А. Ф. Александров
Числа и съдби (33) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

ПРЕПОРЪКА ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЦИФРОВА ПСИХОАНАЛИЗА

Най-после стигнахме до тази важна тема: как правилно да разговаряме с човека. Естествено, вариантите за започване на разговора може да са много, но все пак позволете ми да ви дам някои съвети, почиващи върху практиката от стотици допитвания.

Бележки на психоаналитика

1. Запомнете, че човекът, който разговаря с вас, очаква най-вече разбиране и съчувствие.

2. Най-малко го интересуват вашите предишни успехи или чужди примери, проблеми и нещастия.

3. Всеки човек се стреми да се покаже по-добър, отколкото е в действителност и не бива да бързате да го разубеждавате.

4. Хората не обичат много да говорят за неуспехите или

грешките си и допускат разговор на тази тема само ако ги оправдаете и разберете колко са страдали.

5. Започвайте разговора от най-важното, което сте открили в нечия психоматрица (силни цифрови квадратчета или линии; празни цифрови квадратчета или линии; водещи цифри — второ и четвърто число). Постарайте се веднага да откроите най-важните характеристики, които да предложите на човека за обсъждане. Трябва веднага да насочите вниманието към нещо, на което ще се върнете отново, но едва след около 30 минути разговор. Общата схема на разговора трябва да изглежда така: определете най-важната тема и дайте първите препоръки по нея; започнете да говорите за другите характеристики, но всеки път ги свързвайте с основната тема на разговора.

ПОМНЕТЕ! Главният мозък на всеки човек работи на периоди:

Фаза на възприемане и преработване на информацията — 9 минути.

Фаза на осмисляне и анализ на информацията — 9 минути.

Фаза на запазване и постдействено възпроизвеждане — 9 минути.

Всичко: Пълният цикъл на активност на главния мозък е 27 минути. Точно затова трябва да се върнете към началото на разговора след 30 минути. Разговорът трябва да завърши с вече отработена тема, когато използвате стабилни следи в човешката памет.

За справка: Човешкият мозък може да разпознава и възприема за анализ и обсъждане само познати за него теми и обекти. Когато започнете да говорите с някого на тема, която преди това не го е интересувала, подобен разговор може да доведе само до неуспех, тъй като вашият слушател не е способен да поддържа диалог с вас, в хранилището на неговата памет дадената тема липсва напълно, той няма с какво да сравнява новата информация. Физиолозите казват: „В паметта липсва следа.“ Вашата задача е първо да създадете подобна следа, като в самото начало на разговора зададете темата. В такъв случай не се налага да започвате дискусия и обсъждане, трябва само да заложите информация в човешкия мозък и след 30 минути да се върнете към нея, тогава в хранилището на паметта ще остане стабилна следа. След половинчасово оттегляне от основната тема отново се връщате към първоначалния проблем, който човекът е готов да обсъжда с вас, тъй като хранилището на паметта му съобщава, че той вече е мислил върху дадената тема и е абсолютно без значение, че това е станало само преди 30 минути. Събеседникът ви е уверен, че преди вече е размишлявал върху засегнатия проблем и той ви е добре познат.

6. За да не допускате грешка в по-нататъшния разговор, най-добре е от самото начало да изясните възможността за преминаванията на 11 в 8 и на 6 в 7 или обратно — на 8 в 11 и на 7 в 6. След като установите насочеността на замяната на цифрите, ще можете правилно да оцените човека пред себе си.

7. Ако сте открили проява на „положителни“ преминавания (на 11 в 8 и на 6 в 7), постарайте се да поставите пред човека целите и задачите, които той е способен да изпълни; посочете му пътищата за неговото усъвършенстване и разкриване на талантите му.

8. Ако сте открили „отрицателни“ преминавания (на 8 в 11 и на 7 в 6), задачата ви ще е да предупредите човека за евентуалните последици от погрешния му избор, да му обясните смисъла на „наказанието“ за загубата на добротата и толерантността.

9. Винаги започвайте разговора от силните, положителни

качества на човека, постарайте се да му направите комплимент, настройте се доброжелателно и с желание да му помогнете, дори той да не ви е симпатичен.

10. Ако още от самото начало чувствате неприязън към човека и не можете да се отървете от това усещане, постарайте се да намерите причината, заради която не ви се говори с него в момента, и отложете разговора за друг път. Ако и след това не промените мнението си, откажете се от беседата с него окончателно, защото двамата не си допадате по много параметри и разговор не може да се завърже.

