Сидни Шелдън
Насън и наяве (9)

Девета глава

Мъчеше се да не се поддава на истерията. Пръстите й трепереха толкова силно, че три пъти безуспешно набира номера. Дълбоко си пое дъх и опита отново. Две… девет… девет… две… едно… нула… едно… Телефонът започна да звъни.

— Полицейско управление.

— Заместник-шериф Блейк, моля. Побързайте!

— Заместник-шериф Блейк си отиде вкъщи. Искате ли да ви свържа с някой друг?

— Не! Бихте… бихте ли го помолили да ми телефонира? Обажда се Ашли Патерсън. Трябва незабавно да говоря с него.

— Бихте ли почакали, госпожице, ще се опитам да се свържа с него.

 

 

Заместник-шериф Сам Блейк търпеливо слушаше крясъците на жена си Сърийна.

— Брат ми те използва като товарен кон денонощно и не ти плаща достатъчно, за да ме издържаш. Защо не искаш повишение? Защо?

Двамата вечеряха.

— Ще ми подадеш ли картофите, скъпа?

Сърийна се пресегна и тресна купата с картофи пред съпруга си.

— Проблемът е, че не те оценяват.

— Права си, скъпа. Може ли малко сос?

— Не чуваш ли какво ти говоря? — изкрещя тя.

— Всяка твоя дума, обич моя. Вечерята е чудесна. Готвиш превъзходно.

— Как да се карам с теб, копеле такова, като не ми отвръщаш?

— Това е, защото те обичам, мила.

Телефонът иззвъня.

— Извинявай. — Блейк се изправи и вдигна слушалката. — Ало… Да… Свържи ме… Госпожице Патерсън?

Чуваше, че жената хлипа.

— Случи се… случи се нещо ужасно. Трябва веднага да дойдете тук.

— Идвам.

Сърийна скочи на крака.

— Какво? Излизаш ли? Още не сме се нахранили!

— Спешно е, скъпа. Ще се върна колкото мога по-бързо. — Тя го наблюдаваше как закопчава кобура си. Блейк се наведе към нея и я целуна. — Прекрасна вечеря.

 

 

Ашли отвори вратата в мига, в който детективът пристигна. Беше плакала и трепереше.

Сам Блейк влезе в апартамента и предпазливо се огледа.

— Сама ли сте?

— Н-някой е бил тук. — Тя се мъчеше да се овладее. — В-вижте. — Поведе го към банята.

Блейк прочете на глас написаното на огледалото:

— Ти ще умреш.

Обърна се към нея.

— Имате ли някаква представа кой може да го е написал?

— Не — отвърна младата жена. — Това е моят апартамент. Никой друг няма ключ… А някой е влизал тук… Някой ме следи. Някой иска да ме убие. — Избухна в сълзи. — Н-не издържам повече.

Ашли неудържимо ридаеше. Заместник-шерифът я прегърна и я потупа по рамото.

— Успокойте се. Всичко ще е наред. Ще ви дадем охрана и ще открием кой стои зад всичко това.

Тя дълбоко си пое дъх.

— Извинете ме. Аз… обикновено не се държа така. Просто… просто беше толкова ужасно.

— Хайде да си поговорим — каза Сам Блейк.

Тя успя да се усмихне.

— Добре.

— Какво ще кажете за чаша чай?

 

 

Двамата седяха, пиеха горещ чай и разговаряха.

— Кога започна всичко това, госпожице Патерсън?

— Преди… преди около шест месеца. Усещах, че някой ме следи. Отначало беше само смътно предчувствие, но после усещането се засили. Знаех, че ме следят, но не виждах никого. После в службата някой беше проникнал в компютъра ми и беше нарисувал ръка с нож, която се опитваше да… да ме намушка.

— Имате ли някаква представа кой може да е бил?

— Не.

— Казахте, че и преди някой е влизал в апартамента ви, нали?

— Да. Веднъж някой беше включил всички лампи. Друг път намерих на нощното си шкафче угарка от цигара. А аз не пуша. И някой беше отварял чекмеджето ми и беше ровил в… в бельото ми. — Дълбоко си пое дъх. — А сега… това.

— Имате ли бивши приятели, които биха могли да се чувстват отблъснати?

Тя поклати глава.

— Не.

— Имало ли е случаи, в които някой е губил пари заради вас?

— Не.

