Артър Хейли
Опасно лекарство (37)

12

На следващия ден, към 10,30 сутринта, на бюрото на Сам вече лежеше докладна на Силия, адресирана до него с надпис „спешно“. Скоро след като го прочете, той свика висшето ръководство на заседание в четири и половина часа.

Наближавайки президентския кабинет, Силия дочу през отворената към коридора врата силен мъжки смях, който точно в този момент й се стори много неподходящ.

Щом влезе в преддверието, една от двете секретарки на Сам я погледна и се усмихна:

— Здравейте, госпожо Джордан!

— По шума ми прилича на приятелско увеселение, Маги.

— Има нещо вярно — усмихна се отново секретарката и посочи към другата отворена врата. — Защо не влезете? Предполагам, че господин Хоторн ще предпочете да ви каже новината лично.

В кабинета му едва се дишаше от дим на пури. Тук бяха Сам, Винсънт Лорд, Сет Файнголд, Бил Инграм, няколко вицепрезидента, включително Глен Никълсън, ветеран на компанията, който отговаряше за производството, доктор Старбът, от охрана на труда, и Джулиан Хамънд, младичък бакалавър на търговската администрация, завеждащ рекламния отдел на „Фелдинг-Рот“. Всички пушеха пури. Инграм — също, макар и доста непохватно. Силия никога не бе го виждала да пуши.

— Ето я Силия! — извика някой. — Сам, дай й една пура!

— Не, не! — отвърна Сам. — За дамите има нещо друго.

Сияещ от радост, той заобиколи до другия край на бюрото си, където имаше купчина кутийки с шоколадови фигурки-костенурки. Предложи една на Силия.

— За здравето на моя внук, който — и Сам погледна часовника си — вече е на двайсет минути.

За миг сериозното й настроение се изпари.

— Чудесна новина, Сам! Поздравления!

— Благодаря ти, Силия. Обикновено бащите уреждат традиционна среща на пура и шоколад, но реших да поставя ново начало, с участието на дядото.

— Страхотно хубава традиция! — възкликна Никълсън, шеф на производствения сектор, а Силия допълни: — Костенурките бяха съвсем на място. Много ги обичам.

Тя забеляза, че Инграм, леко побледнял, остави пурата.

— Добре ли се чувства Джулиет? — запита тя.

— Отлично — радостно отговори Сам. — Няколко минути преди да влезеш, Лилиан ми се обади от болницата и ми съобщи новината. Майката и малкият мъж, три кила и сто грама, се чувстват добре.

— Сигурно утре ще отида да видя Джулиет — сподели Силия.

— Чудесно! — зарадва се Сам. — Ще й кажа. След заседанието веднага тръгвам за болницата.

Очевидно Сам бе много развълнуван.

— Защо не отложим заседанието? — запита доктор Старбът.

— Не! — възрази Сам. — Трябва да свършим тази работа.

И като погледна към другите, добави:

— Мисля, че няма да ни отнеме много време.

Винсънт Лорд потвърди:

— Не виждам причини за дълго заседание.

Силия внезапно почувства отпадналост, схвана, че всичко се обърква и че противопоставянето на проблема монтаин с внука на Сам бе възможно най-лошото стечение на обстоятелствата. Сериозната цел на заседанието щеше да бъде засенчена от празничното настроение на Сам и другите.

Всички, водени от президента, отидоха в заседателната зала и насядаха около масата. Сам зае челното място Без предварителни думи, за да не губи време, той започна:

— Силия, късно тази сутрин изпратих копия от твоята докладна на всеки от присъстващите. Също и на Зейв Ривкин, който бе тръгнал на двудневна командировка във Вашингтон и искаше да я отложи, за да участва в нашата работа, но аз го убедих, че не е необходимо.

Сам огледа насядалите:

— Всички ли четохте докладната на Силия?

Последваха кимания и утвърдителен шепот.

— Добре — каза Сам.

Силия бе съставила докладната записка много внимателно и остана доволна, че всички са се запознали с текста. По повод на австралийския съдебен процес за монтаина тя сочеше фактите, които бе научила от стенограмата на делото, пропуснати в съкратения вариант, разпространен сред ръководния състав на компанията. Също така Силия представяше двата инцидента — във Франция и Испания, и обвиненията срещу монтаина, публикувани във „Франс соар“, а вероятно и другаде. Докладната завършваше с мотивировката и убеждението на „Жиронд-Шими“, че трите твърдения за монтаина не почиват на сериозни основания и не са причина за безпокойство.

Силия нарочно не бе дала собственото си заключение, за да го каже, след като изслуша другите участници в заседанието.

