Ланс Хорнър
Рори Сатаната (24)

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Ел Катиб и губернаторът на Танжер. Посредникът от Италия — сеньор Танкредо Вольяно. Сделката. Варварското злато на съдружника на Тим О’Тул.

Оживената дейност, която последва пристигането на Рори в Танжер, бе толкова трескава, че понякога го разстройваше повече от последните напрегнати дни преди заминаването от Саакс. Въпреки че Мансур и Тим бяха извършили голяма част от подготвителните работи, за Рори все още оставаше много. В крайна сметка негова беше и окончателната дума — той трябваше да преценява, да взема решения. Най-напред трябваше да се преброят парите и да се внесат при един банкер и търговец на скъпоценности. Когато златото се изтегли и скъпоценните камъни оценени и продадени, когато различните монети бяха изчислени и обменени в испански жълтици, Рори ги превърна наум във фунтове. Сумата го изуми — четиридесет хиляди фунта стерлинги! Разделено между него и Баба, това представляваше солидно състояние, дори и ако до края на живота си не работеха нищо. А все пак то бе само началото, което щеше да се превърне в нова „черна слонова кост“, която пък на свой ред щеше да се превърне в нови златни фунтове.

Мансур бе довел със себе си керван от сто и петдесет роби от Саакс. Бе ги настанил в стар склад до пристанището. Бяха все първокачествени образци — фан, мандиго, хауза, уолоф, фулани, лоби и аджукру — най-търсените племена, които Баба бе закупил от странствуващите арабски роботърговци в добавка към повече от петдесетте басампо, които бе довел Тим. За щастие нямаха злополука по време на дългия преход от Саакс до Танжер. Мансур бе инструктиран от Баба за стойността на стоката и се беше грижил хората да бъдат добре третирани в кервана. От своя страна, проницателният Мансур бе проявил здрав разум. Надъха ги с мисълта за предстоящото презморско приключение, зад което, описа им той, имало земя на вечното блаженство — хубави жени, изобилна храна, непрекъснато ловуване и малко работа. Нищо чудно, че перспективата ги заплени, въпреки робските окови, които влачеха. За разлика от клетите души в повечето робски кервани те не бяха оковани, крачеха, опиянени от първата глътка на свободата и гледаха в бъдещето без страх и опасения. Нито един от тях не избяга. След пристигането си бяха почивали няколко седмици. Даваха им добра храна, позволи им да се къпят и да правят упражнения всеки ден, телата им натриваха с палмово масло. Рори ги посети във временните бараки и ги намери в добро състояние, нетърпеливи да предприемат пътешествието през океана.

Рори знаеше, че ще се нуждае от още роби, макар че точният брой зависеше от вместимостта на кораба, който успее да намери за транспорта им до Карибския залив. След разговор с Мансур се оказа, че не това е очакваната голяма трудност. Цялата работа, обясни му Мансур, ще се уреди, след като посетят Сиди Мохамед ел Катиб, губернаторът на Танжер и представител на Танжер на великия и върховен марокански султан. Аудиенцията бе уредена за „бокра“ — утре.

Сиди Мохамед ел Катиб беше петдесетина годишен мъж, с огромна рошава черна брада и бронзово телосложение. Рори си помисли, че това е най-дебелият мъж, когото някога е срещал, и за секунда във въображението му изникна картина на огромната тлъста маса, опитваща се да прави любов с лейди Мери. Не беше учуден, че му е издрала лицето. Все пак, като мъж към мъж, Рори не можеше да не го одобри веднага. Като всички дебеланковци, той излъчваше жизненост и сърдечност. Мъничките му черни очи, потънали зад месищата като стафиди в канелена паста, играеха весело. Усмивка очертаваше влажните червени устни, изскачащи от огромната черна брада.

— Двама емири на Саакс едновременно! — протегна той месестите си ръце да ги приветствува. — Това е повече от част! Новият султан на Саакс — да му дари Аллах дълго и преуспяващо царуване, защото той действително е васал, с който негово благородие султанът на Магреб се гордее безкрайно, ми оказва голяма чест, като изпраща и двамата си братя. Седнете моля.

Той изчака Рори и Мансур да се отпуснат на двете възглавници. Тим бе принуден да стои прав. Очевидно беше, че като полукрал на Басампо беше доста по-долу от емира на Саакс.

