Артър Хейли
Опасно лекарство (16)

2

— Не! — възрази Силия на представителите на рекламната агенция, седнали от другата страна на масата. — Не, нито едно не ми харесва.

Сякаш ги заля с ледена вода. Ако в заседателната зала имаше термометър, помисли тя, сигурно щеше изведнъж да падне под нулата. Силия почувствува, че „квартетът“ от рекламната агенция трескаво търси някакъв импровизиран изход от положението.

Беше вторник, средата на януари. Силия и още четирима души от „Брей & Комънуелт“ бяха пристигнали с автомобилите си от Ню Джързи в Ню Йорк за тази среща с представители на „Куодрил Браун Едвъртайзинг“. Сам Хоторн, който бе пристигнал предната вечер в града, също беше дошъл.

Времето навън бе неприятно и ветровито. Рекламната агенция „Куодрил-Браун“ се намираше в небостъргача „Бърлингтън Хаус“ на „Авеню ъв ди Америкас“, където оживеният трафик и подтичващите минувачи водеха битка с хлъзгавата смесица от сняг и леден дъжд.

В заседателната зала на четиридесет и четвъртия етаж се обсъждаше рекламната програма на „Брей & Комънуелт“ — нормална практика при смяна на ръководството. Тя бе представена в продължение на цял час с прекалена показност. Силия имаше чувството, че приема военен парад от трибуната.

Войните обаче не излязоха чак дотам смели, реши директорката на „Брей & Комънуелт“, щом се смутиха от бележките ми.

Те бяха насядали около една дълга махагонова маса. Творческата личност на агенцията, Ал Фиока, мъж на средна възраст, изглеждаше огорчен. Той поглади артистичната си брада а-ла Ван Дайк, размърда се, преметна крак връз крак, вероятно вместо изказване и отстъпи ред на младичкия главен инспектор Кенет Ор — елегантният, облечен в син костюм на тънки раенца ръководител на екипа, който умееше да говори. Третият човек от агенцията, старшият специалист Декстър Уилсън бе представил подробно почти всички проекти. Няколко години по-възрастен от Ор, с преждевременно посивяла коса, той говореше убедително като църковен проповедник и сега изглеждаше неспокоен, може би защото недоволството на клиента би му коствало работата. Силия знаеше, че работещите в рекламните компании взимат добри пари, но много лесно могат да загубят работата си.

Блейдън, четвъртият член на „квартета“, Силия не можа да чуе малкото му име, бе заместник старши специалист. (Дали можеше да се намери някой в този бизнес, чудеше се тя, чиято длъжност да не звучи гръмко?) Блейдън, с вид на юноша, помагаше при местенето на таблата и демонстрацията на проектите пред водената от Силия група на „Фелдинг-Рот“.

Влизаха и излизаха и други хора от рекламната агенция — някъде около десетина — при представяне на отделни елементи на програмата. В момента разглеждаха рекламата за хелтотерм — нов проект, създаден преди Силия да се озове в света на препаратите без рецепта.

С нея, от „Брей & Комънуелт“, бяха Грант Карвил, завеждащ маркетинга, Теди Ъпшоу, директор по продажбите и Бил Инграм, млад ръководител на производството. Флегматичният Карвил, дългогодишен служител на компанията, бе компетентен, но му липсваше въображение. Силия възнамеряваше да го премести на някоя странична длъжност. Инграм, с момчешки вид и буйна рижа коса, завършил Харвардското търговско училище само преди година, бе предприемчив и енергичен, но за него не знаеха нищо повече.

Най-старшият между представителите на „Фелдинг-Рот“ бе Сам Хоторн. В израз на уважението си към него, президентът на рекламната агенция бе надникнал през вратата, за да поздрави гостите.

Миналия ден, в телефонен разговор със Силия, Сам Хоторн бе уточнил участието си в срещата:

— Аз само ще стоя настрана и ще наблюдавам. Понеже поемаш голяма отговорност в нов за теб сектор, свързан с много разходи, нашите шефове ще се чувстват по-спокойни, ако някой от централата присъства на тези преговори и им докладва. Но няма да се намесвам, ти ще си водиш играта.