— Нека веднага да подчертая, Силия, че ти си абсолютно права, като ни обръщаш внимание върху тези въпроси — каза Сам. — Те са важни, понеже стигат до ушите на всички и ние трябва да бъдем готови да дадем нашия, верния отговор, когато след три седмици пуснем монтаина на пазара. — Поглеждайки изпитателно към нея, той продължи: — Сигурен съм, че това е твоята цел, нали?

Тя не очакваше този въпрос и отговори малко смутена:

— Е, да, отчасти.

Сам в бързината си кимна и продължи:

— Нека да изясним нещо друго. Винс, защо не си ми казал за докладите на „Жиронд-Шими“, за които говори Силия?

Лицето на директора на научните изследвания леко потрепна.

— Защото, Сам, ако ти изпращам всяко запитване във връзка с нашите препарати, първо, аз няма да си изпълнявам както трябва задължението да преценявам кое има важно значение от научна гледна точка и кое няма, и второ, на бюрото ти ще се натрупа такава камара от книжа, че няма да можеш да вдигнеш глава и да си вършиш работата.

Като че ли обяснението задоволи Сам, защото нареди:

— Тогава кажи своето мнение по тези доклади!

— И двата сочат с изчерпателност, която напълно ме задоволява, че становището на „Жиронд-Шими“, изключващо монтаина като причина за двата инцидента, е научно обосновано.

— А за австралийския случай? Поставените от Силия допълнителни въпроси имат ли някакво отражение върху първоначалното заключение?

Силия си мислеше: „Ние заседаваме тук, всички до един говорим безцеремонно за «инциденти», «случаи» и «заключения», а всъщност дори монтаинът да няма нищо общо, става дума за бебета, които ще бъдат вегетиращи организми през целия си живот. Няма да могат да ходят, нито да движат крайниците си и да използват мозъка си по един нормален начин. Наистина ли сме толкова равнодушни или страхът ни пречи да наричаме нещата с истинските им неприятни имена? Навярно приемаме с известно облекчение, че тези бебета са далеч от нас и никога няма да ги видим… за разлика от внука на Сам, чието рождение честваме с шоколад и пури.“

Лорд отговаряше на Сам и с мъка прикриваше недоволството си от Силия:

— Тези, както реши да ги наречеш „допълнителни въпроси“ не променят абсолютно нищичко. Всъщност не мога да разбера просто защо са внесени за обсъждане тук!

Край масата се разнесе шепот на облекчение.

— Но щом сме се събрали и за да се документира официално, аз съм готов да дам становище от научна гледна точка по трите случая — австралийския, френския и испанския. — Лорд поспря: — Разбирам, че се бърза…

Сам запита:

— Колко време ти е необходимо?

— Обещавам да говоря най-много десет минути.

Сам погледна часовника си:

— Хубаво, но не повече.

Това е ужасно! Силия умоляваше мълчаливо, неистово. Проблемът е жизненоважен, за да се претупа по този начин. Тя се отърси от стремително нахлуващите мисли в ума й, за да чуе какво говори Винсънт Лорд.

Изведнъж гласът на директора на научните изследвания зазвуча авторитетно, убедително, логично. Той проследи поотделно развитието на трите трагични случая с ненормални бебета. После обясни, че действието на всяка от многото причини би могло да наруши нормалната бременност и да увреди ембриона. Особено произволното смесване на химически съединения в човешкото тяло, по-специално лекарства, от една страна, и алкохол от друга, би могло да доведе до катастрофални последици, за които има немалко трагични примери.

И за трите инцидента, настояваше Лорд, са налице редица възможни обяснения, някои от които съвършено убедителни, че би било наистина нелогично и ненаучно да се търси причината в монтаина. Особено когато в целия свят препаратът се ползва с безупречна популярност, а инцидентите се дължат на съвсем други причини. Той си послужи с изразите „истерия“ и „вероятна измама“, когато говореше за опитите да се доказва, че нещастията са резултат на лекарството, и за публикациите в този смисъл.

Заседаващите го слушаха много внимателно и като че ли приемаха думите му за чиста монета. Може би те имат право, мислеше Силия. Искаше й се да бъде убедителна и уверена като Винс. Желаеше го съвсем искрено и признаваше, че Лорд умее много повече от нея да прави подобни преценки. И все пак, макар че довчера тя бе най-ревностният защитник на монтаина, просто не се чувстваше сигурна в тази своя позиция.