— Виждате ли — Сиди Мохамед преливаше от благодушие — ние жадуваме да услужим на вашия брат султана. Негово благородие султанът на Магреб — Аллах да благослови всеки косъм от брадата му — е особено привързан към Саакс. Това е една от провинциите в неговите владения, при които никога не е ставало нужда да изпраща своите бирници. Саакс винаги е бил най-редовен, а и най-великодушен. Поради това имам нареждане да поставя всички възможности на града на ваше разположение, което досега означава един хубав кораб — той замълча за миг, преди да разкрие червените си устни в нова усмивка. — А също така и екипаж с капитан.

— Вие сте много любезен — поклони се одобрително Рори. Пръстът на губернатора се насочи към устните му в малък жест на предупреждение срещу мнението на Рори, че се кани да им предложи подарък.

— Ала на известна цена, разбира се. О, Аллах, разбира се, на известна цена. — Снижи глас и зашепна. — Негово благородие винаги е доволен, когато получава подаръци, ала не обича сам той да дава.

— Цената? — попита Рори. Сиди Мохамед отклони въпроса.

— Кои сме ние, благородни емире, да разискваме такива дребни неща? Това е за потъналите в прах ръце на счетоводителите и отрупаните с тефтери чиновници. Сметката ще се изготви своевременно и поради уважението на Негово благородие към Саакс тя няма да бъде прекомерна нито за кораба, нито за екипажа от роби нрзани, които предлагам да ви продам. Те са опитни мъже, всички моряци, от навъсеният капитан чак до хубавичкия юнга. Ще видите, че и корабът им е познат. Не може и да не бъде. Заловихме ги в него. Дадох им предостатъчно възможност да опитат жестокостите на мавърското гостоприемство, така че когато вие се появите, ще ви сметнат за самия Архангел Михаил, дошъл да ги измъкне от огнените пещи на преизподнята. — Той затвори едното си око бавно и многозначително. — Отношението към тях беше такова, че те жадуват да се измъкнат от нашето гостоприемство. Накарах ги да поомекнат, макар, трябва да призная, че капитанът е жилав човек.

— Сигурно е със силен дух. Толкова по-добре — отговори Рори. — Но се надявам, че другите не са толкова омекнали, та да не бъдат годни за работа.

— Все още разполагат с ръцете и краката си и по някоя дрипа на гърба си. Ала не ни се иска да се привържат толкова към нашия град, че да им се прище да останат тук. Освен това — губернаторът отпи от ментовия чай — напоследък има засищане с роби нрзани. Нашите корсари имат късмет напоследък, хвала на Аллах, и докараха много кораби. Затова мога да си позволя да ви дам кораба и целия екипаж евтино.

— Не намирам думи да ви изразя своята благодарност.

— Те са излишни. Целият ислям слави твоето превръщане от нрзани в правоверен. Ние не сме такива диваци, за каквито ни смятат, господарю емир. А сега, позволете ми да ви запозная със сеньор Танкредо Вольяно, бивш гражданин на Торино, Италия. Сеньор Вольяно е делови човек, особено ценен от нас. И той като теб обяви Мохамед за единствения истински пророк на единствения бог. Той е получил разпорежданията ни и ще уреди всичко за вас, ако проявите склонност да го възнаградите за услугите му. Уверен съм, че с голямо удоволствие би приел дребна парична награда. — Той кимна на мъжа в европейски дрехи да пристъпи. — Позволете ми да ви представя сеньор Вольяно, скъпи гости от Саакс, който действува като моя представител в земите на нрзани.

В мъжа имаше някаква мазна раболепност, която не се понрави на Рори. Беше прекалено сервилен, а посивелите кичури в черната му коса доказваха, че е натрупал дългогодишен опит в приспособяване към всякаква ситуация. Рори би предпочел да се оправя със Сиди Мохамед, но надигането на Сиди от дивана бе знак, че аудиенцията е приключила. Италианецът пристъпи към Мансур и Рори. Поклонът му беше нисък, усмивката широка, а очите определено лукави. Тим въздъхна, облекчен от края на срещата, а Млийка се изправи заедно със Слиман. С още благодарствени изрази, благословии на Аллах, дълбоки поклони и пожелания за дълъг и мирен живот делегацията на Саакс поздрави останалите членове на съвета на Сиди и се оттегли, предвождана от сеньор Вольяно, който продължаваше да бърбори.

След като напуснаха залата за аудиенции, Вольяно ги поведе по коридорите на двореца към една малка стаичка, която нарече свой кабинет. Това беше първата стая в Мароко, в която Рори виждаше столове и бюро. Когато седна след поканата на Вольяно, твърдата седалка на стола му се стори неудобен след меките дивани, с които бе свикнал.

Държанието на Вольяно се измени, щом застана зад бюрото си. Сервилниченето му изчезна и той се превърна на твърдоглав търговец. Прислужник донесе вино, което Рори погледна косо, но от което Вольяно разля в чаши и поднесе едната на Рори, заговаряйки на английски:

— За ваше здраве, сър Родрик.

