А. Ф. Александров
Числа и съдби (22) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

ЦИФРИТЕ 1 И 8 И ТЕХНИТЕ ОСОБЕНОСТИ. ПРЕМИНАВАНИЯТА НА 11 В 8 И НА 8 В 11

Най-важното, което трябва да разберем при разглеждането на тези цифри, е, че те са свързани помежду си с преминаване, което е определящо за цялата психоматрица, следователно за тези цифрови квадратчета. Ако си спомняте, преминаването има две форми: „положително“ — 11 преминава в 8, като същевременно 6 преминава в 7 и се дава възнаграждение във вид на 22 или 4 (енергия или здраве), и „отрицателно“ — 8 преминава в 11, същевременно 7 преминава в 6 и се проявява наказание във вид на ликвидиране на 22 или 4 (апатия, болест, смърт).

Сега възниква въпросът: „Може ли да се предугади всеки от преходите и да се разкрият някои признаци на едно или друго изменение на цифрите?“ Можем да използваме принципа ин-ян, известен в китайската философия. Точно той може да ни даде изчерпателен отговор на поставения въпрос. Съществуват четири вида взаимно влияние между противоположностите.

1. Взаимно допълване и единство, когато противоположностите не могат една без друга, което прави съществуването на всяка една от тях необходимост за съществуването на другата. Както няма понятие „горе“ без „долу“ или „дясно“ без „ляво“, така не съществува понятието „добро“ и „търпи мост“ без „жестокост“ и „властолюбив“, дългът към родителите и близките влиза в противоречие с шантажа и високомерието. Нито една от тези двойки противоположности не може без своя двойник. Изпълнявайки родителския си дълг, човек може да стане пълен егоист към жена си и приятелите си; защитавайки правдата, може да прояви извънредна жестокост и безразличие към своя враг; проявявайки съжаление и търпимост към сиромаха, неочаквано може да стигне до омраза и желание да отмъсти на онзи, който паразитира върху съжалението на другите. Точно в това се изразява единството и взаимното допълване на 1 и 8 в ежедневието.

2. Борба и взаимно потискане — едното качество се стреми да потисне другото, да влезе в единоборство с него, стреми се да го изтреби напълно, без остатък, за да може изцяло да завладее силата и възможностите му. Балонът, пълен с горещ въздух, се устремява нагоре, като напълно игнорира притеглянето, и се стреми да напусне земята завинаги; падащият от скалата камък се стреми към нейното подножие, като буквално помита по пътя си всичко, което може да му попречи да падне. Човек, който притежава ярост и сила, неочаквано започва да съзнава натрупаните в него яд и ярост, плаши се от собствената си опасност и полага всички усилия, за да се възпре, да се успокои и да постигне уравновесеност. Това особено ярко се изразява, когато омразата и злобата са насочени против него самия, тогава той се стреми да се отърве от себе си (желание да се самоубие), но страхът го парализира и тогава той стига до пълно безволие и в такъв момент става абсолютно безсилен и не е способен да се самоубие. Обикновено в него не възниква желание за втори опит да посегне на живота си, защото при тази стъпка той става безволев, извършва се взаимно потискане на волята от чувството за търпимост и страданието, които е преживял.

Ето един обратен пример: слаб и безволев човек, принуден да търпи по-силен и властен до себе си, да понася унижения и оскърбления, неочаквано придобива силна воля, решимост и доблест, смесена с натрупаната злоба и обида. Той се втурва на решителен дуел с този, който го унижава. В такъв момент е способен не само да скъса отношенията, но и да убие, което често се случва в семейства, където един от съпрузите или децата е изцяло потиснат. Ако в такъв върховен момент човек не може да се освободи, тогава той ще се превърне в напълно безропотен роб, неспособен повече да отстоява своята независимост. Така случилото се с него говори за двойна потиснатост: отначало волята прави опит напълно да потисне търпимостта, но в резултат на редица причини (слабо здраве или енергия) не успява да го завърши и настъпва обратният ефект, когато търпимостта и готовността за страдание превишава резервите от воля. Тогава човек губи чувството си за собствено достойнство и гордост — той става вечен роб, който не познава унижението и търпи всичко. Ако обаче неговият бунт стигне до набелязаната цел и човекът стигне до свободата, в по-нататъшния си живот той никога вече няма да стане роб. Така неговата търпимост и страдания са напълно потиснати от силата на волята и желанието за свобода: той става бунтар и не признава чужда власт, щом тя е свързана с неговото унижаване. Въз основа на това свойство всички мъже и жени, които са се освободили от семейния план, къде то са били угнетявани и унижавани, лесно късат новите си семейни връзки, ако възникне повторен опит личността им да бъде потисната. Възниква практика от много семейства, до като не бъде намерено онова, в което човекът бива приет като лидер.