Лорд бе към края на красноречивото си изказване:

— При внедряването на всяко ново лекарство винаги има съмнения, че е вредно, че има странични явления, които омаловажават полезността му. Подобни съмнения могат да бъдат плод на отговорно, загрижено отношение на компетентни професионалисти, а също така да се предявяват безотговорно от некомпетентни хора, без никакви сериозни основания. В интерес на обществото и на компании като нашата, които не могат да си позволят да произвеждат опасно лекарство, всяко съмнение трябва да се провери внимателно, обективно, научно. Защото — нека не забравяме — нито едно оплакване, нито един упрек за конкретен препарат не бива да се отминава без необходимото внимание.

Той се изкашля и продължи:

— Естествено онова, което трябва да се изясни, е дали една неблагоприятна реакция на организма се дължи на лекарството, или на други причини. А те биха могли да бъдат много. Е, аз съм убеден, че при обсъжданите от нас случаи са извършени най-внимателни проверки. Обвиненията са били подложени на грижлив анализ и е било доказано, че описаното отрицателно въздействие не се е дължало на монтаина.

Лорд завърши с думите:

— Накрая има още един съществен факт, който не бива да забравяме. Ако едно лекарство бъде неправилно отречено заради някакъв страничен ефект, който то не е причинило, и не бъде пуснато на пазара, безброй хора няма да могат да се възползват от терапевтичните му възможности. Според мен те не бива да бъдат лишавани от придобивката, която им предлага монтаинът.

Думи, които оставят дълбока следа, призна в себе си Силия.

Сам сполучливо изрази чувствата на останалите:

— Благодаря, Винс. Мисля, че ти ни помогна да се чувстваме по-добре — той отблъсна стола си назад. — Не смятам да вземаме някакво решение. За мен е достатъчно, че няма никаква опасност да продължим работа по монтаина с пълен ход, и предполагам, че всички присъстващи са съгласни.

Другите отговориха с утвърдителни кимания.

— Е, мисля, че с това свършихме — каза Сам. — Сега с ваше позволение…

— Извинявайте, боя се, че не сме свършили — обади се Силия.

Всички се обърнаха към нея.

Сам нетърпеливо запита:

— Какво има?

— Искам да задам един въпрос на Винс.

— Моля… щом трябва.

Силия погледна бележките си.

— Винс, вие казахте, че монтаинът не е причина трите бебета, родени в Австралия, Франция и Испания, да са вегетиращи организми — нека не забравяме, те не могат да движат крайниците си и мозъците им не функционират нормално.

Ако другите се страхуват да изрекат грозните истини, реши тя, аз няма да се побоя.

— Радвам се, че сте ме слушали.

Тя отмина неприятния му тон и запита:

— Щом не е монтаинът, коя е причината тогава за тези трагедии?

— Мисля изясних, че би могла да бъде една или няколко от многото причини.

Тя настоя:

— Но коя е все пак?

Лорд отвърна раздразнен:

— Как мога да кажа коя? Допустимо е да има различни причини за всеки отделен случай. Знам единствено, че според обективната преценка на специалисти на съответното място пораженията не се дължат на монтаина.

— Значи всъщност никой не знае на какво се дължат уврежданията на тези ембриони и коя е причината за тези деформирани бебета.

Директорът на научните изследвания вдигна ръцете си нагоре:

— За бога! Нали точно това казах! Може би не с тези думи, но…

— Силия — намеси се Сам. — Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че въпреки обстойното обяснение на Винс аз съм неспокойна. Никой не знае причината. Все още аз не съм убедена. Имам съмнения.

— Що за съмнения? — запита някой.

— За монтаина — сега бе ред на Силия да изгледа всички около масата. — Имам чувството, ако искате, наречете го инстинкт, че нещо не е в ред, макар още да не го знаем, и има въпроси, на които трябва да отговорим, но не можем.

Лорд подметна:

— Женски инстинкт, предполагам.

Силия рязко отвърна:

— Какво лошо има в това?

Сам остро предупреди:

— Моля всички за коректност — и се обърна към Силия: — Казвай, ако имаш предложение!

— Предлагам да задържим пускането на монтаина!

Тя усети скептичните погледи на другите…

Сам сви устни:

— За колко време и точно защо?

Силия отговори бавно и предпазливо:

— Предлагам да го задържим шест месеца. През този период може би няма да има случаи на раждания с такива дефекти. Или ще има. Вярвам, че няма да се случи, но ако излезе обратното, ще получим липсващата ни информация, която би могла да ни вдъхне по-голяма сигурност.

Всички бяха онемели от изненада. Сам наруши мълчанието:

— Ти не говориш сериозно!

— Говоря съвсем сериозно — погледна го тя от упор.