11. Не се стремете да уличите човека в слабите и отрицателните му качества, дори да трябва да му говорите за това, крайната ви цел трябва да е желанието да му помогнете да се отърве от недостатъците си, да го направите такъв, че той да поиска да се развива след вашия разговор.

12. Никога не се опитвайте сами да поправяте човека — нямате право на това. Можете да му подскажете начините за промяна на качествата му, а той САМ трябва да вземе решението и да положи необходимите усилия.

13. Основната ви задача е да кажете на всеки от събеседниците си за двата евентуални пътя за промяна на личността: „положителния“ и „отрицателния“ вариант за промяна на психоматрицата. Най-добре е да проведете разговора за „отрицателната психоматрица“ в средата на беседата, а разказът за „положителната психоматрица“ трябва да е накрая, защото човек най-добре запомня за какво става дума в края на разговора и ще си отиде от вас в добро настроение, научил много добри неща за себе си.

14. Никога не се нагаждайте към сценария и аспекта на разговор, който се опитва да ви натрапи вашият събеседник. Помнете, че такъв вариант на разговор протича с хора, които непрекъснато „носят маската на почтеността“ и добродушието. Най-често те са доста опасни, властолюбиви и злобни хора. Единствената правилна позиция в разговора ви с тях е да им казвате истината, дори тя да им вади очите.

15. Никога не търсете в разговора лична изгода — за това ще получите наказание, което ще ви отнеме способността да разбирате хората. В подобен случай никога няма да можете правилно да представите човешката личност.

16. Никога не използвайте знанията си за човешките особености, за да сторите някому зло или за собствена изгода, от корист. Наказанието ще е доста сурово, тъй като някой ден ще научите (използвайки метода), че ваш близък или вие самите сте поели по пътя към пълната деградация. Най-често това се отнася за децата.

17. Не съдете другия, а му помагайте да разбере причините за своите недостатъци и проблеми. Намерете начин да ги преодолеете.

18. Научете се сами да вярвате на това, което говорите, което значи, че трябва да се научите да се доверявате на методиката на цифровата психоанализа.

19. Никога не започвайте да давате съвети или да оценява те някоя личност, докато не сте усвоили метода достатъчно добре. Не се мъчете да „надничате“ в книгите, за да не сгрешите.

20. Запомнете, че знанията винаги товарят човек с отговорност за онзи, с когото разговаря. Знанията са товар на чуждо бреме и преживявания. Знанията са тежък труд от преодоляването на свои и чужди трудности. Ако не сте готови или не искате да стоварите върху някого това бреме, не „докосвайте с цифрите“ другия, щом не желаете да му помогнете, камо ли да подлага те на изпитание съдбата, като се опитвате да се научи те да управлявате хората, подчинявайки ги на собствената си воля.

21. Запомнете! Всеки човек е гениален! Вашата задача е да му помогнете да разкрие таланта си. Точно за това е създадена нашата система.

Най-напред трябва да отстраним евентуалното недоумение по повод последната точка от „Бележките“, че всеки човек е гений. На мнозина това може да се стори преувеличено или „мечта на блажените“. Нека изясним причините за подобно твърдение.

Ще се върнем към факта, че Природата или Вселената е създала човека като вид. Напълно естествено е, че тя му е отредила определена роля в Природата, в света. Как да определим предназначението му в този огромен свят? Най-често ние допускаме една много груба грешка, когато се опитваме да обясним предназначението на човека чрез битовите, насъщни проблеми, чрез неговата дейност в даден регион. Не бива да го правим, защото излиза, че маймуната, настанена в клетка, е била създадена от Природата, за да забавлява хората в зоопарка.

В Китай към въпроса за ролята на човека в Природата винаги са се отнасяли много сериозно. За да разберат основната задача на човека, китайските философи и мислители са изхождали от положението, че той е стъпил на Земята, а над него се простира безкрайното Небе. Земята е Висшият Ин в Поднебесието, Небето — е Висшият Ян в Поднебесието, но те не могат да се докосват, защото техните качества и свойства са противоположни: в допир с водата огънят гасне, а водата се изпарява, така че те трябва да се намират един до друг, но не бива да влизат в контакт.

Тогава по какъв начин се извършва контактът между две противоположности? Ще намерим отговора в концепцията у-син: водата храни дървото, то храни огъня, огънят храни земята, земята поражда метала, чрез който се добива вода. Необходими са преходни елементи, които да свързват двете противоположности. Точна тази функция е възложена на човека: той е създаден, за да може чрез него Небето и Земята да си разменят информация и да се променят взаимно, да си влияят.

