люби и предложението й да остане в Глазгоу. Мери Дейвис! Неотдавнашният му сън с нея възбуди още повече желанието му.

Чу стъпките й, когато се спускаше по стълбите, после ускореното тракане на високите токчета по плочите. Надзъртайки иззад листата, едва можа да познае в тази гранд дама проститутката, която бе оставил в Глазгоу. Единственото непроменено нещо бе лицето й. Държанието, дрехите и обноските й далеч не бяха като на пристанищна уличница. Носеше рокля от бяла мрежеста материя, скроена по новата френска мода, която разкриваше гърдите й до розовите зърна, а тях загатваше като зрели малини. Виждаше се ясно, че не носи нищо под роклята. Колие от ковано злато притягаше бялата материя под напиращите гърди и оттам роклята падаше свободно към земята. Снопът разрошени коси, който бе покрил главата й в Шотландия, сега бе фризиран, прибран високо в плътна прическа, даваща възможност да се видят провисналите обици с брилянти. Шарф от раирана материя на бели и черешови илици падаше от раменете й и се вееше отзад. Малки атлазени обувки се подаваха изпод гънките на роклята.

— Господи! Тя е възхитителна! — прошепна на себе си той. И все пак докато я гледаше, се надяваше, че някогашната Мери Дейвис не се е променила само външно.

Тя спря за миг, огледа патиото и като забеляза широкия му гръб между листата, заобиколи малкия фонтан. Едва разтвори листата и той скочи, прегръщайки я в обятията си.

— Кучешки копелдак, който и да си ти! — Заудря тя гърдите му с безсилните си юмруци. — Да не ме смяташ за двушилингова уличница? Ако ти трябва женска, ще те снабдя с такава, но дявол ме взел, ако те оставя да ме тъпчеш.

Той я отдръпна и се захили.

— Тъкмо той те взема, Мери Дейвис. Самият дявол — Махаунд — Нашият Хари. Сатаната. Луцифер. Шейтан. Както щеш го наречи. Последният път, когато те видях, ти загръщаше един вълнен шал на раменете си, докато дилижансът за Ливърпул напускаше Глазгоу. Трепереше като влажна утрин, и ето те сега окичена като принцеса и носеща името мисис Фортескю, без дори да целунеш клетия Рори Махаунд, който прекара кажи го цял живот по море.

— Рори Махаунд! — Тя го изгледа продължително, за да се увери, после се хвърли в прегръдките му и го задуши с целувки. — Рори Махаунд, любов моя! Рожбо моя, моя попивателна на ром, мой живот! А водиш ли Нашият Хари със себе си, Рори Махаунд?

Тя плъзна ръка между краката му и пръстите й го сграбчиха.

— Да, водиш го, голям като живота. Кажи ми сега, какво правиш в Порт ъф Спейн и можа ли да ме забравиш, Рори Махаунд? Да, момчето ми, на теб се дължи да бъда сега елегантната и почитана мисис Фортескю и да бъда тук, в Порт ъф Спейн, със собствена конюшня кобилки, които работят за мен. О, Рори Махаунд, колко се радвам, че те виждам! — Пак покри лицето му с целувки. — Моят скъп Рори Махаунд!

— Скъпа Мери Дейвис — отвърна на целувките й той. — Седни и ми разкажи всичко за себе си и как стана елегантната и почитана мисис Фортескю от Порт ъф Спейн. — Дръпна я на пейката до себе си и я прегърна, полагайки едната си ръка върху изпъкналата й гръд.

— Само че не тук, Рори Махаунд. — Тя посочи стълбището. — Никога не бих се отпуснала тук с теб, докато всичките ми момиченца надзъртат зад перилата, а Файал ни следи зад палмите. Макар че ръцете ме сърбят за теб, няма да правим зрелище. По-добре да се качим в моите стаи, където мога да затворя вратата, за я залостя и да щурея, както си искам с теб. — Тя го поведе по стълбището. Минаха благополучно по коридора и стигнаха до нейната стая. Той я прегърна и дръпна ръката й надолу.