Сега тя го погледна, за да разбере съгласен ли е с направения преди миг от нея коментар. Лицето му обаче, както и през цялата сутрин, бе неподвижно и безизразно.

— Добре, господин Ор, хайде, не се чудете повече какво да кажете и как да излезете на глава с мен — енергично каза Силия. — Нека да поговорим откровено за рекламата, какво не ми харесва и защо аз мисля, че тази агенция, чиято работа познавам добре, би могла да направи далеч повече.

Тя почувства, че екипът на рекламната агенция е заинтригуван и може би поуспокоен. Към нея бяха обърнати погледите на всички, включително и на хората от „Фелдинг-Рот“.

— Слушаме ви с удоволствие, госпожо Джордан — приветливо отвърна Кенет Ор. — Никой от агенцията не е безумно влюбен в онова, което видяхте. А що се отнася до новите идеи, с удоволствие ще се постараем да ги потърсим или да осъществим вашите.

— Радвам се да чуя за влюбването — усмихна се тя. — Защото ми се струва, че всичко, което видяхме, би изглеждало много хубаво преди десет години, но тук и сега вече не подхожда. Питам се също така, откровено казано, дали това не се дължи отчасти и на указания и ограничения от страна на нашата фирма?

Силия усети, че Ор и Декстър Уилсън я гледат съсредоточено и почтително. Блейдън обаче, необиграното още момче за всичко, се изпусна:

— Ами да, точно тъй си беше! Щом някой се завъртеше тук с „готови идеи“ или искаше да модернизира ваши стари препарати…

Главният инспектор рязко го прекъсна:

— Стига! — погледна го сърдито и продължи. — Ние не упрекваме клиента за недостатъците на нашата собствена рекламна дейност. Ние сме професионалисти и поемаме отговорност за всичко, което излиза от името на агенцията. Освен това никога не бива да говориш с този тон за „стари препарати“! Моля за извинение, госпожо Джордан.

— Това е абсолютна глупост!

Възмущението избухна откъм екипа на Силия, преди тя да е отговорила на Ор. Бе гласът на Бил Инграм. Пламналото му от вълнение лице по цвят се сливаше с косата му.

— Нали всички знаем, че тези препарати наистина са стари, тогава какво лошо има в това да го кажем направо! Никой от нас не иска да ги изхвърлим, но те безспорно могат да се модернизират! Нека да говорим откровено, както предложи госпожа Джордан!

Последва неловко мълчание, нарушено от Кенет Ор.

— Да, да — повдигнал едната си вежда, той изглеждаше раздвоен между изненадата и усмивката. — Струва ми се, че гласът на младостта говори сам за себе си!

И обръщайки се към Силия, запита:

— Имате ли нещо против?

— Не! Дори този глас може да ни помогне да се разберем.

Тя имаше предвид прочетеното в папките на „Брей & Комънуелт“, че в миналото рекламата е била скована от прекалена предпазливост, политика на запазване на статуквото, практика, на която Силия възнамеряваше да сложи край.

— Като начало бих искала да обсъдим хелтотерма-обърна се тя към останалите. — Мисля, че новата програма на агенцията, както и нашата стара реклама, говорят за погрешен подход.

Спомняйки си за Андрю с благодарност, тя продължи:

— Цялата ни реклама, по мои впечатления, години наред се е свеждала до показване на усмихващи се деца, които се чувстват по-добре и по-щастливи, след като са им намазали вратлетата с хелтотерм.

Главният специалист Декстър Уилсън мазно запита:

— Не трябва ли да е точно така?

Кенет Ор обаче, взирайки се напрегнато в лицето на Силия, махна с ръка на колегите си да пазят тишина.

— Да, става — потвърди тя. — Но не децата, а майките им — щастливи или не — отиват в магазините да купуват хелтотерм, защото искат да бъдат добри майки, да помогнат на децата си да се почувстват по-добре. Въпреки това в нашите реклами майките ги няма или са далеч на заден план. Аз бих искала да видя най-отпред една щастлива майка, една успокоена майка, една майка, която е помогнала на болното си дете и вече се чувства по-добре. Би трябвало да възприемем същия подход за рекламите в печата и по телевизията.

