Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tell Me Your Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 1998

I издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Лилия Анастасова

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

Компютърна обработка: Линче Шопова, ИК „Бард“

Формат 84/108/32. Печатни коли 19

История

  1. — Добавяне

Двадесет и шеста глава

Сеансът беше започнал. Когато хипнотизира Ашли, д-р Келър й каза:

— Ашли, разкажи ми за Джим Клиъри.

— Обичах Джим. Искахме да избягаме заедно и да се оженим.

— Да…

— На абитуриентския бал Джим ме попита дали искам да отида у тях и аз… аз му отказах. Когато ме изпрати до вкъщи, баща ми ни чакаше. Беше бесен. Каза на Джим да се маха и да стои надалеч.

— Какво се случи след това?

— Реших да отида при Джим. Събрах си багажа и тръгнах към дома му. — Тя се поколеба. — По средата на пътя се отказах и се прибрах вкъщи. Аз…

Изражението на Ашли започна да се променя. Тя се отпусна на стола си и мястото й зае Тони.

— Прибрала се била, хайде бе! Тя отиде у тях, готин.

 

Когато стигна до къщата на Джим Клиъри, вътре бе тъмно. Припомни си, че той й беше казал: „Нашите ги няма за уикенда.“ Ашли натисна звънеца. Няколко минути по-късно той отвори вратата. Беше по пижама.

Ашли. — На лицето му грейна усмивка. — Значи си решила да дойдеш. — Придърпа я вътре.

Дойдох, защото…

Не ме интересува защо си дошла. Сега си тук. — Той я прегърна и я целуна. — Искаш ли да пийнем нещо?

Не. Може би малко вода. — Внезапно се почувства неспокойна.

Естествено. Ела. — Хвана я за ръката и я отведе в кухнята. Наля й чаша вода и я наблюдаваше, докато я изпи. — Изглеждаш ми нервна.

Ами… така е.

Няма причина. Нашите в никакъв случай няма да се приберат. Хайде да се качим горе.

Джим, мисля, че не трябва.

Той застана зад нея и обхвана гърдите й. Ашли се завъртя.

Джим…

Устните му бяха върху нейните и той я буташе към кухненския плот.

Ще те направя много щастлива, миличка. — Същите думи казваше и баща й: „Ще те направя много щастлива, миличка.“

Тя се вцепени. Усети, че й съблича дрехите и прониква в нея. Ашли просто стоеше гола и безмълвно пищеше.

И тогава я обзе ярост.

Видя големия кухненски нож на дървената поставка. Грабна го и започна да го забива в гърдите на Джим, като крещеше:

Стига, татко… Стига… Стига… Стига…

После погледна надолу. Той лежеше на пода и от него шуртеше кръв.

Животно такова — извика Ашли. — Повече никога няма да го правиш. — Тя се наведе и заби ножа в тестисите му.

 

В шест часа сутринта Ашли отиде на гарата, както се бяха уговорили с Джим. От него нямаше и следа.

Започваше да изпада в паника. Питаше се какво се е случило. Чу влака да изсвирва в далечината. Погледна си часовника: 07:00. Тя се изправи и отчаяно се огледа наоколо. „Случило му се е нещо ужасно.“ Няколко минути по-късно гледаше как влакът за Чикаго се отдалечава и отнася със себе си всичките й мечти.

Изчака още половин час и после бавно се отправи обратно към къщи. По обяд двамата с баща си бяха в самолета за Лондон…

 

 

Сеансът завършваше. Д-р Келър броеше:

— …четири… пет. Вече си будна.

Ашли отвори очи.

— Какво стана?

— Тони ми разказа как е убила Джим Клиъри. Той те е нападнал.

Лицето й пребледня.

— Искам да си отида в стаята.

 

 

Д-р Келър разказваше на Ото Люисън:

— Наистина постигаме напредък, Ото. Досега бяхме в задънена улица. И трите се страхуваха да направят първата стъпка. Но вече започнаха да се отпускат. В правилната посока сме, но Ашли все още се бои да погледне действителността.

— Няма ли представа как са извършени тези убийства? — попита той.

— Абсолютно никаква. В тези моменти напълно е изключвала и Тони е взимала връх.

 

 

Два дни по-късно.

— Удобно ли ти е, Ашли?

— Да.

— Искам да ни разкажеш за Денис Тибъл. Беше ли ти приятел?

— Двамата работехме в една и съща компания. Но не бяхме приятели.

— Според полицейския доклад в апартамента му са били открити твоите отпечатъци.

— Така е. Отидох там, защото искаше да го посъветвам за нещо.

— И какво се случи?

— Поговорихме няколко минути и той ми даде чаша вино с нещо упойващо.

— Какво е следващото нещо, което си спомняш?

— Аз… събудих се в Чикаго.

Изражението й започна да се променя. След миг с него разговаряше Тони.

— Искаш ли да знаеш какво се случи в действителност?

— Разкажи ми, Тони.

 

Денис Тибъл взе, бутилката с вино и каза:

Хайде да се настаним по-удобно. — После я поведе към спалнята.

Денис, не искам да…

Озоваха се в спалнята и той я събличаше.

Зная какво искаш, миличка. Искаш да, те чукам. Затова дойде тук.

Тя се мъчеше да се откъсне от него.