— О, това наистина е Нашият Хари — засмя се тя. — Радвам се да го видя пак със свалена шапка и готов за сражение. Знаеш ли, той все още е шампион, макар, трябва да си призная, ще има достоен съперник в лицето на младия Файал, който ми донесе късмет.

И после, след много целувки и ласки, притискане и прегръщане, последвани от нови сладки думи, те се отделиха един от друг — Мери с метната над раменете рокля, а Рори с палто на пода и панталони на глезените.

Макар че двамата имаха да си кажат много неща, трябваше да изминат повече от два часа, преди някой от тях да е в състояние за сериозен разговор. През това време Рори се върна към твърдия сламеник на мрачната стая в Глазгоу. Лъхна аромата на торфения дим от малката камина, почувствува топлината и спокойствието в прегръдката на Мери и при всички тези спомени даде възможност на Нашият Хари така да се прояви, че накара Мери да стане и да се кълне, че никой друг, освен самия дявол, не би могъл да го прави така.

Най-после, когато огньовете в кръвта му затляха, Рори спусна дългите си крака, вдигна Мери на ръце и я сложи на един стол до отворения прозорец. Като дръпна една възглавница, той седна на пода в краката й. Тя се настани до него и облегна разрошената си глава на коляното му.

— И така, мисис Фортескю, или може би трябва да кажа почтената мисис Фортескю, която все още може да бъде очарователно безнравствена — Рори повдигна лицето, обгръщайки брадичката й в ръката си — Да чуем кой те доведе в Порт ъф Спейн заедно с твоя Файал. — И кой, впрочем, е Фортескю?

Тя целуна върховете на пръстите му, положи глава на бедрото му и се залови да го дразни с топлата си уста, докато той нежно я отблъсна.

— Фортескю? — усмихна се тя. — Защо да мислим за него, когато Нашият Хари ми сваля шапка за поздрав?

— Може би любопитство. Може би ревност.

— Няма за какво да ревнуваш. Негово благородие капитан Фортескю не беше нищо повече от едно пияно нищожество. Поплювко от гренадирската гвардия, който сгреши една нощ да влезе при мен, чул за Файал, чиято слава изглежда бе стигнала до Лондон. Джеми беше по-младият син на граф Дъджейн, извратен малък копелдак, какъвто не се е срещал. Искаше едновременно мен отдолу и Файал отгоре си. В края на краищата го накарах да плати скъпо. — Тя кимна умно с глава. — Остана при мен цяла седмица, докато изтощи и двамата ни с Файал. После си свърши парите, а искаше да остане още. Тогава му направих предложение. Да се оженим и да разполага безплатно с мен и Файал. Съгласи се. При неговото състояние, било поради пиянство, било поради извратените му идеи да се забавлява, знаех, че няма дълго да издържи. Оженихме се и той изтрая три месеца. Събудих се една сутрин, а той вече не дишаше. Уведомих стария граф и съпругата му. Те взеха останките на бедния Джеми, извръщайки елегантните си носове от мен, донякъде благодарни, че си бе отишъл в семейна среда, без да причинява скандал.

Рори отстрани ръката й.

— И после какво стана?