3. Взаимно преминаване — едното качество постепенно се превръща в своята противоположност. Вземате в ръцете си един камък и го хвърляте нагоре: той се стреми да полети нагоре, сякаш от камък се превръща в птица — това е постепенно преминаване от ин (заземеност и инертност) в ян (стремеж нагоре, движение и свобода на полета). Камъкът стига до върховата точка на издигането си и преходът е завършен докрай, тъй като в горната точка на своя полет той е безтегловен и няма инертност, той буквално виси във въздуха. Минава част от секундата и той отново полита надолу, сякаш не е имало нито полет, нито безтегловност, нито свобода. Започва обратното преминаване на ян в ин, което окончателно свършва на земята, където камъкът пада и става част от ин на земята. Точно така се държи и човек. Да предположим, че му липсва воля, за да може самостоятелно да напредне към целта, но възникват благоприятни обстоятелства и той започва своето движение към собственото си развитие, насочва се към целта и дори я постига. Наглед всичко вече е наред (но това не е съвсем така). Щом целта бъде постигната, той отново преминава в обичайното за него безволево състояние, като се утешава с постигнатия резултат и се превръща в безволев човек, който отново се нуждае от „външен теглич“, без кой то е неспособен да се движи напред. Ако такъв „теглич“ има, всичко може да се повтори и да тръгне по една своеобразна синусоида: излитане и падане. Това е свойството на взаимно то преминаване.

4. Взаимно пораждане или взаимна обусловеност — странно и тайнствено качество на противоположностите, които като матрьошки се намират една в друга, пораждайки собствената си противоположност от собственото си могъщество. Само при максимална сила на едно качество и пълна потиснатост на друго ненадейно възниква и стремително, до окончателното преминаване се засилва потиснатото качество. Камъкът, който се намира на ръба на пропастта, постепенно се покрива с мъх, където се трупа пясък, превръщаш се в плът на самия камък. По този начин се увеличава и нараства силата ин на камъка. Идва момент, когато неговият ин достига до максимума в стремежа си надолу към подножието на хълма — камъкът се откъсва от скалата, която вече няма сили да издържа на неговия натиск. За почва преминаване на ин в ян, когато камъкът става подвижен и сякаш никоя сила не може да спре неговото движение, а това е вече върхът на ян (движението). Но колкото по-бързо се движи камъкът, толкова по-скоро завършва неговият ян-стадий, тъй като щом стигне до дъното, той отново ляга като мъртъв товар на стадия ин.

Колко често виждаме подобни прояви в живота. Много ярък пример на такова взаимно пораждане можем да наречем изявите на мъжкия сборен отбор от скиори на зимните Олимпийски игри през 1998 година, когато след като докара своя потенциал до максимума по време на тренировките, целият мъжки отбор неочаквано не показа никакви резултати. Причина за подобен срив е взаимното пораждане на противоположностите. След като по време на тренировките стигат до максимум увереност в превъзходството си над съперниците, мъжете изведнъж откриват силната съпротива на онези, които вече са престанали да смятат за достойни противници. В подобни моменти става обратното: настъпва паника, страх, парализират се волята и силите, което съответства на зараждането и засилването на ин, който стига своя връх в пълната липса на самоуважение и чувство за собствено достойнство, а спортистите са ги загубили окончателно, като заявяват за предишните си победи, за да оправдаят загубата.

Пълна противоположност показва женският сборен от бор на Русия. Момичетата полагат максимум сили по време на тренировките, изобщо не мислят за лидерството и своите регалии, които са имали преди. Те подготвят само своето тяло, като оставят на мира духа и волята, докато мъжете „успокояват“ духа си с предишни заслуги и извисяват силата на духа на небивала висота, уверени в своята ненадминатост. Настъпва времето на изпитанията и при жените се извършва взаимно пораждане: силното и тренирано тяло поражда сила на духа и стремеж към борба, което ги прави борци и не им позволява да отстъпят на съперниците си, дори на по-силните. А мъжете, като виждат, че никой не обръща внимание на техния авторитет, губят дух и сили едновременно.