Когато влезе в кабинета, тя не бе уверена в собствената си позиция. Смущаваше се, беше раздвоена. Сега вече у нея нямаше никакво колебание, тъй като без изобщо да успее да я убеди, с подчертаната си увереност Винсънт Лорд — с прекалено много увереност! — засили съмненията й.

И въпреки това призна тя в себе си, становището, което току-що бе изразила, се опираше на нейните инстинкти и на почти нищо друго. Досега обаче инстинктите не й бяха изневерявали.

Силия съзнаваше колко трудна е задачата й да убеди другите и най-важното — Сам. Но трябваше да ги убеди. Трябваше да бъдат принудени да се съгласят, че забавянето на дебюта на монтаина е в общ интерес — на бременните, които с използване на препарата биха поставили нормалното развитие на своите деца в опасност; на компанията „Фелдинг-Рот“ и на всички тук, които носеха отговорност за нейните действия.

— Имаш ли някаква представа какво би означавало забавянето на монтаина? — още шокиран запита Сам.

— Разбира се, че имам! — повиши глас тя. — Кой би трябвало да знае по-добре от мен? Кой е ангажиран повече от мен в програмата за монтаина?

— Никой — съгласи се той. — Затова не мога да повярвам на твоите думи!

— Тъкмо затова трябва да си сигурен, че предложението ми не е лекомислено.

Сам се обърна към Сет Файнголд:

— Колко ще струва според теб едно забавяне на мон-таина?

Ръководителят на финансовия контрол на „Фелдинг-Рот“ и Силия бяха приятели. А когато се разискваха малко по-научни проблеми, той се чувстваше като риба на сухо и никак не му се щеше да се ангажира с мнение. Бил Инграм също бе на кръстопът. Силия разбираше, че той се разкъсва от вътрешна борба — от една страна, лоялност към нея, от друга — неговото собствено мнение за монтаина. Е, всички си имаме проблеми, мислеше тя, и аз в момента безспорно си имам свои.

И все пак се стигна до някакъв резултат. Сега вече никой не бързаше. Явно всички бяха съгласни, че трябва да останат, докато се вземе становище по предложението на Силия.

Файнголд, втренчен в лист хартия, правеше изчисления. Вдигайки глава, той съобщи:

— В кръгли суми сме отпуснали трийсет и два милиона долара за монтаина. Не всичко е изразходвано, вероятно остават около четвърт от парите. Има обаче значителни общи разходи, които не съм включил. Не е възможно да се предвиди каква е реалната стойност на едно закъснение. Много ще зависи за какъв срок се отлага, както и отражението му върху предвидените продажби.

— От забавянето ще има поне един сигурен резултат-обади се Хамънд, шефът на рекламната дейност. — Ако не пуснем монтаина в продажба сега, ще създадем много сладка работа на печата. Така ще оплюе препарата, че после изобщо не можем да се оправим.

— И аз мислих по този въпрос. Сега отлагането на монтаина в някои отношения е равносилно на прекратяване на производството му — потвърди Сам.

Той отново се обърна към Силия с упрек в гласа:

— Ако постъпим както ти предлагаш, и то поради съвсем мъгляви съображения, мислила ли си изобщо за въпросите и гневната реакция от страна на дирекционния съвет и на акционерите? А помислила ли си за работниците ни, които трябва да скръстят ръце и дори да се простят с работата си?

— Да — отвърна тя, като се опитваше да остане спокойна и с мъка прикриваше гнева си. — Помислила съм за всичко! Мислих цяла нощ и цяла сутрин!

Сам скептично изсумтя и се обърна към Файнголд:

— Тъй или иначе, става дума за загуба на около двайсет и осем милиона, да не говорим за относително много по-голямата сума на нереализираната печалба.

Ръководителят на финансовия контрол погледна със съжаление към Силия и отговори:

— Вярно, това е потенциалната загуба.

Сам мрачно рече:

— А тя не е по силите ни, нали?

Файнголд тъжно поклати глава:

— Не.

— И все пак загубата може да бъде още по-голяма, ако монтаинът ни създаде неприятности — намеси се Силия.

Глен Никълсън с леко смущение каза:

— Трябва да помислим и за това.

Първата подадена към Силия ръка, макар и нерешително. Тя хвърли благодарен поглед към шефа на производството.

Винсънт Лорд се намеси:

— Неприятности обаче не се очакват. Освен ако, разбира се, всички тук — той огледа присъстващите — са склонни да приемат дамата като наш първокласен научен експерт.

Дочу се колеблив смях, бързо прекъснат от нетърпеливия жест на Сам.

