Артър Хейли
Опасно лекарство (57)

17

— Оказа се, че през първите месеци след пускане на пептид 7 на пазара наистина трябваше да решаваме много сериозни проблеми — спомняше си по-късно Силия. — Всички от „Фелдинг-Рот“, които имахме отношение към препарата, си хапехме ноктите, изживявахме напрегнати, тревожни часове, безсънни нощи. За голяма изненада пробемите излязоха съвсем други — тя се засмя и добави: — Най-накрая се разбра, че никога не е сигурно как хората ще реагират на едно или друго нещо.

Проблемите, за които говореше Силия, бяха свързани със снабдяването.

След като бе доставен в дрогериите за продажба срещу рецепта, пептид 7 месеци наред не можа да задоволи удивителното, безпрецедентно търсене. Пред аптечните щандове се точеха дълги опашки, а щом препаратът се свършеше, клиентите бързаха към друга дрогерия, където все още можеха да го намерят.

По-късно се разбра, че една от причините, според Бил Инграм, била „дяволските лекари и дрогеристи, които вземали огромни количества за лични нужди, а заделяли и за свои приятели“.

За известно време в Англия и Съединените щати се почувства много остър недостиг. Дългогодишните служители в компанията не можеха да си спомнят подобно явление. Стигна се до разгорещени настоявания и реплики по телефоните между Ню Джързи, Ирландия, Харлоу, Пуерто Рико, Чикаго и Манчестер — в последните два града се произвеждаха флаконите и към тях се монтираха помпичките. Един търговски посредник на „Фелдинг-Рот“ изтъкна, че особено Пуерто Рико постоянно „плаче“ за флакони, които светкавично зарежда и експедира.

Заводите в Ирландия и Пуерто Рико работеха на три смени. В същото време чартърен самолет на няколко пъти доставяше ценната активна съставка на пептид 7 от Ирландия в Пуерто Рико.

Теглилата на това напрегнато ежедневие понесе Инграм, взел под свой контрол изпълнението на всички задачи, свързани с препарата.

— Бяхме принудени да действаме от днес за утре, маневрирахме с наличните количества, стараехме се да не създаваме недоволство сред сякаш безбройните клиенти, търсещи пептид 7 — разказваше той.

Спомняйки си за онова трудно време, той се засмиваше — главоболията отдавна бяха останали в миналото — и продължаваше:

— Нашите хора до един заслужават похвала! Хвърлиха всички сили, за да се справят с тежките задачи. Дори лекарите и дрогеристите, отдаващи предпочитание на препарата, помогнаха да настъпи златното време на пептид 7.

Думата „златен“ бе много подходяща. Една година след като новият препарат се извиси като торнадо в лекарствения бизнес, списание „Форчън“ публикува статия, озаглавена:

„ФЕЛДИНГ-РОТ“

НАМИРА, ЧЕ Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ БОГАТ

Според изчисленията на списанието, през първата година продажбите на пептид 7 щяха да осигурят доход от шестстотин милиона долара. Тази и някои предишни прогнози предизвикаха вдигане акциите на „Фелдинг-Рот“ на нюйоркската борса по думите на един посредник „чак до стратосферата“. След пускане на препарата на пазара цената им се утрои в продължение на един месец. После за една година се удвои, а през следващите осем месеца се увеличи още два пъти. Директорският съвет на компанията реши всяка акция да се раздроби на пет, за да може единичната й цена да остане в обичайните търговски рамки.

Дори тогава, според сметките на счетоводителите, прогнозата на „Форчън“ излизаше със сто милиона долара по-малко.

Списанието отбеляза и нещо друго: „След знаменитото лекарство тагамет на «Смитклайн» от 1976 година не е имало друг случай, който да се сравни с пептид 7“.

Успехът не се свеждаше само до парите.

Хиляди и хиляди възрастни и стари хора взимаха лекарството, впръсквайки съответната доза в ноздрите си два пъти на ден и заявяваха, че се чувстват по-добре, че паметта им се е засилила, а жизнеспособността им се е увеличила. Запитани дали „жизнеспособност“ включва и сексуална енергия, някои отговаряха откровено „да“, а други се усмихваха и заявяваха, че това е интимен въпрос.