Рори се ококори изненадано.

— О, да, сър Родрик, аз говоря английски. Също и френски, испански и португалски, ако предпочитате. Макар немският да ми се струва труден, поне мога да накарам да ме разберат на него. Но заради емир Мансур може би ще предпочетете да водим разговора на арабски?

— Но вие знаете името ми? — Изглежда, че обръщението му бе дошло за Рори като истински шок.

— Разбира се. Нашата работа е да знаем всичко. Ние знаем за приятелството ви със султана на Саакс и го одобряваме. Трябва да си призная, че първоначално изпитвахме подозрение към тази връзка. По-точно дали не ставаше нещо друго, освен приятелство. Уви, това е нещо обикновено тук в Магреб. Но нашите осведомители в Саакс, на които можем да разчитаме, казаха, че връзката между двама ви е наистина приятелска. Начинанието, което предприемате, ни се струва добро. Взехте добри пари от робините и младежите в Тимбукту и имате добър капитал за новата си задача. Външната търговия е необходима за Магреб и вашата задача се оказва много перспективна. Новият свят е гладен за роби, каквито ние в Африка имаме в изобилие. Единствената трудност е превозването им през океана. За да правим това, трябваше да се задоволяваме с ниски цени и да даваме възможност огромните печалби да капят в джобовете на англичани и португалци. На драго сърце ще ви сътрудничим, при условие че… — той вирна показалеца си, от който блеснаха рубини, сапфири и диаманти.

— При условие че? — Рори вече виждаше как голяма част от донесените от Тимбукту пари изчезват.

— При условие, че негово благородие губернаторът и аз имаме известен дял в приходите. О, той трябва да бъде съвсем малък. Да речем, два процента за губернатора и също толкова за мене. Това означава, че няма да се скъпим в усилията си да ви снабдим с кораб и екипаж. Десет хиляди долара за кораба и по сто за всеки от трийсетте члена на екипажа. Къде другаде бихте намерили солиден тримачтов кораб и екипаж за такава мизерна сума?

На Рори сумата се стори огромна, но едва забележимото кимване на Тим подсказа на Рори да приеме сделката за добра.

Гласът на Вольяно продължаваше да бръмчи. Корабът бил заловен преди около два месеца на петдесетина мили от Гибралтар. Бил американски кораб, носещ ром, китова мас и дървен материал от някакво си място, наречено Салем в Масачузетс, за Ливорно. Мавританските корсари го заловили и докарали в Танжер. Уведомен за нуждата на Мансур от кораб, той запазил екипажа. Вместо да изпразнят кораба и да го изгорят за медта и желязото, те просто го изменили така, че да не може да се познае.

Вместо тримачтов, сега той представлявал барка с предна и главна мачта с четвъртити платна и бизанмачта с предно и задно съоръжение. Черната му боя била покрита с пласт ослепително бяла боя и бил въоръжен с четири медни оръдия. Известни затруднения имали, осведоми ги Вольяно, с фигурата на носа. Корабът носел името „Юнона“ и главата на носовата му фигура представлявала прелъстителна богиня с огромни гърди с боядисани в червено зърна и заметната роба. Тъй като на последователите на исляма се забранявало изобразяването на човешка фигура, те трябвало да потърсят и намерят измежду робите нрзани човек, опитен в дърворезбата. Той, засия Вольяно, свършил похвална работа.

Изпъкналите гърди на богинята били издълбани в мускулест мъжки гръден кош, нежните черти били направени мъжки и свирепи. Развятата коса превърнали на два малки рога и позлатен тризъбец, поставен в ръката на фигурата. Пласт яркочервена боя превърнал богинята в самия дявол, след което, променила името на „Шейтан“, което било особено подходящо за собственик, носещ името Махаунд. Нека дяволът служи на дявола. Все пак огнената фигура на носа на белия кораб била много живописна.

Дойде ред и на документите. Корабните книжа бяха майсторски фалшифицирани. Маврите бяха изкусни в калиграфията и сега вместо „Юнона“, отправена от Салем за Ливорно, съществуваше баржата „Шейтан“ с родно пристанище Гори в Сенегал, пътуваща под флага на османската империя и отправена за…?

Вольяно сви рамене. Всъщност, накъде щеше да се отправи Рори?

Беше ред на Рори да свие рамене. Честно казано, сам той не знаеше. С Баба не бяха разисквали този въпрос, а напоследък нещата се развиваха толкова бързо, че едва се беше оправял. Изведнъж се видя преуспяващ собственик на кораб и екипаж. Притежаваше половината или една трета от товар роби, но бог да го убие ако знаеше накъде трябваше да ги откара.

