А. Ф. Александров
Числа и съдби (42) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

ДРЕВНИЯТ ПАПИРУС С ЛЕГЕНДАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА

Да разгледаме един конкретен пример, който ще ни покаже връзката между различни дати в различните системи на летоброене. Трябва да сме наясно с една простичка, но много важна мисъл: „Нищо не е случайно.“

Ще ни интересува връзката между предназначението на древната находка и датата на нейното откриване или превод, ако става дума за текстове. Може ли по датата на намиране на древния предмет да установим неговото предназначение? За целта трябва да сравним датата, съответстваща на създаването на документа или събитието, описано в него, с дата та на откриване на въпросния документ от археолозите или на първото издаване на ръкописа в превод от съвременен автор.

„Папирусът с прекрасно написания текст на чудната леген да за сътворението се пази в Британския музей под номер 10188. Той е бил намерен от А. Г. Ринд през 1861 или 1862 година.“

„През 1880 г. доктор Бърч предлага на доктор Плейт, директор на Египетския музей в Лайден, да публикува папируса.“

„Има два завършека (на текста на легендата); в единия имаме дата, а именно: «Първият ден от четвъртия месец на дванайсетата година на фараон Александър, сина на Александър», т.е. 311 г. преди н.е.“

„В този труд се съдържат редица заклинания, които се изричат при извършването на определени, предписани церемонии, имащи за цел предотвратяването на бури, разсейване то на буреносни облаци и премахването на всевъзможни препятствия, одушевени или неодушевени, които биха могли да попречат на сутрешното изгряване на слънцето или да помрачат неговата светлина през деня.“

Да започнем изследването си от изчисляване на датата, посочена в текста на папируса, т.е. от датата на написване на легендата, която се е отброявала от годината, когато е започнал да управлява фараон Александър. Тъй като в момента на написване на текста за живеещите тогава хора е било валидно тъкмо това летоброене, за изчисляване на допълнителните цифри ще трябва да използваме обичайната за наше време формула на изчисляване.

1. Изчисляване на допълнителните цифри на датата: 1-и

ден от 4-и месец на 12-та година,

1412 8866

— всички числа са на позициите, отговарящи на последователността на изчислението.

Сега да запишем подробно изчислението на тази дата, но вече в новото летоброене спрямо 1-а година от новата ера. Трябва да използваме новата формула на изчисление, която обосновахме по-горе.

2. Изчисляване на допълнителните цифри на датата: 311

година преди 1-а година от новата ера, 3 1 1 и 1;

първо число: (3+1 + 1)+1=6 — стои на 3-а позиция; второ число: 6 — тъй като е получено от еднозначното число 6. Стои на 4-а позиция.

третото число: 6+2×1=6+2=8 — стои на 1-а позиция; четвъртото число: 8 — тъй като третото число е еднозначно, стои на 2-а позиция.

Крайният вид на записване на всички числа според позициите е:

3 1 1 и 1 8866

Както виждаме от получените изчисления, и четирите допълнителни числа напълно съвпадат, което говори за при лика в причините и целите, които са съответствали на момента на написване на легендата в истинското им летоброене и в новата система за отброяване спрямо първата година от новата ера. Това ни дава основание да използваме новото летоброене с нова формула за изчисляване на допълнителни те цифри за анализ на събития, случили се в древността.

3. Дата на откриване на папируса от изследователите: 1861

или 1862 година.

Изчисление на допълнителните цифри:

1861 167 156

1 862 17 8 15 6

От двете предложени за разглеждане дати подходяща е 1862 година, тъй като на втора и четвърта позиция имаме 8 и съответно 6, което съвпада с първите две изчисления, къде то тези позиции са заети от аналогични цифри. 1861 година като дата на откриване на папируса не е подходяща за наука та, защото при изчисляване допълнителните цифри не съвпадат с аналогичните цифри в датите, посочени в самия текст на легендата.

4. Инвентарният номер на находката в музея е 1 0 1 8 8.

Изчисление на допълнителните цифри:

10 188 18 916 7

Регистрирането на инвентарния номер е напълно допустимо, тъй като аналогично на времето, което се прибавя на равни интервали (секунди, минути, години), инвентарните номера нарастват равномерно съобразно постъпването на експонатите, което представлява пълна аналогия на времето, тъй като номерата не могат да се повтарят, следващият и предишният са съотносими с понятията повече и по-малко. Това говори, че се спазва строго движение напред само към увеличаване на поредния номер, както и във времето, когато не можем да се върнем назад. В даденото изчисление отново срещаме цифрите 8 и 6, но в трето и първо число. Което се обяснява с факта, че в експозицията на музея папирусът е придобил нови качества:

Основа или причина за прибирането му в музея: 16 и 7 — е заклинание (1 — думи, които имат сила върху конкретен обект от света) срещу зли сили и смъртоносни стихии (6), озовали се в нашия свят (7);

Крайният резултат от откриването на подобен папирус: 18 и 9 е заклинанието (1), което може да запази живота на хора та (8), превръща се в историческа находка (9), музеен експонат.