— Един ден пристигна техният адвокат, който пожела да види брачното ми удостоверение, и след ръмжене и викане трябваше да го признае за законно. Тогава, желаейки да ме разкара от страната заедно с Файал, така че никой нищо да не може да каже за техния скъпоценен Джеми и странните му склонности, той ми предложи две хиляди златни гвинеи, ако се изпаря и отърся шотландската мъгла завинаги от дрипите си. „Но къде трябва да ида?“, попитах аз. „Където пожелаете — каза той — стига да е извън Шотландия, Ирландия или Англия. Какво ще кажете за Тринидад?“ Дори не бях чувала за Тринидад, но изглежда, че старият граф бе закупил една плантация тук, която не желаеше особено, така че искаше да се отърве от нея, стига само да се съглася. Какво имах да губя? Продадох къщичката си в Глазгоу, взех Файал и заминах за Лондон, където престоях един месец в очакване на кораб, който ще ме откара в Тринидад. През този месец живях в Челси и се сприятелих с една стара дама, някоя си мисис Едуърс. Някога била актриса и през този месец направи от мен дама — копринена кесия на свинско ухо. Почти! С Файал се качихме на кораба и пристигнахме тук. В началото мислех да живея в плантацията си и да бъда порядъчна дама, ой-ла-ла, но скъпи Рори, мина седмица, през която почтената мисис Фортескю слушаше за отглеждането на захарната тръстика и ми писна. Бях самотна и скучаех. Установих, че клетите мъже от Тринидад нямат подходящо развлечение, а също и бедните моряци, които се отбиваха на това пристанище. Всъщност има цяла улица с евтини проститутки, ала никой от тях не умее занаята. Просто влизаш, излизаш, плащаш един шилинг и толкова.

Реших да направя нещо. Продадох част от плантацията на стария граф. Смятах да разкрия един дом извън плантацията, но е много далеч, за да го намерят моряците. Мястото е било солидно, служило е за склад, затова купих тази сграда и я подредих. Тогава пратих известие на старата си приятелка Хана Мак Тевиш, проститутка от Глазгоу, като й поръчах шест свежи момичета, познаващи занаята, които желаят да заменят ъглите на Глазгоу със слънцето на Тринидад. И ето ме в занаята. Дяволски добър занаят, бих казала. Било с моите бели момичета, заети всяка нощ, било с Файал, който работи по желание — за една златна гвинея, ако е сам, или за две, ако разиграва представление с някое от моите момичета. Трупам пари. — Устата й удави Рори с целувки. — Не съм открила равен на тебе, Рори. Разбира се, Файал си върши работата, обаче не е забавен.

Рори се вкочани на стола си, изпъвайки крака напред, но Мери, чувствувайки приближаването на нова експлозия, престана.

— И така, ето ме в бранша, известна и елегантна дама. — Направи иронична гримаса. — Самата аз не работя вече, освен, когато от скука си пожелая някой симпатичен моряк. Държа почтен дом, ако можеш да смяташ един публичен дом за почтен. Завързах приятелство с всички местни големци, дори и със самия губернатор сър Базил Клевердън. Той ми е добър клиент, макар че е стар и немощен и може само да гледа. Казват, че жена му не го пускала между краката си и не зная дали би трябвало да я виня. Той наближава седемдесетте и е увиснал като въже, а тя няма повече от двайсет, както съм чувала. Охо! Какво се отпуших, като същинска клюкарка! Това е историята ми, Рори Махаунд, и след като ти си тук и водиш Нашият Хари, да бъде благословен. Всичко друго е без значение.

Дълго в стаята царя тишина, докато Рори през полузатворените си очи видя как светлинните лъчи, пресети през отворения прозорец, спряха върху главата на Мери. Тя продължи до финала, когато Рори пое рязко въздух и падна изтощен на леглото. Тя се надигна от пода, наля чаша бренди и му я подаде, след което се настани на един стол на известно разстояние от него.

— Сега ще стоя настрана. — Наведе се и го потупа по коляното. — Нашият Хари се нуждае от почивка. Виж как сладичко си е заспал, свит и доволен. Е, Рори, гъсочето ми, аз ти разказах историята си. Твой ред е да ми разкажеш твоята.

Брендито бе освежило Рори и действително беше негов ред да й разкаже за себе си. Пътуването до Африка, сприятеляването с Баба, неговия харем, любовта му към Елмира и детето, което сигурно вече му бе родила. Разказа й как е станал емир на Саакс, за кораба на пристанището и товара роби. Разказа за Тим и неговите приключения в Африка. Разказа й за всичко, случило се с него, без да се срамува.

— И сега, след като си вече тук, Рори Махаунд, ще останеш ли? — попита го тя.