За специалистите в медицината, най-важен фактор бе засилването на паметта. След вземане на пептид 7 хора, които се бяха оплаквали, че забравят, възстановяваха паметта си. Много от тях, които преди не можели да си спомнят имена на познати и близки, твърдяха, че нямат проблеми. Телефонните номера се запаметяваха без никакви усилия. Пептид 7 помагаше много на мъже, които в миналото бяха забравяли рождения ден на съпругата си и годишнината от сватбата. Един възрастен господин твърдеше, че научил наизуст без никакви усилия цялото разписание на местния автобус. И го доказал, когато приятелите му го „изпитали“. Психолози, които извършваха проверка на паметта преди и след вземане на препарата, потвърдиха неговото задоволително действие.

Въпреки че се отбелязваше като второстепенно, действието на пептид 7 против напълняване бързо си извоюва популярност. Пълни хора, включително и от по-младите поколения, се избавяха от излишни килограми и подобряваха общото си здравословно състояние. Това успя да се наложи в медицинската практика дотам, че „Фелдинг-Рот“ направи искане в Съединените щати, Великобритания и Канада към утвърденото предназначение на лекарственото средство да се прибави и индикация за отслабване. Нямаше никакво съмнение, че отговорът ще бъде положителен.

Други страни в света побързаха да утвърдят използването на пептид 7 на своята територия и да си осигурят доставки от него.

Още бе рано да се съди дали препаратът ще ограничи развитието на болестта на Алцхаймер. За подобни изводи се изискваха няколко години. Много хора обаче живееха с тази надежда.

Поставен бе и един критичен въпрос: дали не се прекалява с предписването на пептид 7, както се бе случвало с други препарати в миналото? Отговорът несъмнено бе „да“. Но за разлика от предишните случаи, пептид 7 нямаше вредно действие даже когато се вземаше без нужда. Освен това използването му не водеше до встрастяване към препарата. За голямо учудване, нямаше отрицателни отзиви.

Една жена от Тексас се оплака с писмо, че при вземане на лекарството всеки път след половия акт я заболявала главата. „Фелдинг-Рот“ съобщи по установения ред в УХЛ, където веднага се заеха с изясняване на случая, но прекратиха проверката, понеже жалбоподателката се оказа на осемдесет и две години.

В Калифорния един мъж се обърна към мировия съд с претенция „Фелдинг-Рот“ да му заплати разходите за подновяване на целия гардероб, понеже от пептид 7 отслабнал близо петнайсет килограма и старите дрехи му били вече много широки. Искът не бе уважен.

Други по-сериозни оплаквания не постъпиха.

Ентусиазмът на лекарите нямаше граници. Те препоръчваха на пациентите си пептид 7 като ползотворен и безвреден, подчертавайки, че той е едно от големите постижения на медицината в цялата история на човечеството. Препаратът се прилагаше и в болниците. Лекари, които поддържаха активни социални контакти, рядко отиваха на банкет или коктейл без кочан с рецепти в джоба — знаеха, че ще им искат рецепта за пептид 7, а щом дадат на домакинята или домакина, и на приятелите им, щяха да поискат и други гости.

По този повод Силия каза на Андрю:

— Един път и ти да сбъркаш! Целият шум около пептид 7 не отблъсна лекарите. Всъщност като че ли той засили интереса им.

— Да, права си и вероятно ще ми го напомняш цял живот. Но се радвам, че съм сгрешил, и най-много се радвам за теб, обич моя. Ти, и разбира се, Мартин, имате най-големи заслуги за всичко, което се постигна.

Популярността на лекарството не намалява, мислеше си Силия, защото отново и щедро дарява хората с щастие. Вестниците периодично поместваха отзиви за неговите успехи, а телевизията често излъчваше предавания на същата тема.

Бил Инграм припомни на Силия:

— Веднъж ми казахте, че специфичният характер на телевизията някой ден ще ни помогне. Това наистина се сбъдна.