5. Датата на първото публикуване на превода на папируса е 1880 година.

Изчисляване на допълнителните цифри:

1880 178 156

Датата на появата на първия превод е много важна, тъй като точно от този момент нататък можем да говорим, че човечеството отново е научило изчезналата легенда, защото до този момент е имало само папирус, който ни е свързвал с древния свят. Но това е било чисто физическо докосване чрез самата находка, докато знанията, заложени в легендата, са били недостъпни.

Трябва да отбележим, че не всеки превод може да претендира за връзка с миналото, тъй като следващите се базират върху познаването на първия, следователно изпитват неговото влияние, което изкривява причините и целта на самата легенда, придава й ново значение в другите допълнителни числа. Например папирусът е бил изцяло преведен от Уолис Бадж (автор на книгата „Легенди за египетските богове“, първият превод е бил направен от доктор Плейт) през 1891 и допълнен през 1910 година. Да изчислим дадените дати:

189 1 1910178

19 10 11299

Както виждаме, и двата превода ни отклоняват от същина та на предназначението на самата легенда. Сега да направим сравнителна таблица по всички интересуващи ни дати.

Таблицата показва, че в петте различни изчисления присъства набор от цифрите 8 и 6, които стоят на второ или четвърто място, от което можем да съдим за еднакви причини и цели, определили съществуването на легендата. Важно е да разберем, че в повечето случаи учените нямат възможност да определят точната дата на написване на документа или на извършване на събитието и прибягват до определянето на доста голям отрязък от време, който може да включва събитието.

Например времето на написване на дадената легенда се отнася към 650–250 г. преди новата ера. Представете си за колко цифри става дума в един интервал от 400 години — все едно да разглеждаме късното Средновековие и края на XX век. Можем ли да установим по-точна дата на написва не на легендата от вече откроения отрязък? Напълно, тъй като имаме метод за изчисляване на допълнителните цифри за датите отпреди новата ера. Като го използваме, можем да изчислим евентуалните варианти на датите, определящи по-точно годината на написване на легендата. Трябва да подберем година, при която на втора позиция ще стои цифрата 8, а на четвърта — цифрата 6. При извършване на изчислението по новата формула не бива да забравяме, че първото число заема трета позиция, а третото — първа. Нещо повече, сумата на всички цифри на датата се увеличава с една единица, така че сумата от цифрите на самата дата да стане не 6, а 5 (или да се състои от двузначно число, сумата от цифрите на което да е равна на 5, например 14, 23, 32 и т.н.).

Второто изискване към датата, която търсим, е, че тя трябва да завършва на цифрата 1, тъй като ако първото число е равно на 6 или като сума дава цифра 6, то за изчисляване на третото число ще трябва да прибавим удвоената последна цифра в годината на датата и да получим вместо цифрата 6 цифрата 8, което е възможно само ако последната цифра на годината е 1.

И така, необходима ни е датата: а Ь 1 преди 1-а година от новата ера, където а+Ь+1=5 и първата цифра на датата се намира между 6 и 3, тъй като датата се намира в отрязъка между 650 и 250 година преди новата ера.

1. На първо място не могат да стоят 6 и 5, тъй като при тях сумата от трите цифри на датата ще бъде повече от 5, което е недопустимо; следователно легендата не е могла да бъде записана през VII или VI век преди новата ера.

2. Първи вариант на дата на написване на легендата е 401 година преди новата ера.

3. Втори вариант на дата на написване на легендата е 311 година преди новата ера.

4. Трети вариант на дата на написване на легендата е 221 година преди новата ера (допълнително).

В резултат на своето изследване можем да фиксираме две основни дати, които биха могли да съответстват на времето на написване на легендата: 401 и 311 година преди новата ера. Нека се опитаме да фиксираме едната от тях като най-вероятна. Ще се възползваме от текста на легендата, по-точно от неговото съдържание. Там е казано: „Аз съм творец (1) на всичко, което се е появило на света и аз самият съм се появил на света (4 — тяло) в образа на бог Хепри…“ Става дума за сътворението на тялото (4) на света от първичната пустота (0) от бога (1). Така че най-подходяща е 401 година преди новата ера, тъй като това число съдържа всички необходими цифри.