— Поне за известно време — отговори той. — Смятам да разкрия представителство тук, като постоянен пазар за роби. Тим се връща с „Шейтан“ в Гори, в Сенегал, за още роби, които Баба ще приготви. Надявам се скоро да разполагаме с още кораби. Баба в Африка и аз тук, ще натрупаме цяло състояние.

Мери го прекъсна:

— Не е нужно да търсиш място. Аз притежавам една чудесна къща в плантацията Мелроуз. Никой не живее там, тъй като се налага да прекарвам времето си тук. Тя е твоя, Рори, докато искаш, и аз бих се радвала, ако има кой да се грижи за нея, защото запустява и се руши. Мебелирана е, а ти имаш достатъчно негри, които да обучиш за слуги. Можеш дори да спечелиш пари от мястото, ако решиш да го обработиш. Настани се като плантатор — милорд барон ъф Сакс, и си гледай търговията с роби! Тук такива търговци са на уважение. Настани се в Мелроуз и го направи свой дом.

Той пристъпи и я целуна по челото.

— Някога ти оправи затрудненията ми, скъпа Мери, ето че сега пак ги оправяш. Някога ме прие и ми предостави дома и топлотата на тялото си. Сега пак ми даваш дом. Винаги ли трябва да ти бъде задължен, Мери Дейвис?

— Ах, Рори, това е дълг, който лесно можеш да изплатиш.

— Мога. Ще се оженя за теб, Мери Дейвис, сега почитаемата мисис Фортескю, и ще те направя лейди Сакс от Шотландия и принцеса Саакс от Арабия.

— Само това не — изправи се тя насреща му. — Мисис Тра-ла-ла Фортескю в края на краищата си е пристанищна уличница, както можа да видиш по начина, по който те задяваше и днес. Вярно, че самата тя не е вече курва, но е съдържателка на публичен дом, а това може би дори е по-лошо. Не, Рори, пожелая ли да бъда лейди Сакс и да си вирна носа като всички други жени тук, дори и като милейди Клевердън, съпругата на губернатора, в края на краищата те ще бъдат тези, които ще ми вирнат нос. Благодаря ти за предложението, Рори. Няма друг мъж, за когото бих пожелала да се омъжа, така че Нашият Хари винаги да ми прави компания, ала няма да го сторя. Само ще те използувам.

— Но аз те обичам, Мери Дейвис.

— Приятно е, че ми го казваш. Не съм чувала по-сладки думи, обаче не любов изпитваш към мен. Просто срещаш старата приятелка, която никога не си очаквал да видиш. Просто повод за вълшебно търкаляне из леглото, на каквото не си се надявал. Просто Нашият Хари застава изпънат мирно, а после се свива и потъва в сън. Зная го със сигурност. Един вид самота и жажда за нежност, съчувствие. Може би и малко любов и тъй като го зная, аз ще казвам не, обаче… — Тя плъзна ръка по гърдите му.

— Какво обаче?

— От Порт ъф Спейн до плантацията има само няколко мили. Два пъти седмично, може би три, ако позволиш, ще идвам с каретата си, щом се стъмни, и ще оставаме до зазоряване. Това е наема, който ще ти искам. Само за да зная, че ти и Нашият Хари ме очаквате.

— Това е незначително, Мери Дейвис. Аз ще те приветствувам с отворени обятия и Нашият Хари ще застава за почест.

— Сладкият красавец се кани да го стори. — Тя го целуна и го насочи към леглото. — Почакай само да оправя чаршафите.

— Тогава побързай, — позволи й Рори да го поведе през стаята. — След толкова дълги седмици Нашият Хари не се нуждае от дълга почивка. Готов е да лумне веднага.

— И помни думите ми, момчето ми Рори — притегли го тя към себе си, — няма да му бъде и наполовина толкова приятно, ако бяхме женени. Просто няма да го бъде, знаеш.

— Зная, Мери Дейвис. Ти винаги си права.