А. Ф. Александров
Числа и съдби (8) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Числа и судьбы — ключ к пониманию прошлого, настоящего и будущего, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008)
Корекция
ira999 (2008)

Издание:

А. Ф. Александров. Числа и съдби: Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето

Руска. Първо издание

Издателство „Гарант-21“

 

Превод от руски: Татяна Кузманова Балова, 2006

Редактор: Лилия Анастасова

Предпечатна подготовка: Тодор Манов

Дизайн на корицата: „ЕЛЗЕВИР“, 2006

Формат 84/108/32. Печатни коли 24

ISBN 10 954–754–078–5

ISBN 13 978–954–754–078–1

 

ИД „Рипол классик“, 2006

История

  1. — Добавяне

Глава II
ОБОСНОВКА НА ЗНАЧЕНИЯТА НА ЦИФРИТЕ

В първата книга подробно бяха изложени всички значения на цифрите, използвани в цифровата психоанализа. В тази глава ще стане дума за това как правилно да трактуваме една или друга цифра. Точно от правилното разбиране на значенията на цифрите зависи успехът на провеждане на психоанализата или анализът на датата на събитието. Много често се налага да отговаряме на един и същи въпрос: „Ако някои хора са родени на един и същи ден, значи ли това, че те напълно си приличат по параметри на психоматриците?“ За да си отговорим, трябва още веднъж внимателно да прочетем значенията на цифрите, дадени в първата книга, или да изучим настоящата глава.

Една и съща цифра има по няколко различни значения, което дава безкраен брой от съчетания на различни човешки качества дори при еднаква психоматрица. Като имаме предвид, че освен това съществуват и преходи на цифрите, и „силни“ линии, които могат да променят самата психоматрица, не можем да говорим за еднаквост и повторяемост. Мнозина, които вече използват дадената система за цифров анализ, допускат груба грешка, като приписват на цифрите само едно значение, което според тях най-точно отразява съдържанието на цифрата. Това е недопустимо, понеже превръща системата в „недодялано“ и „изопачено“ знание, неспособно да разкрие цялата пълнота на човешката личност или събитието.