Да видим какъв е резултатът от казаното. За да разберем поведението на цифрите 1 и 8 в психоматрицата на който и да е човек, най-добре е ясно да запомним свойствата на взаимоотношенията между енергиите ин и ян: взаимното допълва не, борбата, взаимното преминаване, взаимното пораждане — това е ключът към разбиране на цифрите 1 и 8.

За да можем по-нагледно да представим отношенията между тези цифри нека си представим един пясъчен часовник, който трябва непрекъснато да определя времето. Двете части на часовника са 1 и 8, които периодично трябва да се напълват и изпразват, но щом едната част остане празна, часовникът се обръща и всичко започва в обратен ред. Продължителната търпимост води до развиване и проявяване на волята и характера, а продължителната проява на воля кара човек да осъзнава необходимостта да проявява търпи мост. Юмручният боец, който е поел по Пътя на Воина, с години тренира тялото си, за да може в нужния момент да прояви цялото си умение и майсторство и да убие противника с един удар (това е целта на Пътя на Воина). Минава време и той влиза в двубой с противника, но точно в момента на двубоя внезапно осъзнава цялата цена на човешкия живот, вижда слабите страни на противника и разбира, че съдбата му е изцяло в негови ръце. Настъпва прозрението и се ражда търпимостта към противника и съжалението към него, появява се желанието да го преобразува, да махне от него „всичко излишно“, което му пречи да бъде търпим и неагресивен. Огромната търпимост от тренировките поражда огромна сила на духа, а огромният дух поражда търпимост към несъвършения противник.

Може ли подобен Боец да убие своя противник? Да, но само ако след всяка крачка към помирението злобата на противника влиза в нова фаза от стремежа му да убие Боеца. Позицията ин-ян сега е представена в двубоя между съперниците, когато нападащият сам поражда противодействие, той засилва и поражда своята противоположност. Колкото по-голямо е желанието му да убие Боеца, толкова той е по-близо до онзи съвършен удар на Воина, който ще възпре неукротимата злоба. В това се крие хуманизмът на двубоя. Това отговаря на закона за запазване на енергията: „Всяко действие поражда противодействие.“

Има ли изход от тази смъртоносна предопределеност в подобен бой? Търпимостта на нападащия — ако той намали натиска, ответната реакция на Воина също ще се намали; ако той спре двубоя, Воинът ще прибере меча в ножницата и ще спре дуела, тъй като липсата на действие поражда липса на действие — такава е хармонията на боя. Колко жалко, че много от школите за ръкопашен бой не разбират същината на Пътя на Воина и готвят слепи убийци, неспособни да се противопоставят на истинския Майстор, който не развива силата на омразата към противника, а силата на своя Дух, гордост и отговорност за края на двубоя. Много филми (особено американски) пропагандират телесната сила, култа към тялото и напълно игнорират силата и превъзходството на добротата и силата на Воинския дух.

Трябва да помним, че независимо че във вашата психоматрица има 1 и 8, вие сте под влияние на принципа на „пясъчния часовник“, когато 1 и 8 извършват цикличен преход едно в друго. Излиза, че всички усилия да се спре този цикъл, са безполезни? И да, и не. Това преминаване е вечно, но трябва да помним, че цифрите 1 и 8 имат множество интерпретации и трактовки. Този взаимен преход трябва да се превърне в развиваща се спирала, а не в затворен кръг. Трябва да задълбочаваме разбирането на противоречията, които ви терзаят и измъчват, трябва да търсите първопричината и да се опитвате да я преодолеете, да превърнете проблема от противопоставяне в процес на самоусъвършенстване.

Да предположим, че има конфликт между някой мъж и някоя жена, който води дотам, че те започват да се мразят, а в миналото са се обичали. Започват взаимни обвинения и взаимни упреци — това е пътят на затворения кръг, от него няма изход, защото предишните упреци пораждат нови и процесът се върти в кръг. Семейството трябва да бъде разрушено.

Трябва да се търси първопричината за самите обвинения. Необходимо е да се подхване откровен разговор и да се изясни кое в съпруга е започнало да не се харесва на другия. Мъжът изслушва претенциите и оплакванията на жена си и се опитва да открие в себе си причините, които толкова са го променили. Но за целта трябва да притежава търпимост и силна воля, за да не започне да отстоява собствените си слабости и недостатъци заради своето безволие, трябва трезво и хладнокръвно да се погледне отстрани. Например той е започнал да печели по-малко заради неуредиците в страната, към които, както му се струва, той няма никакво отношение. Но това не отговаря на реалността, тъй като неговата дейност зависи само от самия него, и ако той започва да става ненужен за обществото и хората, значи в това има истина.