— Получавали ли сте заплахи от някого?

— Не. — Помисли си дали да му разкаже за губещия й се уикенд в Чикаго, но това означаваше, че ще трябва да спомене за баща си и се отказа.

— Не искам да остана сама тук през нощта — каза.

— Добре. Ще позвъня в участъка и ще наредя да пратят някого…

— Не! Моля ви! Страх ме е да се доверя на друг човек. Не можете ли да останете при мен, само до сутринта?

— Струва ми се, че не е…

— О, моля ви. — Трепереше.

Той я погледна в очите и си помисли, че никога не е виждал толкова ужасен човек.

— Няма ли къде да преспите тази нощ? Нямате ли приятели, които…

— Ами ако го е направил някой от приятелите ми?

Блейк кимна.

— Добре. Ще остана. Утре сутринта ще наредя да ви дадат денонощна охрана.

— Благодаря ви.

Той я потупа по ръката.

— И не се тревожете. Обещавам ви, че ще разкрием кой го е извършил. Сега ще позвъня на шериф Даулинг и ще му обясня положението.

 

 

Блейк поговори по телефона пет минути и когато затвори, каза:

— Няма да е зле да съобщя и на съпругата си.

— Разбира се.

Той набра номера.

— Здравей, скъпа. Тази нощ няма да се прибера, затова защо не погледаш малко теле…

— Какво? Къде си, при някоя от твоите евтини курви ли? — чу я Ашли да крещи по телефона.

— Сърийна…

— Недей да ме заблуждаваш.

— Сърийна…

— Всички мъже само за това си мислите — как да легнете с някоя.

— Сърийна…

— Е, повече няма да търпя това.

— Сърийна.

— Това е благодарността, че съм толкова добра съпруга…

Монологът продължи още десетина минути. Накрая заместник-шериф Блейк затвори слушалката и засрамено се обърна към Ашли:

— Извинете ме. Тя не е такава.

Тя го погледна и отвърна:

— Разбирам.

— Не — сериозно говоря. Сърийна се държи така, защото се страхува.

Хвърли му любопитен поглед.

— Страхува ли се?

За миг Блейк замълча.

— Сърийна умира. Има рак. Известно време беше в ремисия. Появил се е преди около седем години. Ние сме женени от пет години.

— Значи сте знаели…

— Да. Нямаше значение. Обичам я. — Замълча. — Напоследък състоянието й се влошава. Тя се страхува от смъртта, страхува се и да не я изоставя. Цялото това викане е само за да скрие страха си.

— Много… много съжалявам.

— Тя е прекрасен човек: нежна, грижовна и обичлива. Това е онази Сърийна, която познавам.

— Съжалявам, ако съм ви причинила… — започна Ашли.

— Ни най-малко. — Той се огледа.

— Спалнята е само една. Вземете я вие, аз ще спя на дивана.

Детективът поклати глава.

— Диванът напълно ме устройва.

— Не мога да изразя колко съм ви благодарна.

— Няма проблем, госпожице Патерсън. — Той я наблюдаваше, докато Ашли вадеше от гардероба чаршафи и одеяла.

Тя отиде при дивана и го постла.

— Надявам се, че ще…

— Всичко е наред. И без това нямам намерение много да спя. — Блейк провери дали прозорците са заключени, после сложи и резето на вратата. — Добре. — Постави пистолета си на масата до дивана. — Вие се наспете добре. Утре сутрин ще се заемем с всичко.

Ашли кимна. Приближи се до него и го целуна по бузата.

— Благодаря ви.

После влезе в спалнята и затвори вратата. Той отиде до прозорците и отново ги провери. Очакваше го дълга нощ.

 

 

Във вашингтонската централа на ФБР специален агент Рамирес разговаряше с Роланд Кингсли, шефа на неговия сектор.

— Имаме отпечатъците и ДНК-пробите, открити на местопрестъплението в Бедфорд, Кюпъртино, Квебек и Сан Франциско. Току-що получихме последния доклад. Всички отпечатъци са еднакви, ДНК-пробите — също.

Кингсли кимна.

— Значи е сериен убиец.

— Без съмнение.

— Хайде да открием това копеле.

 

 

В шест часа сутринта съпругата на домоуправителя намери голото тяло на заместник-шериф Сам Блейк на уличката зад блока на Ашли Патерсън.

Беше убит с нож и кастриран.