Насядалите около масата започнаха да кимат одобрително. Силия се поколеба дали да не добави мисълта на Андрю „Може би хелтотерм помага не на децата, а на техните майки“, но се отказа. Тя също така решително отклони от мислите си израза на Андрю „това архаично мазило“, от което според него нямаше нито вреда, нито полза.

Кенет Ор бавно каза:

— Това е интересно. Много интересно.

— Повече от интересно — вметна Бил Инграм. — Страхотно хубаво! Не си ли съгласен, Хауард?

Въпросът бе отправен към Блейдън и ето че Силия узна малкото му име.

Младият служител от рекламната агенция кимна енергично.

— Съгласен съм, разбира се. Далеч на заден план би трябвало да имаме образ на дете — налага се да го покажем някъде. Но мамчето трябва да е най-напред и да не е съвсем зализано. Косата му да е поразрошена, може би и роклята му да не е съвсем наред. Да личи, че жената е шетала, изтормозена и притеснена, около болната си рожба.

— Да, нека да бъде, каквато си е в действителност-потвърди Инграм.

— Но щастлива — продължи Блейдън. — Тя се е успокоила, вече не се тревожи, защото знае, че детето й се оправя благодарение на хелтотерма. Това се иска. Госпожа Джордан наблегна точно на този момент.

— Бихме могли по-нататък да разработим детайлите-отбеляза Ор. Той се усмихна на Силия. — Госпожо Джордан, изглежда има консенсус, че предлагате нещо хубаво.

— И освен това, госпожо Джордан, ние от своя страна би трябвало мъничко да променим състава на препарата — добави Бил Инграм. — Тогава ще можем да го наречем ню хелтотерм.

Главният специалист Декстър Уилсън кимна:

— Това винаги е полезно.

— Ню хелтотерм — изрече Теди Ъпшоу, сякаш искаше да пробва как звучи името. — М-да! Ще бъде добре за нашите момчета от търговията! Дай им нова тема, нещичко свежо, за което да говорят!

Грант Карвил, завеждащ маркетинга на „Брей & Комънуелт“, се наведе над масата. Силия усети, че той иска да се обади, от боязън да не се стигне до решение без негово участие.

— Няма да е трудно да се видоизмени съставът на препарата — каза той. — Фармацевтите могат да преработят един от елементите му. Нещо незначително, например по-различен аромат.

— Страхотно! — възкликна Блейдън. — Спретнахме го!

Подсъзнателно Силия недоумяваше дали всичко това не е сън и как би го приела преди няколко седмици! Е, разсъждаваше тя, за добро или зло, се бе вслушала в съвета на Сам Хоторн да престане с критичните оценки. Докога? Ако Теди Ъпшоу бе прав в предсказанието си за нейното преместване — сигурно около една година. Тя забеляза, че Сам се усмихва и се учуди защо.

Мислите й я върнаха към текущите задачи. Наблюдавайки двамата млади мъже, Силия инстинктивно реши, че те са хората, с които ще работи на двете места — в „Брей & Комънуелт“ и в „Куодрил-Браун Едвъртайзинг“.

 

 

Изумителните резултати на търговската програма за продажба на „ню хелтотерм“-проекта „щастливото мамче“, както го наричаха служителите в компанията — надмина и най-оптимистичните очаквания на Силия. При един разговор в кабинета й Теди Ъпшоу не можа да сдържи радостта си:

— Силия, душице, като динамит е!

И добави:

— Винаги съм бил убеден, че си страхотна, ама ти се оказа абсолютен гений!

Продажбата на хелтотерм се увеличи шестократно само за един месец от започване кампанията на „Куодрил-Браун Едвъртайзинг“, организирана по телевизията, радиото и печата. Освен това, на четвъртата седмица след нова вълна от поръчки на едро, стана ясно, че това е само началото. А след още един месец предишните високи резултати се удвоиха, а това обещаваше още по-големи сполуки занапред.