Сега у нас отбранителната промишленост е в криза, на стъпила поради факта, че 70% от бюджета при социализма се е изразходвал за въоръжаване. Отначало хората се страхуваха от термоядрена война, което позволяваше да се заделят такива огромни средства за производство на оръжие. Времената се промениха и противопоставянето изчезна, следователно изчезна и страхът пред евентуална война, но това неизбежно намалява бюджетните разходи за отбранителната промишленост. Настъпва време на взаимен преход: преди хората са се страхували от войната, но са живеели добре за сметка на нейното наближаване. Сега няма страх от войната и те не могат да живеят за сметка на страха, но сами са готови да предизвикат това противопоставяне в собствената си страна, за да внушат страх и да спечелят нови пари за свое то съществуване. Готови са да жертват живота на собствените си деца, внуци и правнуци, само и само да нямат трудности, за да си набавят храна. Те не възнамеряват да модернизират страшното си производство, тъй като за целта трябва да преобразят себе си, трябва да мислят, да търсят, да творят. Но това е проява на цифрата 7 (мир и спокойствие, съзидание), а цифрата 7 не влиза в линията на материалното осигурява не и паричните проблеми, докато цифрата 6 засилва влечени ето към „добре осигурения“ и спокоен, обичаен живот. Тя обаче отговаря за унищожаването на света, за смъртта и разрухата, които носи всяко оръжие. То е ценно само когато може да бъде използвано, никой не го произвежда, за да го държи на склад. Така че от проблема с цифрите 1 и 8 стигнахме до проблема за съществуването на човечеството изобщо. Жалко е, че не го разбират и не искат да го разберат дейците от отбраната и служителите от научноизследователските институти, които създават смъртоносни оръжия.

Мъжът, който работи в отбранителната промишленост и е пострадал заради липсата на страха от война, трябва да преразгледа своите цели и задачи в живота и да намери мирно приложение за знанията си. А ако те стават само за създаване на оръжие, трябва да получи нови знания, които да му дадат възможност да живее в нови условия. Това е труден Път, но е единственият правилен, тогава и семейството му ще се запази.

При положение, че мъжът изневерява на жена си и това става причина за разрушаване на семейството (същото важи и за изневярата на жената), трябва да се изясни причината за неговото поведение: жена му е изгубила предишната си привлекателност; не обръща достатъчно внимание на интимния живот, понеже децата и домакинската работа й отнемат много сили; жената не желае да задоволи нарасналите потребности на мъжа си в леглото; тя е станала твърде болна и слаба, за да се занимава с любов; и други причини, които й се струват задоволителни, когато тя предлага на мъжа си да понамали своя плам. Колкото и обидно да й изглежда, но всички причини се крият в самата нея, тя е трябвало добре да проучи темперамента на мъжа си и да го регулира постепенно. Навреме то си тя е положила много усилия, за да го накара да повярва в нейната сексуалност и силен темперамент, активно е приемала близостта и е изпълнявала всички искания на мъжа си, като всеки път го е убеждавала, че същото желае и тя. Но всичко е било само начин да го задържи до раждането на децата, купуването на жилището, колата или вилата, след което нейният темперамент рязко спада, появяват се причини за отказ от близост, жената престава да поддържа фигурата си, допуска болести и умора, защото те я освобождават от близостта. Същото се случва и с мъжа, когато той е постигнал съответната жена и вече е сигурен, че тя завинаги е негова собственост.

Има няколко изхода: като знае, че нейният (неговият) темперамент е доста по-хладен, отколкото е необходимо на партньора, трябвало е партньорската потребност постепенно да се снижава, като това се прави много неусетно, да не му се позволява той да разпалва темперамента си, а да го възпира, без да го потиска. Вторият начин е тя да се помъчи да активизира своя темперамент чрез снижаване на битовата и трудовата активност, да натрупа специални знания от съответната литература, ако способностите й в близостта са примитивни и ограничени от незнанието („Кама сутра“, „Тайната на нефритовите покои“ и други трактати от древността).

За да може човек да реши семейните противоречия, трябва да се абстрахира от личностните отношения, когато всичко се свежда само до търсенето на негативните качества на партньора. Трябва да разбере защо Природата му е създала подобна трудност в семейството — причината ще бъде в него, в неговата посредственост и спирането в собственото му развитие, и точно затова са възникнали проблемите. Ако искате да ги избегнете, трябва да намерите начин да се самоусъвършенствате, когато започнете да уважавате себе си, вашият партньор ще успее да види това усъвършенстване и да се стреми към вас.