Нерешителността му не затрудни Вольяно. Той просто завъртя един глобус, поставен на бюрото му, изчака го да спре и сложи пръст на едно незначително петънце, което се оказа в Южна Америка.

— Тринидад — каза той.

Рори се взря в картата. Видя някакъв остров до крайбрежието на Южна Америка, най-южният от веригата острови, образуващи Западните Индии.

— Но защо на испански остров? — запита той. Вольяно поклати глава.

— Името е испанско, вярно. Но островът е английски. Дълги години той е бил испанска колония. Наскоро Испания го отстъпи на Англия. Сега Англия полага усилия да го превърне в огромна плантация за захарна тръстика. Инвестират се английски капитали и има огромна нужда от роби за работа на плантациите. Англичаните в Тринидад плащат най-високата цена от всички американски пазари.

И така, това определяше предназначението му. Тринидад! Но откъде щеше да потегли? Кое щеше да бъде отправното му пристанище, Танжер ли?

Вольяно поклати глава. Не, този град се ползувал с лоша слава сред мореплавателите поради своите пирати. Нужно е нещо по-малко, но по-удобно. Изглеждаше, че шерифското управление някога е било съсобственик на една фактория за роби в остров Гори, близо до град Дакар в Сенегал. Печелили пари няколко години, докато англичаните завладели търговията с роби и установили свои собствени фактории, предпочитайки да си вършат работата сами, вместо с маврите. Факторията била изоставена, но сега се подновявала и заселвала. Не би ли могъл емир Мансур да се установи там ида бъде готов, когато „Шейтан“ се върне за нов товар черна стока? Със самоунизяващо хилене Вольяно призна, че е уточнил всички подробности, дори проектирал знаме на къщата, което ще се вее над факторията на Гори. Беше червено с инкрустирани две златни „С“ — едно за Саакс и едно за Сакс.

Естествено, имаше и още няколко подробности. „Шейтан“ има помещение за около четиристотин роби. Ще бъде необходимо да се купят допълнително още хора, за да се попълни товара и Вольяно им обеща възможно най-добрата стока. Щеше да струва по-скъпо от моряците нрази, но той имаше доброто желание да ги продаде по сто и петдесет долара парчето, в което, разбира се, не се включваше обичайният процент, полагащ се на Вольяно като комисионна. След това, в допълнение, трябваше да вземат и дванайсет мавърски войника, които ще ги придружават в пътуването.

— Дванайсет войника? — Рори не разбираше.

Кораб, воден от екипаж роби, винаги представлява огнище на метеж. Необходима беше стража. Съгласен ли е Рори?

Рори бе принуден да се съгласи, че Вольяно е помислил за всичко.

След това възникна въпросът за дрехи на екипажа, който едва ли бе в състояние да води кораба с дрипавите парцали, които бяха сега на гърба им. Капитанът щеше да се нуждае от порядъчни дрехи, а също така Рори и Тим, които не можеха да се появят в Тринидад, облечени в мавърски роби. Освен това трябваше да се запаси корабът с храна и вода. Вольяно щеше да им достави както дрехи, така и провизии от собствените си складове. Нямаше защо Рори да се безпокои — той ще се погрижи за всичко. На известна цена, разбира се.

Когато се прибра вкъщи, Рори седна с Мансур, Тим и Слиман да изчисли колко ще им измъкне хитрият италианец. По средата на изчисляването Тим се извини, излезе за няколко минути и когато се върна, водеше двама роби, които носеха малко дървено сандъче.

— Ако ще ставам част от компанията, време е и аз да вложа нещо освен хубавото ми лице и няколкото черни Вола. — Тим отвори сандъка. — Никога не казвайте, че талантът на Тим е безполезен. Поне така си мислеше малкият крал. Вижте! — Той посочи сандъчето, пълно с огърлици, верижки и висулки тежко злато.

Мансур се надигна от дивана и простря ръце върху раменете на Тим.

— Никога няма да те подценяваме, Тим, твое полукралско благородие. Всеки мъж може да заплоди една жена, обаче се иска истински талант да направиш дете на един крал.

Тим измъкна една от златните си верижки, която окачи на врата на Мансур.

— Това беше удоволствие, и то доходно, трябва да си призная. Аз, който винаги съм плащал на всяка воняща курва, получих възнаграждение за същото. Да, това е най-леката пара, която някога съм припечелил, и то с такава охота. Е, ще ме вземете ли за член на съдружието?

— Веднага, Тими — увери го Рори.