Ръководството на „Фелдинг-Рот“ не остана безразлично към успехите на Силия и на ню хелтотерма. До края на 1964 година то одобряваше без възражения разходите за активизиране на работата с други препарати на „Брей & Комънуелт“. Както обясни Сам Хоторн:

— Ние продължаваме да се интересуваме какво става при теб, Силия — в края на краищата и ние можем да понаучим нещичко — но щом работата ти върви, ще имаш пълна свобода да действаш както намериш за добре.

И тя прецени, че е добре да създават нови варианти на стари препарати.

Един от тях бе известен просто като шампоан В & С. По предложение на Силия оставиха старото име, но с малки буквички и прибавиха нов голям надпис „ПРЕГРЪДКА“, а под него почти със същия размер на буквите — НЕЖНА КАТО МЪЖА НА ВАШИТЕ МЕЧТИ. Всеки погледнал текста или купил шампоана, моментално запомняше рекламата, а освен това, за голяма радост на всички, които търгуваха с препарата, тя стана крилата фраза в цялата страна. Телевизионните комици я използваха най-рационално за хумористичните програми. Нейни пародии се появиха във вестниците, „Уолстрийт джърнъл“ например озаглави така една от уводните си статии, критикуваща данъчната политика на Белия дом.

НЕ ОЧАКВАЙТЕ НЕЖНА ПРЕГРЪДКА ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА ВАШИТЕ МЕЧТИ

Тъй постепенно се създаде небивала популярност на шампоана ПРЕГРЪДКА, който се продаваше като топъл хляб.

Рекламната програма за ПРЕГРЪДКА бе разработена пак от агенция „Куодрил-Браун“, но под ръководството на Хауард Блейдън вече повишен в пълноправен главен специалист. Младият Блейдън бе участвал в рекламната кампания за ню хелтотерм, измествайки най-накрая усърдния, притеснителен Декстър Уилсън, който просто изчезна от полезрението й и Силия не можа да разбере дали е напуснал агенцията или са го приютили на някоя второстепенна длъжност.

По същия начин — от другата страна на уравнението-в „Брей & Комънуелт“ Силия назначи Бил Инграм за директор по маркетинга на мястото на ветерана Грант Карвил. За Карвил се намери едно тихо кътче, където според израза на един нетактичен негов колега, „щял да брои кламерчета, докато му дойде време за пенсия“.

Под благотворното влияние на Силия, Инграм предложи хубави идеи за маркетинга. Изненада я с новината, че малка фармацевтична фирма в Мичиган била обявена за продажба.

— От цялото им производство, госпожо Джордан, представлява интерес единствено систъм 5, течно лекарство против простуда, отбъбващо средство. Нали знаете, че в нашата производствена линия подобно нещо нямаме. Ако бихме могли да купим мичиганската компания и се заемем само със систъм 5, като се отървем от останалите им продукти, ще направим голям удар.

Спомняйки си мнението на Андрю за всички лекарства против настинка, тя запита:

— Върши ли някаква работа това систъм 5?

— Нашите фармацевти провериха. Според тях е о’кей. Е, няма да учуди света. Ние с не по-малък успех бихме могли да направим нещо подобно, ако решим да тръгнем от нула. — Инграм прокара пръсти през вечно разрошената си рижа коса. — Систъм 5 обаче е разработен препарат, пуснат на пазара, продава се в прилични количества и няма да е необходимо да почваме отначало.

— Да, това е много важно.

Силия знаеше, че търговското мислене е склонно да предпочете приспособяване на вече добило популярност лекарство, отколкото въвеждане на нов продукт. Освен че новото производство бе много скъпо начинание, то често криеше риск да се провали, увличайки в пропастта създателите си.

— Я ми направи подробен писмен доклад. Бил — нареди тя. — Ще го проуча. Ако идеята ми хареса, ще говоря със Сам.

След няколко дни Силия реши, че замисълът е добър и направи предложение за купуване на фирмата в Мичиган, и следователно и на препарата против простуда, систъм 5. Не след дълго „Фелдинг-Рот“ стана пълноправен собственик на малката компания. Сделката извърши една юридическа фирма, без продавачите да разберат от чие име действа тя. Според търговската практика не биваше да се разкрива, че интересът идва от страна на голяма компания — иначе цената щеше да се вдигне до небесата.