Инграм, повишен преди година в първи вицепрезидент, бе поел значителна част от товара, който навремето лежеше на гърба на Силия. А нейното време напоследък бе изцяло посветено на въпроса, какво да прави с парите, които непрекъснато се стичаха към „Фелдинг-Рот“ и вероятно щяха да продължат да се натрупват по сметката на компанията през идните години.

Сет Файнголд, вече преминал в пенсия, продължавайки работа в компанията като съветник, от време на време посещаваше централното управление. В разговор със Силия, около година и половина след започване на продажбата на пептид 7 в Съединените щати, той я предупреди:

— Побързай да решиш как ще се изразходват постъпилите суми от продажбите на препарата. Иначе голяма част от парите ще глътне данъчното.

Един от начините за оползотворяване на тези средства бе изкупуването на други компании. По настояване на Силия дирекционният съвет одобри „поглъщането“ на фирмата в Чикаго, която произвеждаше пластмасовите флакончета за пептид 7. Следващата придобивка бе един концерн в Аризона, специализиран по системи за доставяне на нови лекарства. „Фелдинг-Рот“ водеше преговори да закупи една компания за оптични прибори. А значително повече, милиони долари щяха да бъдат вложени в изграждането на нов изследователски център по генно инженерство. Предстоеше и разширяване дейността на „Фелдинг-Рот“ в чужбина.

Предвиждаше се строителството на нова централна сграда на компанията, понеже старото здание в Бунтон вече бе тясно и за някои отдели се наложи наемането на допълнителни помещения в твърде отдалечени квартали. Новата постройка щеше да бъде в Мористаун — многоетажен комплекс с хотел за нуждите на „Фелдинг-Рот“.

Нова покупка бе и реактивният самолет „Гълфстрийм III“. С него Силия и Инграм правеха обиколките си в Северна Америка, и то доста често, поради разширяващата се дейност на компанията.

При същия разговор със Сет, той й бе казал тихичко:

— Хубавото от това изобилие на пари е, че с част от тях могат да се уредят претенции, свързани с клетите дечица, пострадали от монтаина.

— И аз мисля така — съгласи се тя. От известно време получаваше сведения, че почти е изразходван резервният фонд, от който Чилдърс Куентин черпеше средства за спогодби със засегнатите от монтаина.

— Никога няма да се избавя от мисълта, че съм виновен за монтаина. Никога! — тъжно каза Сет.

В същото настроение на спокоен размисъл Силия призна в себе си: при огромните терапевтични и финансови сполуки бе необходимо и отрезвяващо напомняне, че трагичните провали са част от историята на фармацевтиката.

 

 

През време на небивалия триумф на пептид 7 Мартин Пийт-Смит се намираше, според баналния израз, на седмото небе. Той дори не бе мечтал да постигне толкова много в изследователската си работа върху стареенето. Сега бе широко известна личност, търсена и посрещана с възхищение и уважение. Сипеха се приветствия и хвалби. Избраха го за член на Ройъл Съсайъти — най-старото обединение на учените във Великобритания. Други научни дружества го канеха като лектор. Говореше се и за Нобелова награда. Носеха се слухове, че ще бъде удостоен с титлата „сър“.

Въпреки големия интерес около него, той успя да се уедини на спокойствие. Смени номера на домашния си телефон, без да се вписва в указателя. Найджъл Бентли се погрижи да се отклонят всички обаждания и посещения при Мартин, с изключение на най-важните. Пийт-Смит обаче ясно разбираше, че няма да се върнат годините, когато бе един от обикновените, незабележими хора на този свят.

Промени се и още нещо. Ивон реше да напусне Мартин и си нае апартамент в Кеймбридж.

Причината не бе нито спречкване, нито обтягане на отношенията. Тя просто взе решение тихо и кротко, да тръгне по свой, собствен път. Неотдавна Мартин бе отсъствал доста време от Харлоу, оставяйки я сама, а в такива случаи нямаше никакъв смисъл всеки ден да ходи до Кеймбридж и отново да се връща в Харлоу. Той прие нейното обяснение като съвсем логично и целесъобразно. Очакванията й, че поне символично ще възрази, излязоха напразни, но тя успя да скрие разочарованието си. Двамата си обещаха да останат добри приятели и да се виждат от време на време.