Не бива да разглеждате конфликта тясно, трябва да разширите неговите причини до вселенски, световни мащаби и тогава процесът на взаимно преминаване между 1 и 8 ще се превърне в спирала, а не в кръг. Вие ще спрете разпадането на семейството или конфликта с родителите си, но само за определен момент, след което той отново ще възникне, но вече на ново ниво. Тогава ще трябва да направите по-големи целта и задачата пред себе си, за да можете отново да предизвикате уважение, и 8 няма да премине в конфликтни и „взривоопасни“ 11, а ще се превърне в 11 — дейност и проява на нова роля за постигане на нова цел. Конфликт няма да има, ще настъпи нов етап от вашето усъвършенстване. И този процес ще продължава до безкрая, през целия ви живот. Други начини за възпиране и регулиране на взаимното преминаване на 1 и 8 няма. Не може да се възпита нравственост и почтеност въз основа на предишна, вече известна нравственост. Не може да се ограничава свободата на човек. Бащата може да е свещеник и безрезервно да вярва в Божественото начало и в Божествената чистота, но това не значи, че дъщеря му няма да стане проститутка, само защото той е бил свят човек, тази святост трябва да дава резултати. Ако бащата е свят в олтара, у дома му също трябва да има олтар и благоговейна святост пред бащата като пред представител на Бога на Земята. Но ако в храма той е свети отец, а у дома е „мъж под чехъл“, който може да бъде наруган, потиснат, унизен и приеман несериозно, каква полза от такава святост? Тя се превръща в „работна, храмова святост“ и поражда пълна безнравственост у дъщерята, която ще стане ярък представител на самия сатана и порока, за да докаже на баща си цялата слабост и фалш на неговата святост и вяра в Бога. Ще възникне противодействие между двете сили: ян-бащата, уверен в своята свята мисия, и ин-дъщерята, която се опитва да му докаже измамността на тази святост и божественост. Колкото повече бащата се старае в храма, толкова повече дъщерята ще затъва в греха. Изходът е само един: той трябва да се откаже от титлата „свят“, щом не може да накара жена си и дъщеря си да приемат тази святост в семейството; или, ако истински вярва, трябва да постигне истинска вяра в Бога у жена си и дъщеря си, а за целта трябва да усъвършенства себе си в добродетелта и да стане за тях образец на истинска вяра. Други на чини да спре падението на дъщеря си няма.

И в този пример действа принципът на спиралата, когато човек трябва реално да доказва силата на вярата и духа, а не да разчита на натрупания опит и авторитета си пред енориашите — това не играе никаква роля в семейството, тъй като в семейството съществува по-фино и открито общуване, което енориашите не могат да видят.

Отношенията между 1 и 8 се градят върху правилото на „пясъчния часовник“, който свидетелства за непрекъснатото взаимно преминаване на тези цифри една в друга. Съществуват две насоки на тези преминавания.

1. Деградация — движение от преход към преход по спирала, която се свива и се стреми да се превърне в точка, което означава пълно спиране в развитието и разчитане на силата на властта, парите, положението, авторитета, страха.

2. Развитие — движение от преход към преход по разширяваща се спирала, когато човек си казва истината (8), че отново е спрял развитието си. Тогава той открива в себе си сили и мъжество (11), за да се промени, да се застави да напредне, да достигне нови цели, като предизвика самоуважение и уважението на околните.

В това развитие парите, връзките, властта и кариерата не помагат. От значение са само общочовешките ценности: знанията, творчеството, красотата, талантът. За да разберете, че е така, отговорете на лесния въпрос: „Кой е бил министър на финансите, културата или друго ведомство по времето на А. С. Пушкин?“ Няма съмнение, че почти никой освен специалистите по история няма да може да отговори на този въпрос. Хората, които са се смятали приживе за „управляващи човешките съдби“, не остават в човешката памет. Ценен е само талантът. Мнозина не биха могли да назоват дори името на царя, по време на който е творил великият поет. Има смисъл да се замислим за величието на човека и да заменим лъжливите ценности — власт и пари — с истински: талант, стремеж към усъвършенстване на света. Защото Петър I не случайно е останал в паметта на всички руснаци — той се е стремил не към собствена слава, а към слава за Отечеството, към разцвета на Русия. Точно по тези качества трябва да търсим президент, а не по неговите амбиции и обещания. Критерий за един държавен ръководител са искреността и правдивостта във властта и целите.