Артър Хейли
Опасно лекарство (1)

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

През 1979 година с излизането на книгата ми „Свръхтовар“ заявих, че се оттеглям от писателското поприще. Бях уморен. Нямаше какво повече да желая. И тогава бях и все още съм благодарен на милионите читатели в целия свят, които ме обогатиха във всяко отношение и ми осигуриха възможност да се откажа от своята литературна дейност.

Имах желание в остатъка от живота си да прекарам повече време с обичната си съпруга Шийла — да попътуваме заедно, да ходя на риболов, да чета повече, да слушам музика за отмора и най-различни други работи, които не би могъл да си позволи един зает с ръкописа си автор.

Изобщо не предполагах, че съм бил на една крачка от смъртта. Моят приятел и лекар доктор Едуард Робинс от Сан Франциско откри грозящата ме опасност — шест запушвания на коронарните артерии и настоя за незабавна хирургическа намеса. Доктор Дентън Кули и неговият екип от Тексаския институт за сърдечно болни, на които съм много признателен, ми направиха операция и четворен байпас.

И тогава, както и през целия ни дълъг и щастлив живот, Шийла бе моята опора. Неслучайно героинята на този роман се нарича Силия — двете имена имат сходно звучене.

След това премеждие здравето ми укрепна и приливът на енергия бе така силен, че веднъж Шийла каза:

— Защо не напишеш още една книга?

Аз я послушах. Резултатът е „Опасно лекарство“.