В кратък срок другите продукти на придобитата компания бяха продадени, а фабриката в Мичиган — затворена. Производството на систъм 5, заедно с няколко работници, премина към „Брей & Комънуелт“ в Ню Джързи.

На Бил Инграм бе възложено да подобри систъм 5 и да разшири възможностите за продажбата му.

Той започна с поръчка на внушителна модерна опаковка в оранжево и златисто — привлекателно пластмасово флаконче вместо предишното шишенце от зелено стъкло. Преименува препарата на систъм 500.

— Допълнителните нули ще внушават, че наред с новия дизайн предлагаме и по-силно лекарство — докладва той на Силия. — Всъщност нашите фармацевти правят една-две промени във формулата, тъй че новият продукт ще стане по-ефикасен.

Тя прегледа представените от Инграм проекти и каза:

— Предлагам да добавим още един ред под наименованието.

Взе един лист и написа:

Систъм 500

СИСТЕМАТИЧЕН враг на простудата

и го подаде на Бил.

Той я погледна с възхищение.

— Блестящо! Това ще вдъхне на хората вяра, че могат „организирано“ да се борят срещу настинката си. Много ще им допадне!

Силия си каза наум: „Прости ми, Андрю!“. Тя пак се сети „всичко това е само за една година“ и осъзна колко бързо е минало времето — вече година и половина от постъпването й в „Брей & Комънуелт“. Толкова ме погълна ежедневието, мислеше си тя, че понякога изобщо забравям за намерението си да се върна в сектора за лекарства по рецепта. А и тук работата е много увлекателна.

Бил Инграм продължаваше поривисто, както винаги:

— След още шест месеца, когато усвоим новите опаковки, можем да се заемем с таблетките.

— Какви таблетки?

Той се засегна:

— Май не сте прочели доклада ми?

Силия посочи куп преписки на бюрото си:

— Навярно е тук. Нищо, кажете ми.

— О’кей. Таблетките са още един начин за продажба на систъм 500. Съставът ще е същият, ефектът — същият. Но ще рекламираме поотделно и ще удвоим възможностите за психологическо въздействие. А за детския вариант естествено, ще разредим съставките. Ще го наречем систъм 50, за да покажем с малкото число…

— Да, разбирам, по-малко число, по-малки хора-засмя се тя.

Инграм невъзмутимо продължи:

— През идната зима, когато настинката тръшне цели семейства, предлагам въвеждане на голям флакон-систъм 500, семеен размер. Ако сполучим с него, ще минем към още по-голяма опаковка. Търговците я наричат: „О, боже мой“.

Силия не спираше да се смее:

— Бил, прекаляваш. Но това ми харесва. А какво ще кажеш за систъм 500 желе?

— За продажба във варели, ли? Специално ще се занимая с тази идея! — разсмя се и Бил.

 

 

Докато Силия жънеше успехи в продажбата на препарати без рецепта, събитията в света както винаги преминаваха съпътствани от трагедии, комедии, конфликти, благородство, тъга, смях и човешка суета. Те се нижеха на сцената на живота едно след друго или едновременно в безпорядък, понякога като самостоятелни, друг път като взаимно свързани явления.

Англичаните и французите самоуверено заявиха, както бяха правили в течение на сто и петдесет години, че скоро ще започне работа по прокопаване на тунел под Ламанша. Джек Раби, който застреля Осуалд, убиеца на Кенеди, бе осъден на смърт. Президентът Джонсън успя в област, където Кенеди се бе провалил. — Конгресът прие важен закон за правата на гражданите. Четирима елегантни, очарователни ливърпулци с необикновеното име „Бийтълс“ покориха света с музиката си и с новия култ наречен „бийтълмания“.