— Силия, моля те, слушай ме внимателно — каза той. Гласът му бе много сериозен, но по-въздържан, отколкото преди няколко секунди. Погледите им отново се срещнаха. — Бих искал да поразмислиш. Може би си прибързала и не си преценила всички възможни последици. На всеки от нас може да се случи. Аз естествено неведнъж съм си вземал думите назад, колкото и да ми е било трудно, и съм признавал грешката си. Ако сега се налага ти да направиш същото, никой тук нито на йота не ще промени мнението си за теб, а пък и всичко казано ще си остане както досега. Обещавам ти и същевременно настоявам да промениш становището си. Какво ще кажеш, а?

Тя мълчеше. Не искаше да прибързва с мнение, докато не размисли. Сам току-що й бе предложил — благосклонно и с леснина, в неговия стил — достоен изход от създалото се положение. Искаше се от нея да каже само една дума, едно изречение и щеше да излезе от задънената улица, кризата щеше да свърши мигновено, както бе възникнала. Невероятно съблазнително предложение.

Преди Силия да отговори, Сам добави:

— Лично ти поемаш огромен риск.

Тя знаеше точно какво има предвид Сам. Назначението й за вицепрезидент по търговията още не бе утвърдено и никога нямаше да бъде, ако това, което ставаше тук, стигнеше до логичния си край.

Сам е прав — тя поемаше огромен риск.

След като помълча още малко в размисъл, Силия спокойно и категорично му отговори:

— Съжалявам, Сам, преценила съм всичко. Разбирам добре колко много рискувам. И отново предлагам пускането на монтаина в продажба да се отложи.

Жребият бе хвърлен. Сам помръкна, после пламна от гняв и на нея й стана ясно, че връщане назад няма.

— Много добре — отсечено отговори той. — Поне знаем кой на какви позиции е — той помисли и продължи: — Отначало казах, че няма да подлагаме решението на гласуване. Вземам си думите назад. Искам всичко да се документира официално. Сет, моля те, води бележки.

Шефът на финансовия контрол, все още потиснат, отново извади писалката и се приготви да записва.

— Вече ви изясних позицията си — каза Сам. — Аз естествено съм за продължаване работа по внедряване на монтаина, както сме проектирали. Искам да знам вашето отношение. Които са „за“, да вдигнат ръка.

Ръката на Винсънт Лорд отхвръкна нагоре. Вдигнаха ръце доктор Старбът, Хамънд и други двама вицепрезиденти. Никълсън, вероятно преодолял съмненията си, също вдигна ръка. Бил Инграм, като се колебаеше, отправи умоляващ поглед към Силия. Тя обаче обърна глава, отказвайки да му помогне. Трябваше да реши самостоятелно. След секунда и ръката на Бил се вдигна нагоре.

Сам и другите се обърнаха към Сет Файнголд. Той въздъхна, остави писалката и колебливо вдигна ръка.

— Девет на един — съобщи Сам. — Няма никакво съмнение, че компанията ще продължи работа по монтаина.

Още веднъж настъпи мъчително мълчание, като че ли никой не можеше да реши какво да направи в следващата секунда. Сам стана:

— Както знаете, преди да започне всичко това, се готвех да отида да видя дъщеря си и внука си в болницата. Сега тръгвам за там.

Нямаше следа от предишната радост в гласа му. Той кимна на другите, но нарочно не поздрави Силия.

Тя остана на мястото си. Бил Инграм се изправи и тръгна към нея.

— Много съжалявам… — започна той.

Силия му махна с ръка да замълчи.

— Няма значение. Не искам да слушам нищо.

Внезапно, без дори да е допускала, разбра, че всичко, постигнато от нея във „Фелдинг-Рот“ — положението, авторитетът, името и перспективите — е рухнало. Можеше ли да оцелее? Никак не бе убедена.

— Искам да разбера какво смятате да правите? — запита Бил и понеже не получи отговор, продължи: — Сега, след като изразихте несъгласието си и всички знаят становището ви за монтаина, дали ще можете да продължите да ръководите търговската дейност.

Силия отговори машинално, без желание да взема решения в момента:

— Не знам. Просто не знам.

Тя обаче много добре знаеше, че тази вечер в къщи щеше внимателно да премисли всичко, което бе станало.

Сет Файнголд й каза:

— Неприятно ми бе да гласувам против теб, Силия. Но нали знаеш, нищо не разбирам от научни въпроси.

Тя го погледна в очите:

— Тогава защо изобщо гласувахте? Можехте да споделите това и да се въздържите.

Той поклати със съжаление глава и излезе.

Другите един по един го последваха и Силия остана самичка.