Престани, Денис!

Не и докато не ти дам онова, за което си дошла. Ще ти хареса, миличка.

Той я блъсна на леглото. Ръцете му се плъзнаха между краката й. Това бе гласът на баща й: „Ще ти хареса, миличка.“ И той проникваше в нея, а тя безмълвно пищеше: „Не, татко. Стига!“ И — после я обзе неизразимата ярост. Ашли видя бутилката, грабна я, разби я в ръба на масата и заби острите й краища в гърба му. Той изкрещя и се опита да се изправи, но тя го държеше здраво и продължаваше да го удря. Накрая Тибъл се свлече на пода.

Стига — из хленчи той.

Обещаваш ли повече никога да не го правиш? Е, ние ще се погрижим, за това. — Взе парче стъкло и се наведе към слабините му.

 

След кратко мълчание д-р Келър попита:

— Какво направи след това, Тони?

— Реших, че ще е по-добре да избягам от там, преди да се появи полицията. Трябва да призная, че бях много възбудена. Исках за известно време да се махна от скучния живот на Ашли и имах приятел в Чикаго, затова реших да отида там. Не го намерих, затова обиколих магазините, минах през няколко бара и изобщо добре си прекарах.

— Какво се случи после?

— Настаних се в хотел и заспах. — Сви рамене. — Оттам нататък парада командваше Ашли.

 

Събуди се бавно със съзнанието, че се е случило нещо ужасно. Чувстваше се като упоена. Струваше й невероятно усилие дори само да отвори очи. Ашли се огледа наоколо и изпадна в паника. Лежеше гола в евтина хотелска стая. Нямаше представа къде е и как се е озовала там. Успя да седне и слепоочията й запулсраха.

Стана от леглото, влезе в малката баня и застана под душа. Остави горещата струя да облива тя лото й, като се опитваше да измие ужасните, мръсни неща, които й се бяха случили. Ами ако забременееше? От мисълта да има дете започна да й се гади. Ашли спря водата, избърса се и отиде до гардероба. Дрехите й ги нямаше. Вътре откри само черен кожен минижуп, евтина наглед къса блузка и обувки с високи тънки токчета. Макар че това облекло я отвращаваше, нямаше друг избор. Бързо се облече и се погледна в огледалото. Приличаше на проститутка.

Татко, аз…

Какво се е случило?

В Чикаго съм и…

Какво правиш в Чикаго?

Сега не мога да ти обяснявам. Трябва ми самолетен билет до Сан Хосе. Нямам никакви пари в себе си. Можеш ли да ми помогнеш?

Разбира се. Почакай… Самолет на „Американ Еърлайнс“ излита от „О’Хеър“ в десет и четирийсет, полет четиристотин и седем. Запазил съм ти място.

 

— Алет, чуваш ли ме? Алет.

— Тук съм, доктор Келър.

— Искам да поговорим за Ричард Мелтън. Били сте приятели, нали?

— Да. Беше много… simpatico. Бях влюбена в него.

— Той обичаше ли те?

— Мисля, че да. Той беше художник. Обикаляхме музеите и разглеждахме картините. Когато бях с Ричард, се чувствах… жива. Мисля, че ако някой не го беше убил, щяхме да се оженим.

— Разкажи ми за последния път, когато бяхте заедно.

— На излизане от музея Ричард ми каза: „Съквартирантът ми довечера е на купон. Какво ще кажеш да се отбием у нас? Бих искал да ти покажа някои картини.“

„Не още, Ричард.“

„Както кажеш. Ще се видим ли следващия уикенд?“

„Да.“

— После си тръгнах — каза Алет. — И тогава го видях за последен път…

Д-р Келър забеляза, че лицето й се променя и отново придобива живите черти на Тони.

— Тя така си мисли — заяви Тони. — Но истината е друга.

— Какво се случи? — попита д-р Келър.

 

Тя отиде в жилището му на Фел Стрийт. Апартаментът бе малък, но картините на Ричард го правеха да изглежда прекрасен.

Те преобразяват стаята, Ричард.

Благодаря ти, Алет. — Той я прегърна. — Искам да се любим. Колко си красива!

„Колко си красива“ — казваше баща й. И тя се вцепени. Защото знаеше ужасното нещо, което щеше да се случи. Лежеше гола на леглото и познатата болка от проникването му в нея я разкъсваше.

Тя изпищя:

Не! Стига, татко! Престани! — И после я обзе безумната ярост. Не си спомняше откъде е взела ножа, но го забиваше в тялото му и не можеше да се спре, като викаше: — Казах ти да престанеш! Престани!

 

Ашли се гърчеше на стола и крещеше.

— Всичко е наред, Ашли — каза д-р Келър. — В безопасност си. Когато преброя до пет, ще се събудиш.

Тя се събуди разтреперана.

— Всичко наред ли е?

— Тони ми разказа за Ричард Мелтън. Той се е любил с теб. Ти си го помислила за баща си и затова…

Ашли запуши ушите си с длани.

— Не искам да слушам повече!

 

 

Д-р Келър отиде при Ото Люисън.

— Мисля, че най-после постигнахме успех. За Ашли е много травмиращо, но краят се вижда. Остава ни да си спомним още две убийства.

— И после?

— После ще срещна Ашли, Тони и Алет.