В Канада, в резултат на общонационално недоволство, отдушник на гняв и глупост, бе прието новото национално знаме. Уинстън Чърчил, който изглеждаше, че ще живее вечно, почина на деветдесет години. А в Съединените щати така наречената резолюция за Тонкинския залив, отнасяща се до далечния Виетнам, бе прокарана в Конгреса, без да й се обърне особено внимание и при липса на елементарна предвидливост, че ще доведе до отчуждаването на цяло поколение и до разединението на Америка.

Една августовска вечер през 1965 година Андрю каза на Силия:

— Тази вечер искам да гледам новините по телевизията. Имало размирици и пожари в един район на Лос Анджелес — Уотс.

Бяха се прибрали рано с намерение да посветят вечерта на децата, нещо, което двамата обичаха много, макар че напоследък това се случваше рядко. Налагаше се понякога Силия да отсъства дни наред, заета в служебни пътувания. И когато семейството се събираше, децата за компенсация вечеряха заедно с родителите си.

Силия имаше желание майка й да бъде по-често с Лайза и Брус, но за съжаление Милдред не бе добре със здравето и вече идваше по-рядко при тях. Тя страдаше от хроническа астма, която напоследък се бе усложнила. Андрю й предложи да остане да живее с тях, за да я наблюдава, но Милдред предпочете независимостта си и скромното жилище във Филаделфия, с което бе свикнала още от детските години на Силия.

Майката на Андрю бе в Европа и се обаждаше рядко. Тя изобщо не откликна на поканите да им гостува. Не беше виждала внучетата си и явно нямаше желание да им се порадва.

— Всяко писмо от нас й напомня, че е остаряла — сподели Андрю. — Нещо, което не й е приятно и затова предлагам да я оставим на мира.

Силия усети колко мъка имаше в гласа му. Неговият баща, отчуждил се отдавна от семейството, бе починал, за което научиха съвсем случайно, няколко месеца след смъртта му.

Младите членове на семейство Джордан растяха, без да създават проблеми. Лайза бе вече на седем години и беше във втори клас. Тя продължаваше да проявява силния си характер, учеше много старателно уроците си и се гордееше с новоусвоените думи, макар че понякога ги пообъркваше. Във връзка с един урок по американска история тя се похвали на майка си:

— Мамче, учихме за американската констипация.

А по друг повод запита:

— Нали за разлика от големите, децата са напълнолетни?

Брус, вече почти на пет години, противоположно на Лайза, проявяваше нежност и чувствителност, частично уравновесявана от безобидно чувство за хумор. Веднъж Силия сподели с Андрю:

— Бруси много лесно се обижда. Ще трябва повече да го пазим, отколкото Лайза.

— После трябва да направи като мен и да се ожени за добра и властна жена — ласкаво отвърна Андрю, а Силия отиде при него и го прегърна.

— Бруси много прилича на теб — каза тя.

Естествено понякога двамата се скарваха и през осемте години семеен живот имаха едва-две сериозни разправии, без да се надхвърлят границите на нормалните съпружески отношения, а дребните недоразумения отзвучаваха бързо. Силия и Андрю бяха убедени в сполучливия си брак и по всякакъв начин се стремяха да го укрепят и съхранят.

Тази вечер те заедно с децата гледаха по телевизията размириците в Уотс.

— Господи! — въздъхна Андрю пред редящите се една след друга ужасни гледки: пожари, грабежи, разрушения, бруталност, наранявания, убийства, жестоки схватки между оскърбени чернокожи и полиция, нахлула в мизерното, загниващо гето на Чаркол Али. Това бе истински кошмар на бедността и мизерията, загърбен от света, освен в случаите, когато Уотс с готовност предлагаше трагични сцени за телевизионните програми. Този път сблъсъците щяха да продължат пет ужасни дни и нощи.

— Господи! — повтори Андрю. — Можеш ли да повярваш, че това става в нашата страна?

Всички се бяха захласнали в предаването и едва накрая Силия забеляза, че Брус потрепва и тихо хълца с обляно в сълзи лице. Тя отиде при него, прегърна го и настоятелно помоли Андрю:

— Изключи телевизора!

Брус обаче извика:

— Не, татенце! Недей!

И те изгледаха ужасяващия репортаж до последния кадър.