В зависимост от състоянието на Небето (сезоните) човек по различен начин обработва своите ниви: оре, сее, плеви, жъне. В зависимост от реколтата той благодари на Небето, прославя го или го проклина. Същината на китайската философия относно човека и неговата роля в Природата се свежда до следното: човек носи отговорност за онази част от Земята, върху която стои, и отговаря за цялата огромна част от Небето (Вселената), която се намира над главата му.

Нещо повече, трябва да допълним тази мисъл на китайските мъдреци: в човек се съдържат уникални знания за дадената „част“, те му принадлежат и се съхраняват в мозъка му, защото са заложени там от самата Природа, за да може той да управлява взаимоотношенията между Земята и Небето. Когато разкрие в подсъзнанието си тези знания, човек става гений.

Естествено, ако не развива мозъка си, ако не изучава раз личните методи и начини за разшифроване на съдържащата се в него информация (четене, писане, математика и т.н.), ако не се стреми да разбере съдържанието на своя мозък, няма защо да говорим за неговата гениалност. Мнозина тровят разума си с алкохол, наркотици, пари, алчност, вещомания и други начини за отдалечаване от изучаването на света, Природата. Трябва да сме наясно, че ние се различаваме от животните само по едно:

Аз живея и раста — аз съм растение;

Аз живея, раста и се движа — аз съм животно;

Аз живея, раста, движа се и мисля — аз съм Човек.

Прекрасни думи на един английски поет! Ние се отличаваме от всички останали само по умението си да мислим!!! Жалко, но малцина се сещат за тази удивителна способност, възприемайки собствения си разум като механизъм, който ни позволява да намерим храна или удоволствия. Мнозина се смятат за умни и образовани, като запълват паметта си с чужди мисли и изказвания, а забравят, че „всезнанието на ум не учи“ (В.М. Ломоносов). Не бива да мислим колективно, трябва да се научим да разбираме собствените си мисли и да оценяваме себе си, своите възможности и способности. Тълпата прилича на стадо, следователно ще се намери и пастир, който да го управлява. Трябва да знаем и да помним, че да управляваш тълпа е много по-лесно, отколкото да управляваш един отделен човек, тъй като тълпата няма собствен разум, тя се подчинява на онзи, който я управлява, който е намерил в нея петима и повече съгласни с него хора, след което възниква колективното желание тези петима, пред които стои „пастирът“, да бъдат следвани.

Трябва да се научим да уважаваме самите себе си и тогава ще ни уважават и другите. Всеки човек трябва да разкрие за човечеството своите знания за света. Няма нито един „излишен“ или „ненужен“ за света човек. Убиването, войната и лишаването от свободи и права е престъпление. Бъдещето на човечеството е в единството с Вселената, в постигането на нейните цели.

Така че, започвайки разговор с някого, трябва да знаем целта на самия разговор. Ако искате да помогнете на събеседника си, повярвайте в неговата уникалност и се постарайте да го убедите в нея.

При разговор с родителите за техните деца никога не забравяйте древната мъдрост: „Ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в трапа.“ Това се отнася най-вече за вас, тъй като се каните да съветвате другиго. Само когато самите вие сте поели по Пътя на развитието и самоусъвършенстването, тогава ще можете да помогнете на другия да намери посока та в живота си.

Същото правило се отнася и за родителите, които ще възпитават детето си според вашите препоръки. Мнозина психоаналитици, а вие ставате такива, прилагайки тази методика, са сигурни, че родителите вече всичко са преодолели, животът им е свършил и е късно да им се дават съвети за самоопределяне. Това е една от най-грубите грешки. Родителят може да стане проводник за детето само когато той самият е поел по Пътя, намерил е насоката на собственото си усъвършенстване. Всички деца копират своите родители това е истина, с която трябва да се съобразяваме. Точно това трябва да обясните на родителите.

Ако родителите искат да направят детето си художник, те самите трябва да започнат да рисуват с него; ако ще го правят математик — да решават задачи; ако ще е писател — да четат с него книги и т.н. Помнете поговорката, че „Крушата не пада по-далеч от дървото.“

Ако родителите никога не са се занимавали с наука, как може детето им да се насочи към нея? Ако бащата и майката се интересуват само от пари, какво ще остане за детето? Ако те ругаят държавата си, не я уважават или са забравили историята на своята Родина и нейните герои, какво ще стане с детето им?