На раздяла Ивон не можеше да си намери място от мъка, но запази самообладание. В главата й нахлуха спомени за щастливото време, прекарано в този дом, когато се готвеше за изпитите си при постъпването във ветеринарния факултет. А сега вече започваше третата година на следването си.

Веднага след заминаването на Ивон на Мартин му се наложи да отсъства една седмица от къщи. Върна се в тъмен, празен дом. Подобно нещо не бе преживявал от пет години и никак не му се хареса. През следващите дни му стана още по-неприятно. Тогава осъзна самотата си и липсата на приветливото лице и забавното бъбрене на Ивон. Когато една вечер си лягаше, почувства, че в живота му изведнъж е угаснала някаква светлина.

На другия ден Силия му телефонира от Ню Джързи по работа и накрая запита:

— Мартин, усещам по гласа ти, че си без настроение. Да не се е случило нещо?

Тогава в миг на откровение той й каза, че му е мъчно за Ивон.

— Не разбирам. Защо я остави да си отиде? — учуди се Силия.

— Въпросът не стоеше дали да я оставям, или да не я оставям да си тръгне. Тя като свободен човек взе решение по своя воля.

— Опита ли да я разубедиш?

— Не.

— Защо?

— Струваше ми се, че няма да е коректно — обясни Мартин — Тя разполага с живота си.

— Да, точно така — съгласи се Силия. — И безспорно иска повече от него в сравнение с онова, което ти си й давал. Нямаше ли намерение да й предложиш нещо повече, например да я запиташ дали иска да се омъжи за теб?

— Е, да, имах. В деня, когато Ивон си тръгна. Но не я запитах, защото ми се струваше…

— Помогни ми, господи! — повиши глас Силия. — Мартин Пийт-Смит, ако бях при теб, щях да те натупам! Как е възможно с твоя ум, открил пептид 7, да бъдеш толкова загубен? Ех, глупчо! Ами тя те обича!

Мартин недоверчиво запита:

— Откъде знаеш?

— Знам, защото съм жена. Защото и пет минути в компанията на Ивон ми бяха предостатъчни да се убедя в това, както сега съм убедена, че ти си адски недодялан!

Настъпи мълчание. После тя се обади:

— Сега какво мислиш да правиш?

— Ако не е много късно… Ще й предложа да се омъжи за мен.

— И как ще го направиш?

Той се поколеба:

— Ами… предполагам, че бих могъл да й телефонирам.

— Мартин, като твой ръководител в тази компания ти нареждам веднага да излезеш от кабинета, в който се намираш, да се качиш в колата си и да намериш Ивон на всяка цена! Какво ще правиш по-нататък си е твоя лична работа, но бих те посъветвала да паднеш на колене, ако това е необходимо, и да й кажеш, че я обичаш. Говоря ти така, защото се съмнявам, че до края на живота си едва ли ще намериш друга по-добра от Ивон или някоя, която да те обича повече. И, а, да, би могъл да спреш по път и да купиш цветя. Поне в това отношение си знаеш работата. Спомням си, че веднъж ми бе изпратил един букет.

Секунди след това няколко служители от института в Харлоу се учудиха защо директорът им, доктор Пийт-Смит се спусна така стремглаво по коридора, прекоси бегом външното преддверие, скочи в автомобила си и изфуча нанякъде.

Сватбеният подарък от Силия и Андрю на Мартин и Ивон бе един сребърен поднос, върху който по идея на Силия бяха гравирани редове от стихотворението „На една невяста“ на Френсис Куорлс, поет, роден в Есекс през седемнайсти век:

Нека радостите ти да бъдат като вечен месец май,

И твоите дни да продължават сватбата безкрай.

В живота си не срещай мъка, болест и тревога тайна,

Нека да останат странници незнайни.

После дойде ред на хексин W

Той трябваше да се появи на пазара след една година.