— Раняваха хора, мамо! — негодуваше после Брус.

Тя продължи да го утешава и обясни:

— Да, Бруси, раняваха. Тъжно е, лошо е, но се случва понякога. — Силия се поколеба и добави: — И сигурно ще разбереш някой ден, че подобни неща се случват често.

След като децата си бяха легнали, Андрю каза:

— Беше много подтискащо, но ти правилно отговори на Брус. И ние като доста други хора живеем изолирани като в пашкул. Рано или късно детето трябва да разбере, че извън нашия дом има и друг свят.

— Да — съгласи се Силия. — Искаше ми се да поприказвам с теб за пашкулите. Струва ми се, че и аз живея в един от тях.

По лицето на Андрю се плъзна бърза усмивка и изчезна.

— Да не би да е пашкула на препарати без рецепта? — запита той.

— Нещо такова. Знам, че някои от моите работи не ти харесват, Андрю, като хелтотерм и систъм 500. Много ли си недоволен?

— Може би мъничко — той помисли и продължи, — Силия, гордея се с теб и с това, което правиш. Затова ще се радвам, когато се върнеш в сектора за лекарствени средства по рецепта, което и двамата знаем, че е много по-важно. Междувременно разбрах, че трябва просто да приема някои неща. Едното е, че хората ще продължат да купуват змийска мас, независимо дали ти или друг ще им я предлага. Кой ще бъде — не е чак толкова важно. И още нещо — ако болните вместо да купуват сиропи без рецепта, тръгнат по лекари, ще ни затрупат — няма да успеем в никакъв случай да си вършим работата.

— Не търсиш ли оправдание само заради мен? — поколеба се Силия.

— А защо да не търся? Ти си моя съпруга и аз те обичам.

— И едното, и другото е вярно — тя се наведе и го целуна. — Е, вече няма да има нужда. Реших, че съм отделила достатъчно време на препаратите без рецепта. Утре ще направя постъпки да ме преместят.

— Щом си решила, сигурно ще успееш — машинално отвърна Андрю. Той още бе под влияние на стреса от телевизионния репортаж за безчинствата в Уотс. А имаше и съдбовен личен проблем без никаква връзка със Силия или децата — проблем, който му причиняваше болка и нямаше да може да го отмине.

 

 

На другия ден Сам Хоторн каза на Силия:

— Дилемата е, че ти постигна голям успех, или по-скоро много по-голям, отколкото се очакваше. Ти си кокошката, която снася златни яйца, затуй те оставихме да действаш самостоятелно в „Брей & Комънуелт“.

Двамата разговаряха в кабинета на Сам по искане на Силия.

Тя току-що бе помолила да я преместят на друга работа, която да не е свързана с препарати без рецепта.

— Искам да ти покажа нещо, което навярно ще ти бъде интересно — предложи Сам. Наведе се, размести няколко папки в чекмеджето-класьор, измъкна една от тях и я отвори. Силия, от другата страна на бюрото, успя да зърне, че в папката има финансови извлечения.

— Още не е пуснато за обсъждане, но скоро ще се разглежда от дирекционния съвет. — Сам сложи пръста си на някаква цифра. — Когато ти пое работата в „Брей & Комънуелт“, приходите там бяха десет процента от целия обем продажби на „Фелдинг-Рот“. Тази година са се увеличили на петнадесет процента, с пропорционално по-висока печалба — Сам затвори папката и се усмихна. — Ти естествено бе подпомогната от спада на продажбите на препарати с рецепти. Няма значение, Силия, това е огромно постижение и аз те поздравявам!

— Благодаря.

Тя бе доволна. Очакваше езикът на цифрите да говори в нейна полза, но не чак толкова. След кратък размисъл каза на Сам:

— Предполагам, че работата с препаратите без рецепта ще продължи в същия дух, а и Бил Инграм си овладя задачите. И понеже, както ти каза, при лекарствата с рецепта има спад, може би ще мога да помогна в този сектор.

— Ще можеш — потвърди Сам. — Обещавам ти. И сигурно ще ти предложим нещо специално, интересно за теб. Имай търпение още няколко месеца.